Р Е Ш Е Н И
Е
№ /06.10.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на осми септември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Иванка Дрингова
Невин Шакирова
при секретар Доника Христова,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 1343 по описа
за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 10191/30.12.2019г. на Г.П.В., ЕГН ********** и Г.К.В., ЕГН **********, чрез процесуалния
им представител адв. В.В., срещу решение № 211 от 07.11.2019г., постановено
по гр. дело № 528/2018г. на Районен съд – Девня, с което са отхвърлени предявените от възивниците срещу „Банка ДСК”
ЕАД, ЕИК ********* и срещу Ж.К.К., ЕГН **********, искове с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК за приемане на установено, че въззивниците са собственици
въз основа на упражнявано придобивно давностно владение за периода от 2004г.
(или 16.11.2007г.) до 17.11.2017г., на следния недвижим имот: УПИ V в кв. 24 по
план на с. Баново с площ 1440 кв.м., при граници: улица, УПИ VII, УПИ II, парк
и УПИ IV, ведно с построени: двуетажна еднофамилна жилищна сграда с разгъната
застроена площ 360.60 кв.м., състояща се от: на първи етаж – входно антре,
коридор, стълбище, килер, баня, тоалет, перално помещение, стая, дневен тракт и
веранда със стълбище със застроена площ на този етаж 183.80 кв.м.; на втори
етаж – коридор, четири спални, дрешник, две бани с тоалет и тераса със
застроена площ на този етаж 176.80 кв.м.; лятна кухня на две нива със застроена
площ на първо ниво 25.80 кв.м. и на второ ниво 49.00 кв.м.; постройка за
отоплителни материали и инвентар със застроена площ 52.00 кв.м.; масивна
каменна ограда с дължина 150.65 м.
В
жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон. Оспорва се извода на съда, че извършването на
опис по изпълнително дело № 20137110400082 по описа на ЧСИ Даниела Петрова –
Янкова е прекъснало придобивния давностен срок на владение на Г.В., а поради
обстоятелството, че двамата ищци са необходими другари – е прекъснат давностния
срок по отношение и на двамата ищци. Въззивниците сочат, че предприетото
изпълнително действие е правно, а не фактическо действие. Твърдят, че всички
правни действия, предприети от взискателя „Банка ДСК” ЕАД по посоченото изпълнително дело не са довели не само до
загубване, но и до смущаване на упражняваната от тях фактическата власт върху
процесния имот. Излагат, че не са страни по изпълнителното дело и всички
действия по него са били насочени към длъжника Ж.К.К.. Обстоятелството, че Г.В.
е бил определен за пазач на имота с описа от 01.04.2013г. не е смутило
владението им върху него, тъй като това действие не е довело до отстраняването
им от имота. Твърди се, че владението върху имота не е смущавано и не е
прекъсвано по отношение на Г.В.. Оспорва се и размера на определената държавна
такса за предявяване на иска.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
„Банка ДСК” ЕАД, в който е изразено
становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което
намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за
присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни
разноски.
За да се произнесе по спора,
съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е
образувано по искова молба от Г.П.В. и Г.К.В. срещу „Банка ДСК” ЕАД и Ж.К.К., с която са предявени
субективно съединени положителни установителни искове за приемане за установено
в отношенията между страните, че ищците са собственици въз основа на
упражнявано придобивно давностно владение за периода от 2004г. (или
16.11.2007г.) до 17.11.2017г., на УПИ V в кв. 24 по план на с. Баново с площ
1440 кв.м., при граници: улица, УПИ VII, УПИ II, парк и УПИ IV, ведно с
построени в имота сгради.
Ищците излагат в исковата
молба, че през 2001г. са закупили в режим на СИО недвижим имот, находящ се в с.
Баново, общ. Суворово, представляващ незастроен терен – УПИ V в кв.24 по плана
на селото с площ 1440 кв.м. Въз основа на издадено разрешение за строеж са оградили
имота с масивна ограда и са изградили жилищна сграда, лятна кухня и стопанска
постройка, като през 2004 г. е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация
на изградените постройки. Сочат, че са се снабдили с НА за собственост по
обстоятелствена проверка за дворното място и за построените в него сгради,
подробно описани в НА №28, т.І, рег.№151, дело №28 от 17.12.2004г. Ищците
твърдят, че през същата година са сключили договор за ипотечен кредит с „Банка
ДСК” АД за сумата 100 000 лв., който до лятото на 2006г. са обслужвали редовно.
През 2006г. кредитът е предоговорен и сумата на кредита е увеличена на 250 000
лв., както и че до 16.11.2007г. кредитът е обслужван редовно. Твърдят, че на
05.11.2007г. между ищците и Ж.К., е сключен предварителен договор за
покупко-продажба на процесния недвижим имот. В договора е имало изрична клауза,
че владението остава за ищците, дори след сключване на окончателния договор.
Твърдят още, че Ж.К., в изпълнение на задълженията си по договора, е погасила
изцяло задълженията на ищците по договорите за кредит с първия ответник „Банка
ДСК” АД. Твърдят също, че, в изпълнение на задължението си по предварителния
договор, са продали на К. процесния недвижим имот, който договор е обективиран
в НА №25, т.VІІІ, рег.6369, дело №1306 от 16.11.2007г. на нотариус Велин
Майсторов и вписан в Служба по вписванията под №155, т.ХІV, вх.рег.№4147, дело
№2897 от 16.11.2007 г., като продължили да владеят имота. В молбата се твърди,
че през 2013г. процесният недвижим имот е посетен от представител на ЧСИ
Даниела Петрова-Янкова, рег.№711, от когото узнали, че поради неизпълнение от
страна на ответницата К. на задълженията по кредитния договор, е образувано ИД
20137110400082 с взискател „Банка ДСК” ЕАД. Срещу имота е било насочено принудително
изпълнение и в протокола за извършен оглед и опис на имота първият ответник е
вписан като негов пазач. Твърдят също, че не им е връчвано постановление от
съдебния изпълнител за назначаване на ищеца В. като пазач на имота и че са продължили
да владеят и ползват имота, съобразно уговорките им с ответника К.. Ищците
твърдят, че при направена справка в имотния регистър в Служба по вписванията
гр. Девня на 11.05.2018г. са установили, че на 31.01.2018г. по партидата на
имота е вписано прехвърляне на собствеността му с Постановление за възлагане по
ИД 20137110400082, вписано под вх.№254, дв.вх.рег.№253, т.І, акт 95 с номер от
описната книга №195, придобит от взискателя „Банка ДСК” АД. Ищците твърдят, че
никой от тях не е уведомяван за извършването на публичната продан и за
издаденото постановление за възлагане. Твърдят, че от момента на купуване на
терена, по време на строежа на жилищната и други сгради в него, след
сключването на предварителния договор и в последствие на окончателния договор,
както и до момента на предявяване на исковата молба, само те владеят имота,
като ответницата К. никога не е била във владение на същия. Твърдят, че изрично
искане за предаване на имота от страна на който и да е ответник, до момента не
е отправяно, както и че не са уведомявани за обстоятелството дали има насрочен
въвод във владение.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответницата Ж.К., в който е изразено становище
за допустимост и основателност на предявените искове. В отговора е релевирано
признание на исковете, по смисъла на чл. 237 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от „Банка ДСК” ЕАД, в който е изразено
становище за неоснователност на предявените искове. Оспорват се наведените
твърдения относно упражнявана фактическа власт, явна и необезпокоявана,
непрекъсната и с намерение за своене на процесния имот. Оспорва се представения
от ищците предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.11.2007г.
като привиден. Твърди се, че този договор не е представен в „Банка ДСК” ЕАД при
подаване на документите от страна на ответницата К., като основание за
отпускане на кредит за закупуване на недвижим имот и неговите уговорки не са
намерили отражение в окончателния договор за продажба. Пред Банката е
представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
01.09.2007г., сключен между ищците и ответницата, в който липсват условия за
сбъдване на бъдещо несигурно събитие, както и че въз основа на този
предварителен договор е подадена молба от ответницата за отпускането на жилищен
ипотечен кредит за закупуването на процесния имот. Сочи се, че след сключване
на окончателния договор за покупко-продажба на недвижим имот, ответницата, в качеството
си на собственик, е ипотекира имота и е сключвала застрахователни полици за
същия имот в полза на Банката. Твърди се, че на база представения в Банката
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.09.2007г., е
отпуснат кредит в размер 386400 лв. на ответницата, който договор е обезпечен с
учредена от ответницата в полза на Банката договорна ипотека върху процесния
имот. Сочи се, че в приложения протокол за опис от 2013г. е посочено, че процесният
имот е във владение на Ж.К., като това обстоятелство е подписано без забележка
от ищеца В. и същият е назначен за пазач на имота. Ответникът намира, че ищците
не могат да се позовават на изтекла в тяхна полза, тъй като процесният имот е
застрахован от ответницата К. в полза на Банката, като в този случай срокът на
придобивната давност се счита за прекъснат. Излага се, е ищците са били
известени за предприетите изпълнителни действия по отношения на имота, въпреки
което не са възразили и не са предявили претенции за собственост спрямо
процесния имот. Твърди се, че към датите на сключване на споменатите по – горе
договори ищцата и ответницата са били свързани лица по смисъла на ТЗ.
С обжалваното решение
предявените субективно съединени положителни установителни искове за собственост,
основани на лично упражнявано давностно владение, са отхвърлени, като
неоснователни.
Варненският окръжен съд, с
оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Не се оспорва между страните
и е видно от представените Договор за покупко-продажба на недвижим имот от
17.09.2001 г., вх.рег.№1801 от 18.09.2001 г., том V, парт.№598 №15 по опис на СВ
при РС Девня, НА за собственост на недвижим имот вх.рег.№3204 от 17.12.2004 г.,
Акт №19, том X, дело №1854/2004 г. по опис на СВ при РС
Девня, 2 бр. договори за ипотечен кредит от 26.06.2006 г., НА за учредяване на
договорна ипотека вх.рег.№2753 от 27.06.2006 г., Акт №55, том I, дело №1415/2006 г. по опис на СВ при РС Девня и НА за учредяване
на договорна ипотека вх.рег.№2754 от 27.06.2006 г., Акт №56, том I, дело №1416/2006 г. по опис на СВ при РС Девня, че към 2004 г.
ищците са придобили собственост върху процесното дворно място и изградените в
същото еднофамилна жилищна сграда, лятна кухня и постройка за отоплителни
материали и инвентар, както и че през 2006г. съответното недвижимо имущество е
ипотекирано от тях в полза на ответника „Банка ДСК“ АД за обезпечаване на
предоставен им кредит в размер 250000 лв.
Видно от представения от ответника
„Банка ДСК“ АД предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
01.09.2007г., ищците са се задължили да продадат на ответника К. процесното
дворно място, ведно с еднофамилната жилищна сграда в срок до 31.10.2007г. за
цена 470000 лв., от която 47000 лв. платено капаро при сключване на
предварителния договор и договореност, друга част от продажната цена да бъде
платена от купувача със заемни средства от „Банка ДСК“ ЕАД, преведими на
продавача в 7-дневен срок от нотариалното изповядване на сделката и от
учредяване на предвидените в договора за банков кредит обезпечения, а
останалата част от продажната цена, равна на разликата от договорената стойност
470000 лв. и сбора на даденото капаро и разрешения заем на купувача, да бъде
платена в деня на нотариалното прехвърляне на имота при поето от купувача да
представи на продавача удостоверение от „Банка ДСК“ ЕАД за разрешен кредит за
закупуване на имота към момента на нотариалното прехвърляне.
Видно от представения от
ищците предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
05.11.2007г., ищците са се задължили да продадат на ответника К. процесния
недвижим имот в срок до 14.12.2007г. за цена 10000 лв., платима в брой в деня
на сключване на окончателен договор в нотариална форма. Продавачите са
декларирали наличието на вписана договорна ипотека върху имота в полза на
ответника „Банка ДСК“ ЕАД за предоставен на ищците ипотечен кредит в размер
250000 лв., а купувачът се е задължил в двумесечен срок след изповядване на
сделката да изплати изцяло и напълно остатъка от отпуснатия на ищците кредит в
размер 250000 лв., със свои средства или с ипотечен кредит от същата или друга
банка. Със същия предварителен договор купувачът Ж.К. е поела задължение,
когато неизплатения остатък от предоставения й ипотечен кредит за закупуване на
процесния имот достигне сумата 260000 лв., да прехвърли обратно на ищците или
на техния син Г. Георгиев В., собствеността върху процесния недвижим имот, а
ищците са се задължили, при такова обратно придобиване на имота да изплатят
остатъка от кредита с получател Ж.К. до размера 260000 лв. С този предварителен
договор страните са постигнали и съгласие владението и ползването върху
процесния имот да остане в патримониума на ищците-продавачи като купувачът се е
задължил, след сключване на окончателен договор в нотариална форма, да
предостави имота на ищците за послужване безвъзмездно без срок или до
настъпване на договореното обратно изкупуване от ищците.
Видно от представените НА за
покупко-продажба на недвижим имот №25, том VІІІ, рег.№6369, дело №1306 от
16.11.2007г., Договор за обикновен ипотечен кредит от 13.11.2007г. и НА за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №26, том VІІІ, рег.№6370,
дело №1307 от 16.11.2007г., ищците са продали процесния недвижим имот на
ответника К. за сумата 10000 лв., като за закупуване на същия имот от „Банка
ДСК“ ЕАД е предоставен на Ж.К. кредит в размер 386400 лв., усвояем както чрез
нейна разплащателна сметка, така и чрез сметка, чиито титуляри са двамата ищци,
който кредит е обезпечен от кредитополучателя с договорна ипотека в полза на
банката върху закупения от нея процесен имот.
От заключението на вещото
лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
компетентно дадено и неоспорено от страните, на 20.11.2007г. по сметка на Ж.К.
в „Банка ДСК“ ЕАД е постъпила сумата 386400 лв. по договор за обикновен
ипотечен кредит от 13.11.2007г. и на 21.11.2007г. по сметката на ищеца Г.В., по
която е усвоен предоставен му от „Банка ДСК“ кредит в размер 200000 лв. и по
сметката на ищцата Г.В., по която е усвоен представен й от „Банка ДСК“ кредит в
размер 50000 лв., са постъпили съответно сумите 200159 лв. и 49370,63 лв.
Видно от представения
протокол за опис на недвижимо имущество от 01.04.2013г. по изп. дело
№20137110400082 по опис на ЧСИ Даниела Янкова-Петрова, същият удостоверява
проведени на съответната дата действия по опис на процесния имот в хода на
образуваното изпълнително производство и определяне на ищеца Г.В. за управител
на описания имот с поето задължение по чл.486 ГПК, удостоверено с подписа от
ищеца, като в печатно изписаната текстова част на документа е отразено, че
същият е съставен и подписан от ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, докато под
положения подпис фигурира печат на помощник-частен съдебен изпълнител Радостина
Иванова при ЧСИ Даниела Петрова-Янкова.
Видно от кредитираната като
компетентно и безпристрастно изготвена и неоспорена от страните
съдебно-графологическа експертиза, ръкописно изписаният текст и подписа,
положен за „Частен съдебен изпълнител“ в Протокол за опис на недвижимо
имущество от 01.04.2013г., съставен по изп. дело №20137110400082, не са
изпълнени от ЧСИ Даниела Петрова-Янкова.
По делото са събрани и гласни
доказателства посредством разпит на водените от ищците свидетели Марин Христов Маринов
и Снежана Йовчева Василева. Свидетелите са близки познати на ищците, живущи в
с. Баново, обл. Варна и излагат непосредствените си лични възприятия, поради
което съдът ги кредитира като убедителни и взаивно допълващи се. Свидетелите
излагат, че ищците, от изграждането на жилищната сграда и помощните постройки в
процесното дворно място през 2004г., живеят постоянно в процесния имот заедно
със своето дете, стопанисват имота като собственици, грижат се за поддръжката,
извършват текущи ремонти за собствена сметка; предоставяли са ключ от гаража в
имота на свид. Маринов, за да осигурява достъп до намиращ се там водомер на
инкасатор докато са отсъствали от имота; никой от двамата свидетели не е
възприел каквито и да е действия от трети лица, които да претендират пред
ищците свои права върху имота.
Гореизложената фактическа
обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при
наличието всички положителни, респ. липса на отрицателни процесуални
предпоставки, обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените във въззивната жалба оплаквания, по които настоящият съдебен състав
намира следното:
Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът
следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.
Ищците основават претенцията
си за собственост на процесния недвижим имот въз основа на твърдения за изтекла
в тяхна полза придобивна давност през периода от 2004г. (или 16.11.2007г.) до 17.11.2017г.
Основание за придобиване на
правото на собственост по чл. 79, ал. 1 от ЗС е изтичането на 10-годишен срок
на необезпокоявано, трайно и явно владение на имота. Съобразно разпоредбата на чл.
68 от ЗС, установилият владение, за да е то явно, трайно, несъмнено, следва да
отблъсне владението на действителния собственик на имота, спрямо когото го
свои.
Безспорно е обстоятелството,
че до сключване на прехвърлителната сделка с ответницата Ж.К., ищците са били
собственици на процесния имот. В това право е включено и правомощието им да
владеят имота, но не и по смисъла на чл.68 от ЗС, който има предвид владение
като фактическо състояние. Едва с прехвърляне на собствеността върху имота може
да се твърди упражняването на владение по смисъла на чл.68 от ЗС.
Като недоказано се възприема
твърдението, че ищците са запазили владението върху имота по силата на
сключения предварителен договор от 05.11.2007г. Тълкувайки договорните уговорки
във връзка една с друга, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността и съгласно изискванията на чл. 20 от ЗЗД, настоящият състав
намира следното: целта на предварителния договор е да се породи задължение за
прехвърляне правото на собственост и всички негови клаузи следва да бъдат
тълкувани с оглед тази цел. Уговореното в чл.9 от предварителния договор е
ищците да продължат да ползват имота и след сключването на окончателния договор
до настъпване на условията за обратно връщане на собствеността. След
сключването на окончателния договор на 16.11.2007г., ищците са продължили да
ползват имота именно във връзка с тази уговорка по предварителния договор, т.е.
като държатели. Действително, от гласните доказателства се установява, че
семейството на ищците е продължило да обитава имота и да извършва ремонти, вкл.
и до подаване на исковата молба. Свидетелите са възприемали ищците като
собственици на имота, което е житейски обяснимо, доколкото се явяват трети лица
и очевидно не са запознати с извършените сделки и постигнати в тях уговорки
между ищците и ответницата К.. Липсват ангажирани убедителни доказателства за
промяна в анимуса на ищците, довело до трансформиране на държанието им във
владение по отношение на действителния собственик. Още по-малко твърдяното
владение би могло да се противопостави на купувача по публичната продан на
имота. Последният е бил и взискател по образуваното изпълнителното дело през 2013г.
и ясно е изразил желанието да удовлетвори вземането си от проданта на процесния
имот. Ищците са били известени за предприетото принудително изпълнение върху
имота, предвид факта, че при извършването на опис на 01.04.2013г. Г.В. е
намерен в имота и е назначен за пазач на същия с акт на съдебния изпълнител.
Ищецът, в качеството на пазач, е имал задължението да стопанисва имота и да
съдейства за успешното провеждане на изпълнението. До провеждане на публичната
продан са изминали повече от четири години и половина, през които няма данни
ищците да са демонстрирали пред взискателя, съдебния изпълнител или длъжника
явно и несъмнено намерение за своене на имота.
Липсата на проведено главно и
пълно доказване от ищците за започнала да тече в тяхна полза придобивна
давност, прави безпредметно обсъждането на релевираните във въззивната жалба
оплаквания, касаещи липсата на прекъсване на владението им.
По изложените съображения
съдът преценя предявения от ищците срещу ответниците положителен установителен
иск за собственост на процесния имот на твърдяното придобивно основание - изтекла в тяхна полза придобивна
давност за периода от 2004г.
(или 16.11.2007г.) до 17.11.2017г.
Като е достигнал до идентични правни
изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт,
който следва да бъде потвърден.
На осн. чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК и предвид изхода на въззивното
обжалване, въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна направените
разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за
защита по въззивно производство.
Воден
от горното, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 211 от 07.11.2019г., постановено по
гр. дело № 528/2018г. на Районен съд – Девня, с което са отхвърлени предявените от Г.П.В., ЕГН ********** и Г.К.В.,
ЕГН ********** срещу „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ********* и срещу Ж.К.К., ЕГН **********,
искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане на установено, че въззивниците
са собственици въз основа на упражнявано придобивно давностно владение за
периода от 2004г. (или 16.11.2007г.) до 17.11.2017г., на следния недвижим имот:
УПИ V в кв. 24 по план на с. Баново с площ 1440 кв.м., при граници: улица, УПИ
VII, УПИ II, парк и УПИ IV, ведно с построени: двуетажна еднофамилна жилищна
сграда с разгъната застроена площ 360.60 кв.м., състояща се от: на първи етаж –
входно антре, коридор, стълбище, килер, баня, тоалет, перално помещение, стая,
дневен тракт и веранда със стълбище със застроена площ на този етаж 183.80
кв.м.; на втори етаж – коридор, четири спални, дрешник, две бани с тоалет и
тераса със застроена площ на този етаж 176.80 кв.м.; лятна кухня на две нива
със застроена площ на първо ниво 25.80 кв.м. и на второ ниво 49.00 кв.м.;
постройка за отоплителни материали и инвентар със застроена площ 52.00 кв.м.; масивна
каменна ограда с дължина 150.65 м.
ОСЪЖДА Г.П.В., ЕГН ********** и Г.К.В., ЕГН **********,*** да заплатят на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управлеие гр. София, ул.
„Московска“ №19 сумата от 300 лв. /триста
лева/, на осн. чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: