Р Е
Ш Е Н
И Е №
260082
19.01.2021г., гр.
Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на седемнадесети
декември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
К.Иванов
С участието на секретаря П. Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 2153/ 2020 г по описа на ПОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното
производство е образувано по жалба на М.К.Д. ***, чрез адв. Я.П.,***, с посочен
адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, ул.“*** изцяло против Решение № 2304/
07.07.2020г. постановено по гр. д. № 20217/ 2018г. по описа на Пловдивски
районен съд – ХIV гр. с. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на
обжалваното решение както в частта, в която е уважен предявения срещу
жалбоподателката от дружеството „Танспед“ ЕООД иск за размера от 700,68 лева, така и в частта, в
която е отхвърлен предявения от жалбоподателката срещу дружеството насрещен иск
по чл.109 ЗС. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.
Постъпил
е писмен отговор от въззиваемата страна – „Танспед“ ЕООД- гр.Пловдив, чрез адв.
Л. В., с който отговор по мотивирани съображения се оспорва основателността на въззивната
жалба и се иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно. Претендира
се присъждане на разноски за въззивната инстанция съобразно представен списък
по чл.80 ГПК и ДПП.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери
следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Ищцовото
дружество е поискало осъждане на ответницата за сумата 1875 лв , представляваща
припадаща се съобразно правата на ответницата стойност на направени разходи за
отремонтиране на покрив на съсобствена с ответницата и лицето К. С. жилищна
сграда на адм.адрес ул.“**** в гр. Пловдив, наложен поради усилени течове през
периода 2016/ 2017г. компрометирали покривната конструкция на сградата в
резултат на падане на клони на намиращо се до сградата дърво. За това били
правени опити да бъде известена ответницата, но известията били връщани от
Български пощи.
Ответницата оспорила иска с
довода за липса на строителна документация за извършването
на ремонта и без нейно знание, отделно от
което ищецът бил извършил и строителни работи за обособяване на общата част
тавана на сградата в жилищно помещение. Въз основа на сочените обстоятелства
ответницата е предявила насрещен иск против
ищцовото дружество по чл.109 ЗС за премахване на извършените преустройства на
таванското помещение, което препятства ползването на част от тавана съобразно
правата й.
По първоначално предявения от
ищцовото дружество иск районният съд е квалифицирал иска по чл.30, ал.3 вр. с
чл.41 ЗС изхождайки от установеното по делото наличие в сградата на два
самостоятелни обекта, при което приложимо изключението на чл.3 ЗУЕС. При тази
правна квалификация, въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, както и СТЕ, за
установените извършени от ищеца необходими разноски по поддържането на общата
вещ районният съд е уважил иска на основание чл.30, ал.3 ЗС, които разноски за
ремонтни работи са предпазили вещта от развала.
По насрещния иск при
изясняване от фактическа страна въз основа на събраните по делото доказателства
/СТЕ/ безспорно е установено по делото,
че в таванското помещение е извършено обособяване на помещение за жилищни
нужди, чрез полагане на бетонен пояс, преградни стени и врата, разположени на
45 кв от тавана, при площ на сградата от 109 кв м. В тази насока, основавайки
се на установеното от експерта по СТЕ относно действието на бетонния пояс,
който като е изграден технологично правилно, е подобряващ здравината на
подпокривната конструкция я предпазва от разрушаване на тухления зид, като е
констатирано също обстоятелството, че в подпокривното пространство са
съществували и преди преустройството обособени помещения, както и изхождайки от
размера на площта, усвоена за процесното помещение, съдът е направил извод за
това, че е налице достатъчна свободна площ
за достъп от ответницата до тавана, отчитайки и правата в
съсобствеността в размера от 1/8 ид.ч. върху общите части. Въз основа на събраните по делото
доказателства, вкл. показанията на св. К. С., съсобственик с права в
съсобствеността с 3/ 8 ид.ч. върху
общите части, е отчетено обстоятелството, че е извършено неформално разпределение
на ползване на процесната площ с ищцовото дружество, като собственик на
½ от общите части, поради което е налице и решение на собствениците ,
притежаващи повече от половината от собствеността върху процесния обект , което
обвързва останалите собственици. С оглед на това и извън обстоятелството, че
процесното преустройство на част от таванското помещение е извършено без
съгласие на ответницата, същото не лишава последната да ползва тавана съобразно
правата си на собственост върху ½ ид.част след като не засяга правата на останалите
съсобственици.
С
депозираната въззивна жалба жалбоподателката чрез проц.си представител
формулира оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и постановяване на решението при нарушение на
процесуалните правила и материалния закон въз основа на съображенията: по
отношение на уважения иск от дружеството – ищец се счита, че решението на
първоинстанционния съд е при определена неправилна квалификация на предявения
иск, като още в самото начало била посочена такава по чл.30, ал.3 ЗС, която е
намерена за приложима съгласно чл.3 ЗУЕС. Този извод на съда се оспорва като
неправилен и несъответен на представените по делото доказателства, а именно
документи за собственост и скица на поземлен имот № 15-318922-21.05.2018г. на
жилищна сграда с идентификатор на
сградата 56784.514.** на административен адрес в гр.Пловдив, ул.“***, за която
се сочи да е от три етажа. Налице били и общодостъпни данни на КККР на
гр.Пловдив в уеб сайта на АГКК, според които процесната сграда била от 4
самостоятелни обекта. С оглед на това се обосновава последваща теза за
неправилно изключване от районния съд приложимостта на ЗУЕС, поради което и
неприложимост на императивните разпоредби към спорното право, като се
извършва позоваване на нарушения на
разпоредби на ЗУЕС / чл.11, ал.1, т.8, чл.17, ал.2, т.1 ЗУЕС/, както и на
разпоредби на ЗУТ / 144, чл.145, чл.148,чл.149 чл.160, ал.1, чл.185/.
Доводите
за неправилна квалификация на предявения от ищцовото дружество иск е неоснователен и не се доказва от
представените по делото писмени доказателства. От представената по делото Скица на ПИ № 15 -
318922 от 21.05.2018г. на СГКК-гр.Пловдив
относно ПИ с идентификатор 56784.514.154
по отношение на сградата 56784.514.154.1 със застроена площ от 109 кв м са
посочени брой етажи 3, но видно от Скица № 15-318930-21.05.2018г. на СГКК - гр.Пловдив данните за
самостоятелните обекта в сградата са за два броя с предназначение жилище,
апартамент. В този смисъл дори и приземния и тавански етажи да се наименовани
етажи, то това не означава, че същите имат характер на самостоятелни обекти на собственост, като
съобразно изричната разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗС тези помещения по
предназначението си служат за общо ползване.
С оглед на това възражението относно броя на самостоятелните обекти въз
основа на позоваване на данни от уеб сайта на АТКК е несъстоятелен, доколкото
доводът от една страна не се подкрепя от надлежни доказателства по делото,
както и в тази насока за изследване не е повдигнат своевременно в
първоинстанционното производство, а към
настоящия момент е налице преклузията по чл.266, ал.1 ГПК за заявяване на
твърдения извън формираните по делото спорни въпроси. Така следователно и
доколкото установено се явява по делото, че самостоятелните обекти на
собственост се явяват до три в процесната жилищна сграда и принадлежат на
различни собственици / в случая на ищцовото дружество, съсобственика К. С. и
ответницата М. Д./, то приложими се явяват принципно разпоредбите на чл. 30, ал.3, чл.31, ал.1 и чл.32, ал.2 Закона за собствеността,
съобразно изричната препращаща норма на чл.3 от ЗУЕС. В този смисъл правната
квалификация от районния съд, разглеждайки предявения от ищцовото дружество иск
за заплащане припадащата се част от стойността на тежестите във връзка със
съсобствеността, в случая явяващи се необходими разноски за запазване на вещта.
Доколкото по делото са събрани безспорни доказателства за извършените ремонтни
работи от страна на съсобственика дружеството – ищец за ремонт на покривната
конструкция, наложен и наложителен поради вредно въздействие при падане на клони
от съседно намиращо се дърво, както и разходите, поети от дружеството, то искът
за заплащане на припадащата се част в установения размер от 700,68 лева
съобразно квотата на ответницата в съсобствеността на основание чл.30, ал.3 ЗС
се явява доказан по основание и размер и подлежи на уважаване, в каквато насока
е постановеното решение на районния съд.
По насрещния иск.
Установено се явява по делото, че ищцовото
дружество е извършило преустройство на таванското помещение при промяна на част
от площта на помещението по предназначение чрез обособяването му за жилищни
нужди, за което не е изисквано или получавано съгласието на ответницата като
съсобственик на 1/8 идеална част от съсобствеността по отношение на този обект
на собственост. Безспорно е, че от гледна точна на императивни разпоредби на
ЗУТ , вкл. чл.144 - чл.145 ЗУТ, както и изричната разпоредба на чл.149, ал.2 ЗУТ относно осигуряване на одобрени строителни книжа и получаване на съгласие
от заинтересованите лица са налице нарушения при процесното обособяване на част
от таванското помещение, вкл. чрез промяна на неговото предназначение. Действително
ТР № 31/ 84 г. от 06.ІІ1985г. по гр.д.№ 10/84г на ОСГК на ВС в решаващата си
част постановява „ Основният на чл.109, ал.1 ЗС иск срещу съсобственик на
недвижим имот или собственик на съседен имот за прекратяване на създаващо
пречки за ползване на съсобствения или съседния имот неоснователно действие,
съставляващо строеж, изграден при отклонение от разрешението за строеж и от
другите строителни книжа или в нарушение на действащи разпоредби, е допустим.“
Като „съдилищата са компетентни да
разрешат спора дали направеният без разрешение или в отклонение на разрешението
и на други строителни книжа строеж подлежи на премахване“. Не се намира от
въззивния състав обаче, че същественият елемент от фактическия състав на
негаторния иск по чл.109 ЗС за установяване на фактически създадената пречка за
ползване на съсобствения имот от съсобственика съобразно обема на правата,
отделно от приложимостта на принципа за притежаваното от съответния
съсобственик право на собственост върху всяка точка от съсобствената вещ, не
подлежи на доказване. В тази насока се намира да е и актуалното Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017г. на ВКС по т.д.№ 4/
2017г. на ОСГК на ВКС в частта му на т.3, с което се постановява условието „ за
уважаване на иска с правна квалификация чл.109 е необходимо ищецът да докаже,
че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право“. В
тази насока е налице и актуална съдебна
практика / по чл.290 ГПК Решение №11/ 23.02.2018г по гр.д.№ 954/ 2017г. на ВКС
. ІІ ГО, Решение № 182/ 02.01.2019г. по гр.д.№ 4928/ 2017г. на ВКС , І ГО и
др./. В случая именно не се намира за обоснована тезата на ищцата по насрещния
иск относно степента на извършените по вид фактическите действия от страна
на ответника по този иск като такива
въздействия върху общата вещ, осуетяващи прякото реализиране на правомощието ползване
на съсобствената вещ по нейното предназначение от ищцата съобразно обема на
своите права в рамките на общата площ на вещта. Сами по себе си освен обособяване на част от
площта на таванското помещение, несъответно на изискванията на императивната правна
уредба, не се твърдят други фактически действия, пречещи на ищцата да реализира
всички правомощия по притежаваното от същата право на собственост върху
съсобствената вещ. В контекста на изложеното следва да се съобрази и
приложимостта на разпоредбата на чл.32, ал.1 ЗС във връзка с чл.3 ЗУЕС в насока
на установеното от разпитания по делото св.К. С. относно неформално взетото
решение на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от общата вещ по нейното ползването и управление. По така изложените съображения предявения
негаторен иск се намира за неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне, в
каквато насока е и постановеното обжалваното решение на районния съд, което ще
се потвърди като правилно.
С оглед изхода от правния спор пред въззивната
инстанция на въззивамета страна следва да се присъдят направените по делото
разноски в размер на 1 250 лв, съобразно списък по чл.80 ГПК и ДПЗС от
08.09.2020г.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК , въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2304/ 07.07.2020г. постановено по
гр. д. № 20217/ 2018г. по описа на Пловдивски районен съд – ХIV гр. с.в частта,
в която е осъдена
М. К.Д., ЕГН **********, да
заплати на „Танспед“ ЕООД, ЕИК *********,
сумата от 700.68 лева, представляваща припадащата се част от
стойността на разходи за ремонт на източната част от
покрив на сграда с идентификатор 56784.514.154.1 по КК на гр.
Пловдив, ул. ***, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаването на исковата молба на 20.12.2018г. до изплащането на вземането; КАКТО
И В ЧАСТТА, В КОЯТО Е , ОТХВЪРЛЕН предявения от М. К.Д., ЕГН ********** срещу „Танспед“
ЕООД, ЕИК *********, насрещен иск по
чл. 109 ЗС за осъждането на „Танспед“ ЕООД, да преустанови неоснователни
действия, които пречат на М.
К.Д. да упражнява правото си на собственост върху 1/8 ид.ч.
от таванския етаж на сграда с 56784.514.** по КК на гр. Пловдив, ул. ****, чрез: премахване на бетонния пояс,
изпълнен по цялото протежение на обособения нов обект, премахване на преградни тухлени зидове,
възстановяване на отвора на
съществувалата врата, премахване на изпълнена нова врата, премахване на зида
над новата врата и на поставените плоскости от гипсокартон, премахване на
изпълнен нов прозоречен отвор, премахване на изградените общо 4 прозореца в
парапети на фасада север и изток и на климатик, както и премахне на изградените
нови вътрешни стени, врати, замазка, настилка и жилищното обзавеждане.
В
НЕОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА М. К.Д., ЕГН ********** да заплати на „Танспед“ ЕООД, ЕИК ********* сумата 1250 лв / хиляда
двеста и петдесет лева/ - направени разноски за въззивната инстанция за
адв.възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от получаването му пред ВКС
на РБ.
Председател: Членове: