РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Перник, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
в присъствието на прокурора Анита Бл. Джамалова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Гражданско дело
№ 20231700100445 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.І от ЗОДОВ.
Ищецът Н. Б. Б., ЕГН **********, *** чрез пълномощника му адвокат Л.
Б. е предявил срещу Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.
„Витоша“ № 2 иск, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. І от ЗОДОВ,
за заплащане на сумата от 80 000,00 (осемдесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
вследствие на неоснователно повдигане на обвинение по ДП № 31/2019 г.,
по описа на ОСлО - гр.Перник, пр.пр. № 2962 / 2018 г., по описа на РП-
Перник, по което е признат за невиновен с решение № 172/16.12.2022 г. на
ВКС, 2-ро НО по дело № 861/2022 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба –
19.01.2023 г., до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 04.02.2020 г. с Постановление за
привличане на обвиняем по ДП № 31/2019 г., по описа на ОСлО при ОП-гр.
Перник ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено
1
престъпление по чл. 286, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК за това, че в периода
18.07.2017 г. – 21.02.2018 г. в *** в условията на продължавано престъпление
пред надлежен орган на властта /Районна прокуратура гр. Перник и Окръжна
прокуратура гр. Перник /в писмени жалби набедил З.К. Б. в извършване на
престъпление по чл. 206, ал. 2, вр. ал. 1 от НК /че след смъртта на Б.Н. Б.
отказвала на Н. Б. Б. всякакъв достъп до лек автомобил марка „Ситроен“,
модел „Ксара“, с рег. № *** - съсобствен между З. Б. и Н. Б., и криела същия
от него; че е започнала разпродаването на части на лекия автомобил марка
„Ситроен“, модел „Ксара“ с рег. № ***/ - както бил започнат при
откриването му от полицията, като знаел, че е невинна, както следва:
1. На *** в гр. Перник, пред надлежен орган на властта /Районна
прокуратура гр. Перник/, в писмена жалба набедил З. Б. в извършване на
престъпление по чл. 206, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, че след смъртта на Б.Н. Б.
отказвала на Н. Б. Б. всякакъв достъп до лек автомобил „Ситроен“ ,
модел „Ксара“ с рег. № *** /съсобствен между З. Б. и Н. Б./ и криела
същия от него, като знаел, че е невинна.
2. На *** в гр. Перник пред надлежен орган на властта /Окръжена
прокуратура гр. Перник/ в писмена жалба набедил З. Б. в извършване на
престъпление по чл. 206, ал. 2, вр. ал. 1 от НК /че е започнала
разпродаването на части на лекия автомобил марка „Ситроен“, модел
„Ксара“ с рег. № ***/ - както бил започнат при откриването му от
полицията, като знаел, че е невинна.
Излага се, че за периода от 04.02.2020 г. до 16.12.2022 г. /в продължение
на повече от 2 години и 10 месеца/ неоснователно ищецът е бил привлечен
като обвиняем и подсъдим в извършването на тежко умишлено престъпление
от общ характер по чл. 286, ал. 1 от НК, за което е предвидено наказание
лишаване от свобода до шест години. През време на производството същият е
бил неоснователно задържан за повече от 26 часа, а над един месец и 9 дни е
търпял мярка за неотклонение „домашен арест“ и е бил осъден от ОС-Перник
на лишаване от свобода за срок от една година, които да изтърпи ефективно.
Целият съдебен процес, задържания, мярка за неотклонение, угроза за затвор,
стрес, страх и изолация причинили на ищеца непоправими вреди на здравето
и психиката. Още по време на изтърпяване на мярката „домашен арест“
същият потърсил специализирана психиатрична помощ. Сочи се, че ищецът
се лекувал успешно от ***, но поради неоснователно повдигнатите срещу
2
него обвинения, осъщественото задържане и наложената мярка за
неотклонение попречили на неговото лечение, той станал напрегнат,
тревожен, страдащ от безсъние, страх да излиза сам навън, болки в корема,
повръщане, повишена температура и болки в ставите, което наложило
прекъсване на мярката за неотклонение „домашен арест“ и осъществяване на
преглед на обвиняемия. През време на образувания процес ищецът бил на два
пъти на лечение в *** – от *** до *** и от *** до ***, както и в *** за
периода от *** до *** и от *** до *** Вследствие на образувания срещу него
процес ищецът започнал да пие неконтролируемо, което застрашавало
собствения му живот, поради което майка му поискала от РП-Перник да бъде
настанен за задължително лечение. Твърди се, че ищецът претърпял и
продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в дълбоки
негативни емоционални преживявания, унижения, притеснения, психически
тормоз, перманентно състояние на тревожност и несигурност, продължително
безсъние, непрекъснат страх от изхода на делото, неудобства и унижения,
преустановяване на лечението му, започнал отново да злоупотребява с
алкохол. С оглед изложеното се моли за уважаване на предявения иск и
присъждане на сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, чрез представител на Софийска градска прокуратура, с който се
оспорва иска, като недоказан по основание и размер. Навеждат се
съображения, че при повдигане на обвинението спрямо ищеца е била взета
мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 300,00 лв., но поради
недобросъвестно процесуално поведение на обвиняемия – невнасяне на
сумата, тя е била изменена по надлежния съдебен ред в “домашен арест“.
Предвид изложеното, счита, че отговорността му не следва да бъде
ангажирана във връзка с вредите от наложената мярка за неотклонение
„домашен арест“ и да бъде приложена разпоредбата на чл. 5, ал. 1, респ. ал. 2
от ЗОДОВ. Оспорва повдигнатото обвинение да е причинило на ищеца
твърдените неимуществени вреди като счита, че същите не са в пряка
причинна връзка с конкретното наказателно производство като сочи, че в
процесния период срещу ищеца са водени и други наказателни производства,
по които е осъждан за извършени тежки умишлени престъпления от общ
характер. Възразява срещу размера на претендираното обезщетение като
3
прекомерен и несъответстващ на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
По изложените съображения моли за отхвърляне на иска като неоснователен.
Счита, че адвокатското възнаграждение по настоящото дело следва да бъде
определено в минимален размер по Наредба № 1/2004 г.
Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено
следното:
От събраните по делото писмени доказателства, както и от приложените
за послужване НОХД № 1192/2020 г., по описа на РС - Перник, ведно с
приложените към него ВНОХД № 51/2022 г., на ПОС, КНД № 861/2022 г., на
ВКС, следствено дело № 31/2019 г., по описа на Окръжен следствен отдел, се
установява, че на 04.02.2020 година въз основа на постановление за
привличане на обвиняем по ДП № 31/2019 г., по описа на ОСлО при ОП-гр.
Перник ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено
престъпление по чл. 286, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК за това, че в периода
18.07.2017 г. – 21.02.2018 г. в *** в условията на продължавано престъпление
пред надлежен орган на властта /Районна прокуратура гр. Перник и Окръжна
прокуратура гр. Перник /в писмени жалби набедил З.К. Б. в извършване на
престъпление по чл. 206, ал. 2, вр. ал. 1 от НК /че след смъртта на Б.Н. Б.
отказвала на Н. Б. Б. всякакъв достъп до лек автомобил марка „Ситроен“,
модел „Ксара“, с рег. № *** - съсобствен между З. Б. и Н. Б., и криела същия
от него; че е започнала разпродаването на части на лекия автомобил марка
„Ситроен“, модел „Ксара“ с рег. № ***/ - както бил започнат при
откриването му от полицията, като знаел, че е невинна, както следва:
1. На *** в гр. Перник, пред надлежен орган на властта /Районна
прокуратура гр. Перник/, в писмена жалба набедил З. Б. в извършване на
престъпление по чл. 206, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, че след смъртта на Б.Н. Б.
отказвала на Н. Б. Б. всякакъв достъп до лек автомобил „Ситроен“ ,
модел „Ксара“ с рег. № *** /съсобствен между З. Б. и Н. Б./ и криела
същия от него, като знаел, че е невинна.
2. На ж в гр. Перник пред надлежен орган на властта /Окръжена
прокуратура гр. Перник/ в писмена жалба набедил З. Б. в извършване на
престъпление по чл. 206, ал. 2, вр. ал. 1 от НК /че е започнала
разпродаването на части на лекия автомобил марка „Ситроен“, модел
4
„Ксара“ с рег. № ***/ - както бил започнат при откриването му от
полицията, като знаел, че е невинна.
За времето от 04.02.2020 година до 16.12.2022 година – период, близо
три години ищецът е бил привлечен като обвиняем и подсъдим в
извършването на тежко умишлено престъпление от общ характер по чл. 286,
ал. 1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до шест
години. През време на производството същият е бил неоснователно задържан
за повече от 26 часа, като над един месец и девет дни е търпял мярка за
неотклонение „домашен арест“ и е бил осъден от ОС-Перник с наказание
лишаване от свобода за срок от една година, подлежащо на ефективно
изтърпяване.
Въз основа на обвинителен акт от 24.07.2020 г., по пр.пр. № 2962/2018
г., по описа на Районна прокуратура Перник, по досъдебно производство №
31/2019 г., по описа на Окръжен следствен отдел – Перник, в Районен съд
Перник е било образувано съдебно – ваказателно производство срещу
подсъдимия Н. Б. Б., за извършено престъпление по чл. 286, ал. I във връзка с
чл. 26, ал. 1 от НК.
С присъда № 260002 от 20.01.2021 година, Районен съд гр. Перник,
втори наказателен състав, по НОХД 1192/2020 година е признал подсъдимия
Н. Б. Б. за невиновен по така повдигнатото му обвинение и го е оправдал.
По подаден протест от РП-Перник е било образувано въззивно
наказателно – съдебно производство, като с присъда № 6 от 21.04.2022 г.,
постановена по ВНОХД 51/2022 г., по описа на Пернишки окръжен съд е била
отменена присъда № 260002 от 20.01.2021 г., по НОХД № 1192/2020 година,
на РС Перник и вместо нея подсъдимият е бил признат за виновен по
обвинението на прокуратурата и е бил осъден на лишаване от свобода за срок
от една година.
В резултат на последвало касационно обжалване на осъдителната
присъда от подсъдимия – настоящ ищец, с решение № 172 от 16.12.2022
година, постановено по КНД № 861 / 2022 година, по описа на ВКС, второ
наказателно отделение, подсъдимият Н. Б. Б. бил окончателно признат за
невиновен по отношение на така повдигнатото, гореописано обвинение от
прокуратурата, поради несъставомерност на деянието „набеждаване в
условията на продължавано престъпление“, на осн.чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
5
Следователно, в случая е налице е хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, предл.1
от ЗОДОВ.
От жалба вх. № 2783/24.08.2020 година, депозирана от майката на Н. Б.
до Районна прокуратура – Перник е видно, че вследствие на образувания
срещу него наказателен процес, психическото му и здравословно състояние
се влошило силно, той започнал да употребява системно и неконтролируемо
алкохол, което застрашавало живота му, поради което тя поискала сина й да
бъде настанен на задължително лечение.
През време на образувания и висящ наказателен процес ищецът бил
настанен два пъти на задължително лечение в ***, за периода от *** до *** и
от *** до ***, както и в ***, за времето от *** до *** и от *** до ***дина.
От свидетелските показания на М.Г.Д. - дългогодишен приятел на
ищеца, се установява, че след като последният придобил качеството на
обвиняем и излязъл на свобода, в резултат на проблемите с правосъдието,
започнал системно да злоупотребява с алкохол, бил често разстроен и
агресивен, като стигнал до психиатрия.
Свидетелските показания на майката на ищеца Б.Н.С. установяват, че с
баща му били разведени отдавна и тя сама отгледала сина си. С баща си не
поддържал контакти, като последният починал през ***. След кончината му
ищецът наследил имотни проблеми, свързани с непогасени данъчни
задължения за недвижим имот и лек автомобил от баща му и втората му,
преживяла съпруга З.. Съмнявайки се в недобросъвестно поведение от нейна
страна той сигнализирал прокуратурата през 2017 година, но от пострадало
лице се превърнал в обвиняем за набеждаване спрямо нея.
Ищецът трудно и тежко приел този неочакван обрат и още през време
на домашния му арест започнал да пие алкохол, станал нервен, агресивен и
депресиран. Твърди, че преди образувания срещу него наказателен процес,
който приел като гавра с личността му, той нямал такива проблеми с
безконтролна злоупотреба с алкохол. През периода от 2018 до 2022 година
физическото и психическо здраве на ищеца трайно и необратимо се влошило,
стигнало се до прибягване на принудителна психиатрична намеса и оказване
на помощ, а в резултата на тези несгоди и тревоги самата свидетелка през ***
получила *** и ***. Проблемите с прокуратурата провалили професионални
планове и възможности за реализация на ищеца в Германия и като ***.
6
Майката установява, че спрямо сина й имало повдигнати и други
обвинения, но по тях бил осъден условно и реабилитиран, като от тях не се
притеснявал. Негативен и пагубен ефект върху психическото и физическо му
здраве оказало единствено несправедливото обвинение, предмет на
настоящото гражданско исково производство, приключило с пълното му
оправдаване от съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, неимуществените вреди се
определят от съда по справедливост. Изхождайки от периода от време, през
което е продължило наказателното преследване – близо 3 години, когато
ищецът Б., в качеството си на обвиняем и подсъдим е бил под угрозата да му
бъде наложено евентуално наказание лишаване от свобода за срок от една до
шест години лишаване от свобода, спрямо него са били взети последователно
мерки за неотклонение задържане под стража за 26 часа, парична гаранция от
300 лева, домашен арест в продължение на един месец и девет дни, преминал
е през триинстанционен съдебен процес – осъден ефективно на една година
лишаване от свобода от ОС Перник, но оправдан от РС Перник и
окончателно от ВКС, ищецът е преживял стрес, страх, изолация и депресия,
които неминуемо са му причинили непоправими вреди на здравето и
психиката. Още по време на изтърпяване на мярката за неотклонение
домашен арест той е потърсил специализирана психиатрична помощ, като от
безсилие и накърнено чувство на несправедливо обвинен гражданин е развил
непреодолима зависимост към алкохолна злоупотреба, станал е нервен,
агресивен, започнал да страда от безсъние, тревожност, липса на апетит,
изпаднал в социална изолация, изгубил работата си.
Дори да е имал в известна степен алкохолна зависимост преди
образуване на несправедливия наказателен процес срещу него, ищецът не е
бил диагностициран с подобно трайно състояние и не се е водил на отчет за
такава зависимост, поради което съдът приема за неоснователно
възражението на прокуратурата за съпричиняване от страна на пострадалото
лице по чл.5, ал.2 от ЗОДОВ за увредата.
В случая не са налице основания за отпадане на отговорността на
прокуратурата за вреди или намаляване на техния размер. Съгласно ТР №
3/2005 по т. д. № 3/2004 г., на ОСГК на ВКС, държавата не отговоря за вреди,
ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия. Ако
7
единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган
не отговоря. Ако само е допринесъл – обезщетението се намалява с оглед
особеностите на всеки конкретен случай. В конкретния случай по делото не
се установяват обстоятелства, които да могат да обусловят извод, че ищецът е
бил единственият каузален фактор или е допринесъл за повдигане на
незаконното обвинение и за претърпените от него вреди.
Съпричиняване по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ е налице, когато
настъпилият вредоносен резултат е в причинно следствена връзка с поведение
на пострадалия - когато с действията си по време на наказателното
преследване той недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и
поддържане на незаконно обвинение (вкл.при недобросъвестно направени
неистински признания, при въвеждане на органите на разследването в
заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или
опорочи разследването на престъпление). В подкрепа на горното е
възприетото и изложено в решение № 51 от 14.03.2016 г., на ВКС по гр. д. №
4621/2015 г., III г. о., ГК; решение № 190 от 23.12.2019 г. по гр. д. №
4378/2018 г., г. к., ІV ГО на ВКС; решение № 62 от 03.04.2019 г., по гр. д. №
2308/2018 г., г. к., ІІІ ГО на ВКС и др.).
И към момента проявленията на неоснователния наказателен процес
срещу ищеца продължават да оказват негативно въздействие по отношение на
психическото и физическо му здраве, на неговата работоспособност, жизнен,
социален статус и лично самочувствие, в резултат на което за него са
настъпили трайно негативни и частично необратими процеси, които трудно
биха отшумели и се заличили напълно, поради което съдът намира, че сумата
от 30000,00 (тридесет хиляди) лева би го обезщетила за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на несъставомерното държавно обвинение.
Сумата следва да се присъди, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 19.01.2023 г., до
окончателното й изплащане. За горницата над 30 000 лева до пълния
претендиран размер от 80 000 лева искът следва да се отхвърли, като
неоснователен, поради недоказаност на размера.
Ищецът е направил разноски по делото в размер на 10 лева - за платена
държавна такса. С оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 03,75 лева,
8
съразмерно с уважената част от иска, съгласно своевременно и надлежно
представен списък по чл.80 от ГПК, както и по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, вр.чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 за МРАВ – в тежест на ответника следва да бъде
възложена сумата от 3050,00 (три хиляди и петдесет) лева – минимално
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, в полза на
адвокат Л. К. Б., за оказана правна помощ и съдействие по казуса.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Н. Б. Б.,
ЕГН **********, *** на основание чл.2, ал. 1, т. 3, предл. І от ЗОДОВ
сумата от 30000,00 (тридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие на неоснователно повдигане
на обвинение по ДП № 31/2019 г., по описа на ОСлО - гр.Перник, пр.пр. №
2962 / 2018 г., по описа на РП-Перник, по което е признат за невиновен с
решение № 172/16.12.2022 г. на ВКС, 2-ро НО по касационно наказателно
дело № 861/2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 19.01.2023 г., до
окончателното й изплащане, КАТО за горницата над 30000,00 (тридесет
хиляди) лева до пълния претендиран размер от 80 000,00 (осемдесет
хиляди) лева ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Н. Б. Б.,
ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 03,75 лева,
представляваща направените от него разноски пред Пернишкия окръжен съд,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат
Л. К. Б., на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА сумата от 3050,00 (три хиляди и
петдесет) лева, представляваща разноски пред Пернишкия окръжен съд за
оказана безплатна правна помощ и съдействие на ищеца, съразмерно с
уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд, в
двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
9
10