Р Е Ш Е Н И Е
№………, град Шумен, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното заседание на двадесет и
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при секретаря Ив. Велчева
като разгледа докладваното от административен
съдия Р. Цветкова адм.д. №207 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.156 и сл. във вр. с чл.129 ал.7 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК), образувано по подадена жалба от Н.К.П. с ЕГН **********,
чрез пълномощник адв.С.С.при ШАК, със съдебен адрес ***, против отказ на
заместник изпълнителния директор на НАП София за възстановяване на суми за ДДС и
образуване на производство по чл.129 ал.1 от ДОПК, обективиран в писмо
изх.№24-26-55#2/15.10.2019 г. и писмо изх.№24-26-60/03.12.2019 г., потвърден с
Решение №57/12.05.2021 г. на Директора на дирекция ОДОП град Варна при ЦУ на
НАП, поправено с Решение №57-П/07.06.2021 г. на Директора на дирекция ОДОП град
Варна при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят твърди, че отказът е издаден от некомпетентен орган, тъй
като липсват доказателства изпълнителният директор на НАП, до който е било
депозирано искането за възстановяване на суми по СД по ЗДДС от 11.02.2016 г. и
от 28.09.2017 г., съответно за сумата в размер на 287.42 лв. и в размер на
621.60 лв., да е упълномощил или възложил на заместник изпълнителния директор
на НАП да се произнесе по депозираното от него искане, както и няма произнасяне
по искането за отвод по правилото на чл.76 ал.2 от ДОПК. Жалбоподателят твърди,
че органът по приходите не се е съобразил и с постановеното Решение на АдмС
град Варна по адм.д.№1857/2016 г. по описа на същия съд, поради което е
постановил незаконосъобразнни актове. На сочените основания жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени оспорените отказите и да му
присъди направените по делото разноски.
Ответната страна Директор на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" град Варна при ЦУ на НАП, редовно призован,
не изпраща представител, но е представено писмено становище от процесуален
представител гл. юрисконсулт М. М., редовно упълномощено, с което счита жалбата
за неоснователна. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:
Първоначално е било образувано адм.д.№181/2020 г. по описа на АдмС град
Шумен по жалба на Н.К.П.срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП
по подадена пред него жалба от 13.12.2019 г. срещу отказа на зам. изпълнителния
директор на НАП за възстановяване на исканите суми и образуване на производство
по реда на чл.129 ал.1 от ДОПК, обективиран в писмо изх.№24-26-55#2/15.10.2019
г. и писмо изх.№24-26-60/03.12.2019 г. С Определение №181 от 18.11.2020 г. по
адм.д.№181/2020 г. Шуменският административен съд е прекратил производството и
е оставил без разглеждане жалбата, като е приел, че същата е насочена срещу
акт, който не подлежи на обжалване. Така постановеното определение е било
атакувано от Н.П.пред ВАС на Р България и е било образувано адм.д.№13507/2020
г. С Определение №286 от 11.01.2021 г. по адм.д.№13507/2020 г. ВАС на Р
България е отменил Определение №181 от 18.11.2020 г. по адм.д.№181/2020 г.
Шуменският административен съд и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените
действия. В мотивите ВАС на Р България е посочил, че в писмо изх.№24-26-55#2/15.10.2019
г. на заместник изпълнителния директор на НАП е обективиран изричен отказ за
възстановяване на суми по ДДС по искане вх.№11848/11.09.2019 г., депозирано от Н.К.П.,
който по правилото на чл.152 от ДОПК подлежи на обжалване пред съответния
директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП.
В тази връзка и доколкото в предявената жалба се съдържа по същество оспорване
на отказа за възстановяване на суми за ДДС, ведно със законната лихва,
касационната инстанция е указала, че административният съд е следвало да остави
жалбата без движение за уточняване предмета на спора по отношение на издадения
изричен отказ за възстановяване на суми за ДДС по искане вх.№11848/11.09.2019
г., обективиран в писмо изх.№24-26-55#2/15.10.2019 г. на заместник
изпълнителния директор на НАП, както и да извърши преценка по отношение на
сроковете, предвидени в чл.146 от ДОПК.
Въз основа на тези указания и направеното уточнение по отношение
предмета на спора от жалбоподателя с молба от 26.01.2021 г., в която изрично е
посочил, че обжалва отказ за възстановяване на суми по искане вх.№11848/11.09.2019
г., обективиран в писмо изх.№24-26-55#2/15.10.2019 г. и писмо
изх.№24-26-60/03.12.2019 г. на заместник изпълнителния директор на НАП, АдмС
град Шумен с Определение №92 от 27.01.2021 г. по адм.д.№181/2020 г. е оставил
жалбата без разглеждане, прекратил е производството и е изпратил по
подведомственост на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ град Варна при ЦУ на НАП за произнасяне по предявена жалба от Н.П. с
вх.№11848#7/13.12.2019 г. срещу писмо изх.№24-26-55#2/15.10.2019 г. и писмо
изх.№24-26-60/03.12.2019 г. на заместник изпълнителния директор на НАП. Съдът е
приел, че доколкото не е изчерпан задължителния ред за обжалване по реда на
чл.152 от ДОПК, то така предявената жалба срещу отказ за възстановяване на суми
по искане вх.№11848/11.09.2019 г., обективиран в писмо
изх.№24-26-55#2/15.10.2019 г. и писмо изх.№24-26-60/03.12.2019 г. на заместник
изпълнителния директор на НАП, направо пред съда по реда на чл.156 от ДОПК се
явява процесуално недопустима. Така постановеното определение е влязло в сила и
преписката е била изпратена на Директора на Дирекция ОДОП град Варна при ЦУ на
НАП.
Следва да се посочи, че съдът по адм.д.№181/2020 г. по описа на АдмС
град Шумен, съгласно дадените указания на ВАС на Р България, е изследвал и фактът
дали са налице доказателства, установяващи кога е бил връчен на жалбоподателя
оспорения от него отказ, обективиран в писмо изх.№24-26-55#2/15.10.2019 г. и
писмо изх.№24-26-60/03.12.2019 г. на заместник изпълнителния директор на НАП.
Съгласно справка от 21.01.2021 г. на НАП не са налице доказателства и няма
данни за връчване на жалбоподателя на писмо изх.№24-26-55#2/15.10.2019 г. и
писмо изх.№24-26-60/03.12.2019 г. на заместник изпълнителния директор на НАП.
Посочено е също, че няма данни жалба вх.№11848#7/13.12.2019 г., предявена от Н.П.
до изпълнителния директор на НАП да е била препратена на Директора на Дирекция
ОДОП Варна при ЦУ на НАП, както и данни за произнасяне по жалбата или други
действия по реда на ДОПК.
Въз основа на така постановеното Определение №92 от 27.01.2021 г. по
адм.д.№181/2020 г. по описа на АдмС град Шумен и събраните доказателства, Директорът
на дирекция ОДОП град Варна при ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение №57/12.05.2021 г., поправено с Решение №57-П/07.06.2021 г., с което
е потвърдил отказа на заместник изпълнителния директор на НАП, обективиран в
писмо изх.№24-26-55#2/15.10.2019 г. и писмо изх.№24-26-60/03.12.2019 г.
В настоящото производство жалбоподателят не обжалва Решение
№57-П/07.06.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП град Варна при ЦУ на НАП, с
което е извършена поправка на очевидна фактическа грешка в Решение
№57/12.05.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП град Варна при ЦУ на НАП.
Административното производство е започнало по подадено искане на
11.09.2019 г. с вх.№11848 от жалбоподателя Н.К.П. до Изпълнителния директор на
НАП гр.София, чрез офис Шумен на ТД на НАП град
Варна, за възстановяване на сума в размер на 287.42 лв., ведно със законната
лихва по Справка за извършено приспадане на ДДС с вх.№2700-1235564/11.02.2016 г.
и за възстановяване на сума в размер на 621.61 лв., ведно със законната лихва
по Справка за извършено приспадане на ДДС с вх.№2700-1284043/09.03.2017 г. Направено
е и искане от страна на жалбоподателя за възлагане на проверката от независим
квалифициран орган от ЦУ на НАП, тъй като жалбоподателят е направил отвод на ТД
на НАП град Варна, който орган да извърши проверка, въз основа на която да му
възстанови горните суми, ведно със законните лихви за забава, считано съответно
от 13.03.2016 г. и от 28.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумите. Към
искането си жалбоподателят е приложил 2 бр. справки – Справка за извършено приспадане на ДДС с вх.№2700-1235564/11.02.2016 г. и
Справка за извършено приспадане на ДДС с вх.№2700-1284043/09.03.2017 г., справки
за законните лихви, Решение №23/10.01.2017 г. по адм. д. №1857/2016 г. по описа
на АдмС град Варна и Протокол от 27.01.2017 г. за допълване на съдебно решение
и банкова сметка ***.
С писмо изх.№24-26-55#2/15.10.2019 г., подписано от заместник
изпълнителния директор на НАП град София, жалбоподателят Н.П. е бил уведомен, че
от началото на 2016 г., в качеството му на търговец е бил субект на шест
проверки за прихващане или възстановяване, четири проверки за установяване на
факти и една ревизия от органите по приходите при дирекция „Контрол“ от
различни офиси при ТД на НАП град Варна. Всички производства са възложени чрез
процедура за автоматично разпределение, приключили са в законовия срок и не са
констатирани превишаване на служебните правомощия и непрофесионално отношение.
Установено било, че при една от проверките е обжалван АПВ №П-03002718002593-004-001/17.01.2018
г. и Директорът на Дирекция “ОДОП“ град Варна е издал решение за оставяне
жалбата без разглеждане №44/18.04.2018 г., а всички останали извършени
контролни производства не били оспорени и обжалвани по реда и в срока по ДОПК и
не съществували данни да са били оспорени констатациите и изводите на органите
по приходите в издадените от тях приключващи документи. По отношение искането
за възстановяване на сума в размер на 287.42 лв., декларирана в СД по реда на
ЗДДС с вх.№2700-1235564/11.02.2016 г., ведно със законната лихва, е възложена и
извършена проверка по прихващане или възстановяване /ППВ/ по реда на чл.92 ал.1
от ЗДДС, приключила с АПВ №П-03-002716027191-004-001/01.03.2016 г. С АПВ от
данъка за възстановяване в размер на 316.99 лв. е било прихванато задължение за
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ по подадена ГДД по реда на чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№274391600037902/12.02.2016 г. и след извършеното прихващане не е
налице остатък за възстановяване. По отношение искането за възстановяване на
сума в размер на 621.61 лв., декларирана в СД по ЗДДС с вх.№2700-1284034/09.03.2017
г., ведно със законната лихва, е възложена и извършена ППВ по реда на чл.92
ал.1 от ЗДДС, приключила с АПВ №П-030027117040644-004-001/28.03.2017 г. С АПВ
от данъка за възстановяване в размер на 11 459.34 лв. е прихванато задължение
за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и лихви по подадена ГДД по реда на
чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№274391600037902/12.02.2016 г. в общ размер на 856.77 лв. и
след извършеното прихващане, остатъкът от 10 602.57 лв. бил ефективно
възстановен. След приключена данъчна ревизия за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ
на ЕТ за финансова 2012 г. с издаден РА №Р-03002717002735-091-001/12.09.2017 г.,
връчен по надлежния ред на 19.09.2017 г., са установени размерът на дължимия
данък, внесените и прихванати суми, както и дължими за годишен и авансов данък
по ЗДДФЛ на ЕТ. По молба на оспорващия е издаден РА за поправка №П-03002717165793-003-001/25.09.2017
г., връчен на 26.09.2017 г., с който ефективно на оспорващия били възстановени
надвнесени лихви в общ размер на 260.59 лв. Няма данни за обжалване на РА.
Въз основа на горното административният орган заместник изпълнителния
директор на НАП София заключил, че не са налице подлежащи на възстановяване
суми, сочени в искането, поради което не е налице основание за образуване на
производство за възстановяване на сумите. Писмо изх.№24-26-55#2/15.10.2019 г.,
подписано от заместник изпълнителния директор на НАП София, било доставено чрез
куриерска фирма на посочения от П. в искането адрес за кореспонденция -пощенска
кутия 62 гр.Шумен 9700, на адв. С.С.– пълномощник, чрез куриерска фирма на
17.10.2019 г.
На 17.10.2019 г. с вх.№11848#2 по описа на ТД на НАП Варна, офис Шумен,
от жалбоподателя Н.П. е била подадена жалба срещу мълчалив отказ по искане
вх.№11848/11.09.2019 г., с молба за отмяна на мълчаливия отказ по подаденото
искане за възстановяване на суми. Във връзка с подадената жалба, с уведомително
писмо с изх.№24-26-60#1/03.12.2019 г., подписано от заместник изпълнителния
директор на НАП София, жалбоподателя е бил уведомен чрез адвокат С.С., че
експерти от Дирекция „Контрол“ при ЦУ на НАП са извършили проверка по искане с
вх.№11848/11.09.2019 г., във връзка с което на оспорващия е изпратен подробен
отговор с изх.№24-26-55#2/15.10.2019 г., съдържащ информация с кои актове за
прихващане и /или възстановяване са прихванати задължения от претендираните в
искането суми за възстановяване. В писмото е упоменато още, че от подлежащите
на възстановяване суми са били прихванати задължения за авансов данък по ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ, подадени през 2016 г. и 2017 г. и датите на надлежно връчените
актове. Повторно е възпроизведено част от съдържанието на предходното писмо, че
не са налице подлежащи на възстановяване суми и няма основание за образуване на
производство. Писмо изх.№ 24-26-60#1/03.12.2019 г., подписано от заместник
изпълнителния директор на НАП София, било доставено чрез куриерска фирма на
посочения от П. в искането адрес за кореспонденция -пощенска кутия 62, гр.Шумен
9700, на адв. С.С.– пълномощник, чрез куриерска фирма на 04.12.2019 г.
Недоволен от двете писма на заместник изпълнителния директор на НАП град
София, на 13.12.2019 г. Н.П. ги обжалвал пред изпълнителния директор на НАП
град София с жалба с вх.№11848#7, като отправил искане за отмяна на оспорените
писма и възлагане на производство по реда на чл.129 от ДОПК по искане за
възстановяване на суми с вх.№11848/11.09.2019 г.
След развилото се производство по адм.д.№181/2020 г. по описа на АдмС
град Шумен, както и постановеното Определение на ВАС на Р България по адм.д.№13507/2020
г. по описа на ВАС на Р България, предявена жалба от Н.П. с
вх.№11848#7/13.12.2019 г. срещу писмо изх.№24-26-55#2/15.10.2019 г. и писмо
изх.№24-26-60/03.12.2019 г. на заместник изпълнителния директор на НАП, е изпратена
по подведомственост на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ град Варна при ЦУ на НАП за произнасяне, който с Решение
№57/12.05.2021 г., поправено с Решение №57-П/07.06.2021 г., е потвърдил отказа
на заместник изпълнителния директор на НАП, обективиран в писмо
изх.№24-26-55#2/15.10.2019 г. и писмо изх.№24-26-60/03.12.2019 г.
Решенията са връчени на жалбоподателя на 09.06.2021 г., който е
депозирал жалба чрез органа до АдмС град Шумен на 22.06.2021 г., т.е. в
законоустановения срок.
От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата,
насочена срещу писмо изх.№24-26-60/03.12.2019 г. на заместник изпълнителния
директор на НАП София: Съдът приема, че в тази част жалбата се явява
недопустима, тъй като е насочена срещу акт, който не обективира отказ на заместник
изпълнителния директор на НАП София за възстановяване на суми за ДДС и
образуване на производство по чл.129 ал.1 от ДОПК, тъй като това писмо има
уведомителен характер. Това писмо е изпратено на жалбоподателя по повод
подадената от него жалба срещу мълчалив отказ по искане с вх.№11848/11.09.2019 г.
Видно от съдържанието на писмото, подписано от заместник изпълнителния директор
на НАП, то има само уведомителен характер за вече постановения от органа
изричен отказ в предходното писмо изх.№24-26-55#2/15.10.2019
г. на заместник изпълнителния директор на НАП София и за съдържанието на
същото, с оглед на което не носи белезите на акт, обективиращ отказ на зам.
изпълнителния директор на НАП София за възстановяване на суми за ДДС и
образуване на производство по чл.129 ал.1 от ДОПК по подаденото искане на
11.09.2019 г. с вх.№11848 от жалбоподателя Н.К.П.. С писмо изх.№24-26-60/03.12.2019
г. заместник изпълнителният директор на НАП София единствено е уведомил
жалбоподателя, че е била извършена проверка от експерти от Дирекция „Контрол“
при ЦУ на НАП по искането му с вх.№11848/11.09.2019 г. и е изпратен подробен
отговор с изх.№24-26-55#2/15.10.2019 г., съдържащ информация с кои актове за
прихващане и/или възстановяване са прихванати задължения от претендираните в
искането суми за възстановяване. Повторно е
възпроизведено част от съдържанието на предходното писмо от 15.10.2019 г., че
не са налице подлежащи на възстановяване суми и няма основание за образуване на
производство.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че в тази част жалбата е
насочена срещу акт, който не обективира отказ на зам. изпълнителния директор на
НАП София за възстановяване на суми за ДДС и образуване на производство по
чл.129 ал.1 от ДОПК по подаденото искане на 11.09.2019 г. с вх.№11848 от
жалбоподателя Н.К.П., поради което е процесуално недопустима и като такава
следва да бъде оставена без разглеждане и в тази част производството да бъде
прекратено. В този смисъл е и Определението на ВАС на Р България
№286/11.01.2021 г. по адм.д.№13507/2020 г., постановено във връзка с
адм.д.№181/2020 г. по описа на АдмС град Шумен.
По допустимостта на жалбата,
насочена срещу отказ на зам. изпълнителния директор на НАП София за
възстановяване на суми за ДДС и образуване на производство по чл.129 ал.1 от ДОПК, обективиран в писмо изх.№24-26-55#2/15.10.2019 г., потвърден с Решение №57/12.05.2021
г. на Директора на дирекция ОДОП град Варна при ЦУ на НАП, поправено с Решение
№57-П/07.06.2021 г. на Директора на дирекция ОДОП град Варна при ЦУ на НАП: Съдът приема, че жалбата в тази част е процесуално допустима. Безспорно в
този акт е обективиран изричен отказ за възстановяване на ДДС по искането на
жалбоподателя с вх.№11848/11.09.2019 г. В същият акт са изложени мотиви по
съществото на искането, като са обсъдени факти и доказателства, релевантни за
производството по реда на чл.129 от ДОПК, и е формирана воля, че не са налице подлежащи
на възстановяване суми, сочени в искането по Справка за извършено приспадане на
ДДС с вх.№2700-1235564/11.02.2016 г. и Справка за извършено приспадане на ДДС с
вх.№2700-1284043/09.03.2017 г., поради което не е налице основание за
образуване на производство за възстановяване на сумите. В този смисъл е и Определението на ВАС на Р България №286/11.01.2021 г. по
адм.д.№13507/2020 г., постановено във връзка с адм.д.№181/2020 г. по описа на
АдмС град Шумен.
Доколкото липсват доказателства и данни кога е връчено на жалбоподателя писмо
изх.№24-26-55#2/15.10.2019 г. на заместник изпълнителния директор на НАП град
София, то депозираната жалба по реда на чл.152 от ДОПК от Н.П. с
вх.№11848#7/13.12.2019 г. срещу писмо изх.№24-26-55#2/15.10.2019 г. до изп.
Директора на НАП, в последствие изпратена по компетентност на Директора на
Дирекция ОДОП град Варна в изпълнение на влязло в сила Определение по адм.д.№181/2020
г. по описа на АдмС град Шумен, се явява подадена в срока, определен в чл.152
ал.1 от ДОПК, а именно 14 дневен срок от връчване на акта. Налице е произнасяне
на решаващия орган по смисъла на чл.152 ал.2 от ДОПК, а именно Директорът на Дирекция
ОДОП град Варна при ЦУ на НАП, който с решението е потвърдил отказа на
заместник изпълнителния директор на НАП София, обективиран в писмо
изх.№24-26-55#2/15.10.2019 г. Така постановеният от Директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно - осигурителна практика" град Варна при ЦУ на
НАП резултат и подадената жалба в рамките на предвидения преклузивен срок по
реда на чл.156 от ДОПК, налагат извод за нейната процесуална допустимост в тази
част.
Разгледана по същество жалбата в тази част съдът приема и за основателна, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.128 ал.1 от ДОПК, недължимо платени или
събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите
по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на
възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от
Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за
погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за
приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение,
когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде
погасено по давност. Нормата на чл.129 от ДОПК допуска, освен служебно по
инициатива на органа по приходите, прихващането или възстановяването да бъде
инициирано и по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или
възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано
от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване,
освен ако в закон е предвидено друго.
Актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от
постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. Актовете
за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на
ревизионните актове.
Съгласно чл.7 ал.1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган
по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална
дирекция. Съгласно чл.8 ал.1 т.1 от ДОПК, която разпоредба е относима в
настоящата хипотеза, компетентна териториална дирекция на Националната агенция
за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено
друго, е териториалната дирекция по постоянния адрес на физическите лица,
включително едноличните търговци.
Няма спор между страните, а и с оглед доказателствата по делото,
жалбоподателят, който е инициирал производството по реда на чл.129 от ДОПК с
искане вх.№11848/11.09.2019 г., е с постоянен адрес ***, което определя като
компетентна Териториална дирекция на НАП за провеждане на производство тази в
град Варна. При необходимост, установената с ДОПК компетентност на органите по
приходите, може да бъде изменена от изпълнителния директор на НАП, каквото не
се установява в настоящото производство.
Правилата относно компетентността винаги имат задължителен характер,
поради което не зависи от преценката на органа дали да се съобразява с тях или
не. Неспазването на законовите правила, по силата на които се определя
компетентността на административните органи се отразява върху валидността на
издадените от тях административни актове.
Липсата на компетентност не може да бъде санирана с последващи действия,
нито на органа издал акта, нито на този, който е компетентен. В конкретния
случай правилата са установени с ДОПК и Закона за Националната агенция по
приходите /ЗНАП/, поради което заместник изпълнителния директор на НАП София не
е разполагал с териториална компетентност да се произнесе по процесното искане
за възстановяване на суми за ДДС. Действително и съгласно чл.7 ал.1 т.1 от ЗНАП
заместник изпълнителния директор на НАП се явява орган по приходите, което
обаче не е достатъчно условие актът да у издаден от компетентен орган. За да
бъде валиден издадения акт, е необходимо не само да изхожда от орган по
приходите от структурата на НАП, но е необходимо и да е надлежния
административен орган, на когото е възложена конкретна функция, която той може
да упражни в рамките на определена територия и период от време. В конкретния
случай това условие не е спазено.
Действително процесното искане за възстановяване на суми за ДДС е
депозирано пред изпълнителния директор на НАП, а не пред ТД на НАП Варна, което
обаче не обвързва органа, а е следвало да се извърши преценка за териториалната
компетентност и да се препрати на компетентния орган, съобразно разпоредбата на
чл.7 ал.2 от ДОПК. Дори и органът заместник изпълнителния директор на НАП София
да е преценил, че е в хипотезата на чл.76 от ДОПК, а именно направен отвод от
лицето на ТД на НАП Варна, то е следвало да процедира по реда на чл.7 ал.3 от ДОПК – в редакция към момента на произнасяне на органа, а именно да възложи
правомощията по разглеждането и решаването на друг орган, равен по степен на
този, от когото е иззета преписката или въпросът. Такова искане е било
направено и от самия жалбоподателя в процесното искане за възстановяване на
суми. Липсва такова възлагане по реда на чл.7 ал.3 от ДОПК, както и липсва
изрично произнасяне по реда на чл.76 ал.2 от ДОПК за отвеждане от териториалния
директор или от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
Липсата на компетентност е порок свързан с валидността на акта, който не
може да бъде поправен. Според приетото в ТР № 2 от
14.05.1991 г. по гр. д. № 2/1991 г. на ОСГК на ВС всяка некомпетентност води до
нищожност. След като органът по приходите – заместник изпълнителния директор на
НАП София, подписал оспорения отказ за възстановяване на суми на ДДС, не
притежава териториална компетентност, актът е нищожен. В случая се касае за
порок, който не може да бъде отстранен в съдебна фаза. За наличието му съдът
следи служебно, дори и жалбоподателят да не се е позовал на него. При
констатиране на порок, водещ до нищожност на обжалвания акт, нищожността следва
да бъде обявена с решението на съда, тъй като преценката за това е част от
предметните, предели на съдебната проверка. При установената нищожност на процесния
отказ на заместник изпълнителния директор на НАП град София, обективиран в
писмо изх.№24-26-55#2/15.10.2019 г., не е необходимо обсъждането на останалите
въпроси от съществото на спора, свързани с материалната законосъобразност на
акта.
Съгласно разпоредбата на чл.160 ал.3 от ДОПК, когато естеството на акта
не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща
преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона. По силата на чл.173 ал.2 АПК извън
случаите по ал.1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или
естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща
преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
В случая преписката следва да бъде изпратена на компетентния орган по
приходите, а именно ТД на НАП Варна за разглеждане и произнасяне по искане вх.№11848/11.09.2019
г., депозирано от Н.К.П. с ЕГН **********, чрез пълномощник адвокат С.С.при
ШАК, за възстановяване на суми, при спазване на задължителните указания на съда
по тълкуването и прилагането на закона. Ако компетентният орган по приходите
прецени, че са налице основания за отвод следва да се приложат относимите норми
и правила на чл.76 от ДОПК и чл.7 ал.3 от ДОПК.
Предвид изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на
съдебни разноски се явява изцяло основателна, тъй като целеният от него
резултат с настоящия съдебен акт е уважен. На основание чл.161 ал.1 изр.1 от ДОПК ответникът дължи заплащане на съдебни разноски в общ размер на 810.00 лв.,
от които договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на
800.00 лв. и внесена дължима държавна такса в размер на 10.00 лв. за образуване
на делото. Следва да се посочи, че липсва направено възражение от ответната страна
за прекомерност по отношение на адвокатското възнаграждение, поради което
същото следва да се присъди в размера, договорен и изплатен от жалбоподателя на
процесуалния представител.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на отказ на заместник изпълнителния директор на
НАП София за възстановяване на суми за ДДС и образуване на производство по
чл.129 ал.1 от ДОПК по искане вх.№11848/11.09.2019 г.,
депозирано от Н.К.П. с ЕГН **********, чрез пълномощник адвокат С.С.при ШАК,
обективиран в писмо изх.№24-26-55#2/15.10.2019 г. на заместник изпълнителния
директор на НАП София, потвърден с Решение №57/12.05.2021 г. на Директора на
дирекция ОДОП град Варна при ЦУ на НАП, поправено с Решение №57-П/07.06.2021 г.
на Директора на дирекция ОДОП град Варна при ЦУ на НАП.
ИЗПРАЩА преписката по искане вх.№11848/11.09.2019 г., депозирано от Н.К.П.
с ЕГН **********, чрез пълномощник адвокат С.С.при ШАК, на Териториална
дирекция на Националната агенция по приходите град Варна, за разглеждане и
произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната жалба от Н.К.П. с ЕГН **********,
чрез пълномощник адв.С.С.при ШАК, против писмо изх.№24-26-60/03.12.2019 г. на
заместник изпълнителния директор на НАП град София и ПРЕКРАТЯВА производството
по адм.д.№207/2021 г. по описа на АдмС град Шумен в тази част.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите град София да заплати на Н.К.П.
с ЕГН ********** направените по делото разноски общо в размер на 810.00
/осемстотин и десет лева/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните, а в
прекратителната част, имаща характер на определение, в седмодневен срок от
съобщаването на страните.
На основание чл.137 от АПК препис от настоящото решение да се връчи на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: