Разпореждане по дело №67/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е частна жалба от адв. Иван Педев от АК – Х., в качеството му на защитник на А. Н. П. от Г. Х., ж. к. „Б., бл. 6, В. „Г”, . 8, ап. 62, подсъдима по НОХД № 261/2010 г. по описа на РС – Кърджали, против протоколно определение от 23.06.2010 г., постановено в открито съдебно заседание по същото дело. Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице. Същата отговаря на изискванията на чл. 320, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 345, ал. 3 от НПК.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е изменил – по реда на чл. 270 от НПК - мярката за неотклонение на подс. П. от „Подписка” в „Парична гаранция” в размер на 1000 лева, платими в 7-дневен срок, считано от датата на определението. Със същото определение съдът е постановил – по реда на чл. 71 от НПК - принудително довеждане на споменатата подсъдима за следващото по делото съдебно заседание, насрочено за 16.07.2010 г.

Видно от приложения по делото протокол от съдебно заседание, проведено на 23.06.2010 г. по горепосоченото дело на РС – Кърджали, подсъдимата не се е явила в съдебното заседание на горепосочената дата, макар същата да е била уведомена от предходното съдебно заседание. На заседанието се е явил защитникът й – адв. Педев от АК – Х.. Адв. Педев е представил медицинско направление, издадено на 21.06.2010 г. и амбулаторен лист от същата дата. Видно от приложените по делото направление и амбулаторен лист, в същите, относно А. Н. П., ж. к. „Б., бл. 6, В. „Г”, . 8, ап. 62, е посочена диагноза „диария и гастроентерит с предполагаем инфекциозен източник”. В графа „Изпраща се за: (медицински мотиви)” на представеното направление е отбелязано „Дом. амб. лечение от 21, 22, 23.06.2010 г. вкл.”. В направлението и амбулаторния лист няма отбелязване, че подсъдимата е в невъзможност да се яви в съдебното заседание на 23.06.2010 г., което обстоятелство е отбелязано и в протокола от проведеното съдебно заседание.

В същото съдебно заседание представителят на РП – Кърджали е изложил твърдение, че представените документи не обосновават наличие на уважителни причини за неявяване на подсъдимата, като се е позовал на изискването на Наредбата за медицинската експертиза относно това, че следва в болничния лист да има отразяване на невъзможността на съответното лице да се яви в съдебно заседание. Въз основа на това прокурорът е поискал да бъде постановено принудителното довеждане на подс. П.. Във връзка с искането на РП - Кърджали защитникът на подсъдимата е заявил, че същата не се явява поради уважителни причини, че, видно от така поставената диагноза, П. не може да се яви в съдебно заседание и че същата „е с прекъснати здравни осигуровки и това не позволява издаването на болничен лист”.

За да постанови атакувания съдебен акт, районният съд е счел, че представените медицински документи не удостоверяват невъзможност на подсъдимата да се яви в съдебно заседание, респективно – не са налице уважителни причини за неявяването й. Съдът е отчел обстоятелството, че към момента на издаване на представените медицински документи не е утвърден образец от Министъра на правосъдието и Министъра на здравеопазването съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза - на удостоверение относно това, че лицето, на което се издава болничен лист, не може да се яви пред разследващите органи или органите на съдебната власт. РС – Кърджали обаче е направил извода, че отбелязване в такъв смисъл следва да има в представения медицински документ (с оглед установяване на уважителна причина за неявяването). Съдът е отчел още и обстоятелството, че подсъдимата не за пръв път става причина за отлагане на делото. Във връзка с изложеното, първоинстанционният съд е постановил атакуваното в настоящото производство определение.

Към подадената жалба са приложени направление със същия бланков № като представеното пред районния съд и регистрационна карта на подсъдимата от Дирекция „Бюро по труда”, Х.. Направлението се отнася за същото лице – подсъдимата – и е с идентичен текст като предходното, но с изрично отбелязване на това, че П. „не може да се яви в съда поради тежестта на заболяването”; направлението е със същата дата, изхожда от същия издател, но е с различен изх. №, от дата 23.06.2010 г.

Жалбоподателят е релевирал твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното определение, като е направил искане за отмяната му от въззивния съд и в двете му части. Посочил е, че причините за неявяването на подсъдимата в съдебното заседание на 23.06.2010 г. са уважителни, че същата е с прекъснати здравноосигурителни права и поради това не може да й се издаде болничен лист, че липсата на отметка в медицинските документи за невъзможност за явяване на подсъдимата в съдебно заседание представлява пропуск на лекуващия лекар, който пропуск е отстранен с представянето пред въззивната инстанция на новото направление от същата дата. Твърди се още в частната жалба, че посочената диагноза „диария и гастроентерит с предполагаем инфекциозен източник” сама по себе си обосновава единствен възможен извод за невъзможност подсъдимата да се яви в съдебно заседание без за това да са необходими специални медицински познания.

Във връзка с изложеното дотук следва да се направи изводът, че процесната жалба е допустима за разглеждане от настоящата инстанция само в частта, отнасяща се до изменението на мярката за неотклонение и не е допустима в частта, в която е направено искане за отмяна на атакуваното определение в частта му относно постановеното принудително довеждане. Това е така, тъй като в чл. 341, ал. 1 и 2 са посочени определенията и разпорежданията, които подлежат на инстанционна проверка отделно от присъдата, респективно – по реда на Глава 21 или на Глава 22 от НПК.. Съгласно ал. 3 на същия член всички останали определения и разпореждания не подлежат на проверка отделно от присъдата. В разглеждания случай гореспоменатото протоколно определение в частта, с която е изменена мярката за неотклонение, подлежи на обжалване и протестиране по реда на Глава 22 от НПК, доколкото това е изрично указано в чл. 270, ал. 4 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 341, ал. 2 от НПК. В частта относно принудителното довеждане на подсъдимата обжалваното определение не попада нито в категорията на актовете по чл. 341, ал. 1 от НПК, нито в тази на актовете по чл. 341, ал. 2 от НПК. Следва да бъде уточнено, че принудителното довеждане на подсъдимия по реда на чл. 71 от НПК не представлява мярка за неотклонение, а друга мярка за процесуална принуда (съобразно заглавието на Раздел 2 от Глава 7 на НПК), видно от изброяването на мерките за неотклонение, направено в чл. 58 от НПК. Поради горното процесната частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане в частта относно постановеното от първоинстанционния съд принудително довеждане на подсъдимата.

В частта, която е допустима за разглеждане в настоящото производство и с която се обжалва изменението на мярката за неотклонение обаче, подадената частна жалба е основателна. Това е така поради следните причини:

Представените пред районния съд медицински документи очевидно нямат характер на болничен лист по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза (приета с ПМС № 87/05.05.2010 г., обн. ДВ бр. 36/14.05.2010 г.). В действащото законодателство липсва изискване наличието на уважителни причини за неявяването на дадено лице пред органите на наказателното производство да бъде удостоверявано по някакъв формален ред. НПК като цяло е чужд на идеята за формалното доказване, макар в случая да става дума не за основното наказателно производство, а за т. нар. „процес относно процеса”. В този ред на мисли, не съществува изискване наличието на заболяване, което пречи на съответния участник в производството да се яви пред ръководно-решаващия орган за извършване на дадено процесуално действие, да се доказва непременно чрез болничен лист, още повече, че основната функция на болничния лист като документ поначало не е свързана със съдопроизводството. При това положение се налага изводът, че наличието на пречка от здравословен характер за дадено лице да се яви пред съда в производството по НПК може да се установи и чрез други способи, включително всякакви други медицински документи, стига от същите да е видно, че констатираното заболяване представлява обективна пречка за съответния участник в производството да се яви за извършване на процесуалното действие. Няма как да се постави изискване към документите от вида на представените в производството пред първоинстанционния съд да съдържат изрично удостоверяване на невъзможността за явяване пред съда, причинена от заболяването. Още по-малко пък може да бъде вменено във вина на лицето, страдащо от съответното заболяване, това, че издаващият документа лекар не е направил такова удостоверяване и то при положение, че липсва нормативно основание, което да задължава същия лекар в този смисъл. Поради изложеното са без значение за настоящото частно производство както приложеното към процесната жалба направление, така и представената с нея регистрационна карта, още повече, че за въззивната инстанция остава необяснимо защо представеното с жалбата направление с допълнен текст (относно пречката за явяване на пациента в съдебно заседание поради заболяването) е със същия бланков № както предходното и с различен изходящ такъв, от друга дата, а, що се отнася до регистрационната карта, от същата по никакъв начин не е видно, че подсъдимата не е осигурено лице по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза.

В процесния случай пред районния съд са били представени медицински документи, които настоящият съдебен състав намира за удостоверяващи такова заболяване на подс. П. към датата на провеждане на въпросното съдебно заседание – 23.06.2010 г., което представлява обективна пречка за живущото в Г. Х. лице да се яви на провеждащото се в Г. Кърджали съдебно заседание. Следва да бъде споделено становището на частния жалбоподател относно това, че за достигане до един такъв извод не е необходимо наличието на специални знания. От изложеното тук следва, че подсъдимата не е се е явила в съдебно заседание поради уважителна причина и това й неявяване не представлява недобросъвестно процесуално поведение, доколкото не е налице нито неизпълнение на задълженията, свързани с мярката за неотклонение (чл. 66 от НПК), нито друго поведение, което да сочи на завишаване опасността подсъдимата да се укрие или да извърши престъпление (съобразно законоустановените цели на всяка една мярката за неотклонение – чл. 57 от НПК).

Изложеното по-горе налага обжалваното определение в частта му относно изменението на мярката за неотклонение на подсъдимата да бъде отменено и делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Съобразно направените в настоящото изложение изводи, по аргумент от чл. 323, ал. 1, т. 3 вр. чл. 345, ал. 3 вр. чл. 341, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НПК и на основание чл. 345, ал. 2 от НПК, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба, подадена от адв. Иван Педев от АК – Х. в качеството му на защитник на А. Н. П. от Г. Х., ж. к. „Б., бл. 6, В. „Г”, . 8, ап. 62, подсъдима по НОХД № 261/2010 г. по описа на РС – Кърджали, против протоколно определение от 23.06.2010 г., постановено в открито съдебно заседание по същото дело, в частта, относно постановеното принудително довеждане на подсъдимата А. Н. П..

ОТМЕНЯ протоколно определение от 23.06.2010 г., постановено по НОХД № 261/2010 г. по описа на РС – Кърджали, в частта относно изменението на мярката за неотклонение на подсъдимата А. Н. П. от „Подписка” в „Парична гаранция” в размер на 1000 лева, платими в 7-дневен срок, считано от датата на определението.

ВРЪЩА делото на РС – Кърджали за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.