Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 08.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на седми май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретаря Диляна Цветкова,
разгледа докладваното от съдията търговско дело № 316 по описа за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по искова молба, вх. № 22039/18.02.2019 г. на „Г.-Д.” ООД,
ЕИК ********, предявена
срещу „Т.И.” ЕООД, ЕИК
********, със седалище ***, за заплащане на сумата 96555,36 лева – поето
задължение по тристранно споразумение за встъпване в дълг от 20.12.2017 г.,
заедно с обезщетение за забава върху главницата за периода 01.04.2018 г. –
14.02.2019 г. в размер на 8583,39 лева.
Ищецът
твърди, че сключил с трето за спора лице – „П.И.“ ЕООД два договора за
изпълнение на строително-монтажни работи, като в протокол от 04.05.2017 г.
възложителят признал изпълнените работи и размера на дължимото за тях
възнаграждение, което се задължил да заплати на „Г.-Д.” ООД в срок до 30.05.2017 г., не
изпълнение не последвало. Затова на 20.12.2017 г. между „Г.-Д.”
ООД, „П.И.“ ЕООД и „Т.И.”
ЕООД било сключено тристранно споразумение за заместване в дълг, с което
последното поело задълженията на възложителя „П.И.“ ЕООД за заплащане на дължимите за изпълнените СМР
възнаграждения по договорите от 01.09.2016 г., възлизащи на сумата 180328,73
лева. Бил уговорен и нов срок за изпълнение, като ответникът заплатил с банкови
преводи част от поетото задължение в размер на 83773,37 лева, но от 26.07.2018
г. преустановил плащанията. Непогасена останала сума в размер на 96555,36 лева,
падежът на която бил 31.03.2018 г. и считано от 01.04.2018 г. „Т.И.”
ЕООД изпаднало в забава, което породило задължение за заплащане и на
обезщетение за забава в размер на законната лихва, която за периода 01.04.2018
г. – 14.02.2019 г. възлизала на 8583,39 лева.
В
срока за отговор на исковата молба, изтекъл на 29.03.2019 г., ответникът „Т.И.”
ЕООД не е упражнило правото да депозира такъв.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
В
депозирана на 07.05.2019 г. молба ищецът „Г.-Д.” ООД, ЕИК ********, е заявило отказ от предявения
акцесорен иск за сумата над 8444,64 лева до предявения размер от 8583,39
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.04.2018 г. –
14.02.2019 г. и
производството в тази част е прекратено.
В
хода на производството ответникът „Т.И.” ЕООД изрично признава исковете за
предявените след извършения частичен отказ размери, като ищецът е направил
изявление за постановяване на решение при признание на иска, съгласно чл. 237 ГПК.
Съдът,
като взе предвид, че по аргумент от чл. 237, ал. 3 ГПК признатите субективни
материални права на вземания не противоречат на закона и добрите нрави, като
признатото правоотношение е в разпоредителна власт на ответника „Т.И.”
ЕООД, намира, че са
налице условията за постановяване на решение при признание на иска.
Ето
защо, осъдителните искове, с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 102 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на „Т.И.”
ЕООД да заплати сумата 96555,36 лева – поето
задължение по тристранно споразумение за встъпване в дълг от 20.12.2017 г.,
заедно с обезщетение за забава върху главницата за периода 01.04.2018 г. –
14.02.2019 г. в размер на 8444,64 лева, следва да бъдат уважени изцяло.
Ищецът
изрично заявява, че не поддържа претенция за присъждане на направените за
производството разноски, поради което и в приложение на диспозитивното начало в
гражданския процес, съдът не се произнася по отговорността за разноски.
Така
мотивиран и на основание чл. 237 ГПК, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„Т.И.” ЕООД, ЕИК
********, със седалище ***, да заплати на „Г.-Д.” ООД, ЕИК ********, със седалище ***,
на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 102 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 96555,36 лева – поето задължение
по тристранно споразумение за встъпване в дълг от 20.12.2017 г., заедно с обезщетение
за забава върху главницата за периода 01.04.2018 г. – 14.02.2019 г. в размер на
сумата 8444,64 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: