Р Е Ш Е Н И Е
№ 169
гр.Шумен, 17 Юли 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публично
съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1.А. Карагьозян
2.Р. Хаджииванова
при секретаря Ж. Дучева, като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №207 по описа за 2019 год. на ШОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №275 от 28.03.2019г. по гр.д.№3820/2017г.
Районен съд - гр.Ш. е уважил предявените от Д.С.Р. срещу Етажната собственост
на живущите в гр.Ш..., представлявана от председателя на управителния съвет А.Д.Д.,
искове с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС, и е отменил, като
незаконосъобразни взетите на Общото събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в Етажната собственост на ул.“..., в гр.Ш.,
провело се на 20.11.2017г. Решения за избор на членове на управителен и
контролен съвет, обективирани в Протокол от 20.11.2017г.. Етажните собственици
са осъдени да заплатят на ищеца деловодни разноски в размер на 435 лева.
Недоволни от така постановеното решение останали ответниците
- етажните собственици на индивидуални обекти в жилищна сграда в режим на
етажна собственост, находяща се в гр.Ш..., представлявана от председателя на
управителния съвет А.Д.Д., който обжалва решението на районния съд, като сочи
доводи за недопустимост и неправилност, и моли съда да го отмени, и да прекрати
производството по делото, или да отхвърли предявения иск изцяло.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е
депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно
и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо,
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Ш. е бил сезиран с искова претенция по
чл.40, ал.1 от ЗУЕС. Ищецът сочи, че е собственик на 1/6 ид.ч. от апартамент,
находящ се в Етажната собственост – ответник по иска. На 06.04.2016г. за
председател на ЕС била избрана А.Н.-Д., която предприела действия за събиране
на повече от 10000 лв., които не били отчетени от предходния председател.
Действията предприети от нея не били приети добре от няколко човека в етажната
собственост, като в резултат на това на 24.02.2017г. било проведено общо
събрание на ЕС, чието решение било обжалвано и било предмет на гр.д. №
655/2017г. по описа на ШРС, което към момента на подаване на исковата молба
било висящо и спора по него бил преюдициален за настоящия. На 20.11.2017г. било
проведено Общо събрание, на което били избрани членове на Управителния и
Контролния съвет. При провеждането на същото били нарушени правилата на ЗУЕС, а
именно - свикването му не било по предвидения в чл.12 от ЗУЕС ред, тъй като
нямало отправено искане от страна на етажни собственици, желаещи провеждането
му, нито било свикано от УС или КС; не бил оформен протокол за оповестяване на
насрочването му; отсъстващите етажни собственици не били уведомени за
свикването на общото събрание по реда, предвиден в чл.13, ал.3-4 от ЗУЕС;
неправилно бил изчислен и отбелязан кворума за провеждане на събранието, тъй
като идеалните части от собствеността притежавана от всеки етажен собственик не
съвпадали със идеалните части на самостоятелните обекти от общите части на
сградата; на общото събрание участвали лица без представителна власт като
пълномощници на етажни съсобственици, тъй като не били упълномощени по
надлежния начин, установен в ЗУЕС, а и нямало представителство на ап.3, ап.9,
ап.4, ап.33, ап.47, ап.35 и ап.31 и ап.50; общото събрание не било
председателствано от член на управителния съвет в съответствие с чл.16, ал.2 от ЗУЕС; протоколчика на събранието не бил избран с обикновено мнозинство по
предложение на председателя в съответствие с чл.16, ал.4 от ЗУЕС; от протокола
не ставало ясно кой и как е предложил избора на председателя и протоколчика на
това събрание; протоколът от събранието не отразявал определеното от закона
съдържание, като липсвали явилите се лица и техните идеални части, не бил
посочен и дневния ред. Предвид изложеното моли признаване незаконосъобразността
на решение от 20.11.2017г. на Общото събрание на ЕС, с което са избрани членове
на Управителния и Контролния съвет и неговата отмяна.
В депозирания отговор ответникът оспорва иска, като
неоснователен. Твърди, че събранието е било проведено съгласно закона и
правилника за етажната собственост. Твърди се, че семейството на ищеца не живеело
в сградата, не заплащало индивидуалните месечни парични вноски. Сочи, че никой
не контактувал с тях, като не само не са допринесли за подобряване на сградата,
а обратното провалили планувания ремонт на покрива. Поради поведението им
сградата се рушала, отломки падали върху паркирани автомобили, при дъжд се
наводнявали последните етажи.
От събраните по делото
доказателства се установява следното от фактическа страна: От представения
Нотариален акт за покупко продажба № ...г. на Нотариус рег. № 024 на НК на РБ и
Удостоверение за наследници изх. № 2099 от 04.07.2017г. на Община Ш., е видно,
че ищецът притежава в наследство 1/6 ид.ч. от апартамент № 26, находящ се на
шести етаж, вх… на ул..... По делото е представена подписка на желаещите етажни
собственици на свикване на Общо събрание на етажната собственост, като е
посочен дневния ред и датата и часа на събранието, свикано от инициативен
комитет от 13 етажни съсобственика. Събрани били подписи на 37 етажни
собственици от общо 50 самостоятелни обекта в етажната собственост. За
поставяне на поканата за общото събрание и неговото разгласяване бил изготвен
Протокол от 11.11.2017г., в който бил обявен часа, датата и мястото на
провеждане на събранието, както и дневния ред, при който щял да протече, а
именно вземане на решение за избор на управителен и контролен съвет. В поканата
е отбелязано, че инициативен комитет от живущите в блока свиква общото
събрание, като не е посочено основанието на свикването му, и по - конкретно
наличие на неотложен случай по смисъла на чл.12, ал.5 от ЗУЕС. От представения
протокол от 20.11.2017г. се установява, че в насрочения час не се събрал
необходимия кворум за провеждането на общото събрание, като същото било
отложено за един час по-късно. Отбелязано е, че тогава са присъствали
представители на 63,227% от идеалните части от общите части в етажната
собственост и събранието било проведено, като редовно. На него били поставени
на обсъждане двете точки от дневния ред, като били взети решения по тези точки.
Представен е и списък на присъстващите на събранието, от който е видно, че част
от положените подписи са на едни и същи лица, без да е отбелязано кой подписва
лицето и дали това е по пълномощие, обстоятелство което не е отразено никъде в
протокола. Едва с отговора на исковата молба са представени няколко писмени
пълномощни, които не отговарят на изискванията на ЗУЕС /един от сочените от
ищеца пороци/. Протоколът бил подписан от председателстващия общото събрание И.П.
и протоколчика А.М.. В последствие били изготвен и поставен на информационното
табло Протокола от събранието и взетото с него Решение, като за тези действия
били оформени протоколи. По делото е представено Решение № 216 по Протокол № 14
от 27.09.2012г. на Общинския съвет за създаване на Общинско предприятие
«Общински жилища и имоти», чиято дейност е управление, отдаване под наем и
поддържане на общински жилища и нежилищни сгради, като е посочен общия брой на
общинските имоти. От представеното заверено копие на книгата на етажните
собственици е видно, че в значителна част от индивидуалните обекти са
отбелязани повече от един съсобственик, а в списъка на явилите се и съответно
гласували етажни собственици, срещу един апартамент е отбелязан един
собственик, без да е представено пълномощно от останалите съсобственици на
апартамента.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо место следва да се отбележи, че е неоснователно възражението на жалбоподателя за недопустимост на обжалваното решение, поради следните съображения: Безспорно е по делото, че ищецът е собственик на индивидуален обекта в процесната сграда, а ответниците са собственици на останалите индивидуални обекти в нея /повече от 3 обекта, т. е. за процесната сграда са приложими специалните правила на ЗУЕС – чл. 1 и 3 от закона/. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание, като молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от оповестяване на решението по реда на чл. 16, ал. 7. В настоящия случай горепосоченият преклузивен срок е спазен. Ирелевантно е каква част от общите части на сградата притежава етажния съсобственик, за правото му на атакуване на решенията.
Начинът на управление на общите части в
етажната собственост и процесуалното представителство на етажните собственици
пред съда по искове във връзка с общите части са уредени в чл. 23, ал. 3
и 4 ЗУЕС.
Съгласно чл. 23, ал. 3 от закона, председателят на управителния съвет
/управителят/ представлява собствениците и ползвателите при извършване на
всички действия, свързани с обикновеното управление на етажната собственост, а
според ал. 4 – управителят представлява пред съда собствениците в етажната
собственост по исковете срещу тях във връзка с общите части, както и по искове,
предявени срещу собственик, който не изпълнява решение на общото събрание или
задълженията си по този закон.
Участието на собствениците по дела, по които управителят представлява
собствениците, е предоставено на тяхната преценка и желание за всеки конкретен
случай – чл. 23, ал. 5 ЗУЕС.
Следователно по искове, предявени от или срещу собствениците в етажната
собственост във връзка с изпълнение на решение на общото събрание по
управлението на общите части, управителят е законен представител на
собствениците в етажната собственост и не е необходимо личното им участие в
делото, освен по тяхно желание /т. е. не е нужно посочването като ответници на
всички етажни собственици с три имена, адрес и ЕГН/ – виж Определение № 62 от
26.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 713/2011 г., III г. о., ГК.
С оглед исковия характер на производството и при
спазване на принципа на диспозитивното начало, установен в чл. 6, ал. 2 ГПК,
предметът на делото е очертан от изложените в исковата молба обстоятелства,
поради което съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени в нея и
не следи служебно за законосъобразността на решенията, взети от Общото събрание
на етажните собственици на процесната сграда на 20.11.2017 г. Тъй като в
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС
е уреден преклузивен срок за оспорване на взетите решения на Общото събрание на
етажните собственици, ищецът може да навежда нови основания за тяхната
незаконосъобразност само до изтичането на 30-дневния срок от оповестяването им
по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС,
като по този начин би се достигнало до изменение на иска чрез добавяне на ново
основание – арг. чл. 214, ал. 1 ГПК.
Недопустимо е обаче след изтичането на този преклузивен срок да се релевират
нови основания за порочност на оспорените решения на Общото събрание на
етажните собственици /в този смисъл Решение № 58 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 5704/2013 г., I г. о., ГК/. Уважаването на конститутивния иск по чл. 40 ЗУЕС
е обусловено от установяването на едно от следните обстоятелства: решението на
общото събрание на ЕС противоречи на императивни правни норми или на
разпоредби, установени с приетия Правилник за вътрешния ред на ЕС; решението е
взето в нарушение на предвидените в закона или правилника процедури и правила
за вземане на решение; решението е взето при нарушен ред за свикването на
общото събрание; решението е взето по въпрос, който е извън компетентността на
общото събрание на етажната собственост, предвидена в чл. 11 ЗУЕС.
Налице е първия сочен от ищеца порок - събранието не е
свикано по предвидения в закона ред. В чл.12 от ЗУЕС е уреден начина на
свикване на общо събрание на етажните собственици. Редовното общо събрание се
свиква най - малко един път годишно от управителния съвет /управителя/ или
контролния съвет /контрольора/. В ал.2 е предвидена възможност за свикване по
писмено искане на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от
общите части на сградата, а в ал.3 е посочено че искането по ал.2 се отправя до
управителния съвет (управителя), който свиква общото събрание в 10-дневен срок
от получаването му. Когато управителният съвет (управителят) не свика общото
събрание в срока по ал.3, общото събрание се свиква от собствениците по ал.2 по
реда, предвиден в закона /ал.4/. В ал.5 е посочено че общо събрание може да
бъде свикано от всеки собственик или ползвател в неотложни случаи или когато е
изминала повече от една година от последното проведено общо събрание. В
настоящия случай събранието е свикано от инициативен комитет, който дори и при налично
съгласие на повече от 20 % ид.ч. от общите части на сградата, е следвало да
отправи искането си до управителния съвет, и едва ако последния не свика
събранието в 10 - дневен срок, общото събрание може да се свика от тези
собственици по предвидения в закона ред. Заобикалянето на така предвидения в
закона ред за иницииране на общо събрание е нарушение, обуславящо
незаконосъобразността на взетите решения на това събрание, съответно -
достатъчно основание за тяхната отмяна. Не е налице и сочената от жалбоподателя
хипотеза на ал.5 - неотложен случай. От една страна, ако желанието на
иницииращите общото събрание е било свикването му в тази хипотеза, е следвало
изрично да посочат неотложния случай, да се позоват на разпоредбата на чл.12,
ал.5 от ЗУЕС, което не е сторено, а е свикано общо събрание за избор на
управителен и контролен съвет. Не е и установена неотложност, налагаща избора
на нов управителен и контролен съвет.
За пълнота следва да се добави и, че са нарушени и
правилата за провеждане на събранието. При липса на точни данни за обема на
право на собственост на всеки от явилите се лица /няма конкретна информация за
идеалните части, които съсобственика, присъствал на събранието, притежава от
индивидуалния обект/, е невъзможно да се прецени и дали е спазен изискуемия кворум
за провеждане на процесното общо събрание. От друга страна не са спазени и
изискванията на ЗУЕС за упълномощаване на представители на събранието - не е
ясно кой представител каква точно част от общите части представлява, в какво
качество - член на домакинството по чл.14, ал.1 от ЗУЕС, или по ал.3 друго
лице. Последните обстоятелства е следвало да бъдат ясно и точно отразени и в
протокола от общото събрание съобразно чл.16, ал.5 от ЗУЕС, както с оглед
правилното отразяване на квотата на гласуващите, така и с оглед спазване
забраната на чл.14, ал.4 от ЗУЕС, което също не е сторено. Несъстоятелни са и
останалите аргументи на жалбоподателя, поради което исковете са основателни и
като такива следва да се уважат.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на
първоинстанционният съд в следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
жалбоподателите /ответниците/ следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
действително направените разноски във въззивното производство за възнаграждение
за един адвокат в размер на 300 лв.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №275 от 28.03.2019г. по гр.д.№3820/2017г. на Районен
съд - гр.Шумен.
ОСЪЖДА етажните собственици на индивидуални обекти в жилищна сграда в режим на
етажна собственост, находяща се в гр.Ш..., представлявана от председателя на
управителния съвет А.Д.Д. да заплатЯТ на Д.С.Р. с ЕГН **********, сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща
направените по делото разноски, пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.