№ 2282
гр. София, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110164726 по описа за 2022 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК
вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за признаване на установено ,че
ответницата М. Р. М. дължи на ищеца сумата в размер на 4299,04лв.,представляваща
незапратена топлинна енергия за периода 01.05.2018год. до 30.04.2020год.,ведно със
законната лихва от 17.11.2021год. до изплащане на вземането ,сумата в размер на
682,30лв.,мораторна лихва за периода 15.09.2019год. до 28.10.2021год.,сумата в размер на
45,92лв.,цена на услуга дялово разпределение за периода м.10.2018год. до
м.04.2020год.,ведно със законната лихва от 17.11.2021год. до изплащане на вземането и
сумата в размер на 9,53лв.,мораторна лихва за периода 01.12.2018год. до 28.10.20201год.,за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
20045/24.11.2021год. по ч.гр.д. №65552/2021год. по описа на СРС,65 състав.
Ищецът твърди, че ответницата била клиент на топлинна енергия за битови нужди,
като собственик на жилище в сграда – етажна собственост, присъединен към абонатна
станция с адрес в гр.София,ж.к.“Дружба 2“,№17,бл.207,вх.А,ет.8,ап.21,аб.№ 270731.Сочи,че
е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за
енергетиката ,както и услугата дялово разпределение като ответника ,видно от приложеното
извлечение от сметки за абонатен №270731 използвали същите за процесния период .
Твърди ,че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия ,както и дължима
цена на услуга за дялово разпределение за посочените периоди,ведно с обезщетение за
забава. Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника. Била издадена такава заповед срещу ответниците като е съдът
е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок,предвид
възраженията на длъжника. Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение .
Ответницата М. Р. М. оспорва претенциите на ищеца неоснователни ,тъй като
отрича да е в облигационни отношения с ищеца и оспорват да са потребители на топлинна
енергия по силата на договор ,сключен при общи условия като оспорва да е налице
индивидуален договор ,сключен с нея. Оспорва ищеца да доставил топлинна енергия с
качество и параметри ,съответстващи на договореното ,тъй като доставяната не отговаряла
1
на нормите за качество.Оспорва и правилното отчитане на доставената топлинна енергия
като твърди ,че неправилно били присъединени потребителите в жилищния блок,в
нарушение на действащия чл.105а,ал.1 от ЗЕЕЕ.Оспорва и наличието на валидно сключен
договор за извършване на услугата дялово разпределение ,както и извършването на
дяловото разпределение ,тъй като счита ,че то било неправилно и въз основа на нередовни
технически уреди. Счита ,че при изчисляването на подадената топлинна енергия от
отчетената от общия топломер подадена енергия не са приспаднати задължителните
технологични разходи.Оспорва и методиката на формиране на дължимите суми за
топлоподаване. Счита, че спрямо нея не са в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от "Топлофикация-София" ЕАД,тъй като не са й били предоставяни.Сочи и че в
случая била налице "непоискана услуга" по смисъла на чл. 62 ,ал.1 от ЗЗП,а така също че е
налице и нарушение на правата й като потребител на топлинна енергия ,като се позовава на
чл. 3 от ЗПЗП. Направено е и възражение ,че претендираните суми са погасени с изтичането
на 3- годишния давностен срок по чл.111,б.“в“ от ЗЗД.Претендира деловодни разноски.
С определение 18.10.2023 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в производството като
трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „Техем Сървисис”ЕООД като с
определение от 07.12.2023год. същото е отменено ,предвид ,че третото лице-помагач не е
осъществявало услугата в процесния период.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Относно иска с правно основание чл.79,ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ :
Следва да се установи обстоятелството дали между ответниците и "Топлофикация
София" АД съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на
потребители и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна
енергия в имота.
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а
тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване
на топлоснабдяването, то съгласно ал. 3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно § 1, чл. 42 от ЗЕ (отм.),
потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК
,Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката.
Установява се по делото въз основа на Договор за покупко-продажба на жилище
,сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ ,рег. № 32 ,том 1,/86год. ,че на 30.01.1986год. М. Р.ова
М.- Маркова е придобила правото на собственост на ап.№21,бл.105-
б,вх.А,ет.8,ж.к.“Дружба“ като съгласно писмо на СО,район Искър ,бл.105-Б е идентичен с
блок с адм. № 207.
С Молба –декларация от 05.11.2001год. М. Р. М. е поискала да й бъде открита
партида на адреса ,като е посочила ,че семейството й се състои от 2 члена.
От общи фактури и индивидуални справки за отопление и топла вода, се извежда,
2
че титуляр на партидата за процесния период е била М. М.. Подадената молба-декларация за
откриване на нова партида на името собственик или от несобственик представлява по
своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия (чл. 13 от ЗЗД), отправено до топлофикационното дружество. Вземайки предвид
положения входящ номер и датата на молбата-декларация и воденето на процесната партида
на името на М. М., следва да се приеме, че ищецът е приел предложението, продължавайки
да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, поради което между М. М. и
Топлофикация–София ЕАД е възникнало облигационно правоотношение, което ги обвързва.
Това се извежда от горецитираното ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017
г. ОСГК, така и от константната практика на съдилищата.
С оглед горното съдът приема, че за процесния период ответникът М. Р. М. е имала
качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се в
гр.София ,ж.к.“Дружба“ ,бл.207,вх.А,ет.8,ап.21 ,с аб.№ 270731.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2014 г. в сила от 2016 г., приложими
след 01.07.2016 г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл. 106а ал. 2 от ЗЕЕЕ – отм. / т. е. договора за продажба се счита за
сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил
предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е
изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при
общи условия – /чл. 16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна
енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.
Следователно между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл. 31, т. 2 от ОУ от 2016 г.
3
Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл. 140, ал. 3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2
за топлоснабдяването, съответно § 1, т. 3 от ДР към Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването) е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и Наредба № 16334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона,
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния
топлоснабден имот, след взето решение на проведено общо събрание, са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на ФДР протокол от ОС от
2002 ,с приложен списък на етажните съсобственици
Заключението по СТЕ установява, че за процесния период ищецът е изпълнил
задължението си за доставя топлоенергия до абонатната станция, като въз основа на
показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и количеството
доставена топлоенергия в абонатната станция.
Установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената
сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се
отчитат в началото на всеки месец по електронен път,чрез преносим терминал,с който се
снема показанието на ТЕ на първо число от месеца. Технологичните разходи в АС са били
изчислявани ежемесечно и са били отчислявани от ТЕ,преди нейното разпределение между
абонатите
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните
потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна
отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода.
Сградната инсталация, според чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи
и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии (§ 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването, съответно § 1,
4
т. 3 от ДР към Наредба № 16-ЗЗ4 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е
така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да поддържат тези
инсталации в подходящо за експлоатация състояния. По делото са представени
доказателства, а и вещото лице по СТЕ констатира, че има свидетелства за метрологични
проверки на елементите на топломера, отчитащ доставената ТЕ в абонатната станция, както
и на водомерите, ежегодно, като периодично е извършвана и подмяната им с нови.
Вещото лице по СТЕ изяснява, че дружеството за дялово разпределение
„Директ“ООД е извършвало дялово разпределение на доставената до всеки абонат топлинна
енергия в края на всеки отоплителен сезон, като е изчислявало точно дължимите суми
според методиката съгласно Наредба № 1 за ползуване на топлинната енергия, Наредба № 2
за топлоснабдяването и Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, действащи
през релевантния период. Изяснява, че справките на третото лице помагач съдържат данни
за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за процесния имот,
като тези изчисления са извършвани съобразно изискванията на действащите към този
момент нормативни актове .Конкретно за ответника ,вещото лице сочи ,че е начислена
топлинна енергия отдадена от сградна инсталация е по формулата на т.6,1,1, от приложение
към чл.61, ал.1 от Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в етажна
собственост, съдържаща се в Наредба № 16-334/2007г. Конкретната методология по
отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в заключението на
вещото лице, като съдът изцяло възприема фактическите (доказателствените) изводи, до
които е достигнала тази съдебна експертиза.
През процесния имот е начислена служебно топлинна енергия за четири
отоплителни тела и монтирани 4 топлоразпределителя.В имота се ползва топла вода ,като
поради липса на отчет на водомера ,разходът за топла вода се изчислява на 2 броя
потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие.
Сградната инсталация е изчислявана върху пълната отопляема кубатура 150 куб. м.
за процесния период .
За периода 2018-2020 г. съдебно-техническата експертиза установява, че топлинна
енергия е начислявана на база в размер 175,63 лева за сградна инсталация , 2780,93 лева за
отопление за имот, както и 1309,19лв. за ТЕ за подгряване на топла вода ,като за този
период по делото са представени протоколи за неосигурен достъп от
27.05.2019год.,21.05.2019год. и 14.06.2020год. и 19.06.2020год,въз основа на които вещото
лице е изготвило заключението си.
Съдът намира, че няма пречка неосигуряването на достъп да бъде установено с това
доказателствено средство, доколкото предмет на СТЕ е да установи законосъобразно ли е
извършено дяловото разпределение, като вземе предвид отчета на индивидуалните
разпределители в имота. В конкретния случай не се установява на вещото лице да са били
представени други документи, различни от тези, приети по делото, като преценката дали със
същите ищецът пълно и главно доказва правото си да начисли по реда на наредбата
служебно количество на топлинната енергия за подгряване на вода, което след това е
фактурирал, следва да извърши съдът.
Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото правило,
че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост
топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност
посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният
потребител (т. нар. неосигурен достъп). Съгласно чл. 70, ал. 3 НТ, редът за отчитане на
показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в
общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ,
общите условия на топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за
5
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия,
приложими към договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от
упълномощен представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители или
на граждански договор при търговеца или продавача. Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от ОУ,
клиентите избират лице или лица от етажната собственост, които да подписват протоколите
за неосигурен достъп в датите за отчет. Посочените уговорки уреждат по недвусмислен
начин реда за установяване и доказване на неосигурения достъп - чрез съставяне на
протокол за неосигурен достъп, подписан от представител на топлопреносното предприятие
/респ. на съответната ФДР/ и един или повече представители на етажната собственост. В
случая по делото са представени протоколи за неосигурен достъп за 2018-2020год. ,в които
фигурира и ап.21.
Предвид изложеното ,възражението на ответницата ,че не й е доставена ,респ.
ползвана ТЕ е неоснователно.
От заключението на вещото лице се установява, че топлинната енергия за исковия
период е начислена в условията на неосигурен достъп, за което са били съставени протоколи
от ФДР, представени по делото, като дължимата стойност на топлинна енергия за исковия
период възлиза на сумата 4265,75 лв., формирана като разлика между фактурираната по
прогнозни стойности сума от 4382,641 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни
сметки в размер на 116,89 лв.
Ето защо следва претенцията на ищеца да бъде уважена за сумата от 4265,75лв.
,стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018год. до 30.04.2020год. като
до пълния предявен размер от 4299,75лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По така изложените съображения съдът намира, че исковата претенция за
присъждане на стойността на топлинната енергия,включително отдадена за сградна
инсталация е основателна. Съдът при достигане до този правен извод съобрази
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от
25.05.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
защита на потребителите. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната
енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя
между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3
от ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от
потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните
особености на сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация
е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят
не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове тавани и пр., т.
е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето
защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да
участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без
оглед на това дали и каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му
6
имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда-
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
В този смисъл следва да се посочи, че по отправено преюдициално запитване,
досежно българското законодателство, е постановено и Решение от 05.12.2019 г. на СЕС по
съединени дела С 708/17 и С 725/17. В последното се приема, че член 27 от Директива
2011/83 във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент. В цитираното решение, при обсъждане на
приложимото национално и общностно право, е прието, че в сгради в режим на етажна
собственост, каквито са обсъжданите в главните производства, изглежда почти немислимо
да може изцяло да се индивидуализират сметките за отопление, особено що се отнася до
сградната инсталация и общите части. Посочено е, че член 9, параграф 3, трета алинея от
Директива 2012/27 предвижда, че държавите членки имат възможност да въведат прозрачни
правила за разпределение на разходите за потреблението на топлинна енергия или топла
вода, така че в частност да могат да разграничават разходите за топла вода за битови нужди,
разходите за топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация и с цел отопление на
общите помещения, и съответно разходите с цел отопляване на апартаментите, като е
прието, че разглежданата в главните производства национална правна уредба видимо
отговаря на съдържащите се в тази разпоредба насоки, тъй като предвижда, че разходите за
топлинна енергия се разделят на разходи за топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, разходи за топлинната енергия за отопление на общите части и разходи за
топлинната енергия за отопление на имотите.
По така изложените съображения съдът не възприема възраженията на ответника,
релевирано в отговора на исковата молба, за недължимост на процесното задължение на
основание чл. 62 ЗЗП.
Относно размера на задължението ,съдът възприема изцяло заключенията на СТЕ
,което счита за пълни ,обосновани ,изготвени въз основа на писмените доказателства по
делото.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
7
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право
да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение. Установи се по
делото,както от СТЕ ,така и от представените индивидуални справки, че дяловото
разпределение през исковия период е извършвано от „Директ“ООД
И тъй като съдът стигна до заключение за наличие на главен дълг в размер на
4265,75лв. за доставена топлинна енергия в периода 01.05.2018год. до 30.04.2020год.
,съответно за услуга дялово разпределение в размер на 45,92лв. ,за периода от 10.2018год. –
04.2020год.,то следва да разгледа възражението за давност.
По възражението за погасителна давност.
Ответникът своевременно е направил в депозирания писмен отговор на исковата
молба, възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, което е частично
основателно ,тъй като вземанията на ищеца за част от исковия период са погасени.
С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. "в" от
ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер. Следователно съгласно чл. 111, б. "в", пр. ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за
процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност.
Съгласно чл. 422, ал. 2 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, следователно от
този момент настъпва и материално - правната последица от предявяването на иска -
прекъсването на давността съгласно чл. 116, б. "б. ", пр. І ЗЗД. Следователно, в настоящия
случай давността е прекъсната, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда 17.11.2021год., поради което извън
погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 17.11.2018г.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД,погасителната давност е започнала да тече от деня , в който
вземането е станало изискуемо като следва да бъде взето в предвид и спирането на всички
срокове,включително и давностите ,съгласно чл.3,ал.1 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
8
2020 г. /ЗМДВИПОРНС/ до отмяната на извънредното положение и при условията на § 13 от
ПЗР към Закон за изменение и допълнение на закона за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. за
периода от 13.03.2020год. ,до 20.05.2020год.,вкл./2 месеца и 7 дни/ или с падеж след
10.10.2018год.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане
на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие.
За процесния период 01.05.2018год. – 30.04.2020год. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г.
/арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна
енергия за целия период ,въз основа на действителното потребление по реда Общите
условия от 2016год., не променя момента на изискуемостта на прогнозните месечни вноски
/равни или прогнозни/. Определянето на срок за изпълнение на задълженията в общата
фактура и срока за плащане по чл. 33 от ОУ 2016год., няма действие по отношение на
ответника и не променя началото на давностния срок, който тече от 15 число на месеца след
този, за който е доставена ТЕ.
Ето защо съдът намира ,че главното вземане за периода от 01.05.2018год. до
30.06.2018год. в размер на 63,84 лв. е погасено по давност / падежа на задължението за
м.06.2018год. е настъпил на 14.08.2018год. /
За останалия процесен период от 01.07.2018год. до 30.04.2020год. за сумата от
4201,91лв. не са налице основания да се приложат правилата на погасителната давност по
отношение на вземането на ищеца към ответника като до този размер и за този период
следва да се признае ,че вземането му съществува,ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК,а именно 17.11.2021год.
Съответно задълженията за дялово разпределение в размер на 45,92лв. ,за периода
от м.10.2018год. – 04.2020год. също съществуват ,не са погасени по давност,тъй като тя за
периода 13.03.2020год. – 20.05.2020год. /2 месеца и 7 дни/ е била спряла.
9
По претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
За периода са приложими ОУ на „Топлофикация София „ЕАС от 2016 г.,
публикувани на 11.07. 2016 г. и влезли в сила на 10. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок.
По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от
изтичането на периода.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период м.
05. 2018 г. - м. 04. 2019 г. е издадена на 31.07.2018г., видно от представеното с исковата
молба копие от съобщение към тази фактура и 45 дневния срок е изтекъл на 14.09.2019год.
Или ответникът е изпаднал в забава на 15.09.2019год. Съответно фактурата
обективираща задължението за периода 01.05.2019год. – 30.04.2020год. е издадена на
31.07.2020год. и 45 дневния срок е изтекъл на 14.09.2020год. ,поради което ответникът е
изпаднал в забава за задължението по тази фактура от 15.09.2020год.
Или общо задължението за мораторна лихва върху главницата от 4201,91лв. за
периода от 15.09.2019год. до 28.10.2021год. възлиза на 677,97лв. , като до пълния
предявен размер от 682,30лв. претенцията на ищеца по чл.86 от ЗЗД следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
размер 9,53лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство и заповедното
производство съразмерно с уважената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на 150,74лв. ,от
които съразмерно уважените му претенции спрямо този ответник се следва сумата от
10
147,42лева.
Съответно в исковото производство са доказани разноски в общ размер от
523,06лв. – 123,06лв. д.т. ,300лв. – депозит за вещо лице и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение,определени от съда ,съобразно чл.78,ал.8 от ГПк вр. чл ЗПП.Съразмерно
уважените му претенции ,на ищеца се следват разноски в исковото производство в размер
на 511,53лева.
Право на разноски,съобразно отхвърлената част от исковете ,на основание
чл.78,ал.3 от ГПК има и ответникът,но същият не е доказал направата на такива,поради
което не му се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК, че М. Р. М. ,ЕГН :
********** ,с адрес в гр.София,ж.к.“Дружба“ ,бл.207,вх.А,ет.8,ап.21 дължи на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 4201,91лв.,представляваща
незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2018год. до 30.04.2020год. за топлоснабден
имот с адрес в гр.София,ж.к.“Дружба“ ,бл.207,вх.А,ет.8,ап.21,аб.№ 270731 ,ведно със
законната лихва от 17.11.2021год. до изплащане на вземането ,сумата в размер на
677,97лв.,мораторна лихва за периода 15.09.2019год. до 28.10.2021год.,сумата в размер на
45,92лв.,цена на услуга дялово разпределение за периода м.10.2018год. до
м.04.2020год.,ведно със законната лихва от 17.11.2021год. до изплащане на вземането, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
20045/24.11.2021год. по ч.гр.д. №65552/2021год. по описа на СРС,65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 4201,91лв. до пълния
предявен размер от 4299,04лева , представляваща стойност на незаплатена топлинна като
неоснователен и за периода от 01.05.2018год. до 30.06.2018год. - погасен по давност ,както
и предявените исковете по чл.422 от ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за лихва за забава на главницата за
топлинна енергия , за разликата от уважения размер от 677,97лв. до пълния предявен размер
от 682,30лв. , както и сумата в размер на 9,53лв.,мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 01.12.2018год. до 28.10.20201год.,за които издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 20045/24.11.2021год. по
ч.гр.д. №65552/2021год. по описа на СРС,65 състав като неоснователни.
ОСЪЖДА М. Р. М. ,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ж.к.“Дружба“
,бл.207,вх.А,ет.8,ап.21 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
511,53лева. ,разноски по исковото производство и сумата в размер на 147,42лева ,
разноски в заповедното производство,съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11