Р Е Ш Е Н И Е №81
гр. Габрово, 24.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на двадесет и
седми септември ................. през две хиляди двадесет
и втора година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГАЛИН
КОСЕВ
при секретаря ….ЕЛКА СТАНЧЕВА......
и в присъствието на прокурора ....... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ
Адм.Д№
132 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Жалбоподателят Л.И.Г. *** е обжалвал Отказ
за издаване на виза по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, обективиран в писмо
№ДД-4-А-05.884-1/08.06.2022г. на Гл. архитект на Община Севлиево.
Според
жалбоподателя доводите на Гл. архитект на Община Севлиево, залегнали в оспорения
отказ били неправилни. Следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 58 от ЗУТ. Протокол за строителна линия по смисъла на ЗУТ и Наредба №3 се издавал
само за плътна, не и за прозирна ограда. Очевидно при систематично тълкуване на
посочените разпоредби с тази на чл. 58, изр. посл. от ЗУТ в малките населени
места плътните огради следвало да се строят по съществуващи имотни граници без
да се дава ниво на строителна линия за тях.
Жалбоподателят
твърди, че административния орган, издал обжалвания отказ бил издавал
многократно разрешения за строеж на плътни огради в същото селищно образувание
за неурегулирани имоти, при идентична хипотеза.
Претендира
се въз основа на изложените доводи отмяна на оспорения административен акт. В
съдебно заседание заявява възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение за адвокат от ответника по делото.
За
ответника гл. архитект на Община Севлиево, редовно призован се явява
процесуален представител, който оспорва жалбата и моли тя да бъде оставена без
уважение. Заявява искане за присъждане на разноски.
Административният
съд като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания административен акт и
прецени изложените в съдебно заседание пред настоящата инстанция доводи, както
и тези в жалбата, намира същата за неоснователна.
Видно
от приложено по административната преписка по делото НА№153/05.03.2013г.
жалбоподателя Л.Г. е собственик на описания в акта имот, намиращ се в селищно
образувание „*********“, местност „*********“,
в землището на гр. **********.
Л.Г.
е подал Заявление №ДД-4-А-05.884/05.05.2022г. до Главен архитект на Община
Севлиево за издаване на скица- виза за проектиране на плътна метална ограда,
изцяло в неговия собствен имот, с височина 2, 20м.
Гл.
архитект на Община Севлиево с оспореното писмо №ДД-4-А-05.884/08.06.2022г. е
постановил на практика отказ по така заявеното от Г. искане за издаване на
виза, като се е позовал на чл. 48, ал. 8 от ЗУТ.
Налице
е постановена Заповед №309/2006г. на Областен управител на Област Габрово
/същата е публично достъпна/, съгласно която за селищно образувание „Хоталич“ е
одобрен план на новообразуваните имоти и същото попада в неурегулирана
територия.
Съгласно
разпоредбата на чл. 48, ал. 8 от ЗУТ извън границите на урбанизираните територии и в
неурегулираните части на населените места се допуска поземлените имоти да се
ограждат само с леки огради, съобразени с изискванията по ал. 2. Не се оспорва от жалбоподателя, а и в тази насока са
представените писмени доказателства, че процесния имот, собственост на Л.Г. попада в неурегулирана територия селищно
образувание „***********“.
Процесният
имот попада именно в тази хипотеза и следователно за него е допустимо
единствено ограждане с лека ограда, съобразена с изискванията на ал. 2 от чл.
48 от ЗУТ.
Доводите
заявени в жалбата на Л.Г. се несъстоятелни и не намират опора както в
представените по делото писмени доказателства, така и в посочената относима
законова разпоредба на ЗУТ. Не може да се сравнява процесния случай с други
такива, за които жалбоподателя и неговия пр. представител по делото твърдят че
са абсолютно идентични с настоящия казус. Подавайки заявлението си с искане за
издаване на виза жалбоподателят установява единствено и само по отношение на
собствения си имот налице ли са предпоставки за уважаване на искането му, като
това не следва да бъде осъществено посредством аналогия с други подобни имоти.
При
провеждане на административното производство, довело до издаване на оспорения Отказ за
издаване на виза по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, обективиран в писмо
№ДД-4-А-05.884-1/08.06.2022г. на Гл. архитакт на Община Севлиево не са допуснати процесуални нарушения, които представляват
порок, водещ до отмяна на постановения административен акт като
незаконосъобразен. Правилно са приложени и материално правните разпоредби.
Оспорването
на Л.Г. е неоснователно по изложените по- горе мотиви.
С
оглед изхода на заявеното обжалване основателно се явява искането на пр.
представител на ответника за присъждане на разноски. Същите представляват
възнаграждение за адвокат в размер на 1080 лева и не следва да се редуцират
като размер, въпреки заявеното възражение за прекомерност от пр. представител
на жалбоподателя, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен
с този по Наредба №1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения за
подобен вид дела. Л.И.Г. *** следва да
заплати на Гл. архитект на община Севлиево направените разноски по делото в
размер на 1080 лева /възнаграждение за адвокат.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕ на Л.И.Г. *** против Отказ за издаване на
виза по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, обективиран в писмо
№ДД-4-А-05.884-1/08.06.2022г. на Гл. архитект на Община Севлиево, като
неоснователно и недоказано.
ОСЪЖДА Л.И.Г. *** да заплати на Гл.
архитект на община Севлиево направените разноски по делото в размер на 1080
лева /възнаграждение за адвокат/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС по реда на чл. 211 от АПК в 14- дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: