Определение по дело №60/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 67/07.05.2013 г., постановено по гр. дело № 200/2013 г., Кърджалийският районен съд е признал за установено по отношение на „А.“ О., Г., че дължи на „3 С С.“ ,Г., сумата от 2 340,01 лв., представляваща неплатени такси за предоставени охранителни услуги по договор № 408 Х/30.12.2009 г. за охрана със сигнално-охранителна техника на обект ГУСВ, находящ се в гр. Димитровград, Източна индустриална зона, за периода 01.01.2010 – 01.10.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 15.08.2012 г. до окончателното погасяване, за която сума е издадена заповед № 4950/13.09.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1965/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд. С решението ответникът „А.“ О. е осъден да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски – сума в размер на 43,60 лв., представляваща внесена държавна такса, както и сума в размер на 210,20 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Съдът е осъдил ответното дружество да заплати и по сметка на КРС сума в размер на 3,20 лв., представляваща дължима за довнасяне държавна такса.

Настоящото въззивно произÔодство е образувано по повод депозирана чрез упълномощен представител, от ответното в първоинстанционното производство, дружество - „А.“ О., въззивна жалба, в която се излагат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. В жалбата се сочи, че по процесния договор за охрана изпълнителят не бил извършвал никакви услуги, не бил монтирал дори сигнално-охранителна техника в охранявания обект. Налице било пълно неизпълнение на задълженията на ищцовото дружество като изпълнител по този договор, което обосновавало недължимостта на претендираната парична сума. Сочи се, че охраната на обекта, предмет на услугите, чието заплащане се претендира по делото, била възложена от ответното дружество самостоятелно на трето лице –„З С Х. С.“ О., което извършвало сигнално-охранителната дейност в обекта, като в подкрепа на това обстоятелство били представените като доказателства осчетоводени от ответното дружество фактури, както и приемо-предавателен протокол от 30.12.2009 г. за обект № 408, подписан от представители на ответника и на посоченото трето лице. В жалбата се твърди, че „З С Х. С.“ О. извършвало услугите по охрана в качеството си на изпълнител по облигационното отношение с ответното дружество, а не като подизпълнител на ищеца. Твърди се, че представянето от страна на ищеца по делото на договор за подизпълнение било извършено несвоевременно, след настъпване на преклузията за това, с оглед на което този договор следвало да бъде изключен от доказателствения материал. Излагат се и доводи, че процесните фактури били издадени едностранно от ищеца, като се твърди, че същите не са били получавани или осчетоводявани от ответника, и че той не признава дължимостта на сумите по тези фактури. Излагат се и съображения, че ищцовото дружество е собственик на капитала на „З С Х. С.“ О., от което следвало, че с предявената искова претенция се цели осъждане за повторно заплащане на едно и също задължение, тъй като двете дружества били свързани помежду си. Въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалвания първоинстанционен акт и вместо него да постанови решение, с което да отхвърли в цялост исковата претенция на ищцовото дружество. Не сочи нови доказателства и не прави доказателствени искания. Претендира присъждане на разноски.

В отговора на въззивната жалба ответникът по нея „3 С С.“ , Г. чрез упълномощен представител, излага доводи за правилност на първоинстанционното решение. Сочи, че бил безспорно установен по делото фактът на изпълнение от страна на ищцовото дружество на задълженията му по процесния договор чрез трето лице- подизпълнител - „З С Х. С.“ О.. В този аспект моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди атакуваното първоинстанционно решение.

В съдебно заседание жалбодателят „А.” О.,Г., чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната въззивна жалба.

В съдебно заседание ответникът по въззивната жалба „3С С.”, Г., чрез процесуалния си представител, оспорва същата. Претендира присъждане на разноски.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от това, е процесуално допустима и като такава подлежи на разглеждане по същество. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но същото е неправилно.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1,във връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, предявен от „3 С С.“ , Г. за установяване съществуването на вземане срещу „А.“ О., Г., представляващо неплатено възнаграждение в размер на 2 340,01 лв. за осъществени услуги по охрана на обект – сграда на ГУСВ, находяща се в гр. Димитровград, Източна индустриална зона, за периода 01.01.2010 – 01.10.2010 г. по сключен между страните договор за охрана № 408 Х/30.12.2009 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното му погасяване, както и направените разноски за държавна такса в размер на 46,80 лв., за което вземане е издадена заповед № 4950/13.09.2012 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1965/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд. В срока п¯ чл. 414, ал. 2 от ГПК е депозирано възражение от длъжника - „3 С С.“ , а в установения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок е предявен и настоящият иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Първоинстанционният съд е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен процесния договор № 408 Х/30.12.2009 г.,със срок на действие 30.12.2009г. –30.12.2010г. Доколкото процесуалният представител на ответното дружество в първоинстанционното производство е направил довод в този аспект, настоящата инстанция счита за необходимо да посочи, че процесният договор е сключен между „А.“ О., Г. в качеството му на възложител и „ЗС С.” , клон П. в качеството му на изпълнител. Както и че при извършената служебна проверка в Търговския регистър се установява, че изпълнителят е клон на ищцовото дружество, че същият към момента на завеждане на исковата претенция е заличен, с оглед на което определено правният интерес от установяване на процесното вземане принадлежи на дружеството –ищец в производството.

Предмет на процесния договор е предоставяне на охрана с технически средства на стоково-материални ценности, съхранявани в обект на възложителя. Съгласно разпоредбата на чл.4 от договора същия се сключва за 1 година и влиза в сила от датата на плащане на таксата за охрана, а нейната цена е в размер на 260 лв. месечно.В чл.42 от договора е уговорено задължението на изпълнителя да не преотстъпва изпълнението на процесния договор на други фирми или организации без писмено разрешение на възложителя.

Безспорно в така установените фактически рамки и при изричен довод от страна на ответника, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на изпълнение на задълженията му по процесния договор. Настоящият състав счита, че от събраните по делото доказателства не се установява осъществяването на този факт от състава на предявеното право. Съображенията за това са следните:

Първо, съгласно цитираната разпоредба на чл.4 от договора, при отсъствие на платена първа вноска на стойността на таксата за охрана, а това определено ищецът твърди, че не е направено, доколкото в производството търси пращане на таксата от датата следваща сключването на процесния договор - 01.01.2010 г., то спорно е и обстоятелството дали изобщо договорът е влязъл в сила, респ. дали е започнал да тече срокът на неговото действие.

Второ, съгласно условията на сключения между страните процесен договор за охрана № 408 Х/30.12.2009 г., ищецът в качеството си на изпълнител по същия няма право да преотстъпва изпълнението на договора на трети лица – други фирми или организации без писмено разрешение на ответника като възложител (чл. 42). По делото няма представени доказателства за наличие на такова писмено разрешение, нещо повече наличие на такова дори не се твърди от ищеца в производството. Поради изложеното представеният, сключен от ищцовото дружество в качеството му на изпълнител с едно друго трето за производството лице,в качеството му на подизпълнител, договор е напълно непротивопоставим в това производство на ответното дружество. Последното определено не се е съгласило и не е дало право на своя изпълнител да сключва договор за подизпълнение с трето лице, което и да било то. Т.е. дори и да се приеме за основателен доводът на ищцовото дружество , че е налице изпълнение по процесния договора чрез подизпълнител, следва изрично да се посочи, че изпълнение от трето лице, при отсъствие на изрично писмено съгласие от страна на възложителя-ответник, определено се равнява на отсъствие на изпълнение изобщо.

Действително в производството е възможно тази клауза да е била дерогирана, тъй като съгласно чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД договорите могат да се изменят, прекратяват, развалят или отменят по взаимно съгласие на страните. От друга страна, доколкото чл.65 от процесния договор, във вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗЧОД, предписва писмена форма за валидност на договорите за охранителна дейност, подобно съглашение също следва да бъде извършено в писмена форма, за да бъде действително. Съглашение за устно дерогиране на посочената по-горе клауза от договора за охрана е нищоµно поради липса на форма, но доколкото страните по договора са търговци, за тях е приложима разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, установяваща възможност за саниране на тази нищожност поради липса на форма на изявленията по търговски сделки. При все това, настоящият състав не можа да направи извод от представените по делото доказателства, че ответното дружество, жалбодател в настоящото производство е приело изпълнение по процесния договор от трето лице в качеството му на подизпълнител на ищеца, за да се счита, че е санирана нищожността на евентуално устно дерогиране на разглежданата клауза на чл. 42 от процесния договор. Нещо повече, в този аспект ответникът твърди, че третото за производството лице „З С Х. С.“ О. е извършвало охранителна дейност на негов обект като изпълнител по силата на отделна постигната договореност. Настоящата инстанция намира така изложения от ответника довод за основателен като подкрепени с писмени доказателства - 2 бр. фактури №№ 03149/19.10.2010 г.,3132/18.10.2010 г. и платежно нареждане от 13.07.2010 г., установяващи факта на твърдяното от ответното дружество извършено реално плащане на такса С. на доставчика, в качеството му на изпълнител по фактурите- „3 С Х. С.” О.,гр.Хасково.

Нещо повече в производството е установено и обстоятелството, че ответното дружество е подписало като възложител чрез управителя П. Г. Н. приемо-предавателен протокол от 30.12.2009 г. за вложените елементи, детайли и възли при изграждане на сигнално-охранителна инсталация в обект „№ 408” – ГУСВ, гр. Д., Източна индустриална зона, приложен като доказателство по делото. Не се спори и че за изпълнителя подписът е положен от представител на „З С Х. С.“ О.. Спорно е дали изпълнителят е подписал този документ в изпълнение на договорно отношение с ищцовото дружество в качество на подизпълнител или по силата на сключен договор за охрана с ответника. От самия документ не се установява идентичност с процесния договор за охрана от 30.12.2009 г. В протокола е записано, че се съставя „съгласно чл. 8, ал. 1 от сключения договор за охрана със С.”, като при съпоставяне със съответната клауза от процесния договор за охрана се установява, че чл. 8 има една алинея, касаеща извършването на първото плащане и установяваща извършването му в брой или по банков път. Очевидно препратката в разглеждания приемо-предавателен протокол не кореспондира със съдържанието на сключения между страните процесен договор за охрана.

В този аспект за изчерпателност на изложението само, следва да бъде посочено, че доводите на ищцовата страна за отсъствие на форма на постигнатата между „А.” О. и третото за производството лице „З С Х. С.“ О., договореност за извършване на охрана, определено са неотносими в настоящото производство. Облигационните отношения между лица, едно от които не е страна в настоящото производство, определено не могат да бъдат обсъждани в това производството.

От своя страна, ищцовото дружество е представило по делото като доказателство придружително писмо, изходящо от „З С Х. С.“ О., адресирано до ищцовото дружество, с твърдения, че приложен към това писмо е именно представеният от ответника и обсъден по-горе приемо-предавателен протокол. В писмото с изходяща дата – 05.01.2010 г. се описват документите, които същото придружава -приемо-предавателен протокол и фактура за вложената техника и монтаж). Според ищеца пък описаната в писмото фактура е именно приложената по делото фактура № 2622/02.03.2010 г. и приложеното платежно нареждане от 18.05.2010., които доказвали,че той в качеството си на изпълнител бил платил финансовите си задълженията към подизпълнителя по повод на процесния договор. Посочените в настоящия абзац дати, определено обуславят нелогичността на така направения довод. Т.е. събраните по делото доказателства не установяват по един безспорен и категоричен начин идентичността между описаните в писмото документи и тези представени по делото.

Въз основа на изложеното до тук не може да бъде направен категоричен извод за факта на осъществяване изпълнението на процесния договор от страна на изпълнителя по същия- „3 С С.” , Г.. Последното определено води до извода,че по процесния договор при отсъствие на изпълнение от страна на изпълнителя не се следва изпълнение и от страна на възложителя по смисъла на чл.266,ал.1 от ЗЗД. В този смисъл въззивната жалба се явява основателна, а обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено.

При този изход на делото, доколкото е претендирано от страна на жалбодателя заплащането на разноски и се установява тяхната действителна направа, в частност заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса за обжалване пред въззивна инстанция, такива следва да бъдат присъдени.

Ето защо съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 67/07.05.2013 г., постановено по гр.д. № 200/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд, като вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл.1, във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че „А.“ О., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. К. ****, бул. „Б. № *, . *, дължи на „3 С С.“ , с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С. ****, ул. „С. № **, сумата от 2 340,01 лв., представляваща неплатени такси за предоставени охранителни услуги по договор № 408 Х/30.12.2009 г. за охрана със сигнално-охранителна техника на обект ГУСВ, находящ се в гр. Д., Източна индустриална зона, за периода 01.01.2010 – 01.10.2010 г., ведно със законна лихва, считано от 15.08.2012 г. до окончателното погасяване, и за която сума е била издадена заповед № 4950/13.09.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1965/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА „3 С С.“ , с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С. ****, ул. „С. № *, да заплати на „А.“ О., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. К. ****, бул. „Б. № *, . 2, сумата в размер на 300,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 23,40 лв., представляваща заплатена държавна такса за въззивното производство, а по сметка на КОС сумата в размер на 3,20 лв., представляваща дължима за довнасяне държавна такса.

Решението на основание чл.280, ал.1, предл. 2 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.