Решение по дело №316/2019 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е №

 гр. София, 08.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на седми май две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

СЪДИЯ:  ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

 

при секретаря Диляна Цветкова, разгледа докладваното от съдията търговско дело № 316 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, вх. № 22039/18.02.2019 г. на „Г.-Д.” ООД, ЕИК ********, предявена срещу „Т.И.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***, за заплащане на сумата 96555,36 лева – поето задължение по тристранно споразумение за встъпване в дълг от 20.12.2017 г., заедно с обезщетение за забава върху главницата за периода 01.04.2018 г. – 14.02.2019 г. в размер на 8583,39 лева.

Ищецът твърди, че сключил с трето за спора лице – „П.И.“ ЕООД два договора за изпълнение на строително-монтажни работи, като в протокол от 04.05.2017 г. възложителят признал изпълнените работи и размера на дължимото за тях възнаграждение, което се задължил да заплати на „Г.-Д.” ООД в срок до 30.05.2017 г., не изпълнение не последвало. Затова на 20.12.2017 г. между „Г.-Д.” ООД, „П.И.“ ЕООД и „Т.И.” ЕООД било сключено тристранно споразумение за заместване в дълг, с което последното поело задълженията на възложителя „П.И.“ ЕООД за заплащане на дължимите за изпълнените СМР възнаграждения по договорите от 01.09.2016 г., възлизащи на сумата 180328,73 лева. Бил уговорен и нов срок за изпълнение, като ответникът заплатил с банкови преводи част от поетото задължение в размер на 83773,37 лева, но от 26.07.2018 г. преустановил плащанията. Непогасена останала сума в размер на 96555,36 лева, падежът на която бил 31.03.2018 г. и считано от 01.04.2018 г. „Т.И.” ЕООД изпаднало в забава, което породило задължение за заплащане и на обезщетение за забава в размер на законната лихва, която за периода 01.04.2018 г. – 14.02.2019 г. възлизала на 8583,39 лева.

В срока за отговор на исковата молба, изтекъл на 29.03.2019 г., ответникът „Т.И.” ЕООД не е упражнило правото да депозира такъв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

В депозирана на 07.05.2019 г. молба ищецът „Г.-Д.” ООД, ЕИК ********, е заявило отказ от предявения акцесорен иск за сумата над 8444,64 лева до предявения размер от 8583,39 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.04.2018 г. – 14.02.2019 г. и производството в тази част е прекратено.

В хода на производството ответникът „Т.И.” ЕООД изрично признава исковете за предявените след извършения частичен отказ размери, като ищецът е направил изявление за постановяване на решение при признание на иска, съгласно чл. 237 ГПК.

Съдът, като взе предвид, че по аргумент от чл. 237, ал. 3 ГПК признатите субективни материални права на вземания не противоречат на закона и добрите нрави, като признатото правоотношение е в разпоредителна власт на ответника „Т.И.” ЕООД, намира, че са налице условията за постановяване на решение при признание на иска.

Ето защо, осъдителните искове, с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 102 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на „Т.И.” ЕООД да заплати сумата 96555,36 лева – поето задължение по тристранно споразумение за встъпване в дълг от 20.12.2017 г., заедно с обезщетение за забава върху главницата за периода 01.04.2018 г. – 14.02.2019 г. в размер на 8444,64 лева, следва да бъдат уважени изцяло.

Ищецът изрично заявява, че не поддържа претенция за присъждане на направените за производството разноски, поради което и в приложение на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не се произнася по отговорността за разноски.

Така мотивиран и на основание чл. 237 ГПК, СЪДЪТ,

 

Р   Е   Ш   И:

                        

ОСЪЖДА „Т.И.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***, да заплати на „Г.-Д.” ООД, ЕИК ********, със седалище ***, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 102 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 96555,36 лева – поето задължение по тристранно споразумение за встъпване в дълг от 20.12.2017 г., заедно с обезщетение за забава върху главницата за периода 01.04.2018 г. – 14.02.2019 г. в размер на сумата 8444,64 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                        

 

СЪДИЯ: