№ 341
гр. Сливен, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Административно
наказателно дело № 20212230201370 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на К.И.Я. против НП
№**********/26.08.2021г., издадено от Директора на РДГ- Сливен, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.257, ал.1, т.2, вр. чл.53, ал.1 от Наредба
№8/05.08.2011г. за сечите в горите, вр. чл.27, ал.1 от Наредба №5/31.07.2014г.
за строителството в горските територии без промяна на предназначението им
на основание чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите му е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 300 лева.
В с..з. жалбоподателя редовно призован не се явява. Представлява се от
процесуален представител по пълномощие, който моли атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
ъззиваемата страна, редовно призована изпраща свой представител по
пълномощие, който моли съда да потвърди наказателното постановление като
законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът изведе следната фактическа обстановка:
На 25.06.2021г. св. И.Т. и М.М. извършили проверка на отдел 159
подотдел „б“. При проверката установили, че жалбоподателят Я. е одобрил
технологичен план №1 за добив на дървесина от този подотдел на
Териториално поделение ДГС- Сливен. Установили, че съгласно този
технологичен план са проектирани пътища, установени в насаждението като
тракторни пътища. Те установили, че този път е трасиран от горския А.И..
Свидетелят Т. съставил констативен протокол серия 300А
№15420в/25.06.2021г. Въз основа на този констативен протокол впоследствие
1
А.А. съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение, с който приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на
разпоредбата на чл. 257, ал.1, т.2 от закона за горите, вр. чл.53, ал.1 от
Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите, вр. чл.27, ал.1 от Наредба
№5/31.07.2014г. за строителството в горските територии без промяна на
предназначеното им, тъй като утвърдения от жалбоподателя технологичен
план бил изготвен от лице, което не притежава правоспособност да проектира
временни горски пътища и съоръжения към тях. Въз основа на този акт за
установяване на административно нарушение впоследствие директорът на
Регионална дирекция по горите- Сливен издал наказателно постановление
№**********/26.08.2021г., което на на основание чл.257, ал.1, т.2 от Закона
за горите наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в
размер на 300 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалването на НП, а разгледана по същество се явява и
основателна по следните съображения:
Както в АУАН, така и в наказателното постановление, следва изрично
да е описано нарушението – датата и мястото на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. В наказателното постановление следва да бъдат посочени и
точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние
следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав
на административно нарушение. Следва, съгласно разпоредбата на чл. 57,
ал.1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са
били нарушени.
Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал.1, т.2 от Закона за горите, с глоба
от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, се наказва
длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което
съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на
подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански
планове и програми. Нормата съдържа три алтернативно посочени
изпълнителни деяния, съставляващи отделни административни нарушения, за
извършаване на всяко от които административнонаказващият орган може да
наложи съответното административно наказание. Според чл. 53, ал.1 от
Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите, технологичният план по чл. 52,
ал. 1, т. 3 се изготвя от лице, регистрирано в публичния регистър за
упражняване на лесовъдска практика по чл. 235 от Закона за горите, и се
одобрява от лицата по чл. 108, ал. 1 от Закона за горите. При необходимост от
изменение на одобрения технологичен план се изготвя и одобрява нов. По
смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 3 технологичният план е одобрен такъв за добив на
дървесина. Разпоредбата на чл. 53, ал.1 от Наредба №8/05.08.2011г. посочва
от една страна поведението на лицето, което изготвя технологичния план по
2
чл. 52, ал. 1, т. 3 от същата и условията, на които то трябва да отговаря, а от
друга страна урежда последващото одобряване на този план и конкретизира
лицата, на които това правомощие е предоставено. В чл. 27, ал. 1 от Наредба
№5/31.07.2014г. за строителството в горските територии без промяна на
предназначеното се посочва, че проектирането на тракторни горски пътища
се извършва от лица, вписани в публичния регистър на Изпълнителната
агенция по горите за извършване на лесовъдска практика "изработване на
проекти за временни горски пътища и съоръженията към
тях". Видно от съдържанието на АУАН и НП не става
ясно за кое изпълнително деяние е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. В процесните
АУАН и НП като нарушени разпоредби са посочени чл. 257, ал.1,
т.2 от Закона за горите във вр. с чл.53, ал.1 от Наредба №8/05.08.2011г. за
сечите в горите, вр. чл.27, ал.1 от Наредба №5/31.07.2014г. за строителството
в горските територии без промяна на предназначеното им. Въпреки
словесното описание на административното нарушение, за да са надлежно
изпълнени разпоредбите на ЗАНН, и по-конкретно нормата на чл. 42, ал. 1, т.
5 от ЗАНН - относно задължителните реквизити на АУАН и чл. 57, ал. 1, т.
6 от ЗАНН - относно задължителните реквизити на НП, то описаното деяние в
акта и НП следва да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща
състава на административно нарушение. В настоящия случай както в АУАН,
така и в НП е извършено словесно описание на едно административно
нарушение, а при правната квалификация не е конкретизирано
изпълнителното деяние, въпреки че нормата предвижда повече от едно
деяния, за които може да бъде ангажирана административнонаказателна
отговорност. Това ограничава възможността на наказаното лице да разбере
какво точно нарушение е извършило и съгласно коя разпоредба се
квалифицира то. Това е съществено процесуално нарушение, довело до
ограничаване правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е
лишено от възможността да разбере конкретно какво нарушение се твърди, че
е извършило. Поради което е съдът намира за неоснователно възражението на
пълномощника на въззиваемата страна, че е налице пълно съвпадение межу
словесното описание на нарушението и правните разпоредби, под които е
подведено. Съдът намира и нормата на чл. 53, ал.1 от Наредба №8/05.08.2011
г. за некоректно посочена. Разпоредбата на чл. 53, ал.1 от Наредба
№8/05.08.2011г. урежда изискванията, на които трябва да отговаря лицето
изготвило технологичния план и лицето, одобрило същия, поради което не
може да се приеме, че изпълнителното деяние е индивидуализирано в
необходимата и достатъчна степен /В този смисъл и решение от 19.05.2022 г.
по к. адм. н. д. № 89/2022 г. на Административен съд - Сливен по идентичен
казус./
Предвид всичко гореизлоено съдът намира, издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно, поради което следва да се бъде
отменено.
В допълнението на изложеното, съдът намира, че дори и да не бяха
налице сочените по-горе пороци на издаденото НП, то стореното от
3
жалбоподателя би могло да бъде прието като маловажен случай по чл. 28 от
ЗАНН. Това е така тъй като одобрението на технологичния план не е довело
до настъпването на реални вреди. Установи се в хода на съдебното следствие
от показанията на св. А.Б., че изготвянето на такива планове и проектирането
на тракторни пътища от лица, които нямат необходимото разрешително не е
еднократен и изолиран случай, самият Б. не е знаел че няма право да изготвя
такива планове, установи се също, че въз основа на одобрения план не е била
извършена нито сеч, нито пък е реализиран тракторен път, нито е била
започнала каквато и да е било подготовка по прилагането му. Установи се
още, че против жалбоподателя няма други влезли в сила наказателни
постановление за нарушения от същия вид.
С оглед изхода на спора, сторените от жалбоподателя разноски следват
да бъдат възложени на въззиваемата страна. Тъй като обаче не е направено
искане в тази насока, то съдът намира, че не следва да се произнася по
въпроса за разноските.
Предвид всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **********/26.08.2021г.,
издадено от Директора на РДГ- Сливен, с което на К.И.Я. ЕГН ********** за
нарушение на чл.257, ал.1, т.2, вр. чл.53, ал.1 от Наредба №8/05.08.2011г. за
сечите в горите, вр. чл.27, ал.1 от Наредба №5/31.07.2014г. за строителството
в горските територии без промяна на предназначението им на основание
чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите му е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 300 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. Сливен в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4