ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 664
гр. Велико Търново, 21.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Йордан Воденичаров
Ирена Колева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно частно
гражданско дело № 20224100500273 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съобрази :
Производството по делото е образувано въз основа на подадена от „ЕНЕРГО
ПРО ПРОДАЖБИ“АД Варна частна жалба против определение №
554/30.03.2022г. по гр.д. № 2962/2021г. по описа на Районен съд. Велико
Търново , с което е отказано да бъде изменено решението на съда по
посоченото дело в частта му относно разноските.
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
така постановеното решение , както следва :
Производството по първоинстанционното дело е било образувано въз основа
на предявен отрицателен установителен иск, който е бил изцяло недопустим ,
като на това основание съдът е прекратил делото. При това положение
разноските следва да са присъдени не в полза на ищеца, а в полза на
ответното дружество, защото за последното те са резултат от необоснованото
повдигане на съдебния спор от страна на ищеца .
Противно на извода на районния съд жалбоподателят твърди, че не е
оспорвал в нито един момент недължимостта на сумата, предмет на исковата
претенция. Тази сума не е била изисквана от ищеца. Формалното й
съществуване в информационните масиви на дружеството не би могло да
служи за доказателство в подкрепа на обратното.
Всички данни по делото сочели , че още преди завеждане на делото на ищеца
е извършена безплатна услуга възстановяване на електрозахранването и този
факт е довел до отпадане на основанието на издадената по- рано , през 2012г.
фактура аз сумата 19 лв. , с която е била начислена такса за електро
захранване в обекта на ищеца.
1
Според жалбоподателя целта на ищеца е чрез завеждане на делото за
безспорно правоотношение да се генерира адвокатски хонорар и това
представлява злоупотреба с право.
Претендира се отмяна на обжалваното определение.
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната частна жалба
ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Сочи, че
са правилни констатациите на съда, че към момента на завеждане на иска
ищецът е имал правен интерес от водене на делото, тъй като в счетоводството
на ответника сумата от 19 лева по фактура от 08.10.2012г. е съществувала и е
била изискуема. Сумата била претендирана от ищеца ежемесечно на касите
на дружеството . Очевидно е че без подаване на исковата молба и ангажиране
на адвокатска помощ и отнасяне до съда ответникът не би променил
поведението си и нямаше да сторнира процесната фактура, което е сторил
след завеждане на делото.
Отправя се искане до съда да потвърди обжалваното определение.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция,
като взе предвид наведените в жалбата оплаквания ,отговора на ответника по
същата и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
По същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Производството по гр.д. № 2962/2021г. по описа на Районен съд- Велико
Търново е образувано въз основа на подадена от ХР. Г. Г. искова молба, с
която същият претендира да бъде прието за установено в отношенията му с
ответното дружество, чийто абонат е ищецът, че той не дължи сумата от 19
лв. по фактура от 08.10.2012г. , представляваща такса за възстановяване на
захранването с електроенергия на имота му.
Ответникът в постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба
е заел становище за недопустимост на предявения иск, тъй като у ищеца не е
налице правен интерес от предявяването му. Признава издаването
нафактурата за сума от 19 лв. по партидата на ищеца , но слугата
въздстановяване на електро захранването в обекта на ищеца е извършена на
16.09.2021г., без да му е изискана такса за това.
В съдебно заседание по делото, проведено на 25.02.2022г. ответникът е
представил на съда кредитно известие от 22.11.2021г. , с което фактурата за
начисляване на сумата, предмет на исковата претенция , е сторнирана.
С решението си по делото, постановено под № 332/14.03.2022г.,
първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, поради
недопустимост на предявения иск, позовавайки се на отпадналия за ищеца
правен интерес от водене на делото в хода на производството по същото. С
това решение съдът е присъдил в полза на ищеца разноски в размер на 355 лв.
С молба, подадена в срока по чл. 248 от ГПК ответникът е поискал от съда да
2
измени решението си в частта му относно разноските с доводите, които е
изложил и в частната си жалба .
При тези данни от фактическа страна се налага изводът за правилност на
определението на първоинстанционния съд, с което той отказал да измени
решението си в частта му относно присъдените на ищеца разноски.
Очевидно е, че към момента на подаване на исковата молба в съда-
14.10.2021г. е била налице издадена фактура за сумата, чиято дължимост
ищецът цели да оспори със сила на присъдено нещо. Самият факт на
начисляване на това вземане от страна на ответника е достатъчен, за да се
приеме, че той претендира сумата по издадената фактура от ответника, макар
и да не му е отправял нарочна покана. Извънсъдебното разрешаване на
въпроса за дължимостта на вземането на ответника по процесната фактура не
е задължително, а само пожелателно действие и непредприемане на действия
от страна на ищеца в тази насока не може да се тълкува в негова вреда.
Доводите на ответника, че на ищеца е била извършена услуга възстановяване
на електрозахранването през 2016г. и за тази услуга не му е поискана сумата
от 19 лв. по процесната фактура, дори да са верни, не са достатъчни, за да
обосноват извод за недопустимост на иска, тъй като, както вече се посочи, със
самото издаване на процесната фактура ищецът е изразил воля да търси
събирането на исковата сума.
Сторнирането на вземането по фактурата след подаване на исковата молба,
което е довело и до прекратяване на производството по делото, не
освобождава ответника от задължението му да заплати разноските по водене
на процеса в полза на ищеца. Издавайки процесната фактура, в която е
обективирал оспореното вземане, ответникът несъмнено е дал повод за
завеждане на исковото производство и съобразно правилата на чл. 78 от ГПК
следва да дължи на ищеца сторените по това производство разноски.
Гореизложеното мотивира въззивния съд да потвърди обжалваното
първоинстанционно определение като правилно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 554/30.03.2022г. по гр.д. № 2962/2021г. по
описа на Районен съд-Велико Търново.
Определението не подлежи на жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4