Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 07.09.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на тринадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Хр.Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 6463 по описа за 2020г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 159746/05.07.2019г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с
Решение от 13.01.2020г. по гр.д. № 62105 по описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 88-ми състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 411 от КЗ, че З.Д.Ж.и з.” АД, ЕИК********със седалище и
адрес на управление/*** дължи на З.Б.В.И.Г.”,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, пл. ********и съдебен
адрес: адв. А.Н. и адв. А.Т., гр. София, ул. „************заплащане на сумата
от 11 029,11лв., ведно със законната
лихва от 10.05.2018г. до изплащането й, представляващи изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско Стандарт” полица
4704160708000203 за имуществени вреди, настъпили при ПТП от 23.07.2017г., за
които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 29252/2018г. по
описа на Софийски районен съд, като неоснователен
е отхвърлен иска за горницата над 11029,11лв. до предявения размер от 11324,30лв.,
като З.Д.Ж.и з.” АД, ЕИК********е
осъдено да заплати на З.Б.В.И.Г.”,
ЕИК ******** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 442,78лв. по исковото дело и 933,23лв. по заповедно дело, З.Б.В.И.Г.”, ЕИК ******** е осъдено да заплати на З.Д.Ж.и з.” АД, ЕИК********на основание
на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 35,40лв.
Срещу така постановеното решение
е депозирана въззивна жалба вх.№ 5003223/09.01.2020г., изпратена по пощата на 08.01.2020г. от ответника по исковете - З.Д.Ж.и з.” АД, ЕИК********в частта, в
която исковете са уважени. Изложило
е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че
протокола за ПТП бил констативен и своевременно го оспорил. Установено било, че
ПТП настъпило на междуградски път при добри метеорологични условия, двете МПС
са се движели в противоположни посоки на път с две ленти за движение, маркирани
със средна прекъсната разделителна линия, разминали се при завой, при което
водачът на застрахован при ищеца-Х.,
автомобил се ударил в крайпътно дърво. Неправилно било прието от СРС че това
поведение било спасителна маневра поради навлязъл в неговата лента за движение
автобус с водач М., застрахован при въззивника.
Водачът Х. се движел със скорост от 30км./ч. имал добра видимост за
движения се в насрещна лента автобус, който не се бил появил внезапно и
изненадващо, затова и двете МПС се били разминали при завоя. Водачът Х. преди
разминаването не бил задействал спирачка, което означавало, че не е възприел автобуса като опасност. Така
установеното не позволявало извод, че водачът Х. е предприел спасителна
маневра. Не било установено застрахован при въззивника водач да е провел
противоправно поведение. Вредите били нанесени при два последователни удара в
крайпътни дървета след разминаването с автобуса, водачът Х. не съумял да контролира МПС и това била причината за ПТП.
Съпричиняването било 75%. Пазарната стойност на вредите била 10 355,64лв.,
а не приетата от СРС сума. Претендирало е разноски. Оспорило е поради
прекомерност претнецията на насрещната страна за разноски.
Въззиваемият-ищец З.Б.В.И.Г.”, ЕИК ********, е оспорило жалбата. Изложило е
съображения, че решението в обжалваната част е правилно. Претендирало е
разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за
разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2026555/21.09.2018г. по регистъра на СРС от З.Б.В.И.Г.”, ЕИК ******** срещу З.Д.Ж.и з.” АД, ЕИК *******, с която е
поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 411 от КЗ, че З.Д.Ж.и
з.” АД, ЕИК********със седалище и адрес на управление/*** дължи на З.Б.В.И.Г.”, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, пл. ********и съдебен адрес: адв. А.Н. и адв. А.Т.,
гр. София, ул. „************заплащане на сумата от 11324,30лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
10.05.2018г. до изплащането й, представляващи изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 11299,30лв. по застрахователна полица № 4704160708000203
по имуществена застраховка „Каско Стандарт” и направени ликвидационни разноски
от 25лв. за имуществени вреди по лек автомобил „Тойота Ленд Круизер”,
рег. № Н ****, настъпили при ПТП от 23.07.2017г. в с.Вехтово на изхода за с.
Друмево в резултата на виновно противоправно поведение на водач на „Мерцедес”,
рег. № ******, застрахован при З.Д.Ж.и з.” АД по застраховка „Гражданска отговорност”, полица № BG/30/116003248719 , за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 29252/2018г. по описа на
Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че към 23.07.2017г. бил обвързан от валидно
правоотношение по застраховка „Каско” за автомобила „Тойота””, а ответникът бил обвързан от валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за автомобила
„Мерцедес”, настъпило ПТП с участието на двете МПС в с.Вехтово на изхода за с.
Друмево поради противоправно поведение на водача на „Мерцедес”-навлязъл в
насрещна лента за движение, за което бил съставен констативен протокол за ПТП,
ищецът платил за обезщетяване на вредите по „Тойота” 1299,30лв., направил
ликвидационни разноски от 25лв., поканил ответника да му плати сумите, но това
не било направено.
Ответникът З.Д.Ж.и з.” АД, ЕИК********„в
предоставения срок е оспорило исковете. Заявило е, че застрахованият при него
водач не бил провел противоправно виновно поведение в следствие на което да са
настъпили вредите. Между двете МПС не се бил осъществил удар. Застрахованият
при ищеца водач –Х., предприел маневра завиване надясно и се ударил в крайпътни
дървета, това била причината за процесните вреди, поведението на застрахования
при ответника водач не създавало опасност. Водачът Х. не бил принуден да измени
посока на движение поради създадена внезапно и изненадващо от поведението на
водач М. реална опасност за живота, здравето на пътуващи и за имуществото им.
Водачът Х. можел да намали скоростта и евентуално да спре, извършвайки маневра
завой надясно нарушил правил за движение.
Оспорил е констативният протокол, местопроизшествие не било посетено от
служители на КАТ, нямало доказателства за верността му. Водачът Х. се движел с несъобразена скорост с
пътна обстановка, превишена скорост и се поставил в невъзможност да спре при
непредвидено препятствие, дори при завоя надясно не бил достатъчно предпазлив и
внимателен, така допринесъл за
настъпването на вредите.
Претендирания размер на обезщетението било завишено. Претендирало е
разноски.
По делото е приложено заповедно
дело 29252 по описа за 2018г. на СРС от което се установява, че по заявление
вх. № 3038248/10.05.2018г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
с която е разпоредено З.Д.Ж.и з.” АД, ЕИК********да
заплати на З.Б.В.И.Г.”, ЕИК ********,
сумата от 11324,30лв., ведно със
законната лихва от 10.05.2018г. до изплащането й, представляващи изплатено
застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 4704160708000203 по
имуществена застраховка „Каско Стандарт” за имуществени вреди, настъпили при
ПТП от 23.07.2017г., както и 962,09лв. съдебни разноски, за така издадената
заповед длъжникът е уведомен на 05.06.2018г., на 19.06.2018г. е подал
възражение с което е оспорил задълженията по заповедта, на 04.09.2018г.
заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на
вземанията по заповедта, такива е представил на 21.09.2018г.
По делото не се спори, а и от
прието по делото извлечение от регистъра на Гаранционен фонд се установява, че
на 21.12.2016г. ответникът е сключил договор за застраховка „Гражданска
отговорност” полица № BG/30/116003248719 за една година считано от 22.12.2016г. за
автомобил с рег. № ******.
По делото са приети неоспорени от
страните застрахователна полица по застраховка „Каско” полица
4704160708000203, Общи условия, преписка по щета № 470416171737387, съгласно
които на 02.12.2016г. З.Б.В.И.Г.” е сключило с „А.”ЕООД договор за застраховка
„Каско Стандарт” за период от 08.12.2016г. до 08.12.2017г. за лек автомобил
„Тойота Ленд Круизер”, рег. № Н **** за територия на РБългария при
застрахователна сума от 45000лв., на 24.07.2017г. по искане на застрахования е
образувана щета за обезщетяване на вреди по автомобила, настъпили на 23.07.2017г.
в с.Вехтово в посока към с.Друмево при ПТП , при което автобус Мерцедес” се
движел в средата на пътното платно, наполовина навлязъл в лента за насрещно
движение , по която се движел автомобил „Тойота” и водачът на последния за да
избегне челен удар, навлязъл в банкета, ударил дясната част в крайпътно дърво,
завъртял се и ударил задна лява част в друго дърво, ищецът е огледал МПС, възложил
е отстраняването на вредите /облицовка задна броня, заден ляв панел, лява задна
врата, капак резервоар, предна лява врата, капачка огледало, рамка на врата
лява, лайсна водобран таван, панел заден десен калник 5вр., осн.д. калник, стоп
десен, фар за мъгла, облицовка предна броня, датчик парктроник,
конзола-държачи, задна колона, греда заден мост/ на автосервиз и за същото е платил 11 299,30лв.,
начислил ликвидационни разноски от 25лв., на 21.03.2018г. поканил е ответника да му
възстанови сумите.
По делото е приет констативен протокол
за ПТП № 04/0258275/23.07.2017г. носещ
подпис за водачи на МПС, участвали в него, съгласно който на 23.07.2017г. в
18,40ч. в с. Вехтово на изхода за с. Друмево е настъпило ПТП, при което Е.М.
управлявал автомобил „Мерцедес”, рег. № ******и навлязъл в лента за насрещно
движение където се движел лек автомобил
„Тойота Ланд Круизер”, рег. № ******, управляван от П.Х. и последният отбил извън пътно платно и
получил вреди задни брони, калник, врата, огледало, цяла лява страна, водач М.
е посочил, че той е виновен за ПТП.
Разпитан по делото св. П.Х. е заявил, че през
2017г. управлявал движел лек автомобил „Тойота Ланд Круизер”, рег. № ******,
спомнял си за ПТП настъпило в с.Вехтово на изхода за с.Друмево не помнел
точната дата, вероятно било да е на 23.07.2017г. Тогава пътнически автобус „Мерцедес”, пътуващ
от с. Вехтово за с.Друмево при излизане от негов десен завой бил в лента за
движение на Тойота и за да избегне удара с него свидетелят инстинктивно отбил
вдясно, разминали се с автобуса и тръгвайки да се връща на платното се ударил
се в тръба за метален знак, завъртял се и в другото платно ударил едно дърво и
колата му спряла. Извикали КАТ, дошли на място, но им казали да си направят
протокол за ПТП. Релефът на пътя не позволявал по-висока скорост от 40-50км/ч.
и с такава управлявал автомобила.. Наложило се да спре преждевременно, но
поради излизане от платното и навлизане на две гуми на трева спирачката
блокирала и затова станало по-тежко. При удара автомобил получил увреждания по задни стоп, калник,
стоп, задна броня, заден мост, раздрана врата. Пътна настилка била суха, близо до лента на Микробус имало много клони,
навлизащи частично на пътя.
Разпитан по делото св. Е.М. е заявил, че на 23.07.2017г.
управлявал пътнически автобус
„Мерцедес”, движел се от гр. Шумен към с. Друмево, ПТП настъпило между
с.Вехтово и с.Друмево, когато изкачвал баир нагоре около 18,30ч.-19,00ч. със
скорост от около 50 км./ч., нямало видимост, защото пътят бил обрасъл с клони и
от двете страни, не се виждал пътния участък, имало много завои. Внезапно се появила кола в насрещна
лента, разминали се, но в огледалото за обратно виждане видял, че колата се
била завъртяла, не знаел какво се било случило, дали се била ударила в клони.
Като видял колата завил настрани и така избегнали удар, разминали се. Лекият
автомобил Тойота имал увреждания, но не помнел какви, бил уплашен. Извикали
полиция, дошли служители на КАТ, разпитали ги. Не си спомнял да е подписвал
протокол, не помнел да му се е налагало да извършва рязко спиране или
намаляване на скоростта, не помнел, но
мислел, че не е казвал да е виновен.
С приетите неоспорени от страните заключения по основна и
допълнителна съдебно-авто-техническата експертиза, вещото лице след запознаване
с доказателства по делото включително и свидетелските показания , е посочило,
че процесните вреди могат да настъпят от ПТП по протокола приет по делото, пазарна
стойност за отстраняването на вредите е 11
004,11лв., при цени на части от алтернативни доставчици /различни от
официалния сервиз на марката/ стойността била 10 355,64лв., лек автомобил
бил регистриран на 10.12.2009г., ПТП било 7г.,7мес. и 13 дни след това. Посочил
е, че на място на ПТП пътно платно е с две ленти – по една за всяка посока на
движение, като преди процесния завой са били разделени с единична прекъсната
линия, но на място на произшествие линия била непрекъсната, нямало данни за
скоростта на движение на двете МПС, между двете МПС нямало контакт, от вида на
вредите можело да се направи извод, че Тойота” се е движел с над 30км/ч.
Посочило е, че направило симулация на движението на двете МПС и така
установило, че вредите могат да настъпят по начина, посочен в протокола за ПТП.
Удар настъпил поради отклонение надясно на Тойота, за да избегне белен удар с
автобус, навлязъл в негова лента за движение. Местността била пресечена и с наклон, пътното платно било тясно, в
протокола за ПТП и в скицата в него било отразено навлизане на автобуса в лента
за движение на „Тойота”. Маневра на водач на „Тойота” била спасителна. Сумата
от 25лв. била обичаен размер на ликвидационни разноски.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в обжалваната
част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Доколкото застрахователното
събитие е настъпило през 2017г.,
договорите за застраховка са сключени през 2016г.,
то съдът приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса
за застраховането (в сила от 01.01.2016г.).
Предявените искове са с правно
основание. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.
124 от ГПК вр. с чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 411
от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахованото лице срещу застрахователят му по застраховка
„Гражданска отговорност” до размера на изплатеното обезщетение и на обичайните
разходи, като искът може да се предяви направо към застрахователя по „Гражданска
отговорност”.
Правото на застрахователя да иска
от третото лице, причинило вредата, съответно от застрахователя му по
„Гражданска отговорност”, след плащането на застрахователното обезщетение, е
право, произтичащо по силата на закона, като основанието му не е само
застрахователното правоотношение, а и фактът на плащането на сумите на
правоимащите лица по силата на договора за застраховка и произтичащото от
закона право на регрес – чл. 411 от КЗ.
Именно с оглед на това плащане застрахователят встъпва в правата на
застрахованите лица. Встъпвайки в правата на застрахования, застрахователят не
би могъл да получи повече права от тези, които има застрахования срещу третото лице и застрахователят носи риска от
всички възможни възражения, които може да направи третото лице на
застрахования.
За да възникне регресното право
на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо кумулативно наличие
на предпоставките: деликтна отговорност на ІІІ-то лице по отношение на
увредения-застрахован по смисъла на чл. 45, 49, чл. 50 и сл. от ЗЗД, поради причиняване на
застрахователно събитие и плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя, като в хипотезата на чл. 411 от КЗ следва да се установи и
наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” на деликвента, за
които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.
Плащането на застрахователно
обезщетение може да бъде извършено чрез
изплащане на сума в размер на пазарната стойност на действително
претърпените вреди, изчислени към момента
на настъпване на събитието или натура
или чрез прихващане, включително и с дължимите вноски при разсрочено заплащане
на застрахователната премия.
Съдът приема, че в конкретния
случай по делото е установено, че на 23.07.2017г. при ПТП с участието на застрахован
при ответника автомобил „Мерцедес” застрахован при ищеца по имуществена
застраховка Каско” автомобил „Тойота” е претърпял вреди по облицовка задна
броня, заден ляв панел, лява задна врата, капак резервоар, предна лява врата,
капачка огледало, рамка на врата лява, лайсна водобран таван, панел заден десен
калник 5вр., осн.д. калник, стоп десен, фар за мъгла, облицовка предна броня,
датчик парктроник, конзола-държачи, задна колона, греда заден мост, за
обезщетяване на вредите ищецът е платил
сумата от 11 299,30лв., начислил е ликвидационни разноски от 25лв., поканил е
ответника е да му ги възстанови. Във възззивното поризводство не са въведени
оплаквания срещу изводите на СРС в тази част, при обосноваване на изводите за
тях СРС не е нарушил императивна правна норма, поради което и съобразно
огланиченията по чл. 269 от ГПК въззивният съд ги пирема за установени по
делото. Тези обстоятелства се установяват от събраните по делото писмени
доказателства и заключение по съдебно авто-техническата експертиза, събрани по
делото гласни доказателства, които съдът кредитира като неопровергани от
другите доказателства по делото, резултат от лични впечатления на свидетелите,
последователни и категорични.
Спорен въпрос по делото е
пазарната стойност на вредите, както и причината за настъпването им.
Съдът приема за установено по
делото, че причина за настъпването на процесното ПТП има водач на застрахования
при въззивника-ответник по исковете автомобил „Мерцедес”, който е навлязъл в
насрещна лента за движение и така е принудил водач на „Тойота” да излезе извън
пътното платно, за да избегне челен удар между двете МПС, в следствие на това
излизане се ударил в тръба на пътен знак, завъртял се и се ударил и в дърво от
другата страна на пътя. Приетият по делото констативен протокол за ПТП носи
подпис за двамата водачи на МПС, в същият изрично е посочено словесно и
показано на схемата, че „Мерцедес” е навлязъл в насрещна лента за движение,
същото се установява и от събраните по делото гласни доказателства, които в
тази част са еднозначни. Свидетелят М. е
заявил , че пътното платно е било тясно,
обраснало с крони, имало е завой от който е излизал, като при възприемането
на внезапно появилата се „Тойота” извил настрани и така се разминали, а в
огледало за обратно виждане видял, че автомобил „Тойота„ се бил завъртял. Свидетелят Х. е заявил същият механизъм на
настъпването на вредите , като е уточнил, че автобус бил навлязъл в негова лента за движение.
Установено е по делото от свидетелските показания и от заключението на вещото
лице, че местността е пресечена със завои. Установява се от заключението по
техническата експертиза, което съдът кредитира като неоспорено и неопровергано
от останалите събрани доказателства, че на
място на самото ПТП има по една
лента за движение във всяка посока, разделени с непрекъсната линия за движение, преди завоя тази лента била
прекъсната. При така събраните доказателства съдът приема за установено по
делото, че поради затруднената видимост
– обрасъл с клони път, поради релефа - пресечена местност и завой, автобус е
бил навлязъл в насрещна лента за движение и така водачът му е нарушил правилата
за движение по пътищата, а водач на „Тойота“ е предприел спасителна маневра за
избягване на челен удар между двете МПС, като е отклонил „Тойота” настрани, така МПС са се разминали
без контакт, но Тойота се е ударила в предмети извън пътя – тръба за знак и
дървета от другата страна, в които се ударил след завъртането на автомобила.
Св. М. е посочил, че „Тойота” се е появила внезапно,
двамата свидетели са посочили, че пътят е бил обрасъл с клони и че ПТП е при
завой, което обосновава извод, че нито
един от водачите не е имал добра видимост към движещите се в насрещна лента МПС.
Този извод се подкрепя и с установеното по делото от заключението по
техническата експертиза, че преди завой разделителна линия е била прекъсната,
на самото място на ПТП разделителна линия между двете ленти е била
непрекъсната, тоест участъкът е изисквал повишено внимание и движение в определената лента за движение.
Обстоятелството, че водач на автобус е посочил по делото, че при възприемането на
„Тойота“ е отклонил автобус настрани, като същевременно не е установено автобус
да е излязъл извън пътно платно, нито е установено да е понесъл вреди, а същевременно
пътно платно е било тясно и обрасло с клони на дървета, обосновава извод, че водач на автобус е бил навлязъл в насрещна
лента за движение. Не се установяват твърденията на въззивника, че водач на автомобил
„Тойота” се е движел с превишена, с несъобразена скорост, че е следвало да намали скоростта и евентуално
да спре, а не да се отклонява встрани.
При завоя, при който е настъпило ПТП,
видимостта е била силно
ограничена, пътно платно е било тясно, поради което и поява на автобус, навлязъл
в насрещна лента за движение, е внезапно и изненадващо за водача на „Тойота”.
Възможността за челен удар между двете МПС в случая е била реална ит ова се
установява от събраните гласни доказателства, които съдът кредитира като
последователни и логични, подкрепени от заключението на приетото по делото заключение
по съдебно-автотехническата експертиза. Този възможен белен удар е създал реална
опасност за здравето , живота и имуществото на пътуващите в двете МПС, поради което
и предприета от водач на „Тойота” маневра е обоснована, тя не представлява
нарушение на правилата за движение по пътищата. Съгласно чл. 20, ал. 2 Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ водачите на превозните
средства имат задължение при възникване на опасност да намалят скоростта или да
спрат. Завиване наляво или надясно при внезапно
появила се опасност на пътя в опасната зона е допустимо, само ако така биха се
увредили по-малко ценни блага от предписаното в чл. 20 от ЗДвП поведение. В
случая предприетата от водача на
лекия автомобил "Тойота” маневра
е била с оглед на субективните
му възприятия, които
са възникнали при конкретната обективна
обстановка, установена по делото и съдът приема тази маневра за
обоснована. Извършената маневра е била с цел избягване на по-тежък вредоносен резултат и вероятността за това към момента на
осъществяването й е била висока. Целта е била да се ограничат щетите, които при
челен удар са значително по-големи, отколкото осъществения в случая – както за
живот и здраве на пътуващите, така и за имуществото им. Неоснователни са твърденията
на въззивника, че водач на „Тойота” не предприел намаляване на скоростта и
спиране, а това било единственото правилно поведение. По делото не са събрани доказателства,
а в тежест на въззивника е било да го направи, че спирайки водач на Тойота би
могъл да избегне челния удар. В случая е
установено, че частично в лента за движение на „Тойота” се е движел автобуса, че
той се появил внезапно от завой, поради което
и извод, че водач на Тойота би могъл своевременно да спре и така да избегне челен
удар, не може да се обоснове. Отделно от показанията на св. Х. се установява,
че той е задействал спирачната система, но поради попадане в затревен участък
същата не реагирала. Съдът кредитира тези показания като логични и
последователни. Те се подкрепят от установеното по делото движение на Тойота –
завъртане на пътя и достигане до другия край на платното, където се е ударила в
крайпътно дърво. При така възприето съдът приема, че водач на „Тойота“ не е
нарушил правилата за движение по пътищата, поради което и възраженията на въззивника,
че този водач е станал причина за настъпването на ПТП, евентуално че е
допринесъл за настъпването на вредите са неоснователни.
По размера
пазарната стойност на вредите по застрахования при ищеца автомобил към дата
на ПТП:
Застрахователното обезщетение, което се дължи
от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението
не може да надвишава възстановителната стойност на имуществото при частична увреда.
Възстановителната стойност е стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Не се спори по делото, че всички
описани от ищеца в застрахователната преписка увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Тези обстоятелства се установяват
и от прието по делото заключение по съдебно-авто-техническата експертиза, гласните
доказателства, протокол за ПТП и съдът приема за установени тези обстоятелства
по делото.
Съдът приема за установено по
делото че пазарната стойност на вредите от процесното ПТП е в размер на 11 004,11лв.
За този извод съдът съобрази приетото по делото заключение по автотехническата
експертиза, което съдът кредитира като вярно и задълбочено, неопровергано от
останалите събрани по делото доказателства. По делото е
установено, че автомобил е
претърпял уврежданията 7г., 7 мес. и 13 дни след увреждането, няма твърдения и
доказателства по делото увредените му части да не са били вложените от производителя
на автомобила, поради което и съдът приема, че няма основание обезщетението да
се определя въз основа на стойност на части, които не са оригинални. Собственикът
на автомобила няма задължение да заменя увредените части с такива, които не са оригинални
за съответния автомобил, поради което и твърденията на въззивника, че следва да
се съобрази стойността на обезщетението с алтернативни части съдът приема за
неоснователни.
Начислената от ищеца сума за
ликвидационни разноски от 25лв. е в
рамките на обичайния размер на същите за щети като процесната, наложили оглед,
ремонт в сервиз, поради което и установено по делото е възникнало вземане на
ищеца срещу ответника и за тях.
При така възприето съдът приема,
че решението на СРС в обжалваната част е правилно и следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника
и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 300лв. разноски
за възнаграждение за адвокат в производството пред СГС. Възнаграждението за
адвокат не надхвърля минималния размер на адвокатското възнаграждение по
Наредба № 1/2004г. и възражението за прекомерност на насрещната страна е
неоснователно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 159746/05.07.2019г. по гр.д. № 62105 по описа за
2018г. на Софийски
районен съд, 88-ми състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА З.Д.Ж.и
з.” АД, ЕИК********със седалище и адрес на управление/*** да заплати на на З.Б.В.И.Г.”, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, пл. ********и съдебен адрес: адв. А.Н. и адв. А.Т.,
гр. София, ул. „************на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 300лв. /триста лева/, представляващи
съдебни разноски за производството пред СГС
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.