Мотиви към присъда №260032/10.03.2021г.
по НОХД №69/2021г.,
изготвени на 23.03.2021г.
С.ската районна прокуратура е внесла
обвинителен акт против подсъдимия Г.Н.И. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3,
4 и 5, вр. чл.194, ал.1 от НК и против подсъдимия И.Г.П. за престъпление по
чл.195, ал.1, т.3, 4, 5 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В разпоредително заседание ощетеното
юридическо лице редовно и своевременно призовано не изпраща представител. По
делото е постъпила искова молба с предявен граждански иск за сумата от 167,50 лева,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане
на сумата.
РП- С. изпраща в разпоредително
заседание свой представител, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1
от НПК.
В разпоредително заседание
подсъдимият П. се явява лично и със служебен защитник, който дава отговори на
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли делото да се разгледа по
реда на особените правила, а именно по т.2 на чл.371 от НПК- съкратено съдебно
следствие. Защитникът му предлага предявения граждански иск да не се приема за
съвместно разглеждане, тъй като ще затрудни наказателния процес.
В разпоредително заседание
подсъдимият И. се явява лично и със служебен защитник, който дава отговори на
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Предлага делото да се разгледа по реда на
съкратеното съдебно следствие, тъй като подсъдимия И. също признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът му
предлага да не се приема за съвместно разглеждане предявения граждански иск,
тъй като ще затрудни наказателния процес.
Съдът след като изслуша страните в
разпоредително заседание счете въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени.
Прие, че искането за разглеждане на делото по глава 27 от НПК е основателно,
следва да се уважи и след приключване на разпоредителното заседание премина към
предварително изслушване на страните. Прие, че гражданският иск ще затрудни
наказателния процес, поради което не го прие за съвместно разглеждане.
При предварителното изслушване на
страните съдът разясни на подсъдимите правата по чл.371 от НПК и ги уведоми, че
съответните доказателства от досъдебното производство и направените от тях
самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата, след което обяви, че ще ползва самопризнанията им, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съдебно заседание подс. И.П. се
признава за виновен, разкайва се и моли да му бъде наложено по- малко наказание
„Лишаване от свобода”, което да бъде условно. Защитникът му предлага да му се
определи наказание при условията на чл.55 от НК като се замени наказанието
„Лишаване от свобода“ с наказание „Пробация“ за срок от ДЕСЕТ месеца за двете
задължителни мерки.
Подс. Г.И. в съдебно заседание се
признава за виновен, разкайва се и лично и чрез защитника си моли да му бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода” в минимален размер. Моли съда да
отложи изпълнението на наказанието.
Представителят на РП- С. в съдебно
заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин.
Предлага на всеки от подсъдимите И. и П. да се наложи наказание „Лишаване от
свобода” за срок от ЕДНА година, което да бъде редуцирано с 1/3 и редуцираните
наказания „Лишаване от свобода“ за срок от ОСЕМ месеца да бъдат отложени за
изпитателен срок от ТРИ години.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите Г.Н.И. и И.Г.П. са братя и живеели на адрес ***.
В
близост до квартала,
в който живеели подсъдимите на бул. „Банско шосе“, №12
се намирала станцията за „Изкуствено осеменяване“, отдел „Източен център по репродукция и
анализ“- С. при главна дирекция „Управление на генетичните ресурси и репродуктивния процес“
към Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството с
началник св. Я.
К. С.. Обектът бил с площ около 200 декара и в него се отглеждали бикове, за чието изхранване били осигурявани специални фуражи. За
нуждите на центъра, през месец август 2020г. били осигурени около 5540 бали от сено и слама. Те се съхранявали в сеновал с дължина около 100 метра. От северната и южна страна на сеновала имало прозорци с
размери 120- 80 сантиметра, на които вместо стъкла били
поставени мрежи.
На 11.11.2020г., около 17,30 часа изпълняващият служебните си задължения към центъра, св. Б. Ал.Х. извършил проверка на всички обекти в станцията и всичко
било в порядък. На
същата дата, покрай описания
сеновал преминали подсъдимите Г.Н.И.
и И.Г.П., които събирали
дърва за огрев. Надникнали през вратата и видели балите сено и слама и тъй като нямали
пари решили да извършат кражба. Видели
и прозорците, на които нямало стъкла, но имало мрежа и тъй като били нависоко не
могли да предприемат действия по преодоляването на височината се прибрали до
дома си. По- късно същата вечер отишли при св. Х. Й. К.и му предложили
бали сено като не му казали, че ще набавят такива чрез престъпление. След като св. К. се съгласил да закупи 40 бали за
сумата от 50 лева те
му казали, че ще му ги доставят на следващия ден. Същевременно го помолили да ползват неговата
каруца.
В
неустановен по делото часови диапазон от 17,30 часа на 11.11.2020г. до 10,00 часа на 12.11.2020г. двамата подсъдими отишли до обекта като носели със себе си стълба. Поставили я от външната страна на стената и подс. Г.Н.И. се качил по нея и по този начин стигнал до прозореца. С неустановено по
делото техническо средство той отрязал мрежата, поставена на прозореца и проникнал в сеновала. Вътре
си направил стъпала от бали и успял да прехвърли навън 37 бр. бали, от които 30 бр. слама и 7 бр. сено.
Балите подсъдимите отнесли с каруцата на св. Х. К.до дома му, който
по това време бил на работа.
На
12.11.2020г. около 10,30 часа св. Б.
Х. докато извършвал ежедневната си
проверка на станцията забелязал нередност около сеновала. Извършил оглед и
установил, че една от мрежете на прозорците е срязана, а по земята има пръсната
слама. По- късно установил липсата на 37 бр. бали от сено и слама. Уведомил за
констатираното началника на обекта- св. Янка Кръстева и били сезирани
надлежните органи.
По
случая работил полицейския служител св. Х. И.Д.. След като се явил на място,
полицейският служител
установил купчина пръсната слама под прозореца на сеновала. Със свои колеги
проследили дирята,
която ги отвела до дома на св. Христо Кирилов. При проведената с него беседа, той твърдял, че не е предполагал, че балите слама и сено са предмет на кражба.
Към
14.12.2020г. вещите, предмет на инкриминираното
деяние били предадени с протокол за доброволно
предаване и оставени на отговорно пазене на св. Х. К..
В хода на разследването св. Я. К. заявила, че на 14.12.2020г. балите, предмет на
инкриминираното деяние
са били оставени от вътрешната страна на оградата, непосредствено до мястото на
извършената кражба.
По делото е изготвена съдебно- оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на вещите предмет на инкриминираното деяние възлиза на обща стойност 167,50 лева.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена въз основа на самопризнанията на подсъдимите,
които се подкрепят от свидетелските показания на свидетелите Я. С., Б. Х., Х. К.,
Х. Д. и Н.Х., протокола за доброволно предаване и протокол за отговорно пазене,
както и заключението на вещото лице по изготвената съдебно- оценителна
експертиза, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и
относими към предмета на делото.
Съдът дава вяра на показанията на
разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са последователни,
безпротиворечиви, логични и относими към предмета на делото.
Съдът дава вяра и на обясненията на
подсъдимите дадени по време на досъдебното производство, тъй като същите
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира всички писмени
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава вяра и на заключението на
вещото лице по изготвената съдебно оценителна експертиза, тъй като същото не бе
оспорено от страните а и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността
и професионалната компетентност на експерта.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С
деянието си подс. Г.Н.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5, вр. чл.194, ал.1 от НК, а подс. И.П.
състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3, 4, 5 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на 11/12.11.2020г. в гр. С., след предварителен сговор
помежду си, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот и
чрез използване на техническо средство, а за подс. И.П. в условията на
повторност макар и непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на
деянието и е могъл да ръководи постъпките си отнели чужди движими вещи: 30 броя
бали слама на стойност 150 лева, и 7 броя бали сено на стойност 17,50 лева,
всичко на обща стойност 167,50 лева собственост на Станция „Изкуствено
осеменяване”- С., отдел „Източен център по репродукция и анализ”- С. с МОЛ Я. К.
С., от владението на същата без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвоят като случая не е маловажен.
Деянието
е извършено от подсъдимите с пряк умисъл, тъй като те са съзнавали
общественоопасния му характер, предвиждали са и са искали настъпването на
общественоопасните му последици. Подсъдимите Г.И. и И.П. са знаели, че като
отнемат вещите, предмет на инкриминираното деяние от Станция „Изкуствено
осеменяване”- С. извършват деянието „кражба“, за което са обвинени. Наясно са
били с това, че като отнемат тези вещи ще настъпят вредни последици за ощетеното
юридическо лице, но въпреки това са извършили
инкриминираното деяние и са увредили собственика Изпълнителна агенция по
селекция и репродукция в животновъдството.
От събраните по делото доказателства
е видно, че деянието подс. П. е извършил като непълнолетен, но е разбирал
свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи своите постъпки.
Деянието двамата подсъдими са
извършили след като са разрушили преграда, здраво направена за защита на имот и
използвали техническо средство, с което срязали въпросната мрежа от прозореца
на сеновала. Ето защо съдът счита, че правилно РП- С. е повдигнала на двамата
подсъдими обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 4 от НК.
Съдът счита, че деянието извършено от двамата подсъдими представлява
немаловажен случай, защото както бе посочено по-горе те са разрушили преграда,
здраво направена за защита на имот и са използвали техническо средство, а освен
това и характеристичните им данни не са добри. Ето защо съдът следва да приеме,
че правилно РП- С. е повдигнала на двамата подсъдими обвинение по т.5 на
чл.195, ал.1 от НК.
Подсъдимият П. е извършил деянието в
условията на повторност. Съдът както посочи по- горе деянието представлява
немаловажен случай. Повторността се обуславя от факта, че подс. П. е осъждан с
влязла в сила на 30.07.2020г. присъда по НОХД №666/2020г. на С.ски районен съд,
с която е осъден за също такова престъпление „кражба” по чл.195, ал.1, т.2 и 5,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК. С тази присъда му е било наложено
наказание „Пробация”, изразяващо се в следните пробационни мерки: 1. „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от ШЕСТ месеца като се явява и подписва
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице ДВА пъти седмично и 2. „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от ШЕСТ месеца. Видно е, че от
изтърпяване на това наказание до датата на извършване на деянието по настоящото
производство 11/12.11.2020г. не е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.30
от НК петгодишен срок. Ето защо съдът счита, че правилно РП- С. е повдигнала обвинение
на подсъдимия по т.7 на чл.195, ал.1 от НК.
Причини, мотиви и условия за
извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимите
И. и П., в стремежа им за облагодетелстване по непозволен от закона начин и в
слабия родителски контрол за подс. П..
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие искреното разкаяние на двамата подсъдими и чистото
съдебно минало на подс. И..
Съдът констатира отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно лошите характеристични данни на двамата
подсъдими.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на всеки един от подсъдимите, съдът се
съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията.
Делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие.
Подсъдимите Г.И. и И.П. признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се съгласиха да не се събират доказателства за тези
факти. Съгласно императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанията им
следва да се определят при условията на чл.58а от НК.
Съдът счете, че следва да редуцира
предвиденото в разпоредбата на чл.195, ал.1 от НК наказание „Лишаване от
свобода” от една до десет години, тъй като подсъдимия П. е извършил деянието
като непълнолетен. Ето защо на основание чл.63, ал.1, т.3 от НК предвиденото
наказание в разпоредбата на чл.195, ал.1 от НК следва да се замени с наказание
„Лишаване от свобода” до три години.
Съдът счете, че на подс. П. следва
да се наложи наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са
налице нито многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, нито някое
от изключително естество. Ето защо съдът намира, че е най- подходящо да му
наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДЕВЕТ месеца. Така определено
наказанието на подсъдимия П. съдът счита за справедливо и отговарящо в пълна
степен на обществената опасност на деянието и на подсъдимия и с него ще се
постигнат целите на генералната и специалната превенция. Това наказание на
основание чл.58а, ал.1 от НК съдът задължително следва да намали с 1/3, а
именно с ТРИ месеца. Съдът счете, че намаленото наказание „Лишаване от свобода”
за срок от ШЕСТ месеца подс. П. не следва да изтърпи ефективно, тъй като са
налице предпоставките за прилагане института на условното осъждане. Той не е
осъждан на „Лишаване от свобода” за престъпление от общ характер. Наложеното
наказание е до три години лишаване от свобода, а именно за срок от ДЕВЕТ месеца
и за постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето на подсъдимия П.
съдът счита, че не е наложително да го изтърпи. Съдът счита, че е най- подходящо
изпълнението на наказанието на подс. П. да се отложи за изпитателен срок от ДВЕ
години.
Съдът счита, че наказанието на
подсъдимия И. също следва да се определи при условията на чл.54, ал.1 от НК,
тъй като и за него не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства нито е налице някое от изключително естество. Съдът счита, че е
най- подходящо наказанието на подс. И. да бъде определено в минимален размер, а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година. Така определено
наказанието на подс. И. съдът счита за справедливо и отговарящо в максимална
степен на обществената опасност на деянието и дееца. Съдът счита, че
наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година задължително следва да
се намали с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК. Намаленото наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от ОСЕМ месеца подс. И. също не следва да изтърпи, тъй като
и за него са налице условията за прилагане института на условното осъждане. Той
не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното
наказание е до три години лишаване от свобода, а именно за срок от ОСЕМ месеца
и за постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето му съдът
намира, че не е наложително да го изтърпи. Счита, че е най-подходящо
изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от ОСЕМ месеца да се
отложи за минималния изпитателен срок от ТРИ години.
Съгласно правилата на процеса съдът
осъди подсъдимите И. и П. да заплатят в полза на държавата по сметка на ОД на
МВР- С. сумата от 45,75 лева, представляваща направени разноски по делото.
Ръководен от гореизложеното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: