№ 1455
гр. Варна, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100501692 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано въз основа на
следните жалби:
1./ Въззивна жалба от Л. Н. Г., Е. Х. Г. и И. Х. Г., конституирани на основание чл. 227
от ГПК в качеството им на правоприемници на починалия в хода на процеса Х.И. Г., чрез
процесуален представител адв. В. Славов, срещу Решение №262325/19.07.2021 г., поправено
по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 260281/18.05.2022 г.,постановени по гр. дело №
4951/2021 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлено искането да бъде признато за
установено по отношение на Н. Д. М., че към момента на одобряване на КК на с. Приселци,
община Аврен, област Варна със Заповед № РД-18-6/06.02.2006 год. на ИД на АК,
праводателят на въззивниците Х.И. Г. е бил собственик на част от имот с идентификатор
58445.502.201, за разликата над установената с обжалваното решение площ на терена
от 82 кв.м. принадлежащ към имот с ид.№ 58445.502.201 и посочен като част от този имот,
съгласно КК и КР на с.Приселци, одобрена с посочената заповед, заключена между точки
31-32-33-34 върху приложената на л.173 по делото комбинирана скица, изготвена от вещото
лице Ж.Б.Б., която приподписана от съда представлява неразделна част от настоящето
решение, при граници на процесния терен: на запад и север - останалата част от имот 201; на
изток - имот 202; и на юг - имот 205, до претендираната обща площ на терена от 100
кв.м., обозначена на скица № 15-384261-13.06.2018 год. издадена от СГКК-Варна,
повдигната в червен цвят при граници на процесната реална част по действащата КК имоти
с идентификатори 58445.502 192, ....202, .... 205 и 201, с обозначени като точки А, Б, С и
1
Д. при граници на процесния терен: на запад и север - останалата част от имот 201; на изток
- имот 202, и на юг- имот № 205, както и че към момента на изготвянето, одобрението и
влизането в сила на КК и на КР на с. Приселци, одобрена със Заповед № РД-18-
6/06.02.2006г. на ИД на АК, както и че към момента на изготвянето, одобрението и
влизането в сила на КК на и КР на с.Приселци, одобрена със заповедта на ИД на АК, е
допусната грешка при заснемане границата между имоти с Ид. 58445.502.201 и
58445.502.202, като процесната част неправилно е заснета в очертанията на имот с ид.
58445.402.201, собственост на ответника Н. Д. М., на осн. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
Жалбоподателите сочат, че основателността на твърдението им в исковата молба и
уточнителните такива, че имотът в сегашните си материализирани на място граници се
владее от ищеца необезпокоявано от 2003 г. и до сега, а преди това от неговите праводатели,
като границите били материализирани на място в периода 1993-1994 г. и не били
променяни, се установявало от разпитаните по делото свидетели и изготвената експертиза.
Моли за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на искането в цялост. С
въззивна жалба /по същността си уточнителна молба/ с вх. № 266045/09.06.2022 г. се
поддържа искането за отмяна на основното Решение №262325/19.07.2021 г., поправено по
реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 260281/18.05.2022 г.,постановени по гр. дело №
4951/2021 г. по описа на ВРС, по изложените доводи.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Н. Д. М., чрез процесуален
представител адв. А. Гоергиева, с който жалбата се оспорва като неоснователна по
съображения, че въззивникът не е собственик нито на 82 кв.м., уважени с решението, нито
на останалите 22 кв. м. до останалите 104 кв.м., и се отправя искане за оставянето и без
́
уважение.
2./ Въззивна жалба от Н. Д. М., чрез адв. А. Г. срещу Решение № 262920/7.12.2021г.
по гр.д.№ 4951/2020г. на ВРС, в частта, с която е прието за установено по отношение на
жалбоподателката, че ищецът Х.И. Г. е собственик на терен на площ от 82 кв.м.,
принадлежащ към имот с ид. № 58445.502.201 и посочен като част от този имот, съгласно
КК и КР на с. Приселци, одобрена със заповед № РД-18-6/06.02.2006г. на ИД на АК,
заключена между точки 31- 32-33-34 върху приложената на стр. 173 по делото комбинирана
скица на в.л. Ж.Б., която приподписана от съда представлява неразделна част от решението,
при граници на процесния терен: на запад и север - останалата част от имот 201; на изток -
имот 202, и на юг- имот № 205, както и че към момента на изготвянето, одобрението и
влизането в сила на КК и на КР на с. Приселци, одобрена със Заповед № РД-18-
6/06.02.2006г. на ИД на АК е допусната грешка при заснемане границата между имоти с Ид.
58445.502.201 и 58445.502.202, като процесната част неправилно е заснета в очертанията на
имот с ид. 58445.402.201, собственост на ответника Н. Д. М., на осн. чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
С жалбата се излага становище, че решението е неправилно, като постановено в
нарушение на съществени процесуални правила, материалния закон и е необосновано.
Съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, поотделно и в съвкупност, не е
коментирал възражения на ответната страна и наведени аргументи, вследствие на което е
2
достигнал до точно противоположния на правилния резултат. Сочи, че не е кредитирано
заключението на в.л. Ж.Б., защитено в о.с.з. на 18.6.2021г., от което се установявало, че нито
регулацията от 1992г., нито тази от 1968г. е приложена за имот 202 и 201, а една от
причините площта на имот 202 от 580 кв.м. по документ за собственост да стане 723 кв.м.по
скица 5 е именно неприлагането на регулацията от 1992г. Твърди, че след като регулацията
от 1992г. /тази от 1968г. също/ не е приложена на място, тя е загубила правното си действие.
Позовавайки се на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. на ВКС по тьлк. д. № 3/2010
г., ОСГК, с което е дадено задължително тълкуване на § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ, излага
твърдения, че отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени
дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от
тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна
процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ /сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на
неприложения дворищнорегулационен план. Посочва още, че не са коментирани и
свидетелските показания на свидетелите на ответника, които установили, че към 2006 г.
границата между имотите е била такава, каквато е заснета в КК от 2006г. Ищецът, едва при
незаконните си строителни работи през 2008 - 2009г. преместил границата и завзел спорната
територия между двата имота без никакво основание след влизане в сила на КК от 2006г.
Горното било видно и от приетата по делото Заповед № 682 от 15.7.2020г. на Кмета на
Община Аврен за премахване на изграден незаконно строеж гараж с надстройка, изграден в
УПИ № V-264, чието строителство е осъществено през и след 2007г..
Въз основа на изложеното жалбоподателката сочи, че ищецът не е успял да докаже,
че имотът му към 2003г. и към 1993г. е бил в границите по регулация от 1992г., и че
границата през 1993г. е била материализирана на място по плана от 1992г. Твърди, че въз
основа на извършената делба от 1989г. между майката на ответницата и нейните роднини
/праводатели на ищеца/, се установява, че преди 1989г. двата имота 201 и 202 са били част
от един общ имот № 264 с площ от 2591 кв.м., и е нямало материализирана граница между
тях, видно от скица №1 на в.л. Б.. Не било коментирано в съдебния акт и обстоятелството,
че видно от документи за собственост на ответницата, вкл. и констативният и нотариален
акт от 2018г., представен от самия ищец са за площ от 775 кв.м, а документът за собственост
последния е за 580 кв.м. В същото време от скица № 5 към заключението се установявало, че
фактически ищецът се разпростира в 723 кв.м., за което нямало правно основание. Въз
основа на изложеното обосновава извод, че при заснемане на границите на имот №201 с КК
от 2006г. границата е заснета правилно, респ. не е допусната грешка , поради което моли за
отмяна на решението в обжалваната част.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Л. Н. Г., Е. Х. Г. и И. Х. Г.,
чрез адв. В. Славов, с който жалбата се оспорва като нередовна и неоснователна.
Въззиваемите отправят искане за прекратяване на образуваното въз основа на нея
производство, а в условията на евентуалност за отхвърлянето ѝ.
3./ Частна жалба от Н. Д. М., чрез адв. А. Г. срещу Определение № 266214/7.12.2021
3
г., постановено по гр. № 4951/2021 г. по описа на ВРС, с което Решение №262325/19.07.2021
г. е изменено в частта за разноските и молбата на основание чл. 248 от ГПК на частната
жалбоподателката е оставена без уважение, като неоснователна.
Последната сочи, че фактът, че не е уважен целият иск рефлектира и върху
отговорността за разноски. В допълнение сочи, че не носи отговорност за грешки в
изготвените планове, поради което не следва извършените от ищеца разходи да бъдат
възлагане в нейна тежест, включително и за извънсъдебните му разходи.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещните страни, с който
жалбата се оспорва като неоснователна.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано пред Варненския районен съд по подадена от
ищеца Х.И. Г., починал в хода на процеса и заменен на основание чл. 227 от ГПК от
правоприемниците Л. Н. Г., Е. Х. Г. и И. Х. Г., срещу Н. Д. М. с правно основание чл.54,
ал.2 от ЗКИР, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на част от имот с идентификатор 58445.502.201 с площ от 100 кв.м., обозначена
на скица № 15-384261/13.06.2018г., издадена от СГКК-Варна, повдигната в червен цвят, при
граници на процесната реална част по действаща КК: имот с идент.№ 58445.502.192, имот с
идент.№ 58445.502.202, имот с идент.№ 58445.502.205, имот с идент.№ 58445.502.201,
обозначени като точки А, Б, С и Д, както и че в кадастратата карта на с.Приселци, община
Аврен, област Варна, е допусната грешка в отразяването на границите между имоти с
идентификатор 58445.502.201 и 58445.502.202, изразяваща се в неправилно заснемане на
посочените 100 кв.м в границите на ПИ с идентификатор 58445.502.201, вместо в границите
на ПИ с идентификатор 58445.502.202.
Първоначалния ищецът излага твърдения в исковата си молба, че е собственик на
недвижим имот с идентификатор 58445.502.202, находящ се в село Приселци, община
Аврен, област Варна. Същият придобил ½ ид.част от имота чрез покупко-продажба с НА,
вписан в СВ под вх.рег.№ 5519/09.04.2003 год., а останалата ½ ид. част чрез дарение с НА,
вписан под вх.рег.№20169/21.09.2004 г. По документите за собственост имотът
представлявал УПИ V-264, в кв.49 по ЗРП на селото, одобрен през 1992 год., с площ от
580кв.м., при граници : улица, УПИ 1-264, II-265 и IV-264. Ищецът излага твърдения още, че
границите му били материализирани на място в периода 1993- 1994 год. и не били
променяни, а той владее имота в тях необезпокоявано от 2003 г. и до сега, а преди това
същият бил владян от неговите праводатели.
По силата на разрешение за строеж №92/28.09.2004 год. от гл.арх. на община Аврен,
ищецът построил жилищна сграда в имота и с цел въвеждането в експлоатация на строежа
поръчал заснемане от геодезист. Същото било извършено през м. 11.2018 г. и при него се
установило, че част от имота му по ЗРП от 1992 г. попада в съседния имот с идентификатор
58445.502.201 по КК. Посочената част била с приблизителна площ от 100 кв.м. На
изготвената от геодезиста комбинирана скица ясно си личало, че ивицата между двата
4
имота, заключена между фактическата граница на място, оцветена със зелен цвят, е извън
кадастралната обща граница между двата имота 201 и 202 и попада по КК изцяло в имот
201. Именно поради този факт, ищецът не може и да нанесе в КК извършените строежи, и не
може да ги въведе в експлоатация. В същото време, ответницата се снабдява с констативен
нотариален акт за имот 201, и започва да подава жалби в общината срещу „незаконното
строителство", извършено от ищеца в „нейния имот", респективно на „общата" им граница.
Сочи още, че със заповед № РД-18-6/06.02.2006 год. на ИД на АК, е одобрена
кадастралната карта на с.Приселци, с която имотът придобива гореописания идентификатор,
имотът е с площ от 605 кв.м., като липсва стар идентификатор, номерът му по предходен
план е 264, квартал 0, а съседите са имоти 58445.502.192, имоти №201, 205 и 203.
Обосновава правния си интерес от провеждане на исковата защита по твърдения, че е
възложил изготвянето на разработка за изменение на КК, но поради изразено несъгласие от
ответната страна и депозирана от нея жалба от 11.09.2019 г. срещу ищеца, Кметът на
община Аврен отказал исканото изменение, поради наличието на спор за материално право
по отношение на общата граница между имотите на страните с номера 201 и 202. По
изложените съображения моли за уважаване на иска с присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от Н. Д. М., чрез процесуален
представител адв. А. Г., с който се изразява становище за недопустимост на иска, тъй като с
него не се разрешава спор за материално право на собственост, както е недопустимо да се
установява непълнота и грешка в кадастралната карта в минал момент. От друга страна
правото на подобен иск било погасено по давност. Искът се явявал недопустим или
неоснователен, още защото чрез аргументи за „действащ регулационен план" се целяла
промяна на кадастралната граница. Оспорва се и основателността на иска по съображения,
че предмет на нотариални сделки на ищеца била кадастрално обособена единица. липсвала
скица към момента на закупуване на имота с настоящ идентификатор 58445.502.202, като
процесната част от имота на ответника с идентификатор 58445.502.201 не била придобита с
тези нотариални актове или на друго основание. На следващо място сочи, че липсвали
уредени сметки по регулация. По предоставена на 17.8.2020г. извадка от действащия РП на
с. Приселци от 1992г., процесната част попадала в имот № 201 /бивш IV-264/. Оспорва се, че
става въпрос за 100 кв.м. процесна част, както и, че ищецът владее имота в сегашните си
материализирани граници на място от 2003г. от ищеца до сега, а преди това - от неговите
праводатели, че границите са материализирани на място от 1993-1994г. и не са променяни.
По изложените съображения обосновава становището си за отсъствие на непълноти и
грешки в КК, тъй като спорната част е включена в границите на имот №
58445.502.201.Отправя искане към за отхвърляне на иска и за присъждане на разноските на
ответника.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
5
Предявените в условията на субективно съединяване искове намират правното си
основание в разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. По своята правна същност същият е
установителен иск за собственост на реална част от имот, за която се твърди, че грешно е
заснета в границите на имота на ответника /грешка в кадастралната карта/ или че въобще не
е заснета като самостоятелен имот /непълнота на кадастралната карта/. Иск за собственост
на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план
или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като
самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по
чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в
одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 от
ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
Разпоредбата на пар. 1, т. 16 от ДР на ЗКИР /нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г./ определя
непълнотите или грешките в кадастралната карта като "несъответствия в дА.те за
недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти
спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и
кадастралните регистри”.
С оглед изложените в исковата молба твърдения предмет на спора е площ от 100
кв.м., обозначена на скица № 15-384261/13.06.2018г., издадена от СГКК-Варна, за която се
сочи от ищеца, че е неправилно заснета в ПИ с идентификатор 58445.502.201, вместо в
границите на неговия ПИ с идентификатор 58445.502.202 по действащата КК на село
Приселци, общ. Аврен.
Съобразно даденото задължително тълкуване с мотивите на ТР 8/2014 г. на ОСГК
установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на
обема на това право, е към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване
на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили
след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за
придобиване, изменение или погасяване на правото. Доколкото в диспозитива на съдебното
решение е отразена решаващата воля на първоинстанционния съд именно към посочения
релевантен момент, произнасянето му е валидно.
В настоящия случай не е налице спор между страните, че същите са собственици на
горепосочените съседните ПИ, като това се установява и от приложените писмени
доказателства, като идентичността на имотите и доказана с изготвената по делото СТЕ.
С протокол от 25.10.1989г. е одобрена съдебна спогодба по гр.д.№1725/1988 г. на
ВРС, по силата на която Т.С.Д. получава Дял-1 по заключението на вещото лице
представляващо дворно място, съставляващо „парцел V-264", кв.27 с площ 740м по плана на
с.Приселци, област Варна, Е.С.К. получава Дял-2 по заключението на вещото лице
представляващо празно дворно място, съставляващо „парцел XVI-264", кв.27 с площ 580 по
същия план; С.И.В., К.И.В. и К.И.К. получават Дял-3 по заключението на вещото лице
представляващо празно дворно място, съставляващо „парцел XVII-264", кв.27 с площ 580 м2
по същия план, а Р.С.Т. получава Дял-4 по заключението на вещото лице, представляващо
6
празно дворно място, съставляващо „парцел III-259", кв. 17 с площ 580м2 по същия план.
С договор за покупко-продажба, обективирана в НА № 148/12.10.1994г. К.И.В.,
С.И.В. и К.И.К. са продали Ц.П.С. собствения си недвижим имот придобит по наследство и
делба,а именно: дворно място с площ 580м2, находящо се в с.Приселци, област Варна,
съставляващо„парцел XVII-264", кв.27 по нот.акт и стар рег.план и съставляващ „парцел V-
264", кв.49 по новия регулационен план на селото.
С нов договор за покупко-продажба, оформен в НА №6/22.11.1996г Ц.П.С. е продала
на Г.П. Г. гореописания недвижим имот в с. Приселци с площ 580м2, представляващ парцел
XVII-264 по РП на селото.
По силата на последваща разпоредителна сделка, обективирана в НА №13/09.02.2000г.
Г.П. Г. и К. Г. Г. са продали на М.Е.М. и М.Д.М. придобития недвижим имот,
представляващ празно дворно място с площ 580м2, находящо се в с.Приселци, област Варна,
съставляващо парцел V-264, кв.49 по плана на същото село, при граници/съседи: парцели I-
264. парцел IV-264, път и парцел II-265.
От своя страна М.Е.М. и М.Д.М. са продали на И. Х. Г. и на Х.И. Г. по ½ ид.ч. от
така индивидуализирания имот с договор за покупко-продажба, оформен в нот.акт
№66/09.04.2003г., вписан в СВ под №94/09.04.2003г..
Останалата ½ ид.ч. от имота Х. Г. е придобил по силата на дарение от другия
съсобственик И. Х. Г., оформено в НА №31/21.09.2004г при същата индивидуализация на
имота, а именно празно дворно място, находящо се в с.Приселци, община Аврен, област
Варна, с площ 580м2. съставляващо УПИ V-264, кв.49 по плана на селото одобрен 1992г,
при граници/съседи: улица. ПИ IV-264, ПИ II-265 и ПИ I-264.
Видно от НА №72/18.03.2005г за продажба, вписан в СВ като акт №69/18.03.2005г.
ответникът Н. Д. М. е закупила по силата на договор за покупко-продажба с Е.С. Д. нейният
недвижим имот, придобит чрез делба и представляващ изключителна собственост, находящ
в с.Приселци, община Аврен, област Варна, представляващ дворно място с площ 580м ,
съставляващо част от поземлен имот №264, за който по подробния устройствен план на
селото е отреден УПИ IV- 264, кв.49, идентичен на парцел XVI-264, кв.27 по стария план,
при граници/съседи: от двете страни - улици и парцели V-264,II-265, III-265.
С констативен нотариален акт №121/21.09.2018г. Н. Д. М. е призната за собственик
2
вследствие на осъществено давностно владение върху ПИ-58445.502.201 с площ 775м по
КККР одобрена със заповед №РД-18-6/06.02.2006г на изп.дир. на АГКК, номер по
предходен план IV-264, при граници/съседи: 502.192, 502.200, 502.227, 502.205 и 502.202.
По заявление на Х.И. Г. с рег. № 01-344388/31.07.2019 г. до СГКК – гр. Варна Н. М. е
депозирала възражение от 18.09.2019 г.
По повод жалба на ответникът с писмо изх. № Ж-34(8)/28.02.2020 г. на Кмета на
община Аврен е установен спор за материално право, касаещ зона на застъпване между
двата съседни имота с площ от 155 кв.м.
7
При първоинстанционното разглеждане на делото са разпитани свидетелите К. Г. и
С.С.. От показанията на първия свидетел се установява, че процесния имот ищеца е закупил
от местен жител. Площта му е около 550 - 600 кв.м и още 2002 година същото било
оградено. През 2005 година свидетелят посетил имота с жена си за да видят как върви
строежа. Тогава ищецът направил първа плоча и дървена рампа, по която се качили на
плочата да го огледат. От всички страни оградата си стояла. От къщата до оградата с
дървените колове имало разстояние около 3 метра, а отстоянието до пътя било по-голямо.
След това той си работил по къщата и следващото посещение било, когато били завършени
гаражите. Учудило го, че гаража стъпва на границата със съседите, но ищецът заявил, че
разполага с нотариално заверено съгласие да разположи гаража на границата, но има
проблем с Агенцията по кадастър във връзка с това. За последно свидетелят ходил там преди
1 -2 години. Никога не е чувал ищецът да има проблеми със съседите. Напоследък той се
похвалил, че с комшийката му от дясната страна на мястото ходи на екскурзии, затова
свидетелят бил учуден, че има проблеми с тази съседка. Той заявява, че поознава историята
на тази къща от самото начало и според него няма промяна в мястото от това което е било в
началото, и това което видял последно.
От показанията на свидетеля С. се установява, че познава Н. отдавна, тъй като и
двамата са родени в с. Приселци. Имотът преди това бил на дядо й Стоян, след това бил
на майка й. През 2005 г. майка го прехвърлила на Н.. През всичките години докато Н. го
придобие, имота бил ограден с циментови колове и мрежа. Е., майката на Н. дала съгласие
на съседите да строят гараж на границата по тяхна молба. Около 2008-2009 г. Е. се оплакала
разтревожена, че са навлезли в границата й, преместили са коловете с оградата и на новото
място са направили гаража. Собственика на съседното място, който е построил гаража е
един и същ, не се е сменял. След като отишъл на място да проверя свидетелят установил, че
има видимо отклонение. Тя му показала къде е навлязъл съседа й в нейния имот откъм
улицата повече и по-малко от другия край, но същото било видимо. Гаражът бил построен
около 2009 година и тогава го поканили да видя, че съседа е навлязал в мястото на Н.. Сега
участъкът откъм улицата Стария дъб е по-тънък, няма чупки по оградата, под наклон е.
Преди това не знае дали имало чупки оградата, но когато оградата е преместена същата е
под наклон. След навлизане и преместване на границата към гаража от страната на улицата
Стария дъб остава по-широко и по-тясно оттатък. Границата е права, но била преместена
под наклон. След като изградил гаража, съседът оградил имота, като едната част от стената
на гаража, от там продължавали бетонни блокчета, мазано е, предполага са блокчета. От
другите три страни висока бетонна ограда.
От заключението на изготвената по делото СТЕ, което настоящият състав кредитира
като обективно и компетентно дадено, и неоспорено от страните, се установява, че за
с.Приселци са одобрявани следните планове: КРП от 1968г; КРП от 1992г., който е действащ
устройствен план за територията и понастоящем; както и КККР/2006г, която е действащия
кадастрален план за територията и понастоящем. Кадастралната карта е била изменена със
Заповед № 18-10273/27.10.2020г на началника на СГКК-Варна по отношение на имоти 202,
8
203 и 205, но промяната не засяга процесната граница между имоти 201 и 202, която е
останала такава, каквато е отразена в КККР от 2006 г. в неговия начален вид. Въз основа на
горното вещото лице дава заключение, че планът, който е следвало да бъде предаден при
изработване на КККР за населеното място е действащия в момента КРП от 1992г., който е
действал и към датата на изготвяне на картата, като от справка в СГКК-Варна се
установявало, че именно този устройствен план е фактически предаден за ползване от
изпълнителя на КККР за населеното място.
От заключението на вещото лице и изготвената комбинирана скица №2 към него се
установява, че между общата граница /отразена на скицата в син цвят/ на парцелите IV-264 и
V-264по КРП/1992г. и общата граница на имотите 201 и 202 /в черен цвят/ по КККР/2006г. -
начален е налице съществено различие по местоположение, изразяваща се в различие от
южната страна от 1,89м; а в северната страна от 2,90м, поради което отразената обща
кадастралната граница на имоти 201 и 202 /черен цвят/ по КККР, отстои източно средно на
около 2,40м. спрямо отразената обща регулационна граница на парцели IV- 264 и У-264/син
цвят/ в КРП/1992г.
Посоченото несъответствие се установява и от заключението, в частта отразена в
комбинирана скица №3 на вещото лице. Същото, че между общата граница на имотите
/обозначена с черен цвят/ по КККР/2006г. - начален и общата граница на парцелите /син
цвят/ по КРП/1992г. е налице голямо различие по местоположение, както следва: откъм
южната страна от 1,89м; а, откъм северната страна към улицата - от 2,90м., въз основа на
което следва да се приеме, че отразената обща регулационна граница / отразена в син цвят/ в
КРП/1992г., отстои източно средно на около 2,40м спрямо отразената обща кадастрална
граница / в черен цвят/ в КККР/2006г. – начален. Посоченото несъответствие е доста над
допустимата неточност от 0,60м., опредЕ. с разпоредбата на чл.18, ал.4, т.2б от Наредба
№05/15.12.2016г за съдържанието, създаването и поддържането на КККР.
С оглед гореизложеното, вещото лице дава заключение, че липсва съвпадение на
общата границата между двата парцела IV-264 и V-264 по КРП/1992г с общата граница
между двата имота 201 и 202 по КККР/2006г. начален. Разстоянието между тези две общи
граници е средно около 2,40м., което е над допустимата неточност по цитираната наредба.
Процесната реална част, е отразена в комбинирана скица №2 с основа КРП/1992г. и е
2
заключена във фигурата между точки 21-22-23-24 и има площ от 82м по аналитично
измерване,а съгласно отразяването в комбинирана скица №З с основа КККР/2006г., същата е
2
заключена във фигурата между точки 31-32-33-34, и отново е с площ 82 м по аналитично
измерване.
В този смисъл неоснователни се явяват възраженията на Н. М. за неприложение на
регулационния план, доколкото от съпоставката относно вътрешната граница на имотите по
КРП от 1968, КРП от 1992г. и КККР 2006 г. е видно, че преместването на границата е
осъществено именно с кадастралната карта, без същата да има отчжудително действие.
Поради това следва да се приеме, че грешката е допусната именно с нея и при поправката й
следва да бъде отразено действителното положение на имотната граница по действащата
9
КРП от 1992 г.
Установеното несъответствие между действителния обем на правата на насрещните
страни и тяхното отразяването в кадастралната карта представлява грешка по смисъла на
пар. 1, т. 16 от ДР на ЗКИР /нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г./ в КК, която с оглед съществуващия
спор за материално право подлежи на поправяне по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
Действителното на състояние на процесните съседни имоти към момента на одобряване на
кадастралната карта и кадастралните регистри относно съществуваща между тях обща
граница съответства на КРП от 1992г., който е действал и към датата на изготвяне на
картата. Спорната реална част е отразена в комбинирана скица № 3 към експертизата на
2
вещото лице, като същата е заключена между точки 31-32-33-34 и е с площ от 82 м, като
същата неправилно е заснета към ПИ на ответника с № 201 по КККР, вместо към ПИ № 202
на ищецът, заменен от своите правоприемници в хода на процеса. С оглед изложеното
общата граница между имотите следва да бъде заснета в КККР съобразно отразяването на
посочената скица между точките Б1 и Б2, като за посочения обем спорни права и
претендираната поправка в кадастралната карта искът се явява основателен и следва да бъде
уважен.
Поради съвпадението в решаващите изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено като валидно, допустимо и
правилно на основание чл. 272 от ГПК.
По отношение на частната жалба Н. М.:
С нея частната жалбоподателка на първо място излага становище, че доколкото не е
станала причина за допуснатата грешка в КККР не следва да понесе отговорността за
сторените от насрещната страна разноски в производството за нейното поправяне по реда на
чл. 54, ал. 2 от ГПК, а евентуално, че определеният техен размер несъответства на
установения обем от права на ищците.
Настоящият въззивен състав намира, че и двете възражения на жалбоподателката са
неоснователни. Действително допуснатата в КК грешка се дължи на причини, за които
ответникът в първоинстанционното производство не отговаря. От друга страна обаче,
съдебното производство по иска с правно основание чл. 54, ал. 2 от ГПК е образуване
единствено поради съществуването на спор за материални права между страните, който е
поддържан както в рамките на административната процедура, така и в хода на целия
съдебен процес. Гореизложеното обуславя извод, че не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2
от ГПК, единствено при която ответникът може да бъде освободен от отговорността му за
сторените от насрещната страна разноски, поради което същият на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК следва да репарира същите.
По отношение на възражението за неправилно изчисляване на техния размер следва
да се посочи, че то по същността си е основателно, но в действителност определеният
размер на разноските в полза на ищцовата страна е занижен спрямо действително
дължимият. Това е така, защото последната е претендирала и доказала извършването на
10
съдебно-деловодни разходи пред първа инстанция в общ размер на 1731 лева.
Пропорционално с оглед уважената част от исковата претенция в нейна полза са дължими
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски в размер на 1419.42 лева. След изменението на
решението в частта за разноските с обжалваното определение, постановено по реда на чл.
248, ал. 1 от ГПК са присъдени общо 1181 лева, или 238,42 лева по-малко от дължимите.
Доколкото в посочената част не е депозирана жалба от ищците, положението на частния
жалбоподател не следва да бъде влошавано единствено по подадената от него жалба, поради
което определението следва да бъде потвърдено, като изгодно за последния.
С оглед факта, че всички жалби на насрещните страни подлежат на отхвърляне,
съдът намира, че не са налице предпоставки за присъждане на съдебно-деловодни разноски
пред въззивната инстанция за никоя от тях.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 262325/19.07.2021 г., поправено по реда на чл.
247 от ГПК с Решение № 260281/18.05.2022 г.,и двете постановени по гр. дело № 4951/2021
г. по описа на ВРС.
Комбинирана скица № 3 към съдебно-техническата експертиза на инж. Ж.Б., находяща
се на л. 173 от първоинстанционното дело, приподписана от въззивния състав, представлява
неразделна част от решението.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 266214/7.12.2021 г., постановено по гр. № 4951/2021
г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11