РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Пловдив, 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на трети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Ранчев
Членове:Веселин Г. Ганев
Милена Б. Рангелова
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
в присъствието на прокурора Н. Божилов
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600409 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 457, ал. 2-5 НПК във връзка с чл. 44, ал.
12 ЗЕЕЗА.
Образувано е по частна жалба на адв. Г., сл. защитник на осъдения П. И.
К., срещу решението по ч.н.д. № 591/24г. по описа на ОС-Пазарджик, с което е
приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от шест
месеца, наложено на К. с решение на Наказателен съд гр. Б., Франция, като
деянието е квалифицирано по чл. 325, ал. 2 НК на България, а на основание чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС е определен „строг“ първоначален режим на
изпълнение на наказанието.
Жалбата е своевременно депозирана. С нея решението на
първоинстанционния съд се атакува двуаспектно – възразява се и срещу
правното окачествяване на деянието като хулиганство, и относно избора на
режим за неговото изтърпяване. Обосновава се мнение, че извършеното от К.
посегателство осъществява състава на леката телесна повреда, а режимът на
изпълнението му следва да е общ, включително ако се отхвърли
предложението за правната квалификация. Формулирано е искане да се
измени актът на окръжния съд.
Впоследствие е постъпило писмено изложение от страна на осъдения, с
което са наведени допълнителни аргументи в подкрепа на споменатото
1
искане.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като
прецени доказателствата по делото и обсъди доводите и съображенията на
страните, прие жалбата за неоснователна.
Процесуалната история на делото е коректно и пълноценно изложена в
решението на окръжния съд и въззивната инстанция направо препраща към
първоинстанционните мотиви в тази им част.
Споделят се и съображенията за наличие на предпоставките за
уважаване искането на прокуратурата за привеждане в изпълнение на
определеното от чуждестранния съд наказание лишаване от свобода на П. К..
Претенцията за преквалифициране на деянието като престъпление срещу
здравето, не е мотивирана. Съображенията на проверяваната инстанция за
засягане на обществените отношения, осигуряващи обществените ред и
спокойствие, са правилни и ПАС вижда осъществени всички елементи от
състава на хулиганството с изключителен цинизъм по смисъла на чл. 325, ал. 2
НК. Не е основателно становището за липса на хулигански мотив – очевидно
е, че желанието да се покаже явно неуважение към обществото е възникнало и
се е развило успоредно с намерението за засягане на половата
неприкосновеност на сучайно срещнатата във влака Т.-Б. жена.
Не се оказва основателно и виждането на защитата за изтекла давност за
изпълнение на наказанието. Според българския наказателен закон, приложим
в случая, въпросната давност е 5-годишна при положение че наложеното
наказание е лишаване от свобода за срок, по-малък от три години. Срокът от 5
години е започнал да тече от влизането на чуждестранния съдебен акт в сила
през 2019г., бил е прекъсван с действия на компетентните органи по
привеждане наказанието в изпълнение и към момента не е изтекла
абсолютната давност от 7 години и 6 месеца.
Правилно е определен „строг“ първоначален режим за изтърпяване на
наказанието шест месеца лишаване от свобода, наложено за горното
умишлено престъпление. Съобразени са приложимите правила на българския
ЗИНЗС. Според фиксирания в решението член 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от този
закон „строг“ трябва да е режимът за изпълнение на наказанието лишаване от
свобода, ако осъденият вече е търпял ефективно наказание лишаване от
свобода и от момента на изтърпяването му до инкриминирания момент са
изминали не повече от пет години. Точно такъв е настоящият случай – К. е
изтърпял на 20.03.2016г. определеното му след групиране на наказанията по
н.о.х.д. № 1652/13г. на РС-Пазарджик и по н.о.х.д. № 483/14г. на РС-
Пазарджик общо най-тежко наказание три години лишаване от свобода. От
тази дата до извършването и осъждането на престъплението, предмет на
чуждестранното наказателно дело, не са изминали повече от пет години.
К. не е бил реабилитиран за осъжданията си по споменатите български
дела, така че противното мнение на неговия защитник не е основателно, пък и
реабилитацията не е релевантна при решаване въпроса за режима, в какъвто
смисъл е редакцията на споменатата буква „б“ на чл. 57, ал.1, т. 2 ЗИНЗС.
2
Не е приемливо и алтернативното предложение – за определяне на
следващия по-лек режим поради това, че К. представлявал личност с невисока
степен на обществена опасност, т.е. на основание чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС. В
аспекта на неговото богато и разнообразно съдебно минало подобен извод би
бил съвсем необоснован.
Правилно е зачетено времето на задържането на К., а и по тази част от
решението защитата не оформя някакво възражение.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани основания за
изменение или отмяна на решението на ОС-Пазарджик.
По изложените съображения съдът в настоящия състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението № 156/15.08.2024г. по ч.н.д. № 591/24г. по
описа на ОС-Пазарджик, с което е приведено в изпълнение при „строг“
първоначален режим наказанието шест месеца лишаване от свобода, наложено
на П. И. К. с решение на Наказателен съд гр. Б., Франция.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3