РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. София, 26.6.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ПЪРВО ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в публично съдебно заседание на
седемнадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛЯ ВЪЛКОВА
При секретаря Снежана
Тодорова,
като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 7705 по
описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, както следва:
-
с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр.
чл. 79 ЗЗД за сумата от 28 367,53 евро – заемна сума по договор за
банков револвиращ кредит № 53, ведно със законната
лихва върху сумата от 06.11.2015г. до пълното й погасяване;
-
с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата от 4 909,95 евро – възнаградителна
лихва за периода от 20.09.2014г. до 05.11.2015г.
Ищецът претендира
и разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 68203/2015г. по описа на
СРС, 44-ти състав в размер, както следва: 1301,70 лв. – държавна такса в
заповедното производство и 1 807,54 лв. – адвокатско възнаграждение, както
и направените разноски в настоящото производство.
Ищецът твърди, че ответникът Б.Е. е подписал, в
качеството на солидарен длъжник, договор
за банков револвиращ кредит № 53, на основание на
който кредиторът „УникКредит Булбанк“ АД е
предоставил на кредитополучател „П.Ф.И.“ ООД сумата от 50 000 евро с цел
за оборотни средства (чл. 3 от договора) и срок за погасяване: 13.03.215г. (чл.
7.1 от договора). Съгласно договора при редовна главница се дължи лихва,
изчислявана като сбор от приложимия към датата на олихвяване базов лихвен
процент (БЛП) и надбавка за редовен дълг в размер на 8,781%. БЛП се формира от
променлив лихвен индекс и премия. Към датата на сключване на договора базовият
лихвен процент е едномесечния EURIBOR.
Към датата на сключване на договора приложимият размер на годишния лихвен
процент (ГЛП) за редовен дълг е 9,00% (чл. 4.1 от договора). Лихвеният процент,
начисляван върху просрочена главница се формира като сбор от приложимия към
датата на просрочие размер на ГЛП и надбавка в размер
на 2% (чл. 4.2 от договора). Съгласно чл. 4.3 от договора се начислява фиксиран
лихвен процент в размер на 5% върху целия кредит в случай на просрочие на лихва или главница и лихва, едновременно с
лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг. Падежът на лихвите за
редовен дълг е 20-то число от месеца (чл. 7.2). Съгласно чл. 8.2 от договора за
обезпечаване на вземането кредитополучателят е учредил особен залог върху
стоково-материални ценности. С чл. 11.1.1.1 от
договора страните са се договорили, че ГЛП за редовен дълг по чл. 4.1 от
договора, съответно – лихвеният процент по чл. 4.2 от договора се променят в
началото на всеки период на олихвяване съобразно промените в стойността на
приложимия БЛП съгласно установеното в договора и Общите условия към него при
запазване на договорените надбавки директно и автоматично. Договорено е, че банката
има право да променя периодичността и размера на БЛП при определени обективни
условия (чл. 11.1.1.2). С промяната на действащия към
съответния период на олихвяване БЛП страните са се договорили, че ще считат
лихвените условия по кредита за автоматично променени при запазване на
договорените надбавки (чл. 11.1.1.3). Т.к. кредитът
не е погасен към падежната дата, кредитополучателят е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, по което е образувано заповедно производство по ч.гр.д. №68203/2015г. на
СРС, 44 с-в като заявлението е уважено срещу кредитополучателя и солидарния
длъжник Б.Е.. На основание издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист
е образувани изпълнително дело № 20188510402950/2018г. по описа на ЧСИ М.П.,
рег. №851 от Регистъра към КЧСИ. След получаване на поканата за доброволно
изпълнение по образуваното на основание издадения изпълнителен лист
изпълнително дело, Б.Е. е подал възражение срещу издадената заповед за
изпълнение. На 15.05.2019. банката е получила указания от съда за предявяване
на иск за установяване на вземането си, което обосновава интерес от предявяване
на настоящите искове. Твърди още, че т.к. кредитополучател е юридическо лице –
търговец и кредитът е представен за стопански цели, а не за потребителски, е
неприложимо законодателството за защита на потребителите.
Ответникът оспорва исковете изцяло. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Оспорва истинността на представения договор за
банков кредит и твърди, че не го е подписвал. Твърди, че са правени плащания по
кредита, но банката едностранно и неоснователно е отнасяла сумите за погасяване
на такси и наказателни лихви. Оспорва начисляването на лихви върху лихви. Оспорва
начислената наказателна лихва и твърди, че поради големият й размер клаузата в
договора за наказателна лихва е нищожна поради накърняване на морала и добрите
нрави, както и поради неравнопоставеност на страните при договарянето на тези
клаузи. Оспорва договорената възнаградителна лихва и
счита, че е нищожна. Твърди, че след като начислените възнаградителна
и наказателна лихва не се дължат, то следва дължимата главница да бъде
намалена, като от нея бъдат приспаднати всички платени до момента суми по процесния договор. Оспорва усвояването
на сумите от кредитополучателя. Твърди, че банката е трябвало да направи
кредитът предсрочно изискуем веднага след неплащане на някоя вноска. Твърди, че
са сключвани последващи анекси към договора за банков
кредит без анексите да са подписвани от него, което е довело до подновяване на
задължението по договора за кредит и освобождаването му от задължението.
Твърди, че банката вече е удовлетворила вземането си от учредения особен залог
чрез изпълнение по ЗОЗ и от сключения договор за застраховка по чл. 13.2 от
договора за застраховка на предоставените по договора обезпечения.
Съдът,
след като обсъди основанията и становищата на страните, както и събраните по
делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Със
заявление № 3078049/06.11.2015 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК от 06.11.2015г. банката, като заявител, е поискала от съда да издаде
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с които да осъди длъжниците „П.Ф.И.“ ООД,
„Т.“ЕООД, Б.Е., А.Е., Ф.Ч., А.Е., в режим на солидарна отговорност, да
платят на банката заявените със заявлението суми, дължими по договор за банков револвиращ
кредит № 53, сключен на 14.03.2014 г.. В заявлението се твърди, че
крайният срок за погасяване на кредита е 13.03.2015 г., падежът е настъпил, но
задължението по кредита не е изпълнено. Със заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от
05.11.2018г. по ч.гр.д. № 68203/2015г. на
СРС, 44-ти състав, съдът е осъдил „П.Ф.И.“ ООД, „Т.“ЕООД и Б.Е. да платят на
банката, в режим на солидарна отговорност, претендираните
със заявлението суми като е отхвърлил заявлението по отношение на А.Е., Ф.Ч. и А.Е.
на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 (сега т. 4) ГПК.
На 13.12.2018 г. длъжникът Б.Е. е получил поканата за
доброволно изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение и в законоустановения срок - на 20.12.2018г. е подал възражение
по чл. 414 ГПК. На 15.05.2019 г. заявителят е получил указания да подаде искова
молба в едномесечен срок. Същата е подадена на 11.06.2019 г. пред СГС, за което
е уведомен заповедния съд. Следователно,
исковете са предявени в законоустановения едномесечен
срок след указания на съда, допустими са и следва да бъдат разгледани по
същество.
Ищецът
твърди, че ответникът се е задължил да отговаря за задълженията на
кредитополучателя по договор за банков кредит като споразумението за
солидарната отговорност е инкорпорирано в самия договор. Съгласно чл. 430, ал.
3 ТЗ договорът за банков кредит се сключва в писмена форма. Установената в ал.
3 на чл. 430 ТЗ форма е форма за действителност на договора за банков кредит.
Във връзка с оспорване на ответника на истинността на договора за кредит, на
ищеца са давани многократно указания и възможности за представяне в оригинал на
процесния договор за кредит – такива указания са
давани в откритите съдебни заседания на 26.11.2021 г. и на 18.02.2021 г. С
молба от 10.03.2022 г. ищецът е заявил искане за продължаване на срока за
представяне на договора в оригинал и с определение от 14.03.2022 г. срокът е
продължен. Оригиналът на процесния договор не е
предоставен в продължения от съда срок като последна възможност за изпълнение
на указанията съдът е дал с
определение в откритото съдебно заседание, проведено на 13.05.2022 г. като са
указани последиците от процесуалното бездействие на ищцовата
страна. С определение в откритото съдебно заседание на 17.06.2022 г. съдът е
изключил на осн. чл. 183, изр. 2 ГПК договорът за револвиращ кредит от 14.03.2014 г. от доказателствата по
делото. Следователно, по делото не е доказано да е сключен договор за банков
кредит в изискуемата по закон писмена форма. Съответно, не е доказано
твърдението на ищеца, че ответникът е поел солидарна отговорност с
кредитополучателя с подписването на договора за кредит.
Поради това, главният иск за сумата от 28 367,53 евро, представляваща заемна сума по
договор за банков револвиращ кредит № 53 следва да
бъде отхвърлен като недоказан.
Поради
отхвърляне на главния иск, следва да бъде
отхвърлен и акцесорният иск за възнаградителна
лихва в размер на 4 909,95 евро за периода от 20.09.2014г. до
05.11.2015г., както и акцесорният иск за законна лихва върху заемната сума от
06.11.2015г. до пълното й погасяване.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора сторените
от ищеца разноски - за заплащане на разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 68203/2015г. по описа на СРС, 44-ти състав в размер,
както следва: 1301,70 лв. – държавна такса и 1 807,54 лв. – адвокатско
възнаграждение, следва да останат в негова тежест.
Съгласно
чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него
разноски в исковото производство. Не е доказано ответникът да е направил
разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Водим
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковете, предявени от „У.Б.“ АД, ЕИК *******, против Б.Е., ЕГН **********, по
реда по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК от 05.11.2018г. по ч.гр.д. № 68203/2015г. по описа на СРС, 44-ти
състав, а именно:
-
с правно
основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр.
чл. 79 ЗЗД за сумата от 28 367,53 евро, представляваща заемна сума (главница) по договор за банков револвиращ кредит № 53, ведно със законната лихва върху сумата от 06.11.2015г. до
пълното й погасяване;
-
с правно
основание чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата от 4 909,95 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.09.2014г. до 05.11.2015 г.,
както и искането за
-
за осъждане на
ответника да плати на ищеца сумата от 1301,70 лв. – държавна такса и сумата от
1 807,54 лв. – адвокатско възнаграждение, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 05.11.2018г. по ч.гр.д. №
68203/2015г. по описа на СРС, 44-ти състав.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: