№ 38570
гр. С., 30.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110125777 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. Д. Ч. срещу ответниците Н. И. Ц., Е. И.
Н. и Я. Е. Л..
Предявени са главен конститутивен иск с правна квалификация чл. 33, ал. 2 ЗС и евентуални
искове с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2, чл. 17, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че през 2015 г. заедно с първия ответник Н. И. Ц. въз основа на договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 36, том 1, рег. № 1907, дело № 032/2015
г. на нотариус Ц.С., рег. № 030 на НК, вписан в СВп с рег. № 8612/20.02.2015 г., акт № 6,
том XVIII, дело № 5828/2015 г. придобили по ½ идеална част от следните недвижими
имоти: Апартамент № 4.9.4, находящ се в гр. С................., в десететажна жилищна сграда
вх. Г на ет. 9, секция 4, състоящ се от: антре, баня, дневна с кухня с трапезария, спалня,
складово помещение и тераса, представляващ, съгласно схема на СГКК гр. С.
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 68134.1504.2487.1.494 , с площ от
52,36 кв. м., заедно с 0.44% идеални части от общите части, както и паркомясто № ПМ 55,
находящо се в гр. С., С. община, район „И.“, ж. к. „Д. 2“, бл., вх., ет., кота - 0.00 метра, с
площ от 21,20 кв. м. Посочва, че поради влошените съпружески отношения бракът й с
ответника Н. И. Ц. бил прекратен с Решение от 04.01.2018 г., постановено по гр. д. № 2/2018
г. на Окръжния съд в Л., като разводът бил признат и регистриран в България с Решение №
6/27.04.2018 г., постановено от кмета на Община П.. Ищцата посочва, че живее в Л., като
упълномощила майка си Станка Ч. да я представлява където е необходимо, във връзка с
правата и задълженията в България. Твърди, че след направената от майка на 30.03.2022
г. справка в имотния регистър научила, че бившият съпруг се е разпоредил с
притежаваната от него 1/2 идеална част от съсобствения им имот без изпълнение на
изискванията на чл. 33, ал. 1 ЗС. Твърди, че Н. И. Ц. е учредил пожизнено на втория
ответник - Е. И. Н. вещно право на ползване върху описаните по-горе съсобствени имоти за
сумата от 1000 лева и прехвърлил на Я. Е. Л. правото на собственост върху притежаваните
от Ц. идеални части от общите им имоти вместо плащане на сумата от 26 000 лева по
договор за заем, т. е. за продажна цена от 26 000 лева. С оглед гореизложеното ищцата моли
съда да постанови решение, с което да признае правото да изкупи правото на ползване и
1
правото на собственост върху 1/2 идеална част от следните недвижими имоти, находящи в
гр. С................., в десететажна жилищна сграда, състояща се от четири секции, с паркоместа,
представляваща по кадастралната карта и кадастралните регистри сграда с идентификатор
68134.1504.2487.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1504.2487, а
именно: Апартамент № 4.9.4, находящ се в гр. С................., в десететажна жилищна сграда,
вх. Г на ет. 9, секция 4, състоящ се от: антре, баня, дневна с кухня с трапезария, спалня,
складово помещение и тераса, представляващ, съгласно схема на СГКК гр. С.
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 68134.1504.2487.1.494, с площ от
52,36 кв. м., заедно с 0.44 % идеални части от общите части, както и паркомясто № ПМ 55,
находящо се в гр. С., С. община, район „И.“, ж. к. „Д. 2“, бл., вх. „Е“, ет., кота - 0.00 метра, с
площ от 21,20 кв. м при условията, договорени в договори, обективирани в нотариален акт
№ 2, том 1, рег. № 164, дело № 2/2020 г. на нотариус Веселина Връблянска, с район на
действие СРС, вписан в НК с рег. № 268, вписан в СВп - С., с вх. № 325/09.01.2020 г., акт №
65, том 1, сключен между Н. И. Ц. и Е. И. Н. за учредяване право на ползване върху тези
имоти срещу сумата от 1000 лева и между Н. И. Ц. и Я. Е. Л. за прехвърляне право на
собственост върху имотите срещу сумата от 26 000 лева.
В условията на евентуалност ищцата моли сделката, с която Н. Ц. е прехвърлил на Я. Л.
правото на собственост върху притежаваните от него идеални части от общите им имоти
вместо плащане на сумата от 26 000 лева по договор за заем да бъде прогласена за нищожна,
поради относителна симулация, прикриваща договор за покупко-продажба, сключен между
първия и третия ответник. Освен това моли сделката, с която Н. Ц. е учредил пожизнено на
Е. Н. вещно право на ползване върху описаните по-горе съсобствени имоти за сумата от
1000 лева да бъде прогласена за нищожна, поради злоупотреба с право, тъй като същата е
сключена с цел да бъдат увредени интересите на ищцата, а освен това нарушава
изискванията за еквивалентност на престациите.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от ответниците Я. Е. Л. и Е. И. Н..
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Н. И. Ц..
Ответникът Я. Л. оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Счита, че
искът по чл. 33, ал. 2 ЗС е приложим единствено относно договор за продажба, поради което
не би могъл да се прилага по отношение на други сделки. Освен това твърди, че искът е
предявен след двумесечния преклузивен срок, поради което същият е недопустим. Счита, че
искът за прогласяване на нищожността на сделката, обективирана в нотариален акт № 2, том
1, рег. № 164, дело № 2/2020 г. на нотариус Веселина Връблянска, с район на действие СРС,
е недопустим поради липса на правен интерес. Оспорва иска и като неоснователен,
доколкото договорът за даване вместо изпълнение съществено се различава от договора за
покупко-продажба по основание, а освен това посочва, че от самата сделка не може да бъде
определена цената. Твърди, че действителната сума, която е била погасена е в размер на 39
000 евро или 76 277,37 лева. Моли исковете да бъдат оставени без разглеждане като
недопустими, евентуално като неоснователни, а в случай на уважаване на иска по чл. 33, ал.
2 ЗС ищцата да заплати действителната стойност на дължимата продажна цена, а именно 39
000 евро.
Ответникът Е. Н. също оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Също счита, че
искът е недопустим, доколкото приложното му поле е единствено във връзка с договори за
2
покупко-продажба, счита искът по чл. 26 ЗЗД за недопустим поради липса на правен интерес
от него. Моли исковете да бъдат оставени без разглеждане като недопустими, а евентуално
същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По възраженията за недопустимост на исковете:
На първо място, съгласно трайно установената практика разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС
може да се прилага и по отношение на други сделки, които по своята същност приличат (се
доближават) до продажбата, в случай, че сделката предвижда прехвърляне на идеални части
от съсобствения недвижим имот срещу пари или други родово определени вещи, които
могат да бъдат оценени в пари, ако за съсобственика - прехвърлител е без правно значение
кой ще е приобретателят на притежаваната от него идеална част и ако от самата сделка може
да се определи цената, срещу която се прехвърля идеалната част (така решение № 35 от
08.06.2022 г. по гр. д. № 3072/2021 г. на ВКС, II г. о.), като настоящият случай се твърди да е
такъв.
По отношение на възражението, че исковата молба е предявена след преклузивния
двумесечен срок, съдът приема, че срокът започва да тече от узнаването на сделката от
страна на съсобственика, като в настоящия случай ищцата твърди, че е узнала за нея на
30.03.2022 г., а искът е предявен на 17.05.2022 г., тоест преди изтичането на двумесечния
срок, поради което към настоящия момент искът не е недопустим на това основание, а за
определяне на точния момент на узнаване на сделката страните са направили съответни
доказателствени искания.
Неоснователно е възражението за недопустимост на предявените искове за нищожност на
сделките по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД поради липса на правен интерес, доколкото ако сделката
е нищожна, съсобствеността продължава да съществува между първоначалните
съсобственици.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска по чл. 33, ал. 1 ЗС ищцата следва да докаже, че процесните имоти са били
съсобствени между нея и ответника Н. Ц., че е извършено учредяване на право на ползване
и прехвърляне по договор за даване вместо изпълнение между ответниците на дял от
съсобствения имот, че е спазила предвидения в закона двумесечен срок за депозиране на
иска, както и индивидуализацията на имотите по действащия кадастрален план.
Ответниците следва да установят възражението си, че ищцата е узнала в по-ранен момент от
посочения в исковата молба за сделката, както и че преди сключването на договора между
тях на ищцата е било предложено изкупуване на съответните идеални части от имотите при
същите условия.
По предявените искове с правна квалификация чл. 26 ЗЗД за прогласяване на нищожността
на посочените в исковата молба сделки, ищцата следва да докаже сключването им, както и
че те са нищожни на заявените в исковата молба основания
По доказателствата:
Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба и от ответника Я. Л. с
отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
Ищцата, както и ответниците Я. Л. и Е. Н. са направили искане за допускане на по един
3
свидетел при режим на довеждане за доказване на момента на узнаване на сделката от
страна на ищцата, които искания са допустими и основателни и следва да бъдат уважени.
Искането на ищцата да се приложи като доказателство гр. д. № 39270/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, 36 състав във връзка с доказването на привидността на сключената
сделка между Н. Ц. и Я. Л. е основателно и следва да бъде уважено.
Искането на ищцата по чл. 190 ГПК да бъдат задължени ответниците Н. И. Ц. и Я. Л. да
представят сключения между тях договор за заем следва да бъде отхвърлено, доколкото
същият е представен с отговора на исковата молба на Я. Л..
Ищцата е поискала да бъде назначена съдебно-оценителна експертиза относно пазарната
цена на правото на ползване на процесния апартамент, с оглед доказването на нищожността
на сделката, по което искане съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание, след
изслушване на свидетелските показания.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 13.12.2023 г. от
11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба на Я. Л.
писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на по един
свидетел при режим на довеждане на ищцата, на ответника Я. Л. и на ответника Е. Н. за
доказване на момента на узнаване от страна на ищцата за процесната сделка.
ОТЛАГА, на основание чл. 140, ал. 2 ГПК, произнасянето по искането за експертиза
за първото открито заседание по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ по делото гр. д. № 39270/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, 36 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата по чл. 190 ГПК.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
4
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищцата - и
препис от отговорите на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5