Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 21.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 3752 по описа на ВРС за 2019-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск на „П.к.Б.”
ЕООД, ЕИК***, с правно основание чл.422 ГПК, за установяване в отношенията между страните, че отв.
Г.П.К., ЕГН**********, дължи на ищеца сумата 875.24лв.
– главница по договор за
кредит №***/***г., ведно със
законната лихва върху сумата от
заявлението – 28.08.2018г. до изплащането й, за което вземане
е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №13075/2018г. по описа
на ВРС.
Ищецът твърди, че по заявление на ищеца
за процесните суми е издадена
заповед за изпълнение. В законовия срок длъжникът възразил, поради
което за ищеца се породил
правният интерес да предяви исковете.
Твърди
още, че по
силата на договор за кредит
№***/***г. ответникът получил
от ищеца заем за сумата
900.00лв., която се задължил да
върне на 24 месечни вноски, всяка с размер 100.66лв. и падеж 13-то число.
След като кредитополучателят заплатил част от вноските,
преустановил плащанията, с оглед на което
и на основание на ОУ към договора,
останалите неплатени вноски станали предсрочно изискуеми на 10.04.2018г., за което ответникът
бил известен на 12.04.2018г. В момента
твърди, че ответникът дължи на ищеца стойността
на останалата непогасена изискуема главница, предявена в исковия размер. Моли за уважаване на
иска и за разноски.
На ответника са връчени редовно съобщението по чл.131 –
133 ГПК с приложенията и указанията на съда и призовката за о.с.з. за
разглеждане на делото. Въпреки това той НЕ депозира писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК, в о.с.з. не се явява, не се представлява, не изразява писмено
становище по делото.
За да се произнесе
съдът взе предвид, че
ответникът не е депозирал оговор
на исковата молба в законоустановения срок, не се е явил и не е изпратил
представител в първото по делото открито съдебно заседание, за което е редовно
призован, не е отправил искане за гледане на делото в неговото остсъствие, не е взел отношение по исковия спор и по
какъвто и да било друг начин. Освен това с редовно връченото на ответника
разпореждане по чл.131 ГПК, на последния са указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в о.с.з. А от
представените по делото доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на предявения иск.
С оглед изложеното
съдът и с оглед отправената от ищеца молбата съдът намира, че са налице
предпоставките по чл.238 ГПК и чл.239 ГПК, поради което следва да бъде
постановено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени
изцяло.
Предвид
изхода на спора и представените доказателства, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата 125.00лв. – разноски по исковете пред ВРС, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК (юк
хонорар и такса по исковете по чл.422 ГПК).
На осн. ТР №4/18.06.2014г. съдът дължи произнасяне с
осъдителен диспозитив и за разноските в заповедното производство. Поради което
на ищеца се следват такива, но в размер, съотнесен
към уважената част от исковете, които са останали за разглеждане за част от
вземанията по заповедното производство, а именно в случая – общо 36.22лв.
(държавна такса и юк
хонорар).
Воден от горното и на осн. чл.239 ГПК съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Г.П.К., ЕГН**********, дължи в полза на „П.к.Б.” ЕООД, ЕИК***, сумата 875.24лв. – главница
по договор за кредит №***/***г., ведно със законната лихва
върху сумата от подаване на заявлението
– 28.08.2018г. до пълното й изплащане,
за което вземане е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №13075/2018г.
по описа
на ВРС,
на осн. чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Г.П.К.,
ЕГН**********, да заплати на „П.к.Б.”
ЕООД, ЕИК***, сумата 125.00лв. – разноски
в исковото производство пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.П.К.,
ЕГН**********, да заплати на „П.к.Б.”
ЕООД, ЕИК***, сумата 36.22лв. –
разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете по
чл.422 ГПК, на осн. ТР №4/18.06.2014г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………