Решение по дело №626/2023 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 361
Дата: 20 февруари 2024 г. (в сила от 20 февруари 2024 г.)
Съдия: Силвия Андреева Житарска
Дело: 20237080700626
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№361

гр. Враца, 20.02.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, административнонаказателен състав, в публично заседание на  23.01.2024г. / двадесет и трети януари две хиляди  двадесет и четвърта година/ в състав:

                                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА

             ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

                                 НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

 

при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА КАН дело №626  по описа на АдмС – Враца за 2023 г.  и  за  да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба на Б.И.М., против Решение №255/13.09.2023г., постановено по АНД № 600 по описа за 2023г. на Районен съд  Враца, с което е потвърдено  издаденото против него от Началник група към ОДМВР Враца,  РУ- Враца, НП № 23-1795-000153/23.05.2023г. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение. Иска се отмяна на решението от настоящата инстанция и постановяване  на друго, с което да бъде отменено наказателното  постановление. Претендират се разноски по делото. Представено е становище от касатора, чрез  адв. Т..

Ответникът – Началник група в РУ-Враца към  ОДМВР – Враца не изразява становище по касационната жалба.  

Участващият в касационното производство прокурор от ОП – Враца дава заключение за оставяне в сила на решението, като законосъобразно, обосновано и правилно.

В касационното производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема  за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл.211, ал.1 АПК, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

 Предмет на делото е Решение №255/13.09.2023г., постановено по АНД № 600 по описа за 2023г. на Районен съд  Враца, с което е потвърдено  НП № 23-1795-000153/23.05.2023г., издадено  от Началник  група към ОДМВР Враца,  РУ- Враца, с което на основание  чл. 174, ал.1, т.2 ЗДвП  на   Б.И.М. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1  ЗДвП.  

За  да потвърди НП районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при тяхното издаване са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Нарушението е надлежно индивидуализира-но, като са посочени дата, час и място на извършване, изчерпателно е описано нарушението от фактическа страна, посочена е нарушената законова разпоредба, както и съответната норма, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на нарушителя. Посочени са всички необходими елементи, които определят и индивидуализират вмененото във вина на нарушителя административно нарушение. Съдът е обсъдил събраните  доказателства и  въз основа на тях  е приел за  безспорно установено и доказано, че  на ………………………..жалбоподателят и настоящ касатор е управлявал лек автомобил „БМВ Х5” с рег. ***** след употреба на алкохол, преди да е преминало въздействието му. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARВВ 0005, който е отчел 1,20 промила алкохол в издишания въздух. Пробата е извършена на ……. и е показана на водача. Издаден е талон за медицинско изследване № 095633. Прието е, че е осъществен състава на адм.нарушение по чл.5,ал.3,т.1 ЗДвП и правилно е ангажирана отговорността на нарушителя от АНО, като наказанията са правилно определени в предвидените  фиксирани по вид и размери в чл.174,ал.1,т.2 ЗДвП. Не е налице и маловажност на случая по чл.28 ЗАНН.  

Решението е правилно.

Изведените правни изводи на въззивния съд за потвърждаване на наказателното постановление се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на тях и в съответствие с доказателствената им стойност правилно е установил фактическата обстановка, поради което не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, които да съставляват касационно основание за отмяна на решението. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото районният съд е приел, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, а именно управление на МПС с концентрация на алкохол 1,20 промила, установена по надлежния ред. Същото е безспорно установено и доказано от събраните по делото доказателства, поради което и правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора на основание  чл.174, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Правилна се явява и констатацията на въззивната инстанция, че не се прилага на чл.28 ЗАНН за маловажност на административното нарушение, съгласно чл.189з от ЗДвП. Споделят се и изводите, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН.

Що се касае до обстоятелството дали техническото средство е преминало през проверка от БИМ или от лица, оправомощени от Председателя на ДАМТН, съдът приема, че независимо че това не е оспорено с жалбата пред РС, нито е искано събиране на доказателства в тази насока, данните от разпечатката от техническото средство намираща се на л.19 от въззивното дело, че е калибровано на 23.11.2022г. са достатъчни за установяване на този факт.

С оглед на изложеното възраженията на касатора са неоснователни. Пред въззивната инстанция, нито пред касационната инстанция жалбоподателят  е посочил и представил каквито и да било доказателства, които да опровергават отразените в АУАН и в НП факти и обстоятелства. След като презумптивната доказателствена сила на АУАН, законодателно закрепена в чл.189, ал.2  ЗДвП не е оборена в производството пред съда, следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са установени от полицейските органи в хода на административнонаказателното производство. По този начин законодателят изрично е разпределил доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта доказването на факти, които оборват установеното в него. В случая, че оспорващият не приема резултата от Алкотест Дрегера, следваше да се възползва от издадения му талон № 095633 за медицинско изследване  и след лабораторен анализ на кръвната проба да опровергае установените от техническото средство 1,20 промила алкохол в издишания въздух по време на проверката от контролния орган. Видно е от  данните по преписката, че такова изследване не е направено, а отразените в талон за изследване резултати не са оспорени от касатора.

Не се споделя и възражението, че актосъставителя не е имал право да извършва проби с техническо средство и не попада в кръга от лица по чл.165, ал.2,т.6 ЗДвП е също неоснователно и не се подкрепя от доказателства по преписката на РС.

          При служебна проверка на решението относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на основания извън посочените в касационната жалба, съдебният състав не намира такива, сочещи на отмяната му. Обжалваното решение е постановено от законен състав, в рамките на неговата компетентност и на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон.

Предвид изложените съображения, обжалваното решение се явява материално и процесуално законосъобразно, обосновано и правилно, с оглед на което следва да бъде оставено в сила, а  касационната жалба против него да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски, макар и своевременно предявена, се явява неоснователна. От страна на ответника не са претендирани разноски.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2, вр. чл. 218 АПК    Административен съд – Враца

                                  РЕШИ:

 

           ОСТАВЯ  В  СИЛА  Решение №255/13.09.2023г., постановено по АНД № 600 по описа за 2023г. на Районен съд  Враца, с което е потвърдено  НП № 23-1795-000153/23.05.2023г.  на Началник група към ОДМВР Враца,РУ-Враца.       

         

           Решението е окончателно и не подлежи  на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                  2.