Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260342, гр. Пловдив, 07.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 03.09.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 3226/2020г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.53
и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-1030-003514/15.04.2020г. на Началник Група към ОД на МВР –
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Б.М.Д., ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 /десет/
лв. за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят,
с жалбата си оспорва по същество вмененото му нарушение и възприетата в АУАН и
НП фактическа обстановка. Прави искане за отмяна на НП като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Претендира присъждане на направените по
делото разноски. В съдебно заседание се явява лично и с процесуалния
представител адв.Р., която поддържа направеното в
жалбата искане.
Въззиваемата
страна – ОД на МВР, Сектор „Пътна полиция” – Пловдив,
редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище излага доводи за
неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на НП. Прави възражение
за намаляване размер на адвокатското възнаграждение при евентуално уважаване на
жалбата.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона
седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 06.04.2020г. бил
съставен АУАН с бланков № 623068 от свидетеля К.Д.П., на длъжност „***” при
сектор „Пътна полиция“ Пловдив срещу Б.М.Д., за това че, на 06.04.2020 г. около
11:30 часа в гр.Пловдив, кръстовище ул.“Богомил“ и ул.“Хайдушка“ жалбоподателят
управлявал личния си мотоциклет „Хонда SH 300“ с рама № ***** и извършва следните нарушения: 1. Не носи
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, 2. Управляваният мотоциклет не е регистриран
по надлежния ред съгласно Наредба І-45, няма табела с регистрационен номер на
определеното място.
Констатираните нарушения
били квалифицирани съответно по чл.100, ал.1,т.1 и чл.140, ал.1 от ЗДвП.
След като се запознал със
съдържанието на акта, жалбоподателят направил възражения като вписал в него, че
не е управлявал, след което подписал АУАН.
Въз основа на така съставения акт било издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 10 /десет/ лв. за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. По отношение на
второто вписано в акта нарушение, било отбелязано в НП, че на основание чл.33,
ал.2 от ЗАНН административнонаказателното
производство е прекратено и жалбоподателят не е административно наказан.
Описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства,
както и от гласните доказателства – изцяло от показанията на свидетелите К.Д.П.
/актосъставител/ и Р.Т.А., и частично от показанията
на свидетелите А.С.Ки св.Ц.К.С.Свидетелите П. и А. лично
и непосредствено са възприели управлението на процесния
мотоциклет от жалбоподателя, който мотор се движел без регистрационна табела. И
двамата потвърждават, че са последвали мотоциклета до ул.“Хайдушка“, където жалбоподателят спрял и слязъл от МПС.
Показанията на двамата свидетели са непротиворечиви и по отношение на
обстоятелството, че мястото представлявало вътрешен двор в междублоково
пространство. С категоричност и
двамата сочат, че свидетелят не е носил документите, касаещи управление на МПС
и контролния талон към СУМПС, като св.П. допълва, че документите са донесени от
сина на жалбоподателя. И св.П., и
св.А. дават показания за своите лични възприятия, които не само, че се явяват
непротиворечиви и взаимодопълващи, но не се
опровергават от изложеното в жалбата и наличните по делото доказателства. Напротив,
показанията им напълно кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства и отразените в тях фактически обстоятелства. Същите се намират в
съответствие и със съставения АУАН, чиято презумптивна
сила, регламентирана в нормата на чл.189, ал. 2 от ЗДвП, не само, че не се
разколебава, но дори се потвърждава от съвкупния доказателствен материал. Доколкото в случая не се констатираха каквито
и да е основания показанията на св.П. и св.А. да бъдат подлагани под съмнение,
то същите се кредитират от съда.
За разлика от тях, съдът кредитира с известна
критичност ангажираните от жалбоподателя гласни доказателства -
показанията св.А.С.Ки
св.Ц.К.С.Показанията на св.К.в частта, в която твърди, че проверката е била
извършена на ул.“Цар Асен“ останаха изолирани и неподкрепени от събраните по
делото доказателствени материали. В тази им част показанията на К.не са
категорични и убедителни, доколкото сочи за място на проверката два номера на
ул.“Цар Асен“, като излага предположения, че е извършена на ул.“Цар Асен“ № ****.
Изводът за недостовереност на тези показания се
обосновава и от съпоставката им с показанията на свидетелите П. и А., които съдът възприема като обективен
доказателствен източник и кредитира по посочените по-горе съображения. Отделно
от това от показанията на св.К.се установява, че е имало времеви период, в
който свидетелят не е бил очевидец на ставащото в процесния
ден и място, както и на действията на жалбоподателя, доколкото самият свидетел
сочи, че жалбоподателя е изкарал мотора, бутайки го, но „оттам нататък как се е
върнал в двора, не знам….“, т.е. същият не е имал последователен и непрекъснат
зрителен контакт с това, което твърди да е ставало в двора пред дома му, а това
поставя под съмнение твърдението му, че жалбоподателя не е управлявал мотора
си. Според съда това твърдение представлява неубедителна подкрепа на защитната
теза на жалбоподателя, респ. има за цел да разколебае доказаността
на извършеното нарушение.
Съдът кредитира показанията на св.С., с изключение
на частта, в която същият твърди, че жалбоподателя „не караше мотора“,
доколкото тази част е в противоречие както с останалия кредитиран от настоящия
състав доказателствен материал, така и с впоследствие изложеното от свидетеля,
че „не съм видял да управлява мотора….“
При така изложената по делото фактическа обстановка
съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства, съдът намира за установено, че на процесната
дата и място жалбоподателят Д. е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Доказателствата по делото са категорични за
осъществяването на нарушението от страна на санкционирания, като за
безспорността на извършването на нарушението от страна на Б.Д. съдът се
позовава както на АУАН, в който акт констатациите бяха неубедително оспорени
чрез ангажиране на доказателства за други обстоятелства, различаващи се от
изложените в акта, така и от показанията на свидетелите П. и А., сочещи лично
възприето от тях управление на въпросния мотоциклет от жалбоподателя на
процесните дата и място, който като е бил длъжен не е носил свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него. Разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда, че водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него като задължението
на водача е за носене и двата документа. Неизпълнението на това задължение се
санкционира по реда на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, която санкционна норма
предвижда наказание в размер на 10 лева, за водач, който не носи СУМПС и
контролен талон. В случая наказаното лице се явява водач по смисъла на §6, т.25
от ДР на ЗДвП, съгласно който "Водач" е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара
впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по
пътищата. Както беше посочено по-горе управлението на МПС от жалбоподателя беше
с категоричност доказано от изложеното в качеството им на свидетели актосъставителя и неговия колега Р.А.. Анализът на
показанията на тези свидетели сочи на непротиворечиви
данни относно съставомерния признак – управление на
МПС, поради което предявеното обвинение според съда е категорично и несъмнено
доказано. Жалбоподателят е бил проверен непосредствено след като същият е слязъл
от мотоциклета си и макар вече да не го управлявал, то връзката му с правното
качество „водач“ все още не би била прекъсната. Следователно към момента на
проверката той е притежавал качеството на водач, когато е било установено, че
не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролния
талон към него. Това от своя страна налага извода, че Д. е годен субект на
вмененото му във вина нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което правилно
е бил санкциониран.
Правилно описаното нарушение по чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба
по чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП, като на жалбоподателя е наложено
наказание в предвидения от законодателя фиксиран размер, който не може да бъде
ревизиран с оглед на тежестта на нарушението и смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства.
В хода на административнонаказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Административнонаказателното
производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално
изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Същият е предявен и връчен на
жалбоподателя. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.
Съдът не споделя изразеното становище от страна на
жалбоподателя, за допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно
мястото на нарушението. И в акта, и в НП ясно и конкретно е посочено мястото,
където жалбоподателя е управлявал мотоциклета и не е носел в себе си
изискуемите по т.1 на чл.100 ал.1 от ЗДвП документи, което място беше
потвърдено от показанията на актосъставителя и св.А.,
които непосредствено са възприели нарушението и пресъздават възприетата от тях
фактическа обстановка.
Съдът намира, че не са налице основания за
прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН по отношение нарушението, т. е. не е
налице "маловажен случай" на административно нарушение.
С оглед на преценената виновност на жалбоподателя
по извършване на нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и следващото се
потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно
искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
разноски се явява неоснователно и като такова не следва да се уважава.
Въззиваемата страна не е поискала присъждане на
разноски в настоящото производство, предвид на което такива не следва да й
бъдат присъдени.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-1030-003514/15.04.2020г. на Началник Група към ОД на МВР –
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Б.М.Д., ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10
/десет/ лв. за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване
в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред
Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
М.Г.