РЕШЕНИЕ
№ 664
гр. Перник, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Л. В. А. Д.
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20231720101288 по описа за 2023 година
Производството е с пр.основание чл.222 ал.4 вр. ал.3 КТ и чл.228 ал.3 КТ връзка
чл.32 КТД от 2021 вр. чл.86 ЗЗД
Образувано е по искова молба от Б. А. Д. ЕГН ********** с.К. ул.В. № *
и съд.адрес адв. М.Г. ПАК
СРЕЩУ :
Общинско предприятие „Общинска собственост, спортни и Туристически обекти“, гр.
Перник, ЕИК 0003867511616,
с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца :
сумата 988.82лв.-обезщетение по чл.222 ал.4 вр. ал.3 КТ вр. чл.32 КТД от 2021г. при
прекратяване на трудово правоотношение, след придобито право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл.68 а КСО – съгласно действащия КТД 2021г. и представляваща
разликата между присъденото обезщетение по гр.дело № 5098/2022г. ПРС в размер 6 мес.
БТВ и предвиденото в чл.32 КТД от 2021г. обезщетение от 7 БТВ – при повече от 10 години
трудов стаж
сумата 105.75лв.-законната лихва за забава върху обезщетението – главница, считано от
01.03.2022 до датата на ИМ
както и законната лихва за забава върху обезщетението п-главницата – от датата на исковата
молба до окончателното изплащане.Претендира и разноските.
Представя писмени доказателства, като е поискано и назначаване съдебно-икономическа
експертиза със задача по исковата молба
1
Приложено е гр.дело № 5098/ 2022г. ПРС
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответната страна с който изцяло
оспорва исковите претенции. Твърди, че същите са :
-процесуално недопустими с оглед силата на пресъдено нещо по цитираното гр.дело
-не е бил предявяван частичен иск за обезщетение по чл.222 ал.4 вр. ал.3 КТ поради
което влязлото в сила решение е формирало сила на пресъдено нещо по правния спор за
дължимото обезщетение по чл.222 ал.4 КТ вр.ал.3 КТ
-позовават се на чл.298 ал.1 ГПК връзка чл.299 ал.2 ГПК
Поискали са прекратяване поризводството като процесуално недопустимо. Претендират се
разноски
Постъпило е становище по повод гореописаните възражения от ищеца чрез адв.пълн.
М.Г. на ищцата , а именно:
-че не е налице сила на пресъдено нещо по смисъла на чл.298 ал.1 ГПК / за същите
страни, същото искане и на същото основание / ,тъй като КТД е задължителен за страните
по него , а претенцията за 7 брутни трудови възнаграждения е бил уговорен с КТД / а не
предвиденото по КТ по чл.222 ал.3 - 6 БВТ /
-уговореното по КТД не е било предмет на гр.дело № 5098 / 2022г. ПРС и тази
разлика от 1 доп.БТВ е дължимо от работодателя
-искът е предявен в срока по чл.358 ал.1 т.3 КТ и е допустим, а доводите за частичен
иск са неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна
следното:
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че
страните по спора са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е полагал
труд за процесния период при ответната страна на длъжност „ камериер/ рецепционист“ ком
по НКПД 51621001 в ответното предприятие за времето от 10.01.2007-06.01.2022 почти 15
години при един и същ работодател.
Със Заповед № 6 от 06.01.2022 на Директора на ОП ОССТО на основание чл.328 ал.1
т.2 КТ трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено.
Към датата 06.01.2022 ищцата е имала повече от 42 години осигурителен стаж и
възраст и навършени 61 г. и 3 месеца, възраст
Съгласно чл.68 ал.1 КСО - за да получи пенсия за осигурителен стаж и възраст е
трябвало да има поне 36 г. и 2 м. осигурителен стаж и 61г. и 10.м. възраст, но съгласно чл.68
а КСО, същата е отговаряла на условията за пенсиониране, тъй като е било необходимо да
има 60г. и 10м. възраст и поне 36г. и 2 м. осигурителен стаж.
Съгласно чл.222 ал.4 вр. ал.3 КТ –когато работникът/ служителят отговаря на
условията за отпускане на пенсия по чл.68 а КСО :
– при навършване на 60г. и 10м./ а тя е имала навършени 61 г. и 3 м. т.е. повече
– и при наличие на осигурителен стаж -36г. и 2 м. / а тя е имала повече от 42г./
се прилага нормата на чл.222 ал.3 КТ и работодателят дължи обезщетение, което при
10години трудов стаж от последните 20 години при един и същ работодател / какъвто е
2
в процесния случай / е в размер на ШЕСТ брутни трудови възнаграждения.
Ищцата е отправила искане за изплащането на посочените, но е получила отказ от
работодателя, поради което е завела настоящето гр.дело.
За прилагане на чл.222 ал.4 КТ не е необходимо да е било реализирано правото по
чл.68 а КСО а само съответното лице да е отговаря на условията на чл.68 а КСО, което е
налице по отношение на ищцата.
Видно от приложеното гр.дело № 5098/2022г. по описа на ПРС- съдът е присъдил
ШЕСТКРАТНО обезщетение по КТ , но по време на делото е установено, че в чл.32 КТД /
2021г.- действащ в ответното общинско предприятие – е предвидено СЕДЕМКРАТНО
обезщетение при повече от 10 години трудов стаж, поради което за ищцата е налице правен
интерес за присъждане на обезщетение по чл.222 ал.4 вр. чл.222 ал.3 КТ вр. чл.32 КТД
2021г. – в размер на още едно месечно БТВ в размер на 988.82лв. което не е било платено от
работодателя до момента.
В този смисъл е неоснователно направеното възражение от ответната страна за
недопустимост на исковата претенция
Освен това, уговореното в КТД не е било предмет на воденото гр.дело № 5098/ 2022г.
по описа на ПРС.
Разликата от ЕДНО БТВ е дължима от работодателя, като същото искане е предявено
в срока по чл.358 ал.1 т.3 КТ и се явява допустимо.
В този смисъл доводите на ответната страна за наличие на частичен иск са
неоснователни.По посоченото гр.дело няма подобен предмет.
От неоспореното от страните и прието по делото заключение по допусната съдебно –
счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се
установява, че размерът на дължимото от работодателя на ищцата СЕДМО БТВ по чл.222
ал.3 КТ вр.чл.32 КТД 2021 г. е в размер 988.82лв., както е предявено в исковата молба,
следователно следва да се уважи.
Акцесорната претенция по чл.86 ЗЗД за лихва – в размер105.75лв. за периода
901.03.2022-20.03.2023г. също следва да се уважи, както и законната лихва върху главницата
от предявяване на иска 21.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата
Предвид изложените съображения се налага извода, че предявените обективно
кумулативно съединени искове са основателни.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски: 500лв. адв.възнаграждение
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответната страна следва да заплати по сметка на
Районен съд – гр. Перник сумата 43.78 лева, дължима държавна такса както и 200лв.
заплатен от бюджета на съда депозит по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Общинска собственост, спортни и Туристически
3
обекти“, гр. Перник, ЕИК 0003867511616,
ДА ЗАПЛАТИ НА Б. А. Д. ЕГН ********** с. К. ул. В. № * и съд.адрес адв. М. Г. ПАК
сумата 988.82лв.-обезщетение по чл.222 ал.4 вр. ал.3 КТ вр. чл.32 КТД от 2021г. при
прекратяване на трудово правоотношение, след придобито право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл.68 а КСО – съгласно действащия КТД 2021г. и представляваща
разликата между присъденото обезщетение по гр.дело № 5098/2022г. ПРС в размер 6 мес.
БТВ и предвиденото в чл.32 КТД от 2021г. обезщетение от 7 БТВ – при повече от 10 години
трудов стаж, КАКТО И
сумата 105.75лв.-законната лихва за забава върху обезщетението – главница, считано от
01.03.2022 до датата на исковата молба 20.03.2023г., КАКТО И
законната лихва за забава върху обезщетението по главницата 988.82лв.– от датата на
исковата молба 21.03.2023г. до окончателното изплащане, КАКТО И НАПРАВЕНИ
РАЗНОСКИ в размер 500 лв. адв.хонорар.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Общинска собственост, спортни и Туристически
обекти“, гр. Перник, ЕИК 0003867511616,
да заплати по сметка на Районен съд – гр. Перник на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата 43.78 лева, дължима държавна такса както и 200лв. заплатен от бюджета на съда
депозит по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4