Определение по дело №2073/2020 на Административен съд - Пловдив

 

        О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

                                                                                                               № 956

        гр. Пловдив, 24.06. 2021 година

 

         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Десети състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесет и първа  година  в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

разгледа докладваното от  съдията  Янко Ангелов административно дело  № 2073  по описа за 2020 год. и взе предвид следното :

         

          Производството е образувано във връзка с ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3519 от 17.03.2021 г. на Върховният административен съд на Република България, с което е прекратено производството по адм. дело № 2457/2021 г.. на Върховния административен съд, пето отделение и е изпратено делото на Административен съд - Пловдив за произнасяне по "частна жалба", подадена от М.  С., срещу частта от определение от 10.11.2020 г. по адм. дело №2073/2020 г. на Административен съд - Пловдив, с която е оставено без уважение искането й за заплащане на адвокатски хонорар, т.е същата да бъде разгледана по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

В това допълнително съдебно производство съдът е длъжен да изследва законосъобразността на присъдени вече разноски или наличието на предпоставки за присъждане на такива в полза на ищцата.

В своята практика Върховният административен съд приема, че доводите, че на адвоката не се дължи хонорар, тъй като е съпруг на ищеца, са неоснователни. Адвокатът може да окаже безплатна помощ на роднини, но дори и в този случай разноски за адвокатско възнаграждение се дължат от противната страна, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В конкретния случай са налице доказателства за уговорен и изплатен хонорар.

По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 18.08.2020 г. сключен между М.К.С. и адв. Г.С., удостоверяващ плащането на договорено за адвоката възнаграждение в размер на 1200 лв.

Относно доказателствата за извършеното плащане на договореното възнаграждение по представения по делото Договор за правна защита следва да се съобрази разпоредбата на чл.180 ГПК, приложима по силата на чл.144 от АПК, според която този частен документ, подписан от лицата, които са го издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от тези лица.

  Съобразно т.1 от ТР № 6/2012г., постановено по тълкувателно дело No 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.

Ако предявеният иск бъде отхвърлен, се предполага, че ищецът виновно и неоснователно е заставил ответника да направи разноски по делото – в този случай последният има право на разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК). Ако обаче искът бъде отхвърлен или оттеглен по причини извън вината на ищеца, следва да се приеме, че последният има право на разноски. И това е така, тъй като в духа на закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца, когато искът е отхвърлен или оттеглен, защото след предявяването му ответникът доброволно е изпълнил задължението си.

Когато обаче с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца независимо от изхода на делото – арг. чл. 78, ал. 2 ГПК. В тази връзка следва да се изследва цялостното поведение на ответника в процеса, като в случай че не оспорва заявена осъдителна претенция, признанието на иска следва да е съпроводено с удовлетворяване на изискуемото вземане на ищеца в хода на процеса.

В настоящия случай ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото същият е заплатил сумата, предмет на иска, в полза на ищеца, след завеждане на исковата молба в съда.

Извършеното от ответника плащане в хода на процеса (на 20.10.2020 г.) по силата на Заповед № 333 от 28.10.2020 г. вече е било забавено, доколкото исковата молба е заведена на 19.08.2020 г.

Ответната страна е имала възможност да заплати сумата преди завеждане на делото  и следователно не се освобождава от отговорността да понесе направените от насрещната страна разноски, за предявяването на които е станал причина. В този смисъл е и константната практика на ВКС, съгласно която когато ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето на иска е станало поради новонастъпило обстоятелство /каквото е и плащането на претендираната сума в хода на процеса/ след депозиране на исковата молба в съда, ищецът има право да му бъдат възстановени сторените в производството разноски.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца държавна такса и възнаграждение на един адвокат в настоящото производство, следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Въпреки заявеното от съда с Протоколно определение от 10.11.2020 година, постановено по административно дело № 2073 от 2020 година, в частта за разноските, се установяват  материалноправните предпоставки за тяхното присъждане в полза на ищеца.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал.3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съдът                                      

 

                                      О П Р Е Д Е Л И:

 

Изменя и допълва Протоколно определение от 10.11.2020 година, постановено по административно дело № 2073 от 2020 година по описа на Административен съд Пловдив, в частта му за разноските, като:

 ОСЪЖДА Община Стамболийски да заплати на М.К.С., с ЕГН **********, разноските по делото, от които  за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ и 10 лв./десет лева/ за държавна такса.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                      

 

 

 

                                                                                                                                                                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: