№ 400
гр. Благоевград, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
в присъствието на прокурора Р. Андр. Г.
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20221200500198 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Срещу Решение № 90/23.12.2021г., постановено по гр.д. № 638/2021г. по описа на РС С..., в
частта му, в която е уважен предявения иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за
претендирани неимуществени вреди, причинени на Й. ИВ. Д., ЕГН **********, в резултат
на незаконно повдигнато и поддържано срещу него обвинение за извършено престъпление,
е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от РП Благоевград, в
качеството на представител по права на Прокуратурата на РБ.
Навадени са с въззивната жалба от жалбоподателят оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение на РС С.... Във връзка с така направеното
оплакване изложени са съображения, че обстоятелството че Й. ИВ. Д. е бил оправдан по
повдигнатото срещу него обвинение, не е достатъчно условие от обективна страна, за да се
ангажира отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ за вреди. Съгласно чл. 4 от
специалния закон, следва да се установи и докаже по делото, че претендираните вреди са
пряка е непосредствена последица от незаконосъобразните действия на органите на
прокуратарута и че са в причинна връзка с увреждането/т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. на
ОСГК на ВКС/. Поддържа се с въззивната жалба, че в настоящия случай предявеният иск не
е доказан нито по основание, нито по размер, тъй като събраните доказателства на се
1
достатъчни за да убедят че Й. ИВ. Д. е претърпял конкретни неимуществени вреди от
воденото срещу него наказателно производство за престъпление по чл. 331 ал.1, във вр. с чл.
330 ал.1 от НК, въз основа на ДП № 3393М-412/2016г. по описа на РУ С... и НОХД №
693/2017г. по описа на РС С.... Развити са съображения с въззивната жалба, че не се доказва
въз основа на доказатлествената съвкупност и наличието на преки и непосредствени вреди
за въззиваемия именно от наказателното производство, за вършило с оправдателна присъда
за подсъдимия, а същите са основния елемент от фактическия състав на предявения иск по
чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ. Липсата на доказателства в тази насока, изключва възможността за
ангажиране на отговорността на държавата и нейните правозащитни органи.
С въззивната жалба се изказва становище, че единствено в свидетелските показания на
свидетеля А.С. се съдържат данни за претърпени от Й. ИВ. Д. неимуществени вреди-
отрицателни изживявания в емоционално и психическо отношение, но съдът неоснователно
е приел че същите се намират в причинно следствена връзка с воденото срещу Й. ИВ. Д.
наказателно преследване. Отделно възразява се, че съдът не е следвало да кредитира тези
свидетелски показания, тъй като същите са дадени от заинтересовано лице от изхода на
делото по смисъла на чл. 172 от ГПК, доколкото ищецът и свидетелят С. са съселяни и
приятели.
При условията на евентуалност и в случай че съдът намери че са налице доказателства за
действително претърпени от Й. ИВ. Д. неимуществени вреди и същите се намират в
причинно следствена връзка с проведеното срещу него наказателно производство, то
поддържа се с жалбата възражение за прекомерност на размера на неимуществените вреди,
определен с обжалваното решение на РС С..., тъй като същият не отговора на критериите за
справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
С въззивната жалба се навадени доводи, че макар Й. ИВ. Д. да е оправдан от съда по
повдигнатото срещу него обвинение, то налице са основанията на чл. 5 от ЗОДОВ, като
обезщетение не се дължи или същото се намалява, ако се докаже че увреждането е по
изключителна вина на ищеца или ако пострадалия с действията си в значителна степен сам е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Застъпена е с жалбата тезата от
представителят на РП Благоевград, че Д. е допринесъл за настъпването на последиците от
неговото деяние, доколкото доказва се от събраните доказателства, че е запалил огън в
близост до сградата която е изгоряла/бившето читалище на с. Н.Х./, на неподходящо и
необезопасено място за палене на огън.
При навадените доводи за неправилност и необоснованост, поддържа се с въззивната жалба
че предявеният иск с правно основание чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ е неоснователен и не е
следвавло да бъде уважаван от първоинстанционния съд.
Алтернативно, с въззивната жалба са наведени доводи, че ако се приеме че са налице
основанията за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ за нанесени вреди, то
присъденото обезщетение от първоинстанционния съд в частта на обжалваното решение, не
съответства на твърдените вреди и не е съобразено с критерият за справедливост по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗОДОВ.
2
Акцентира се въззивната жалба от прокурора от РП Благоевград, че са налице и други
обстоятелства обуславящи основанията за намаляване на размера на присъденото
обезщетение- периода през който срещу Й. ИВ. Д. е имало повдигнато обвинение за
престъпление от общ характер не е много дълъг, а спрямо него не е взимана мярка за
неотклонение, поради което въззиваемия не е търпял продължително ограничение на
правото на свободно придвижване или на други свои права, като не е бил продължително
време в притеснения и безпокойство. Това дава основание за твърдението, че определеното
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000лв. е завишено и не съответства на
критерията за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Иска се от въззивния съд, да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд като
неправилно, в частта му в която иска по чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ е уважен, или
алтернативно- да намали размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В предвидения по чл. 263 ал. 1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор
от насрещната страна срещу подадената от РП Благоевград въззивна жалба, с която същата
се оспорва като неоснователна.
Поддържа се с писмения отговор че безспорно се налице основанията на чл. 2 ал.1 т. 3 от
ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Й. ИВ. Д. в
резултат на незаконно повдигнатото и поддържано срещу него обвинение. Поддържат се
възраженията направени пред първоинстанционния съд срещу основанията за прилагане на
чл. 5 от ЗОДОВ. Сочи се в писмения отговор че възникването на отговорността на
държавата по чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ е поставена в зависимост единствено и само от
крайния резултат на приключване на наказателното производство срещу пострадалия, тъй
като задължение на прокуратурата е да повдига и поддържа срещу лицата обвинения за
престъпления, като да докаже вината и отговорността на дееца. Крайният акт с който съдът
се произнася по повдигнатото обвинение е присъдата и когато тя е оправдателна, тогава се
констатира незаконосъобразност на повдигнатото обвинение и са налице основания за
обезщетение за неимуществени вреди.
Възразява се с писмения отговор и срещу доводите на РП изведени с въззивната жалба за
недоказани действително претърпени от пострадалия Д. неимуществени вреди. Поддържа
се, че по делото са събрани убедителни доказателства че във връзка с образуваното срещу
него наказателно производство, Д. е търпял негативни изживявания, отразили се
неблагоприятно в емоционалната му сфера- страх, стрес, напрежение и безпокойство от
евентуално осъждане. Станал затворен и подтиснат, престанал да общува с други хора.
Установява се несъмнено и че тези негативни изживявания се намират в причинна връзка с
повдигнатото и поддържано срещу Й. ИВ. Д. обвинение от районната прокуратура за
престъпление по чл. 331 ал.1 във вр. с чл. 330 ал.1 от НК, поради което и заявената от ищеца
претенция попада в обхвата на нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Като неоснователни се определят с писмения отговор доводите, че първоинстанционният
3
съд не е следвало да кредитира свидетелските показания на свидетеля А.С., тъй като същите
били евентуално заинтересовани. Развити са съображения, че макар свидетелят да е приятел
на ищеца от 40 години, то той има най-преки впечатления за емоционалното и психическото
състояние на ищеца през периода, през който срещу него е било повдигнато и поддържано
наказателно преследване. Поради това тези свидетелски показания, макар и евентуално
заинтересовани следва да се кредитират от съда, тъй като свидетелята е бил предупреден за
отговорността в случай на лъжесвидетелствуване и е дал показанията си добросъвестно,
обективно и незаинтересовано, тъй като е следвало да говори само истината.
Възразява се с писмения отговор и срещу доводите на прокурора, че определения от
първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно
завишен. Изказва се становище, че в тази част обжалваното решение е правилно, като
определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, изцяло съответства на
критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Правилно са отчетени от състава на
първоинстанционния съд- продължителността на наказателното производство, тежестта на
извършеното деяние, чистото съдебно минало на дееца и неговата възраст, характера и
степента на причинените вреди.
По изложените съображение с писмения отговор, иска се от съда да потвърди
първоинстационното решение на РС С... в обжалваната му част, като правилно и
обосновано, а въззивната жалба оставена без уважение.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намира въззивната жалба на РП Благоевград, като представител на Прокуратурата на РБ, за
редовна и допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 259 ал. 1 от ГПК, от
легитимирана страна с правен интерес и насочена срещу валиден съдебен акт, подлежащ на
въззивно обжалване и последващ съдебен контрол.
Депозираният писмен отговор е своевременно представен по делото, същият съдържа
всичките изискуеми от закона реквизити, като е допустим и следва да бъде съобразен от
въззивния съд при постановяването на съдебния акт.
В пледоариите си по делото, представителят на ОП Благоевград, поддържа изцяло
въззивната жалба и моли състава на ОС Благоевград да отмени обжалваното решение на РС
С..., като поддържа алтернативно искането за намаляване на размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, както и за приложението на разпоредбата на чл. 5 от
ЗОДОВ.
Пълномощникът на въззиваемия- адв. З., моли съда да отхвърли въззивната жалба срещу
първоинстанционното решение като неоснователна, по съображенията подробно развити с
отговора на същата. Иска се от въззивния съд да потвърди обжалваното решение на РС С...
като правилно, обосновано и постановено при спазване на процесуалните правила на ГПК.
Въззивният съд в рамките на правомощията си и за да се произнесе по оплакванията във
въззивната жалба, съобрази следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба,
4
депозирана от Й. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Н.Х., общ. С..., обл. Благоевград, ул.
„****“ № 1, чрез пълномощника му- адв. Н.З., срещу Прокуратурата на РБ, като е предявен
иск е с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Сочи се с ИМ, въз основа на която е образувано делото пред РС С..., че срещу Й. ИВ. Д. е
повдигнато обвинение за извършване на престъпление от общ характер /с последна
юридическа квалификация по чл. 331 ал.1 във вр. с чл. 330 ал.1 от НК/, за което на
22.06.2017г. същият е привлечен като обвиняем по образуваното ДП № 3393М-412/2016г. по
описа на РУ С.... Твърди се, че ищеца е обвинен за това, че на 04.07.2016г., около 16.00часа в
с. Н.Х., общ. С..., по непредпазливост е запалил чужд имот на значителна стойност- масивна
сграда за дом на културата/бивше читалище/, собственост на Община С..., на стойност-
54 900лв.
Навадени са доводи, че досъдебното производство е приключило на 30.06.2017г., с мнение
за предаване на обвиняемия Й. ИВ. Д. на съд. Пред РС С... е било образувано НОХД №
693/2017г. по описа на РС С..., въз основа на внесен от РП С... обвинителен акт срещу
подсъдимия Й. ИВ. Д., за преспъпление по чл. 331 ал.1 във вр. с чл. 330 ал.1 от НК.
Поддържа се с ИМ пред РС С..., че основанието за повдигнатото обвинение е извършена в
хода на наказателното разследване съдебно техническа и оценителна експертиза, даваща
заключение относно стойността на изгорелия имот към инкриминираната дата. Експертизата
е възложена на вещо лице, без да са събрани от органите на досъдебното производство
убедителни доказателства за техническото състояние на сградата, което е довело до
необоснованост на изготвената експертиза, поради което същата е била оспорена и в хода на
наказателното производство по НОХД № 693/2017г. по описа на РС С..., са били изготвени
още пет на брой съдебно технически и оценителни експертизи. По делото пред
първоинстанционния наказателен съд са продедени 20 съдебни заседания, като с Присъда №
3215/18.12.2019г. по НОХД № 693/2017г. по описа на РС С..., подсъдимия Й. ИВ. Д. е бил
оправдан на осн. чл. 302 от НПК, по повдигнатото срещу него обвинение по чл. 331 ал.1 във
вр. с чл. 330 ал.1 от НК.
Поддържа се с ИМ пред РС С..., че независимо от подробния анализ на събраните
доказателства и убедителните мотиви на наказатления съд, срещу присъдата на РС С... е
внесен протест от РП С..., който е поддържан и пред по- горната съдебна инстанция- ОС
Благоевград. С Решение № 2892/12.08.2020г. по ВНОХ дело № 406/2020г. по описа на ОС
Благоевград, първоинстанционната оправдателна присъда е потвърдена от въззивната
съдебна инстанция и наказателното производство е окончателно приключено.
Исковата претенция е основана на доводите, че в резултат на неоснователно повдигнато и
поддържано обвинение за извършването на престъпление по чл. 331 ал.1 във вр. с чл. 330
ал.1 от НК, срещу Й. ИВ. Д., същият е претърпял неимуществени вреди, намиращи се в
пряка причинно следствена връзка с осъщественото срещу него наказателно преследване.
Поддържа се пред първоинстанционния съд, че повдигането на обвинение срещу ищеца за
извършено престъпление се е отразило крайно неблагоприятно на емоционалната му сфера,
като той търпял морален тормоз в продължение на около 4 години/докато траело
5
наказателното производство/, рефлектиращо върху честта и достойноството му. През време
на осъщественото срещу него наказателно преследване, Й. ИВ. Д. е търпял негативни
изживявания, отразили се неблагоприятно върху психиката му- страх, стрес, напрежение и
безпокойство от евентуално осъждане. Станал затворен и подтиснат, престанал да общува с
други хора. Настъпили промени у ищеца- станал изнервен, раздразнителен, не можел да спи
спокойно, постоянно поддържал високо кръвно налягане. Странял от колегите, роднините си
и приятелите.
Иска се от съда да осъди Прокуратурата на РБ да заплати на Й. ИВ. Д., претендираната сума
от 8 000лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на повдигнато и
поддържано срещу него от РП С... обвенение, през време на наказателно преседване
продължило около 4 години и приключило с влязла в законна сила оправдателна присада,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.08.2020г. до окончателното и
изплащане.
С писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, Прокуратурата на Република
България, оспорва предявения срещу нея иск за неимуществени вреди по чл. 2 ал. 1 т. 3 от
ЗОДОВ, както по основание, така и по размер, като се възразява че ищецът не е ангажирал
доказателства за действително претърпени от него неимуществени вреди, като не се доказва
че ако е претърпял такива, същите се намират в причинно следствена връзка с повдигнатото
и поддържано срещу него обвиннеие за преспъпление по чл. 331 ал.1 във вр. с чл. 330 ал.1 от
НК, поради което не може да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на РБ.
При условията на алтернативност, с отговора на ИМ е наведено и възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като необосновано
и завишено по размер, като несъответстващо на приетото с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Поддържа се необоснованост на претендираното обезщетение като се възразява, че срещу
ищеца не е било повдигнато обвинение за тежко умешлено престъпление по смисъла на чл.
93 т. 7 от НК, в хода на наказателното производство, срещу подсъдимия не се били вземани
мерки за процесуална принуда, като същият не е задържан в поделенията на ОД на МВР
нито спрямо него е взимана най- тежката мярка „задържане под стража“, като същият не е
търпял никакви ограничения за свободното му придвижване. Определят се като недоказани
твърденията на ищеца, че е търпял негативни изживявания, отразили се неблагоприятно в
емоционалната му сфера- страх, стрес, напрежение и безпокойство от евентуално осъждане,
че е станал затворен и подтиснат, престанал да общува с други хора, че станал нервен и
раздразнителен, не може да спи, поддържал постоянно високо кръвно налягане и не можел
нормално да общува с роднини и приятели, като започнал да страни от хората.
С писмения отговор на ИМ пред първоинстнационния съд, навадено е от ответната страна и
възражение за съпричиняване на вредите, на осн. чл. 5 от ЗОДОВ, тъй като безспорно е
установено в рамките на наказателното производство, че макар и да е бил признат за
невиновен по повдигнатото срещу него обвенине за престъпление по чл. 331 ал.1 във вр. с
чл. 330 ал.1 от НК, доказва се в хода на наказателното производство че на инкриминираната
дата Й. ИВ. Д. е запалил огън на забранено за това място и по необезопасен начин, което е
6
довело до запалването на намиращата се в близост сграда, като възразява се че ищецът
виновно е допринесъл за настъпването на обществено опасния резултат и налице
съпричиняване, тъй като се установява че пожара е възникнал именно като резултат от
неправомерните действия на Й. ИВ. Д..
С обжалваното Решение № 90/23.12.2021г., постановено по гр.д. № 638/2021г. по описа на
РС С..., първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск по чл. 2 ал. 1 т. 3 от
ЗОДОВ за неимуществени вреди, в резултат на незаконно повдигнато и поддържано
обвинение срещу Й. ИВ. Д., за престъпление по чл. 331 ал.1 във вр. с чл. 330 ал.1 от НК,
като е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца сумата от 5 000лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на приключването на наказателното производство с
оправдателна присъда/12.08.2020г./, до окончателното изплащане на обезщетението, а в
частта над уважената от съда в размер на 5 000лв., до претендирания размер с ИМ от
8 000лв., предявеният иск по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ е отхвърлен като неоснователен.
Пред първоинстанционния съд са събирани писмени и гласни доказателства.
Пред въззивната съдебна инстанция не са събирани доказателства.
Въззивният съд, въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
счита за установено от фактическа страна следното:
С Протокол за оглед на местпроизшествие от 04.07.2017г., изготвен от Старши
разследващия полицай към РУ С... е започнато наказателно производство по реда на чл. 212
ал.3 от НПК досъдебно производство, за престъпление срещу неизвестен извършител, за
това че на 04.07.2016г. в с. Н.Х., общ. С..., по непредпазливост/чрез палене на огън,
непосредствено до сградата/ е запален чужд имот- сградата на бившето селско читалище,
използвано за кметство, собственост на Община Сандандски, от което е последвало
нанасяне на значителни вреди/изгаряне на цялата покривна конструкция на сградата и
дограмата на втория етаж/- престъпление по чл. 331 ал. 3 пр. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
Образувано е ДП № 3393М-412/2016г. по описа на РУ С....
С Постановление за привличане на обвиняем от 22.06.2017год. на разследващ полицай при
РУ- С..., въззиваемия Й. ИВ. Д., ЕГН **********, е бил привлечен като обвиняем по ДП №
3393М-412/2016г. по описа на РУ С... за това, че на 04.07.2016 год., около 16,00 часа в с.
Н.Х., общ. С..., по непредпазливост е запалил чужд имот на значителна стойност - масивна
сграда на бившето читалище, собственост на Община С... на стойност от 54 900 лева, като е
обвинен в извършването на престъпление по чл. 331, ал. 1 във връзка с чл. 330, ал. 1 от НК.
От обвиняемия са били снети обяснения, като спрямо него не е била налагане мярка за
неотклонение.
От материалите в досъдебното производство се установява, че от органите на разследване са
били разпитани свидетели, били са назначени две съдебно- оценителни експертизи за
определяне на стойността на предмета на престъплението, а именно на 54 900 лева.
Досъдебното производство е приключило на 12.05.2017год. с мнение на разследващия
полицай за предаване на обвиняемия на съд.
7
Установява се от материалите по делото, приобщени от първоинстнационния съд, че на
11.09.2017г., от прокурор на РП С... е внесен срещу Й. ИВ. Д., обвинителен акт за
престъпление по чл. 331 ал.1 във вр. с чл. 330 ал.1 от НК, въз основа на който същия ден е
било образувано НОХД № 693/2017г. по описа на РС С.... В хода на съдебното следствие са
проведени 17 съдебни заседания и назначени няколко съдебно технически и оценителни
експертизи. С Присъда № 3215/18.12.2019г. по НОХД № 693/2017г. по описа на РС С...,
първоинстационнят наказателен съд е оправдал подсъдимия Й. ИВ. Д., по повдигнатото
срещу него обвинение за извършено по непредпазливост престъпление по чл. 331 ал.1 във
вр. с чл. 330 ал.1 от НК.
Срещу присъдата на РС С... е бил подаден протест от прокурора, въз основа на който на
07.07.2020г. е било образувано ВНОХД № 406/ 2020 год по описа на ОС Благоевград. С
Решение № 2892/12.08.2020г. по ВНОХ дело № 406/2020г. по описа на ОС Благоевград,
въззивният състав на ОС Благоевград е потвърдил оправдателната присъда на районния съд.
Решението е влязло в законна сила на 12.08.2020 година.
От мотивите на съда за оправдаването на ищеца е видно, че деянието на Й. ИВ. Д., макар и
формално да е осъществявало състава на преспъплението- палеж по непредпазливост, не
осъщесвява състава на чл. 331 ал.1 от НК, поради липсата на задължителния от обективна
страна елемент на състава на престъплението- значителна стойност на запаления имот.
Иначе от фактическа страна, наказателният съд е приел за доказано въз основа на събраните
доказателства, че на 04.07.2016г., Д. е запалил огън от събраните от него и от свидетелите
Борис Д., Шумантов и Андонов отпадъци/сухи листа и храсти/ в близост до сградата,
предмет на обвинението, която в последствие се е запалила, както съдът е приел, че
деянието палеж по непредпазливост формално е осъществено от дееца, но е останало
несъставомерно поради липса на значителна стойност на изгорялото имущество. По време
на съдебното следствие са били изслушани две съдебно- оценителна експертизи, като
последната на вещото лице Докузова е определила стойността на запалената сграда на 5
469лв./при размер на значителна стойност с оглед на 14 МРЗ към инкриминираната дата-
5 880лв./
В хода на производството пред първоинстационния съд по настоящото гражданско дело,
разпитан е по искане на ищцовата страна свидетел- близък приятел на ищеца. От
показанията на свидетеля А.С. се установява, че след повдигнатото срещу ищеца обвинение
за преспъпление по чл. 331 ал.1 във вр. с чл. 330 ал.1 от НК, Й. ИВ. Д. много се е променил.
Въззиваемият споделял със свидетеля че не е спокоен, не може да спи, че се притеснява, че
ако го осъдят нямало кой да се грижи за болния му брат. Свидетелят е возел въззиваемия до
съда за насрочваните от съда заседания по наказателното дело, като Й. ИВ. Д. споделял с
него финансовите си притеснения, поради значителната стойност на изгорялата сграда и се
страхувал че няма да може да заплати тези пари. В показанията си пред
първоинстанционния съд, свидетелят А.С. сочи също така, че приятеля му е много възпитан,
тих човек, който никога не се карал с другите и не противоречал при разговора с други лица.
Винаги бил отзивчив и помагал щом бъде помолен за помощ, изпълнителен в работата си.
8
След като бил привлечен като обвиняем и срещу него започнало наказателното дело, той се
променил. Затворил се в себе си и започнал да не общува с хората, които го обиждали.
Установява се от събраните по делото доказателства пред първоинстанционния съд, че Й.
ИВ. Д. не е бил осъждан за престъпления от общ характер, преди повдигането срещу него на
обвинение за престъпление по чл. 331 ал.1 във вр. с чл. 330 ал.1 от НК, като в хода на
наказателното производство по отношение на него не е била налагана мярка за
неотклоненине и същият не е бил ограничаван при свободното си придвижване или
пътуване извън райна на селото в което живее.
Въз основа на фактическите си изводи, изградени при съвкупния анализ на
доказателствата събрани пред първата съдебна инстанция, въззивният съд излага
следните правни съображения:
Обжалваното съдебно решение е валидно постановено, въз основа на предявен пред съда
процесуално допустим иск и по редовна искова молба. Същото е произнесено от законен
състав, в изискуемата от закона писмена форма, в рамките на правораздавателната власт на
съда и съобразно неговата компетентност.
Съдът се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, във вр.
с чл. 4 от ЗОДОВ, който правилно е квалифицирал, като е постановил решението си въз
основа на редовна искова молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ /предходна чл. 2, ал. 1, т. 2 - до измен. ДВ
бр. 98/12 г./държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че от обективна страна са налице
предпоставките на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на
Прокуратурата на РБ, доколкото неин орган- РП С... е повдигнала, предявила и поддържала
срещу въззиваемия Й. ИВ. Д. обвинение, по което той е бил изцяло оправдан с влязла в
законна сила присъда на съда. Предвид обстоятелството, че по така повдигнатото и
поддържано обвинение съдът е постановил оправдателна присъда, действията по повдигане
и поддържане на обвинението се явяват незаконни, поради което ищецът има правото да
претендира заплащането на обезщетение за имуществени вреди- съставляващи вреди и
пропуснати ползи по смисъла на ЗЗД. Изложеното от обективна и правна страна е
достатъчно за ангажиране на отговорността на ответника Прокуратурата на РБългария, по
предявения срещу нея иск от ищеца Й. ИВ. Д. за неимуществени вреди.
Според т. 11 от ТР № 3/22.04.2004г. държавата отговаря за тези вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането /чл. 4 ЗОДОВ/. За ангажирането на отговорността
на държавата, не е достатъчно лицето да е било осъдено от едната съдебна инстанция и в
9
последствия оправдано от по-горната, по повдигнатото срещу него обвинение за
престъпление. Обезщетението за неимуществени или имуществени вреди се дължи при
наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и
претърпените вреди. Наличието на такава връзка е в доказателствена тежест на ищеца,
който следва да я установи при условията на пълно и главно доказване. Доколкото
наличието на причинно- следствена връзка е елемент от фактическите състави, с които
законът свързва отговорността на държавата по ЗОДОВ, когато такава връзка не е
установена или не е установена за част от претендираните вреди, обезщетение за тях не се
присъжда. /Решение № 209 от 11.12.2015г. на ВКС по гр. д. № 84/2015г., III г. о., ГК/
Въззивният състав на ОС Благоевград, при самостоятелна оценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира че са налице кумулативно предвидените в закона
предпоставки за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ, в хипотезата на чл. 2
ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, като първоинстанционният съд правилно е уважил, макар и частично
предявения осъдителен иск за неимуществени вреди. Според настоящия състав на ОС
Благоевград налице е безспорен правен извод, че в случая са налице елементите от
фактическия състав на чл. 2 ал. 1, т. 3 - повдигнато обвинение, по което лицето е било
оправдано с влязла в сила присъда, вреда и причинна връзка между повдигнатото
неоснователно обвинение и причинената вреда, тъй като отговорността на Държавата по
ЗОДОВ е обективна, не зависи от това дали вредите са причинени виновно от длъжностното
лице - чл. 4 от ЗОДОВ, като се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Въззивният съд намира за неоснователно наведеното възражение с въззивната жалба от
представителят на прокуратурата- за липсата на доказана причинно следствена връзка
между претърпените от въззиваемия Д. неимуществени вреди и повдигнатото срещу него
обвинение по образуваното ДП № 3393М-412/2016г. по описа на РУ С..., респ. НОХД №
693/2017г. по описа на РС С.... Безспорно е от събраните доказателства по делото пред
първоинстанционния съд, че в резултат на незаконно повдигнатото и поддържано срещу Й.
ИВ. Д. обвинение за престъпление по чл. 331 ал.1 във вр. с чл. 330 ал.1 от НК, въззивникът е
претърпял неимуществени вреди, които са в пряка причнна връзка с осъщественото спрямо
него наказателно преследване. Така установява се от свидетелските показания на свидетеля
А.С., че именно след започването на наказателното преследване срещу въззиваемия Д.,
същият се е много променил, като се е затворил в себе си, престанал е да общува с хората,
тъй като се притеснявал и срамувал от обвинението за палеж, в което е бил обвинен. От
същите свидетелски показания устаноява се, че Й. ИВ. Д. след образуването на
наказателното производство срещу него е търпял негативни изживявания, отразили се
неблагоприятно в емоционалната му сфера- страх, стрес, напрежение и безпокойство от
евентуално осъждане. Станал затворен и подтиснат, изпитвал финансови притеснения- че
няма да може да заплати сумата за стойността на изгорялата сграда, в случай че срещу него
бъде предявен граждански иск. Съществени са и притесненията на въззиваемия, че ако бъде
осъден и влезе в затвора, няма да има кой да се грижи за неговия брат, който имал
10
здравословни проблеми. Несъмнено е от свидетелските показания на свидетеля А.С., че тези
негативни преживявания и притеснения на въззиваемия са започнали именно след като
същият е бил обвинен от прокуратурата за престъпление по чл. 331 ал.1 във вр. с чл. 330 ал.1
от НК, поради което въззивният съд намира за безспорно установено и доказано по делото
наличието на причинно следствена връзка между незаконно повдигнатото и поддържано
обвенине срещу Й. ИВ. Д. и претърпените от него неимуществени вреди, съставляващи
негативни преживявания и притеснения, промени в социалния живот и контакти с колегите
на въззивамия и неговите приятели.
Неоснователни са и оплакванията с въззивната жалба, за допуснати от първоинстанционния
съд съществени процесуални нарушения, доколкото съставът на РС С... е изградил изводите
си въз основа на свидетелските показания на разпитания свидетел- А.С., без да съобрази че
същият е близък дългогодишен приятел на въззиваемия и в този смисъл евентуално
заинтересован от изхода на делото по смисъла на чл. 172 от ГПК. Цитираната разпоредба на
процесуалния закон задължава съдът при наличието на причини за евентуална
заинтересованост на разпитвания свидетел, показанията му да бъдат преценявани от съда с
оглед на всички останали доказателства събрани по делото, но не е основание същите да
бъдат изобщо изключени от доказателствата по делото и да не бъдат кредитирани изобщо от
съда. В случая на свидетеля са били разяснени от съда правата и задълженията на свидетеля,
включително задължението му да говори едиствено и само истината и да не изопачава или
прикрива факти при неговия разпит, като съдът е кредитирил показанията на А.С., като е
взел в предвид евентуалната им заинтересованост. Въззивният съд намира, че дадените
показания от свидетеля А.С. кореспондират на останалите събрани по делото писмени
доказателства, като не са налице основания за съда да приеме че същите са заинтересовани,
пристрастни или изопачени, поради което на същите следва да бъде дадена вяра, както е
направено от първоинстанционният състав на РС С....
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му- само в обжалваната му част. По
останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото с въззивната жалба, както и с
предметния обхват на делото, очертан от заявените от ищеца с исковата молба релевнатни
факти и правни доводи и от направените с отговора на исковата молба по реда на чл. 131 от
ГПК възражения от ответника по делото. Обвързан от оплакванията с жалбата от
Прокуратурата на Р България, съставът на ОС Благоевград следва да отговори и на въпроса
налице ли са основания за намаляване на размера на определеното от районният съд
обезщетение, поради съпричинавяне от страна на ищеца на вредоносния резултат, при който
случай съгласно чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ, обезщетението следва да се намали по преценка на
съда.
По въпроса за приложението на разпоредбата на чл. 5 ал.1 и ал. 2 от ЗОДОВ е установена
трайна съдебна практика, в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения с които е прието
изрично, че съпричиняване по смисъла на чл. 5 ал. 2 ЗОДОВ е налице, когато настъпилият
вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведение на пострадалия- когато с
11
действията си по време на наказателното преследване той недобросъвестно е създал
предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение /при недобросъвестно
направени неистински признания; при въвеждане на органите на разследването в
заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи
разследването на престъпление/; обремененото съдебно минало не е фактор, който има
отношение към хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ; съдебното минало на лицето е неотносимо
към законността на действията на правозащитните органи при привличане на едно лице към
наказателна отговорност и осъществяването спрямо него на процесуална принуда/решение
№ 244/25.07.2013г. по гр.д. № 1205/2012г., IV г.о., решение № 112/14.06.2011г. по гр.д. №
372/2010г., IV г.о./. Аналогичното важи и за действията, по повод на които е образувано
наказателното производство и във връзка с които е повдигнато обвинението – доколкото
те не съставляват такива по време на висящността на самото производство и
следователно не могат да бъдат квалифицирани като принос по смисъла на чл. 5 ал. 2
ЗОДОВ./Определение № 248 от 4.04.2022г. на ВКС по гр.д. № 3864/2021г., III г.о., ГК и
Определение № 274 от 8.04.2021г. на ВКС по гр. д. № 295/2021г., III г. о., ГК/
В настоящия казус доводите на представителят на Прокуратурата на РБ за съпричиняване на
вредоносния резултат по смисъла на чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ, от страна на въззиваемия Й. ИВ.
Д., като основание за искане от съда за намаляване на размера на обезщетението за
неиумещствени вреди, се основава на твърдението че макар да не е признат за виновен за
извършването по непредпазливост престъпление по чл. 331 ал.1 във вр. с чл. 330 ал.1 от НК,
установено е по безспорен начин в хода на наказателното производство, че Д. е запалил
огън на нерегламентирано за тази цел място, което е било необезопасено и в близост до
сградата, която се е запалила. Поради това тя е частично изгоряла, като с неправеморното си
поведение Д. е причинил възникването на пожара, респ. настъпването на вредоносния
резултат от извършения от него деликт. Тези изводи наказателният съд е изградил въз
основа на събраните в хода на наказателното производтсво писмени доказателства и
заключението на експерта по изготвената съдебно пожаро- техническа експертиза.
Въз основа на изградената съдебна практика по приложението на чл. 5 ал.2 от ЗОДОВ, която
настоящия въззивен състав напълно споделя, следва да се приеме че не може да бъде
преценявано като съпричиняване на вредоносния резултат във връзка с настъпилите
неимуществени вреди, деянието на подсъдимия, което съставлява част от състава на
престъплението за което същият е бил оправдан, дори и същото да съставлява деликт по
смисъла на гражданското право. За съпричиняване по смисъла на чл. 5 ал.2 от ЗОДОВ
следва да бъдат приети процесуалните действия на подсъдимия в хода на наказателното
преследване срещу него, чрез които той по някакъв начин е пречил и препятствал
развитието на наказателното производство и поради тази причина е удължено времето на
търпените от него негативни изживявания и ограничения в личен и социален аспект.
Така съставът на Върховен касационен съд- III г.о, изтъква в отговор на поставен правен
въпрос, че съгласно приетото с ТР № 3/22.04.2005г. ОСГК, както и с Решение № 112 от
2011г. по гр. д № 372/2010г. IV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, чрез
12
примери за съпричиняващо вредата поведение, са изведени общи фактически признаци на
състава, които да се преценяват при възражение по чл. 5 ал. 2 ЗОДОВ, а също и отликата им
от други обстоятелства, които нямат отношение към законността на действието на
правозащитните органи и не са в причинна връзка. Приема се, че противно на установената
практика на ВКС по прилагане на чл. 5 ал. 2 ЗОДОВ, съпричиняването не следва да се
извежда от друга правна оценка на фактите, като основание на разследващите органи да
квалифицират действията на обвиняемия като състав на извършено от него престъпление по
НК, когато наказателното производство е прекратено поради несъставомерност на деянието.
Действия или бездействия, дали основание за предявяване на обвинението, могат да са
недобросъвестни в гражданско-правен смисъл, да са административно нарушение или
деликт, което не означава, че с осъществяването им гражданинът има принос в това да
бъде обвинен, ако не е извършил престъпление. При повдигане на обвинение Прокуратурата
на РБ носи пълна отговорност престъпленията да бъдат различавани от други укорими
действия./ Решение № 183 от 2.12.2016г. на ВКС по гр.д. № 2224/2016г., III г.о., ГК,
докладчик председателят Емил Томов/
В цитираното решение на ВКС е прието още, че ако при подлежащо единствено на друга
правна санкция поведение, спрямо лицето бъде предявено незаконно обвинение, това не
води до прилагане на чл. 5 ал. 2 ЗОДОВ, що се отнася до преките неимуществени вреди от
наказателното преследване, свързани с накърняването на основни човешки права. За други
претендирани вреди при обезщетяване по ЗОДОВ в тези случаи, включително имуществени,
се преценява конкретно и съгласно указанията в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г.
по т.д. № 3/2004г. ОСГК по отношение на причинната връзка. При определянето на
обезщетението за неимуществените вреди по справедливост, решаващият мотив на съда е
израз на конкретна преценка на всички относими обстоятелства, включително поведението
и личността на пострадалия. Трябва да се посочат конкретно засегнатите неимуществени
блага и да се прецени стойността, която са имали за увредения, за да е съответна на
конкретните обстоятелства оценката за степента на накърняването им.
Независимо че в настоящия случай деянието на въззиваемия Й. ИВ. Д. може да съставлява
деликт и съставлява неправомерно по своята същност поведение, след като то осъществява
част от съставомерните признаци на престъпния състав, по който срещу него е повдигнато
обвинение, това деяние не може да бъде съотнасяно към съпричиняването на настъпилите
неимуществени вреди по смисъла на чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ, тъй като същото е относимо към
въпроса за извършеното престъпление, а за това престъпление дееца е бил оправдан и
признат за невиновен. Неимуществени вреди за подсъдимия са настъпили не от собственото
му неправомерно поведение, а от това че прокуратурата като разследващия орган в Р
България не е повдигната и поддържала срещу него законно обвинение, поради което се е
стигнало до оправдателна присъда.
Отделно в настоящия случай следва да бъда изложени съображения и за това, че
постановената оправдателна присъда е постановена, тай като е липсвал един от основните
признаци на повдигнатото обвинение по чл. 331 ал.1 от НК- изгорялото имущество в
13
резултат на предизвикания по непредпазливост пожар, да е на значителна стойност.
Разликата в стойността на изгорялата сграда, такава каквато е установена в досъдебното
производство и каквато е установена в хода на съдебното следствие от съда, се дължи на
изготвените по делото няколко съдебно технически и оценителни експертизи., т.е.
причината за отпадане на съставомерността на преспъплението за което е повдигнато
обвинение, се дължи на действията на експертите и дадените от тях заключения, като няма
никаква причинна връзка с деянието на подсъдимия и с процесуалното поведение на Й. ИВ.
Д. през време на провеждането срещу него наказателно производство. Поради изложените
съображения, доводите за съпричиняване на настъпилите за въззиваемия неимуществени
вреди, по смисъла на чл. 5 ал.2 от ЗОДОВ са неоснователни и следва да бъдат оставени от
съда без уважение.
Съгласно раздел II-ри от Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС,
обезщетението за неимуществени вреди се определя след преценка на всички установени
обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са
характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при което е
извършено; причинените морални страдания и други фактори, имащи отношение към
преценката за справедлив размер на обезщетението. При определяне на обезщетение за
вреди от незаконно обвинение, съдът взема предвид и продължителността на проведеното
наказателно преследване; наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и
продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и
характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.
52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т. гр. д. № 3/2004 на ОСГК на ВКС/. В задължителната практика,
вкл. т. II от ППВС № 4/23.12.1968, реш. № 223/4.07.11 на ВКС по г. д. № 295/10, IV ГО, реш.
№ 832/10.12.10 по г. д. № 593/10, IV ГО, и др., са определени критериите за понятието
"справедливост". Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на
съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и
значението им за присъдения размер. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление съдът следва
да прецени и конкретните данни за личността на подсъдимия с оглед това доколко
повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило, се е отразило негативно на
физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му
в обществото, работата, в т. ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в
служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални
страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. При определяне на обичайните
вреди според общовалидния обществен критерий за справедливост съдът не прилага
субективни виждания, а отразява общите схващания на даден етап от общественото
развитие, като по-тежките по характер и степен увреждания се обезщетяват с по-големи по
14
размер обезщетения, респективно определяне на парично обезщетение, по-голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, не е проява на справедливост, а в
дисхармония със същата /реш. № 832/10.12.10 по г. д. № 593/10, IV ГО, реш. № 321/26.11.14
по г. д. № 2516/14, IV ГО/.
Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че в настоящия случай съставът на РС С...
правилно е преценил правнорелевантите факти към определянето на размера на дължимото
обезщетение и справедливо е определил същото в размер на 5 000лв., като съразмерно на
претърпените от ищеца неимуществени вреди е съобразил че същото отговаря на търпените
от Й. ИВ. Д. негативни изживявания, отразили се неблагоприятно в емоционалната му
сфера- стрес, напрежение и безпокойство от евентуално осъждане, финансови притеснения
за обективна невъзможност за репариране на причинените имуществени вреди от
запалването на сградата, безпокойството кой ще се грижи за неговия брат ако въззиваемия
бъде осъден и вкаран в затвора. Преценана е промяната с личността на ищеца- същият е
станал затворен в себе си, подтиснат, некомуникативен и лесно раздразнителен. Съобразени
са и промените свързани с психиката на ищеца- страх, безсъние, безпокойство, както и
отражението което повдигнатото обвинение е имало в положението на Й. ИВ. Д. в
обществото, работата, отношенията му с колегите, приятелите и роднините. Преди
повдигането на обвинението за престъпление Д. е бил отговорен, отзивчив, работоспособен,
съвестно изпълняващ работата си и своите трудови задължения, безупречен в отношенията
си в обществото. По отношение на такъв човек, повдигането на обвинение за извършено
престъпление, дори и по непредпазливост, се отразява много по-тежко в емоционален и
социален аспект. Отделно следва специално да се акцентира и върху страха на Д., че ако
бъде осъден няма да има кой да се грижи за неговия самотен брат, със здравословни
проблеми, тъй като безспорно въззиваемия е носил и отговорността за грижите за него.
Поради изложените съображения, съставът на ОС Благоевград намира, че определеното
обезщетение за неимуществени вреди справедливо възмездява ищеца за претърпените от
него неимуществени вреди от повдигнатото и поддържано срещу него незаконно обвинение
от Прокуратурата на РБ, като е в съответствие с принципите прогласени с чл. 52 от ЗЗД, в
съотвествие е с установената практика на ВКС и с установените обществено икономически
условия в страната към момента на тяхното обезщетяване.
Въззивният съд в рамките на правомощията си съобразно разпоредбата на чл. 271 от ГПК и
въз основа на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, изложи правните си доводи,
като стигна до същият правен резултат, до който е стигнал в обжалваното решение и
първоинстанционния съд. Следва първоинстанционното решение в обжалваната му част- в
която е уважен като основателен предявения иск с правно основание чл. 2 ал.1 т. 3 от
ЗОДОВ за сумата от 5 000лв., да бъде потвърдено като правилно и обосновано.
Разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция не са претендирани от страните и не
се дължат.
Водим от горното, съдът
15
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 90/23.12.2021г., постановено по гр.д. № 638/2021г. по описа
на РС С..., в частта му, в която е уважен предявения иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3
от ЗОДОВ за претендирани неимуществени вреди в размер на 5000лв., в резултат на
незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 331 ал.1
във вр. с чл. 330 ал.1 от НК, по ДП № 3393М-412/2016г. по описа на РУ С... и по НОХД №
693/2017г. по описа на РС С..., от РП С... срещу Й. ИВ. Д., ЕГН **********, ведно със
законната лихва, считано от 12.08.2020г. до окончателното изплащане, като ПРАВИЛНО И
ОБОСНОВАНО.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщението
на страната за него, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16