№ 2862
гр. София, 27.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20241110217582 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ООД, чрез упълномощения им процесуален представител
адв. Г. срещу Наказателно постановление № 22-2400363/25.11.2024г., издадено от директора
на Дирекция "Инспекция по труда" София , с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева на основание чл.
416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 302, ал. 2 от Кодекса на
труда (КТ).
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и постановено при нарушение на
процесуалните правила за издаването му. Твърди се, че нито в АУАН, нито в НП е посочено
въз основа на какво а направени изводи, че завареното непълнолетно лице полага труд в
обекта. Посочва, че депозираните от тях възражения срещу съставения АУАН не са били
обсъдени, въпреки че в тях се съдържа информация за причината лицето да се намира в
обекта. Поради това се твърди, че с НП е нарушен и материалния закон. Поради изложеното
се настоява за отмяната на НП. Алтернативно се прави искане за редуциране на размера на
наложената санкция.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Г., който
поддържа жалбата. Претендира, че се явява недоказано твърдението, че непълнолетното
лице е полагало труд в обекта, доколкото е установено категорично, че той е помагал да
разтоварване на пазарска количка. Поддържа и всички изложени в жалбата доводи за отмяна
на атакуваното наказателно постановление. Претендира разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Б., която счита, че жалбата е
1
неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Посочва, че са събрани достатъчно
доказателства, които установяват, че нарушението е извършено. Прави възражение за
прекомерностна адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсутско възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Дружеството – въззивник „***“ ООД стопанисвало обект – заведение за бързо хранене,
находящо се в ***.
В същото на длъжност готвач бил назначен св. П. Й.. На процесната дата 13.08.2024г. при
него, на работното му място отишъл неговия племенник Г. Д.. Й. често му помагал и полагал
грижи за него тъй като майка му /сестрата на Й./ била починала.
В началото на работния ден Й. отишъл в находящия се в близост магазин „***“, за да
напазарува необходимите му продукти. С него в магазина били и Г. Д. и св. М. Н., която била
негова близка и пазарувала за вкъщи.
Връщайки се в обекта св. Й. помолил Д. да му помогне да качи количката през тротоара, тъй
като бил висок и не било удобно и после да му помогне да я разтоварят. Докато св. Й.
приготвял храна на скарата, Д. разтоварвал покупките.
По това време, на 13.08.2024г. била извършена проверка на място от св. М. Н. и А. Н. –
инспектори при ДИТ – София, които видели Д. да подрежа покупките от количката, поради
което му предоставила декларация по чл. 399, вр. чл. 402 от КТ. В декларацията Д. написал,
че помага лично за периода от 07:00 до 16:00 часа. Непълнолетният Д. в декларацията не
посочил получавано трудово възнаграждение, като отразила, че няма трудов договор. На
самата декларация Д. написал „подреждах“
Независимо от обясненото й от непълнолетния Д., че е там и помага на своя чичо, св. Н.
преценила, че Г. Д. полага труд в заведението, без да е издадено разрешение за това от
Инспекцията по труда.
В последствие били извършени допълнителни проверки по документите, представени от
дружеството, от служители на ДИТ – София. Резултатите от проверката били отразени в
констативен протокол от 26.09.2024г., като протоколът бил подписан от управителя на
дружеството-жалбоподател.
Въз основа на така установеното, на 26.09.2024 г. св. А. Н. на длъжност "главен инспектор"
в Дирекция "Инспекция по труда – София съставила акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 22-2400363/26.09.2024г. В акта било посочено, че
жалбоподателят „***“ ООД, в качеството му на работодател по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР
на Кодекса на труда (КТ), е допуснал до работа на 13.08.2024г. ненавършилият 16 г. Г. Д. ,
без изискуемото по чл. 302, ал. 2 от КТ разрешение на Инспекцията по труда. В АУАН е
прието, че нарушението е извършено на 13.08.2024г., а е установено при приключване на
2
проверката.
Св. Н. преценила, че деянието представлява нарушение на чл. 302, ал. 2 КТ.
АУАН е съставен в присъствието на свидетели на съставянето му и на представител на
санкционираното лице, което е удостоверено с техните подписи. В акта не били посочени
възражения, като такива са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. АУАН бил връчен на
упълномощен представител на дружеството-жалбоподател на същия ден – 26.09.2024 г.
Въз основа на така съставения АУАН, при пълна идентичност на описаното нарушение, и
приетата правна квалификация, било издадено обжалваното наказателно постановление №
22-2400363/25.11.2024г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" София , с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2000 лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда за
нарушение на чл. 302, ал. 2 от Кодекса на труда КТ).
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. А. Н.
Н., П. Д. Й. и М. К. Н., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени
към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК които съдът кредитира изцяло, тъй
като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по
начина, възприет от съда.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Н., по отношение на факта на извършената
проверка, датата и мястото и обстоятелствата при съставянето на акта, както и присъствието
на Г. Д. на мястото и извършваните от него действия. Но съдът не кредитира направения
извод на св. Н., че непълнолетния Д. е полагал труд в заведението. Между свидетелите няма
никакъв спор какви точно действия е извършвал Д. на мястото, а именно разтоварване на
хранителни продукти от количка за пазаруване и подреждането им на съответните места.
Доколкото се касае за непълнолетно лице, а декларацията е попълнена без присъствие на
негов законен представител и не е категорично дали същият е разбрал какъв документ
попълва, все пак в същата липсва посочване на заплащане, въпреки твърденията на
свидетелката, че е казал, че очаква да му се плати за този ден.
Съдът от друга страна, кредитира изцяло показанията на св. Й. и св. Н., които са
взаимнодопълващи се, последователни и логични. От съвкупния анализ на тези показания се
установява, че Г. Д. е сирак, близък родственик на Й., за когото той полага грижи и е бил
там, за да му помогне както обичайно е правел с финансова помощ, закупуване на дрехи,
продукти и т.н.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва
3
да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи съгласно чл. 416, ал. 1 и 5 от КТ и съгласно представената
Заповед, в предвидените в ЗАНН давностни срокове.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че и в АУАН и в НП липсва
точно описание на нарушението, доколкото единствено се посочва, че непълнолетното лице
е заварено да полага труд, но без каквато и да било конкретика в тази насока. Какви
действия е извършвал Д. е установено едва в хода на съдебното следствие. Именно и този
факт е основаният спорен по делото въпрос - дали непълнолетният Г. Д. е полагал труд в
обекта или е помагал на своя чичо да разтовари продуктите, напазарувани непосредствено
преди това.
Съгласно, чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат
само като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62 от КТ трудовият договор се сключва в
писмена форма. Съдържанието на трудовото правоотношение е посочено неизчерпателно в
разпоредбата на - място на работа, наименование на длъжността, срок на трудовия договор,
основно и допълнително възнаграждение, продължителност на работния ден или седмица.
Легална дефиниция на понятието "работодател" е дадена в пар. 1, т. 1 от КТ: всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни),
което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Няма
съмнение, че жалбоподателят е адресат на административнонаказателна отговорност, тъй
като той несъмнено има качеството на работодател, доколкото се установява, че той
самостоятелно е наемал работници на работа по трудово правоотношение и има качеството
"работодател"
Настоящият съдебен състави намира, че в случая не са налице присъщите на трудовото
правоотношение характеристики - установено работно време, периодичност/трайност на
работата, полагането на труд в обект на работодателя, при предоставени от него суровини и
материали. При трудовия договор изпълнителят на работа (работник) предоставя своята
работна сила като цяло, с цел извършване на определена, обикновено повтаряща се по време
на срока на действие на договора дейност, конкретизирана със съответна длъжностна
характеристика. При това, той е длъжен да се съобразява с установените от работодателя
правила и с поставените изисквания, вкл. с работно време, трудова дисциплина и пр.
Видно от показанията на св. Й. и попълнената от Д. декларация същият е подреждал
покупките. Това е било възприето и от св. А. Н.. Никъде в попълнената декларация не се
посочва продължителност на работата, договорено възнаграждение и т.н. Той не е имал
установено работно време, нито трудово възнаграждение, не е посочила в декларацията
какви почивки ползва, нито дори откога работи в заведението. В самата декларация изрично
4
Д. е записал, че е „помощник“ „днес“ , 07:00 до 16:00 часа, „подреждах“. Това изцяло
съвпада с показанията на св. Й., на св. М. Н. и дори с тези на св. А. Н., която го е заварила
да прави точно това, както е било и обяснено, че Й. е негов чичо. Липсват каквито и да е
данни, че Д. е извършвал трайно установена трудова дейност, нито че е била дисциплинарно
подчинена на работодателя. Именно всичко изложено дава основание на настоящия състав
да приеме, че Г. П. Д. не е полагал труд по време на извършване на проверката, поради
което и не е имала сключен трудов договор с „***“ ООД, откъдето следва и че не е било
необходимо за това да се изисква разрешението на Инспекцията по труда по чл. 302, ал. 2 от
КТ. Поради изложеното, съдът прие, че актосъставителят и наказващият орган превратно са
тълкували доказателствата и са достигнали до неправилен извод, че жалбоподателят е
допуснал непълнолетния Д. да работи в ресторанта на 13.08.2024 г.
В контекста на изложеното, съдът достигна до извода, че в случая не е извършено
нарушение на чл. 302, ал. 2 от КТ от дружеството, доколкото посочената разпоредба изисква
разрешение на Инспекцията по труда за приемане на работа на лица, ненавършили 16 г. , но
в случая, доколкото липсва трудово правоотношение и полагане на труд от страна на Д. в
ползва на работодател – „***“ ООД , то и такова разрешение не е било необходимо. Законът
поначало не забранява лицата под 16 г. да извършват каквато и да е операция или дейност, а
само тази, която покрива характеристиките на трайно полагане на труд, като част от трудово
правоотношение.
По изложените съображения съдът прие, че жалбата е основателна и НП следва да бъде
отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
По делото е претендирано присъждане на адвокатско възнаграждение от страна на
въззивника. Доколкото, обаче по делото не е представена списък с разноски, съгласно чл. 80
от ГПК или друго доказателство, че такива са били сторени, то искането следва да бъде
оставено без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-2400363/25.11.2024г., издадено от директора на
Дирекция "Инспекция по труда" София , с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева на основание чл.
416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 302, ал. 2 от Кодекса на
труда (КТ).
ОСТАВЯ без уважение искането на „***“ ООД за присъждане на сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, поради липсва на доказателства за сторени такива.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – София град
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6