№ 6191
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Нели С. Маринова
Членове:Темислав М. Д.
Георги Стоев
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Д. Въззивно гражданско дело №
20231100504159 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Е. Д. М. срещу решение № 14303/09.12.2022
г. по гр.д. № 3196/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, с което е отхвърлен иск с правно
основание чл. 4, § 3 ДЕС, вр. чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, предявен от Е. Д. М. срещу
Прокуратурата на Република България, за осъждането на ответника да заплати в полза
на ищеца сумата в размер на 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в периода от 23.09.2021 г. до 15.11.2021 г. в резултат на съществено
нарушение на правото на Европейския съюз, изразило се в отказ от правосъдие поради
бездействието на прокурора по пр. пр. № 2178/2021 г. по описа на Специализираната
прокуратура, ведно със законната лихва от 24.01.2022 г. до окончателното плащане.
Жалбоподателят - Е. Д. М., твърди, че решението е неправилно. Сочи, че не е
извършено разследване от страна на Прокуратурата на Република България по пр.пр.
№ 2178/2021 г. по описа на СП, образувано по негова жалба, с което е нарушено
правото на ЕС. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде
уважен. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата – Прокуратурата на Република България, оспорва
1
жалбата и моли решението да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Е. Д. М. с осъдителен иск с правно
основание чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за осъждането на ответника
Прокуратурата на Република България да заплати в полза на ищеца сумата в размер на
20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 23.09.2021
г. до 15.11.2021 г. в резултат на съществено нарушение на правото на Европейския
съюз, изразило се в отказ от правосъдие поради бездействието на прокурора по пр.пр.
№ 2178/2021 г. по описа на Специализираната прокуратура, ведно със законната лихва
от 24.01.2022 г. до окончателното плащане.
Ищецът - Е. Д. М., твърди, че е подал сигнал в Софийска градска прокуратура
срещу лицето Д.Г. за извършено престъпление, по който е образувана пр.пр. №
2178/2021 г. по описа на Специализираната прокуратура. Сочи, че във връзка с така
подадената жалба не са извършени никакви действия от страна на прокурора, вместо
което е постановено прекратително постановление от 22.10.2021 г. Счита, че в резултат
от това е лишен от правосъдие, което представлява нарушение на правото на
Европейския съюз. Излага, че в резултат от това е претърпял неимуществени вреди –
унижение, психически тормоз, безпомощност и отчаяние, не е могъл да спи и да се
храни. Ето защо, претендира посоченото по-горе обезщетение за неимуществени
вреди.
С обжалваното решение искът е отхвърлен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част.
Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО. Първоинстанционното решение
съдържа подробни мотиви във връзка с неоснователността на претенцията, които
настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
В допълнение следва да бъде посочено и следното:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е
нарушил правото на Европейския съюз, касаещо изискванията на ефективни правни
действия за защита, което нарушение е съществено и в резултат на което са настъпили
твърдените неимуществени вреди за ищеца.
Видно от представените по делото писмени доказателства, Е. Д. М. е подал
жалба, вх. № 3292/10/20.09.2021 г. по описа на СГП, в която е съобщил за извършено
престъпление от страна на лицето Д.Г. Г.. В резултат на така подадена жалба е
образувана пр.пр. № 3292/2010 г. по описа на СГП, като жалбата е изпратена за
2
разглеждане по компетентност от СП във връзка с пр.пр. 431/2013 г. В СП по жалбата е
образувана процесната пр.пр. № 2178/2021 г. С постановление от 22.10.2021 г. е
отказано образувано досъдебно производство. Посоченото постановление е
потвърдено с постановление от 15.12.2021 г. на АСП, тъй като пр.пр. не е от
компетентността на СП, а на СГП, съответно – указано е пр.пр. да бъде изпратена по
компетентност на СГП.
Следователно, не се установява в заявения в исковата молба период – от
23.09.2021 г. до 15.11.2021 г. да е налице бездействие от страна на прокуратурата, като
жалбата на ищеца е била повод за образуване на процесната пр.пр. Доколкото ищецът
не твърди да има качеството на пострадал от престъплението, за което е подал сигнал,
то и правата му не се явяват нарушени с оглед факта, че не е разпитан като свидетел и
не са събрани посочени от него доказателства. Ищецът твърди, че лицето Г. е извършил
престъпление от общ характер, а именно – грабеж, от което следва, че изцяло в
компетентността на прокуратурата е да прецени, дали да образува досъдебно
производство и какви действия по разследването да бъдат осъществени.
На следващо място, не отговаря на събрания по делото доказателствен материал
твърдението на ищеца-въззивник, че СП не е препратила пр.пр. по компетентност на
СГП. Именно в изпълнение на постановление от 15.12.2021 г. на АСП пр.пр. 2178/2021
г. е изпратена за разглеждане от СГП, в резултат на което е образувана пр.пр. 372/2022
г. по описа на СГП.
Следователно, не се установява да е налице твърдяното противоправно
поведение, изразяващо се в нарушаване на правата на въззивника във връзка с подаден
от него сигнал за извършено престъпление, съответно – нарушаване на правото на
Европейския съюз, гарантиращи правото на всеки на достъп до правосъдие, поради
което искът с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ се явява
неоснователен.
Ето защо, обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход от спора само ответникът по жалбата има права на разноски, но
същият не претендира такива и не е представил доказателства за реално извършване на
разноски, поради което не следва да се ангажира отговорността на въззивника по чл.
78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14303/09.12.2022 г. по гр.д. № 3196/2022 г. по
описа на СРС, 85 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4