Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.
Елин Пелин, 15.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 762 по описа за 2019
година на РС Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата А.И.Б., ЕГН ********** *** чрез пълномощника си адв. Х. със съдебен адрес:***, партер е предявла срещу ответника ”……..” ООД,
ЕИК …….представлявано от управителя Р.Б.П. със
седалище и адрес на управление: гр.С., район С., бул. „……..“ № .. иск с правно
основание чл.55 от ЗЗД. Моли съдът да осъди ответника да й заплати сумата от
7444.00 лева представляваща сума дадена на отпаднало основание, с оглед
едностранното разваляне на Договор от 03.07.2017 г. от купувача, поради
неизпълнене на задълженията на продавача. В открито
съдебно заседание, проведено на 23.07.2020 г. по искане на ищцата А.И.Б. съдът
е допуснал изменение на предявения от нея иск, като същия се счита предявен за
сумата от 8647,79 лева. Твърди се че вземането произтича
от Договор за покупко-продажба на МПС на изплащане със запазване на
собствеността №……за закупуване на лек автомобил марка ВМW модел 118
Д, рег. № ………сключен между ищцата в качеството на купувач и ответника в качеството на
продавач.
Сочи,
че съгласно чл.11 от договора, страните са се договорили, че продавачът е
длъжен да прехвърли собствеността върху автомобила на купувача след изплащане
на последната вноска от цената, уговорена в чл.2 и възлизаща на обща стойност
от 6802.00 лева. С нотариална покана рег. № 3058/2019 г. том 2 № 112 на
нотариус В.В., нотариус № ….с район на
действие РС С., Р.Б.П. в качеството му на представляващ „…….“ ООД е
поканен на 07.06.2019 г. в 14.00 часа на
адреса на нотариалната кантора на нотариус В. в гр.С., ул. „……“ № .., ет…ап…да
изпълни задължението си по чл.11 от договора и да прехвърли правото на
собственост на процесния автомобил, като възстанови надвзетата от продажната
цена сума от 642.00 лева. С договор за нотарилна покана изпратена до А.И.Б.
рег. № 3666/2019 г., том 2 рег. № 188 по описа на Б. Й. – помощник нотариус при
нотариус В. В. с район на действие РС София, Р. Б. П. потвърждава изплащането на сумата от 7444.00 лева към дружеството, което представлява. На
17.06.2019 г. в кантората на нотариус В. се явяват адв.Д.Г.Д. в качеството на
пълномощник на Р. Б. П. и А.И.Б., като адв.Д. отказва от името на своя
доверител да прехвърли собствеността на моторното превозно средство без да се
заплатят допълнително претендираните от
ответника 629,42 лева, която сума е посочена и в нотариалната покана рег. №
3666/2019 г. изпратена до ищцата.
Към
момента на предявяване на иска в съда ищцата е заплатила на ответното дружество
„…….“ ООД сума в размер от 7444.00 лева, която сума надвишава уговорената в чл.2 от договора сума от 6802.00 лева,
съставляваща продажната цена на автомобила. Продавачът е надлежно поканен да
изпълни задълженията си по чл.11 от договора и да прехвърли правото на собственост
на описания лек автомобил, но е отказал да изпълни задължението си.
В уточняваща молба, ищцата твърди, че приема тезата
на ответника, че продажната цена на процесното МПС е сбор от сумата, на
която то е придобито (6 802 лева) и сумата от 1 102,20 лева (печалба на
ответника), която се равнява на сумата от 7 904,20 лева. Търди, че страните нямат и спор, че всички платени суми
по процесния договор са плащани по
банков път, по банкова сметка ***. Не оспорва и обстоятелството, че посочените в отговора 14 броя вноски,
направени в периода от 05.10.2017 г. до 28.03.2019 г. са направени, както и че техният сбор е в размер на 6 815 лева. Не
оспорва и обстоятелството, че общият
размер на внесените суми от ищцата в полза на ответника е 7 440 лева и в тях не
влизат получени застрахователни обезщетения, както се твърди в отговора
на нотариалната покана от ответника. Твърди се, че освен внесените или
преведени пари, ответника е получил и следните суми от застрахователните
дружества, във връзка със щети по процесното МПС, които са отстранявани за сметка на ищцата, с нейни пари и които суми ответника не й е възстановил, а
е извършил прихващане с дължимите от нея вноски, както следва: На
25.09.2017 г., по сметка на ответното дружество, от Дженерали
застраховане, е преведена сумата от
444,79 лева, изплатена по щета № *********/2017 г. по застраховка Каско,
която щета е отстранена със средства на ищцата. Сумата не й е възстановена, а е прихваната срещу дължими от ищцата вноски.
На 15.10.2018 г., по сметка на ответното дружество, от ЗАД Армеец АД, е преведена сумата от 151,25 лева,
изплатена по щета № 10018030123842 от 2018 г. по застраховка Каско, която щета
е отстранена със средства на ищцата.
Сумата не й е възстановена, а е прихваната срещу дължими от нея вноски. На 16.10.2018 г., по сметка на
ответното дружество от ЗАД Армеец АД, е
преведена сумата от 611,75 лева, изплатена по щета №
10018030123841/23840 от 2018 г. по застраховка Каско, която щета е отстранена
със средства на ищцата. Сумата не й е
възстановена, а е прихваната срещу дължими от нея вноски. Общият размер на
получените суми от изплатени щети и прихванати за дължими вноски е 1 207,79
лева.
Твърди, че данъци, ГТП, Застраховки
и други също са се заплащали само от ищцата.
Изложеното обуславя правния интерес от водене на
настоящия иск.
Препис
от исковата молба и доказателствата са изпратени на ответника „……“ ООД, като в
срока по чл.131 от ГПК, същият е
депозирал писмен отговор, в който излага доводи, че изложените от ищцата
обстоятелства, че между страните има сключен Договор за покупко-продажба № 02R2107 от 03.07.2017 г. с предмет придобиване на собствеността върху лек
автомобил БМВ 118D с ДК № …….отговарят на
обективната истина. Не отговаря на истината обаче, че стойността на описания
по-горе лек автомобил е 6802 лева, както твърди ищцата, тъй като продажната
цена възлиза на 7904,20 лева и се формира от първоначалната вноска от 680.20
лева плюс 24 равни месечни вноски от по 301.00 лева или общо 7904,20 лева –
чл.3 от договора. Към исковата молба ищцата не е представила съвсем удобонно
погасителния план. Ответното дружество е изпълнило задълженията си като е
предоставило владението върху процесния лек автомобил на ищцата, което е
удостоверено с приемо-предавателен протокол. Вноските по изплащането на
автомобила се изпълнявали след многократни напомняния и забавяне, често от
трето лице, макар това да е ирелевантен въпрос. Съгласно чл.4 от договора,
плащането от страна на купувача се извършва по банковата сметка на ответното
дружество и по аргумент именно от този текст доказателство за получена от
дружеството сума е само и единствено банково извлечение. Разбира се ако
управителят е издал приходен касов ордер за получена в брой сума по дадена
вноска този факт не би се оспорил от
ответника. Такива приходни касови ордери не съществуват и именно поради това
обстоятелство е меродавно само и единствено банковото извлечение от сметката на „…….“ ООД. Съгласно чл.5 от Договора
разноските по прехвърлянето, банковите такси за преводи, разходите за
застраховка каско на МПС, гражданска отговорност, финансов риск, данък МПС и
годишен технически преглед са за сметка на купувача. Представя се извлечение от
банковата сметка на ответното дружество, от което се установяват плащанията
направени от ищцата във връзка с сключения между страните договор, които
възлизат в общ размер на 6815.00 лева, като от тази сума следва да се извади
цената на лекия автомобил /24 вноски по 301.00 лева плюс първоначална 680.00
лева/, а именно 7904,20 лева прави разлика от 1089,20 лева незаплатени суми по
изплащането на автомобила от ищцата, поради което доводите й ответникът намира
за неоснователни.
Освен
гореизложеното собственикът на автомобила „…….“ ООД заплаща от свое име, но за
сметка на купувача А.Б. разходите за застраховка каско на МПС, разходите
гражданска отговорност, финансов риск, данък МПС и разноски ГТП. В тази
вьръзка на 16.11.2018 г. ответникът е
сключил полица гражданска отговорност на стойност 301,95 лева. На същата дата е
сключена и полица автокаско в размер на 120.49 лева и двете платени от
ответника, за което представя писмени
доказателства. На 16.11.2018 г. е сключена комбинирана полица Каско и злополука
на стойност 481,94 лева, също платена от ответника и на 16.11.2018 г. е
сключена полица гражданска отговорност в размер на 301,95 лева платена от „……..“
ООД. Сборът на платеното от ответника
възлиза на 904,94 лева, поради което задължение на ищцата е да докаже, че е
заплатила тази сума на ответника.
Ответникът е заплатил и данък за МПС за две години – 380,46 лева. Изложеното
сочи, че претенцията на ищцата за връщане на сумата от 7444.00 лева е
неоснователна и е необяснимо как е формирана.
Оспорва се и твърдението, че дружеството е отказало прехвърляне
собствеността върху лекия автомобил, в подкрепа на което е справка отговор на
нотариалната покана, приложена от самата ищца.
Договорът е изтекъл на 10.07.2019 г. и от тази дата би могло да се
твърди, че договорът е прекратен, но да се иска връщане на платена сума и да се твърди, че е налице хипотеза на
възстановяване на недължимо получено по ЗЗД е неоснователно, още повече, че
лекият автомобил не се намира във владение на ответника, както и липсва
приемо-предавателен протокол за връщането на колата. Дори да се приеме, че лекият автомобил бъде върнат, то не е ясно на
какво основание ищцата претендира връщане на получената от ответника сума, още
повече при липса на волеизявление, с което дружеството да отказва да прехвърли
собствеността. В този смисъл се иска съдът да отхвърли предявения иск.
В срока по чл.131 от ГПК Р.Б.П. е
предявил насрещен иск срещу ответницата А.И.Б., с който се иска съдът да осъди
ответницата да заплати на дружеството „…………“ ООД сумата от 6950.00 лева, с
основание изложеното в нотариална покана. Излагат се твърдения, че не се
оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за
покупко-продажба № 0282107/03.07.2017 г. с предмет на договора придобиване на
собствеността върху лек автомобил БМВ 118D с ДК №……. Сочи се, че автомобилът не е прехвърлен като собственост на А.И.Б.
поради неизпълнение на задълженията й по изплащането на автомобила към
дружеството „……..“ ООД. Към датата на подаване на насрещия иск автомобилът не
се намира във владение на дружеството „…….“ ООД. С нотариална покана връчена
чрез ЧСИ С.Л. ответницата А.И.Б. е
поканена да заплаща на ищеца „……“ ООД
сума в размер на 50.00 лева за всеки ден, в който автомобилът не се намира във
владение на ищцовото дружество. Сумата представлява обезщетение за ползване на
лекия автомобил и е формирана на база среден 24-часов наем за подобен клас
автомобил под наем „rent a car“. Началната дата, отразена в
поканата е 03.07.2019 г., а към датата на предявяване на насрещния иск, дните,
в които автомобилът не се намира в ищеца са 139 дена. Така претендираната сума от страна на „…….“
ООД възлиза на 6950.00 лева.
В срока по чл.131 от ГПК
ответницата по насрещния иск А.И.Б. депозира писмен отговор, с който заявява,
че искът следва да се квалифицира по чл.59 ал.1 от ЗЗД и е допустим. По
отношение неговата основателност го оспорва, като твърди, че от 19.03.2019 г. и
към момента автомобилът не се намира в нейно владение. Представя удостоверение
№ 630/09.10.2019 г. издадено от МВР – V-РУ СДВР, в
което се сочи, че е образувано досъдебно производство ЗМ № 630/2019 г. затова,
че на 19.03.2019 г. в гр.С., ж.к. „………..“ ул. „…….“ от паркиран автомобил БМВ с
рег. №…….са отнети чужди движими вещи от владението на А.И.Б., без нейно
съгласие с намерение да бъдат присвоени – престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
Освен това от удостоверението се установява, че посочения процесен лек
автомобил е предмет и на престъпление по чл.346 ал.1 от НК поради което след
намирането му на 19.03.2019 г. е транспортиран до управление на полицията „…….“.
Въпросната кражба на автомобила е извършена на 14 срещу 15.03.2019 г. от
местодомуването му пред дома на ответницата в гр.Е.. Това е известено на ищеца,
който веднага след установяване на кражбата сутринта на 15.03.2019 г. е
уведомен от ответницата, след като тя му се обадила по телефона и го уведомила
за изчезването на колата. Доказателство, че дружеството е уведомено са
представените с отговора два броя
списъци на необходимите документи, изискуеми при заявен риск „противозаконно
отнемане на МПС“ от 15.03.2019 г., както и приемо-предавателния протокол от
15.03.2019 г. подписан от ищеца и ответницата, с който са предали на
застрахователя Армеец по един брой оригинални ключове за автомобила и др.
документи – застрахователни полици, СРМПС част 1 и др. Предвид изложеното за
периода от 15.03.2019 г. до момента, ответницата не е ползвала процесния
автомобил, тъй като той е бил противозаконно отнет от нея. Изпълнила е всичките
си задължения по договора с ищеца, включително е уведомила органите на МВР
застрахователя и ищеца за случилото се.
В този смисъл обезщетение за ползване би се дължало, ако действително
ответницата е ползвала този автомобил
през процесния период, но очевидно това не е така. Следователно не дължи
претендираното обезщетение. И към момента автомобила се намира на паркинга на
полицейското управление, за което ищеца е уведомен и нито ответницата, нито той
могат да вземат автомобила без наличие на постановление на прокуратурата за
връщането му. Твърди, че не оспорва факта, че между страните е бил сключен процесния договор за покупко-продажба на
автомобила, но твърди, че той е развален поради неизпълнение от страна на
ищеца. Оспорва твърдението, че е ползвала процесното МПС през претендирания
период. Не оспорва връчването на нотариална покана, на която не е отговаряла
защото на ищеца е добре известно, че
ответницата не ползва автомобила, както и останалите събития, които са
се случили през периода до сега. Оспорва твърдението, че средният размер на
наема за 24 часа за подобен вид автомобили е в посочения от ищеца размер от 50.00 лева. Възразява
срещу правото на ищеца да търси обезщетение за ползване от ответницата на
автомобила след осъществен застрахователен риск – кражба на МПС.
Елинпелински районен съд, след
като се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена
следната фактическа обстановка:
Не е спорно между страните по
делото, а и от представения Договор
за покупко-продажба на МПС на изплащане със запазване
на собствеността № 02R2017 за закупуване на лек автомобил марка ВМW модел 118
Д, рег. № ……..се
установяване, че същия е сключен
между А.И.Б. в качеството на купувач и ответника „……“ ЕООД в качеството на продавач.
Като неразделна част от Договора за
покупко-продажба на МПС на изплащане със запаване на собствеността № 02R2017 е представен погасителен план, в
който е отразен падежа на всяка дължима вноска и нейния размер.
От приемателно-предавателен
протокол се установява, че на 03.07.2017 г. в изпълнение на Договор за покупко-продажба на МПС на
изплащане със запазване на собствеността № 02R2017 продавача е предал на купувача А.И.Б. лек автомобил марка ВМW модел 118 Д, рег. №……..в моменто състояние годна за
използване, което е установено от двете страни по договора.
С нотариална покана рег. №
3058/03.05.2019 г. по описа на нотариус В. с район РС София изходяща от А.И.Б.,
управителят на ответното дружество Р. Б. П. е поканен да се яви на 07.06.2019
г. в нотариалната кантора в 14.00 ч, за да прехвърли на ищцата собствеността
върху лек автомобил ВМW модел
118 Д, рег. № ……предмет
на Договор за покупко-продажба
на МПС на изплащане със запазване на собствеността №
02R2017, тъй като
заплатената сума от купувача по договора е в размер на 7444.00 лева и надвишава
уговорената сума в чл.2 от договора от
6802.00 лева, поради което се претендира връщане на сумата от 642.00 лева.
В отговор на нотариалната покана на А.И.Б., е
представена нотариална покана рег. № 3666/27.05.2019 г. по описа на нотариус В.
изходяща от Р. Б.П., с която уведомява А.И.Б.,
че тълкува неправилно сключения помежду им Договор за покупко-продажба на МПС на изплащане със
запазване на собствеността № 02R2017, тъй като крайната продажна цена
на автомобила предмет на договора възлиза на 7904.00 лева, поради което не той
дължи на купувача, а купувача А.И.Б. му дължи
сумата от 460.00 лева. Претендират се и суми за транспорт на автомобила
от гр.Ниш до РПУ Сливница и от РПУ Сливница до гр. Елин Пелин, в размер на
825.00 лева, както и сумата от 291,83
лева заплатени от дружеството
административна такса по издирване на МПС във връзка с противозаконното
му отнемане от владението на А.И.Б. на 15.03.2019 г.. Изложеното сочи, че А.И.Б.
дължи на „……..“ ЕООД сума в общ размер от 1629,42 лева, за да бъде прехвърлена
собствеността върху автомобила.
От констативен протокол рег. № 4114/07.06.2019
г. по описа на нотариус В. с район на действие СРС се установява, че в 14.00 часа в кантората са се явили адв. Д.Г.Д. в качеството на пълномощник на Р. Б.П. и А.И.Б.,
като страните са заявили, че поддържат разменените си нотариални покани.
Видно от свидетелство за регистрация
на МПС, лек автомобил марка
ВМW модел 118 Д, рег. №………е записан като собственост на „……..“ ЕООД.
Представена е фактура №
66/23.04.2019 г. с издател „……..“ ЕООД и получател А.И.Б., в която е отразено
искане за заплащане на сумата от 291,83
лева заплатена от дружеството
административна такса по издирване на МПС с рег. № ……...
От фактура № 65/23.04.2019 г. с издател „……..“ ЕООД и получател А.И.Б. е
видно, че се претендира заплащане на сума в размер на 825,59 лева за
транспортиране на МПС с рег. №……..от Сърбия до Сливница и Елин Пелин и
юридически хонорар. Представени са и фискални бонове от 15.03.2019 г. и 14.03.2018
г., 16.03.2018 г., 24.03.2018 г. за закупуване на гориво от
бензиностанции от „……..“ ЕООД.
От покана за плащане изходяща от Р.
Б. П., адресирана до А.И.Б. предоставена за връчване чрез Частен съдебен
изпълнител С. Л., е видно, че с нея Р. Б. П. кани А.И.Б. да заплати сумата от 50.00 лева за 24 часа считано от
03.07.2019 г. съставляваща пазарен
наем за автомобил ВМW модел 118 Д, рег. №….. във връзка със сключен Договор за покупко-продажба на МПС на
изплащане със запазване на собствеността № 02R2017.
По делото са представени и
квитанции за заплатени суми за гражданска отговорност, пътен данък, технически
преглед, платежни нареждания за заплащани суми по договора за лизинг касаещи лек автомобил ВМW
модел 118 Д, рег. №………
От удостоверение издадено от Пето
Районно полицейско управление се установява, че
в 05 РУ СДВР е образувано досъдебно производство № 630/2019 г. по описа
на 05 РУ СДВР, за това че на 19.03.2019 г. в гр.С., ж.к. ……. ул. „…..“ от
паркиран автомобил „БМВ“ с рег. № ……….са отнети движими вещи от владението на А.И.Б.
без нейно съгласие, с намерение да бъдат присвоени – престъпление по чл.194, ал.1
от НК. Лек автомобил „БМВ“ с рег. №……..е предмет на престъпление по чл.346 ал.1
от НК, поради което след намирането му е транспортиран до УП „…….“.
Видно от разписка на 08.01.2020 г.
Р. Б. П. в качеството си на управител на „Евростандарт 2017“ ЕООД е получил във връзка с постановление на
прокурор Елена Кювлиева от СРП
веществено доказателство по ДП № 630/2019 г. по описа на 05 РУ СДВР лек
автомобил марка БМВ модел 118 с рег. №…….и един брой ключ за автомобила. Вещта
е получена без липси и повреди.
Представени са и застрахователни
документи във връзка с лек автомобил „БМВ“ с рег. № …….като списък на
неоходимите документи изискуеми при заявен риск „Противозаконно отнемане на
МПС“; приемо-предавателен протокол по ликвидационна преписка по щета №
10019030106534.
От заключението на изслушаната по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че внесените суми по Договор за покупко-продажба на МПС на изплащане със запазване на собствеността № 02R2017 от 03.07.2017 г. от А.И.Б. за
периода от 05.10.2017 г. до 28.03.2019 г. възлизат на 7440,20 лева. Между А.И.Б.
и „……………“ ЕООД не е констатирано наличие
на други договори, поради което всички констатирани от вещото лице вноски се
отнасят за Договор за покупко-продажба на МПС на изплащане със
запазване на собствеността № 02R2017 от 03.07.2017 г.. Дружеството
„Евростандарт 2017“ ЕООД е получило по
своя сметка от ЗАД „Армеец“ АД и „Дженерали Застраховане“ АД по щети на МПС
„БМВ“ с рег. № ……..сума в общ размер на 1207,79 лева, а именно: на 26.9.2017 г.
сумата от 444,70 лева по щета
*********/17 от „Дженерали Застраховане“ АД; на 15.10.2017 г. сумата от 151,25
лева по щета 10018030123842 от ЗАД
„Армеец“ АД; на 16.10.2017 г. сумата от 611,75 лева по щета 10018030123840 и
щета 10018030123841 от ЗАД „Армеец“ АД. Платените суми по Договор за покупко-продажба на МПС на
изплащане със запазване на собствеността № 02R2017 от 03.07.2017 г. от А.И.Б. с основание лизинг на МПС възлизат на 7440,20
лева. В банковата сметка на „……………“ ЕООД е съществува превод от страна на А.И.Б. с основание
на превода за плащане на разноски ГО, Каско, ГТП и данък МПС. Общият
размер на заплатените разноски по МПС „БМВ“ с рег. № ………..по договори за
застрахователни полици „Автокаско“, ГО и данък МПС за две години осчетоводени в
счетоводството на дружеството „…….“ ЕООД възлизат на 1303,50 лева, от които
„Автокаско“, в размер на 702,65 лева;
Гражданска отговорност – 301,95 лева; Данък МПС за 2018 г. в размер на 186,30
лева; Лихви Данък МПС за 2018 г. в
размер на 3,95 лева; Данък МПС за 2019
г. в размер на 102,96 лева; Лихви Данък
МПС за 2019 г. в размер на 5,69 лева.
По искане на ищцовата страна са разпитани свидетелите Л. В.Д.
и В.Г.П..
Свидетелят Л. Д. заявява, че познава ищцата
и управителя на ответното дружество и му е известно, че помежду им е имало
сключен договор за лизинг на автомобил БМВ, но не може да конкретизира
регистрационния номер на автомобила, освен, че вероятно е бил с цифри 0220.
Известно му е, че ищцата е извършвала ремонти по автомобила. Разказва за случай
при който тя е ударила куче и се наложило да прави ремонт по този повод.
Автомобила имал повреда отпред, но не му е известна стойността на ремонта.
Ищцата правила и стандартни ремонти на автомобила, като накладки и други, но
той лично не помни да е правила съединител. Не може да конкретизира какви са
тези текущи ремонти. Твърди, че той лично е карал А. до сервиз, за да вземе
автомобила от ремонт, но не помни колко пъти и за какви ремонти е ставало
въпрос. Доколкото му е известно тези ремонти са се плащали от А.. Веднъж само
той е заплатил вноската пътен данък, защото А. го помолила, но не помни за коя
година. Помни също, че Радослав подсещал А., че трябва да заплаща вноските за
застраховка Каско, но не може да каже подробности около тези техни
взаимоотношения.
Свидетелката В.П. заявява, че познава А. и
управителя на ответното дружество Р. и знае за взаимоотношенията им
свързани с лек автомобил БМВ с рег. №
2020 и нещо, но не е сигурна за номера. Известно й е, че А. е ремонтирала този
автомобил, защото лично свидетелката я е карала да оставят колата на ремонт. А.
оправяла съединителя на автомобила, сменила свещите и боядисала колата, но
боядисването било частично, сменила водната помпа. Всички ремонти били
заплащани лично от А.. Твърди, че не й е известно Р. да е плащал ремонти на
колата. А. заплащала и всички технически прегледи на колата, това й е известно,
защото били заедно когато карала колата на преглед, а за ремонтите,
свидетелката й е давала пари на заем.
При така установената фактическа обстановка
съдът стигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.55, ал.1
от ЗЗД:
Според разпоредбата на чл.55 от ЗЗД, който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне, като подлежи на връщане всичко дадено
при начална липса на основание.
Съгласно разясненията дадени в Постановление №
1 от 28.V.1979 г. по гр.д. № 1/79 г. Пленум на ВС, разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД,
разграничава три фактически състава на неоправдано разместване на
имуществени блага между различни правни субекти:
даване на съответната ценност при начална липса на основание, когато е
извършено без настъпил юридически факт, при втората хипотеза преминаването на блага от едно
в друго имущество се предприема с оглед на очаквано в бъдеще основание, което
обаче остава неосъществено, а според третия – на
връщане подлежи даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила. В разглеждания случай ищецът
претендира връщане на сумата от 8647,79 лева като заплатена на ответника уговорена продажна цена по обещана,
но нереализирана покупко-продажба на моторно превозно средство поради разваляне на Договор за покупко-продажба на МПС на
изплащане със запазване на собствеността № 02R2017 на отпаднало основание –
разваляне на договора от купувача, поради неизпълнение задължението на
продавача да прехвърли собствеността на купувача.
В
случая по делото се установи, че между страните са били налице валидни
договорни правоотношения обективирани в сключен между тях Договор за покупко-продажба на МПС на изплащане
със запазване на собствеността № 02R2017, по който ищцата има качеството
на купувач, а ответникът продавач на лек автомобил „БМВ“ с рег. № …….и това не
е спорно между страните по делото. Прието е за безспорно между страните по делото и обстоятелството,
че продажната цена на лекия автомобил
съгласно договора възлиза на 7904,20 лева. Не се спори, а и от писмените
документи се установява, че ищцата е придобила правото да ползва
процесния автомобил след сключване на договора за лизинг с ответното дружество с възможност да
придобие собствеността върху него след изтичане на срока на договора.
Спорно
е обстоятелството заплатила ли е ищцата цялата дължима сума на ответника
съгласно сключения между тях договор, което поражда задължение за ответника да
й прехвърли собствеността върху автомобила или не. Ищцата твърди, че ответникът
отказва да й прехвърли собствеността въпреки, че е платила пълния размер на
продажната цена, което съставлява въвеждане на твърдения за недължимо получена
сума на отпаднало основание – разваляне на договора и определя предметната
рамка на спора, като такъв за получено при наличието на отпаднало основание,
което покрива фактическия състав на иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Предвид
изложеното в тежест на ищеца е да докаже даването на парични средства на
ответника, а ответникът да докаже основанието, на което твърди, че е получил
даденото и че същото не е отпаднало. От своя страна ответникът е направил
възражение, че е налице основание, за получаване на даденото въз основа на
сключения договор, тъй като автомобила е бил във владение на ищцата, но тя не е
изпълнила задължението си по договора да му заплати пълната продажна стойност
на автомобила, поради което не е налице основание за прехвърляне на собствеността
на купувача – ищец по делото.
В
случая от приетия по делото като писмено доказателство Договор за покупко-продажба на МПС на изплащане със
запазване на собствеността № 02R2017 от 03.07.2017 г. е видно, че
съгласно чл.2 страните са приели, че
общата стойност на лек автомобил „БМВ“ с рег. № ……предмет на
договора възлиза на 6902.00 лева, която
цена ще бъде заплатена по следния начин
– в деня на подписване на договора купувача заплаща на продавача сумата от
680,20 лева, представляваща 10 % от цената по чл.2 от договора, както и всички
допълнителни разходи, посочени в предварителната оферта. В чл.3 е договорено,
че остатъкът от договорената цена, ведно с начислената печалба, купувача
заплаща на продавача на 24 равни вноски, съгласно погасителен план,
представляващ неразделна част от
договора. В чл.4 е прието, че разходите по прехвърлянето, банкови
преводи на територията на страната и извън нея, разходите за застраховка „Каско
на МПС“, „Гражданска отговорност на автомобилистите“, „Финансов риск“, „Данък
МПС и годишен технически преглед“ са за сметка на купувача. Към договора е
представен погасителен план, удостоверяващ заплащането на лизинговите вноски от
купувача на 24 равни месечни вноски по
301.00 лева дължими в периода от 10.08.2017 г. до 10.07.2019 г.
В
случая от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че ищцата не е внасяла регулярно дължимите суми по договора за
продажба съгласно уговорения между
страните погасителен план, тъй като е налице множество просрочени вноски, но
макар и сумите да са внасяни често със забава, то към 28.03.2019 г. ответното
дружество е получило от купувача А.И.Б. сума в общ размер на 7440,20 лева.
Предвид приетото за безспорно обстоятелство между страните по делото, че
стойността на автомобила възлиза на 7904,20
лева, то очевидно е, че към датата на последната падежирала вноска съгласно
погасителния план към договора – 10.07.2019 г. ищцата дължи на ответника сума в
размер на 464.00 лева, която съставлява разликата между пълния дължим размер от
7904,20 лева и внесената от ищцата сума в размер на 7440,20 лева. В този смисъл настоящият състав намира за
основателно възражението на ответното дружество, че посочено в отговора на нотариална покана рег. №
3666/2019 г. по описа на нотариус В. с район СРС адресирана до ищцата и като
възражение по делото, че ищцата не е изпълнила в цялост задължението си по
договора и му дължи сума в размер на 460.00 лева е основателно. Липсват данни и
твърдения на ответната страна, че и след заплащането на продажната цена на
автомобила уговорена между страните собствеността върху автомобила няма да бъде
прехвърлена. В този смисъл твърденията на ищцата, че продажната цена на лекия автомобил уговорена в чл.2 от договора е окончателната стойност, която следва да
бъде заплатена се явяват неоснователни. Това е така, тъй като както бе посочено
и по-горе страните по делото заявяват, че не е спорно, че окончателната
стойност на автомобила по договора възлиза на 7904,20 лева. В подкрепа на тези
твърдения е и посоченото в чл.3 от
договора, че купувачът дължи на
продавача и всички допълнителни разходи посочени в предварителната оферта. В
случая по делото не се ангажираха доказателства, които да удостоверят какъв е
размера на тези допълнителни разходи посочени в предварителната оферта, която
съгласно чл.51 от договора, също е неразделна част от него, но с оглед приетото
за безспорно между страните, настоящият състав намира, че крайната продажна
цена на автомобила не е посочената сума в размер на 6802.00 лева както твърди
ищцата в исковата молба, а сумата приета за безспорна от страните в настоящото
производство в размер на 7904,20 лева. Нелогично
е да се приеме, че крайната цена на автомобила е 6802.00 лева, тъй като и
съгласно погасителния план, с който ищцата се е съгласила, тъй като е
неразделна част от договора се установява, че 24 погасителни вноски по 301.00
лева правят сума в размер на 7224.00 лева, която сума очевидно надхвърля
посочената в чл.2 от договора цена, поради което очевидно е че сумата от 6802.00 лева не съставлява крайната продажна
цена на автомобила, а съгласно останалите клаузи на договора страните са
договорили и други плащания. Подобно тълкуване произтича и от съдебната
практика, като в тази насока съдът взе предвид Решение № 16/28.02.2013 г. по
т.д. 218/2012 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 106/16.07.2018 г. по гр.д. №
4088/2017 г. на III т.о. на ВКС и др., с която е
прието, че при спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът е длъжен
да извърши тълкуването им, като се съобразни и търси действителната воля на
страните, като отделните клаузи се тълкуват във връзка една с друга и смисъла,
който произтича от целия договор, неговите цели и обичаите в практиката и
добросъвестността на страните. Съдът е длъжен да изясни само волята на
страните, а не предполагаемата воля и не може да подменя нейното съдържание.
Ето защо предвид изложеното по-горе и приетото за безспорно между страните, че
крайната цена на моторното превозно средство съгласно Договор за покупко-продажба на МПС на изплащане със
запазване на собствеността № 02R2017 от 03.07.2017 г. възлиза на 7904,20 лева.
Твърденията на ищцата, че е внасяла дължимите суми за застраховки, пътен
данък и технически прегледи съдът намира, че нямат отношение към задължението й
да заплати пълния размер на продажната
цена на автомобила съгласно уговореното
в договора, тъй като съгласно чл.5 от договора разходите за банкови преводи на територията на страната
и извън нея, разходите за застраховка Каско и Гражданска отговорност, финансов
риск, данък МПС и годишен технически преглед са за сметка на купувача и нямат
отношение към уговорената между страните продажна цена на автомобила.
Действително по делото се ангажираха доказателства - удостоверение
издадено от 05 РУ СДВР и застрахователни документи, удостоверяващи, че около
три месеца преди изтичане срока на договора, лекият автомобил „БМВ“ с рег. №…….е
бил противозаконно отнет от владението на ищцата на 19.03.2019 г., но се ангажираха и други доказателства като
разписка от 09.01.2020 г., че лекият автомобил е бил открит и върнат на собственика без липси и
повреди, което сочи, че при желание от
страна на ищцата същата е можела при заплащане на пълния размер на продажната
стойност по договора да получи автомобила от собственика – ответник по делото.
Това е така, тъй като по силата на чл.343 от Търговския закон, както и предвид
договореното между страните с чл.20 от подписания между тях договор, купувачът
носи пълния риск от повреждане, погиване, унищожаване или загуба, включително и
при форсмажорни обстоятелства, когато съответния риск не се покрие от
сключената за автомобила застраховка, независимо от това дали са по вина на
купувача или са в резултат на форсмажорни обстоятелства, когато липсва
застрахователно събитие. В случая от изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че въпреки отнемането на превозното средство на
19.03.2019 г., ищцата на 21.03.2019 г. е
внесла по сметка на ответното дружество сумата от 1000.00 лева като
основание договор за лизинг на МПС,
както и на 28.03.2019 г. – също е налице внасяне на сумата от 1000.00 лева с основание лизинг на автомобила, което
недвусмислено сочи, че не е имала съзнанието, че договора между страните е
развален въпреки отнемането на превозното средство.
Предвид
всичко изложено по-горе, твърденията в исковата молба от ищцата, че ответникът,
като не й е прехвърлил собствеността върху процесния автомобил е получил нещо
на отпаднало основание, поради което й дължи заплатената от нея сума по Договор за покупко-продажба на МПС на
изплащане със запазване на собствеността № 02R2017 от 03.07.2017 г. в размер на
8647,79 лева, останаха недоказани.
Следва да се отбележи също така, че платените месечни лизингови вноски за ползване на
лизинговата вещ за периода, през който е била във владението на ищцата, не подлежат на
връщане, защото лизингополучателят е получил насрещната престация.
По изложените съображения
предявения иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По предявения насрещен иск с правно
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД:
Както бе посочено и по-горе, по делото не е спорно, че
между страните по делото са възникнали договорни правоотношения във връзка с Договор за покупко-продажба на МПС на
изплащане със запазване на собствеността № 02R2017 от 03.07.2017 г. при който на ищцата е
предоставен от ответника за ползване лек автомобил „БМВ“ с рег. №…….срещу
заплащане на уговорени между страните месечни
вноски.
В
случая ищецът «……..» ООД претендира ответницата по насрещния иск А.И.Б. да му
заплати сумата от 6950.00 лева, включваща дължим дневен наем за период от 139
дни в размер на 50.00 лева дневно за това, че ответникът не е могъл да ползва
собствения си лек
автомобил „БМВ“ с рег. №……., с начална дата на периода от 03.07.2019 г. поради неизпълнение от страна на
ответницата на задължението й по договора да заплати пълната стойност на
продажния автомобил, за да й бъде прехвърлена собствеността върху него.
Предмет на настоящото производство е сума, която ищецът претендира за
това, че ответникът, държейки собствената му вещ се е обогатил за сметка на
ищеца, което правоотношение намира основание в чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно цитираната разпоредба “всеки, който
се е обогатил без основание за сметка на другиго, следва да му върне онова, с
което се е обогатил, до размера на обедняването”, като горното право на иск
възниква само в случаите, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се
защити. Съставът на чл.59, ал.1 от
С оглед установеното по
конкретното дело, а именно, че вещта в претендирания период от 139 дни, считано
от 03.07.2019 г. не е била във владение на
ответницата Б., а се е намирала като веществено доказателство по досъдебно
производство № 630/2019 г. по описа на 05 РУ СДВР, тъй като на 19.03.2019 г. е
била противозаконно отнета, то същата не е можела да се обогати за сметка на
ищеца, нито пък той е можел да ползва по някакъв начин процесния лек автомобил,
с оглед представените доказателства, че същият е освободен като веществено доказателство едва на
09.01.2020 г., когато е върнат на собственика ищец «………» ООД.
В подкрепа на това обстоятелство са представените по делото удостоверение от 05 РУ СДВР от 07.10.2019 г. удостоверяващо отнемането на
автомобила и разписка от 09.01.2020 г.
за връщане на лекия автомобил. След като ответницата не е имала каквато и да е
възможност да ползва и да се разпорежда с вещта, собственост на ищеца, няма как
да се е обогатила за негова сметка без основание, поради което не е налице
неоснователно обогатяване и тя не дължи връщане на сума равна на размера на
обедняването на ищеца. Предвид изложените съображения се
налага изводът, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
ответницата Б. по чл.59, ал.1 от
По разноските:
По първоначалния иск, с оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата Б. следва да
бъде осъдена да заплати на ответника «…….» ООД направените разноски, но с оглед
изявлението на ответното дружество, че не претендират разноски, такива не
следва да бъдат присъждани.
По насрещния иск на основание чл.78, ал.3 от ГПК с оглед извода за неоснователност на
претенцията, ищецът «……….» ООД следва да заплати на ответницата Б. направените
от нея разноски за процесуално представителство в размер на 750.00 лева. Ищецът
възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът счита за
неоснователно, тъй като съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на дължимия адвокатски хонорар
в случая възлиза на 677,50 лева, което сочи че заплатената сума за процесуално
представителство от 750.00 лева е в
рамките на минимално установения размер.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.И.Б., ЕГН ********** *** чрез
пълномощника си адв. Х. със съдебен адрес:*** срещу ответника ”…….” ООД, ЕИК …….
представлявано от управителя Р. Б. П.
със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., бул. „……….“ № .. със
съдебен адрес:*** чрез адв. Д. иск с правно основание чл.55 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8647,79 лева
/осем хиляди шестстотин четиридесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки/
дължима на отпаднало основание във връзка със сключен между страните Договор за
покупко-продажба на МПС на изплащане със запазване на собствеността № 02R2017
от 03.07.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ”………….” ООД, ЕИК……..представлявано от управителя Р. Б. П. със седалище и адрес на
управление: гр.С., район С., бул. „…………….“ № … със съдебен адрес:*** чрез адв. Д.
срещу А.И.Б., ЕГН ********** *** чрез пълномощника си адв. Х. със съдебен
адрес:*** иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6950.00 лева /шест хиляди
деветстотин и петдесет лева/, включваща дължим дневен наем в размер на 50.00
лева за период от 139 дни, считано от 03.07.2019 г.
ОСЪЖДА ”………………” ООД, ЕИК…………да
заплати на А.И.Б., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 750.00 лева
/седемстотин и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: