Р Е
Ш Е Н И Е
№ …… 15.02.2021
г. град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На
19.01. 2021
година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар:
Стойка И.,
като
разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ търговско дело № 121 по описа за 2020 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Предявени са искове по чл. 432
от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от Н.И.С., ЕГН **********; А.И.С.,
ЕГН ********** и К.М.А., ЕГН **********, Г.М.А., ЕГН **********, А.М.А., ЕГН **********,
представлявани от своята майка и законен представител М.А.И., ЕГН ********** с
постоянен адрес:*** 1, действащи чрез своя пълномощник адв. П.С. от САК против Н.Б.Б.А.З.,
със седалище и адрес на управление: гр. С. - ***, ул. ***.
В исковата молба
ищците сочат, че са увредени лица в резултат на пътно - транспортно
произшествие, настъпило на 06.04.2016 г. в с. П., общ. Г., обл. С.З., при което
е починал Ю.К.Г., ЕГН ********** - внук на първия и втория ищец и брат на
третия, четвъртия и петия ищец.
Посочват, че на
посочената дата, около обяд, управляваната от А.Й. /роден на *** г. в РТ., с
паспорт № U 02134869/ автокомпозиция -
товарен автомобил м.“М.“ с рег. № ****с прикачено полуремарке м. “Т.”, рег. № *** навлязла в района на с.П.. Приближавайки
централната част на селото, водачът подминал поставени до пътя за движещите се
в посока север МПС пътни знаци А-19 „ВниМ.ие деца“ и Д-24 „Автобусна спирка“.
Автокомпозицията достигнала кръстовището на път II-55 /с административен адрес в рамките на селото - ул.
***с пресичаща я ул. “***“/. Твърдят, че в това време техният родственик
пресичал западната лента за движение и навлязал в източната, в която в посока
север се движел управляваният от А.Й. товарен автомобил с прикачено към него
полуремарке. При това движение на автомобила и пострадалия, между тях настъпил
сблъсък. Тялото му било прегазено по жесток начин. Смъртта настъпила бързо и е
била неизбежна поради причинените тежка черепно-мозъчна, гръдна и коремна
травми, несъвместими с живота.
Сочат, че причина за
настъпване на пътнотранспортното произшествие, довело до смъртта на техния
родственик Ю.Г., е поведението на А.Й., който е нарушил чл.20, ал.1, чл. 116,
чл. 117 ЗДвП.
Посочват, че с влязла
в сила присъда на 04.07.2016г., постановена по н.о.х.д. № 246/2016г. по описа
на Окръжен съд - С.З., водачът А.Й. е признат за виновен в извършването на
описаното по - горе деяние, съставляващо престъпление по транспорта по чл. 343,
ал.1, б. „в“ вр.чл.342, ал.1 НК.
Отговорността на водача е валидно застрахована при турски застраховател.
Твърдят, че от този
инцидент претърпели и продължават да търпят неизмерими болки и страдания до
края на живота си. Сполетяла ги най - голямата трагедия - обичаният от тях внук
и брат си отишъл от този свят, когато бил едва на 6 години по жесток и
неочакван начин.
Първият ищец, Н.И.С.,
като баба на починалия Ю.К.Г., посочва, че изпитва огромна и неописуема тъга в
резултат от смъртта на своя внук. Между нас имаше изключително силна
емоционална връзка, която продължи до смъртта на Ю.. Твърди, че той бил нейната
радост и гордост и израснал пред очите й. Вложила огромна енергия и усилия, за
да помогне с неговото отглеждане и възпитание на родителите му. Обича го с
цялата си душа и сърце. Имала много мечти и надежди, свързани с внука ми.
Трудно й билое да повярва, че повече никога няма да го види. Сочи, че мисълта,
че смъртта му е била болезнена и мъчителна я съсипва. Страда за това, че не е
успял да изживее най- хубавите си мигове в живота. След инцидента, ежедневието
й е съпътствано от постоянен стрес, безпокойство, мъка и усещане за празнота.
Преди да почине, прекарвали много време заедно и затова сега той страшно много
й липсва. Посочва, че се затворила в себе си, плаче често, няма желание да
общува с никого и дните й са лишени от смисъл. Често се замисля за това, че е
надживяла собствения си внук и счита, че това не е редно. Тази мисъл ежедневно
я тормози и съсипва. Като баба на починалия Ю.К.Г. счита, че й се дължи
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, които търпи в резултат на
неговата смърт в размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на увреждането - 06.04.2016г. до окончателното й изплащане.
Вторият ищец, А.И.С.,
като дядо на починалия Ю.К.Г., посочва, че също изпитва дълбока и непреодолима
печал след смъртта на своя внук. Твърди, че обича силно внучето си и се стараел
да прекарвам колкото се може повече време с него. Радвал се и на неговата обич.
Стараел се да го възпитава правилно, когато общувал с него, за да расте добро и
щастливо дете. Със съпругата му помагали
ежедневно в грижите за отглеждането му с огромно желание. Времето, прекарано с
него е най-хубавото в неговия живот. Той носелше неизмерима радост в дните му,
а сега липсата му е изключително болезнена. С огромно вълнение и радост го
гледал как расте и се старал да му осигури безгрижно детство. Откакто загубил
така трагично внука си, дните му са изпълнени със спомени за времето, когато
бил жив и душата му е обзета от безкрайна болка, свързана с липсата му. Твърди,
че загубата му го променила напълно, непрекъснато се чувства нещастен и
потиснат. Не намира смисъл в нищо - изгубил желанието си за живот. Непрекъснато
мисли за внучето си и за това, че няма да го види как израства като силен мъж и
добър човек, какъвто винаги се стараел да го възпита да бъде. Като дядо на
починалия Ю.К.Г. счита, че му се дължи заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, които търпи в резултат на неговата смърт в размер на 150
000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането -
06.04.2016г. до окончателното й изплащане.
Третият ищец, К.М.А.,
като брат на починалия Ю., посочва, че също изпитва неописуема и неизмерима
тъга, в резултат на неговата смърт. Сочи, че го обича с цялата си душа и сърце,
бил едно прекрасно и безгрижно дете. С Ю. живеели заедно и по цели дни играели
безгрижно и весело. Като негов батко, се грижел за него, защитавал го, когато
се налагало, му давал му напътствия как трябва да се постъпи във всяка една
ситуация. Били изключително близки. Твърди, че общо били четири деца, но се
чувствали като едно цяло, били неразделни. Трудно му е да повярва, че повече
няма да го види, че никога повече няма влезе през входната врата, няма да го
види как израства. Често се питал дали е можел да предотврати нещастието в онзи
ужасен ден, в който той загинал толкова нелепо. Чувства се безсилен и
безпомощен, защото не е в състояние да върне времето назад. Само брат, който е
надживял по - малкото си братче би могъл да разбере непреодолимата му мъка.
Твърди, че след инцидента, макар че вече е по-голям, често плаче и няма желание
да общува с други хора. Смъртта на брат му го е променила за цял живот. Изпитва
постоянно безпокойство, че такова нещастие може да се случи с него, или с някой
друг от негово семейство. Като брат на починалия Ю.К.Г., счита, че му се дължи
заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, които търпи в
резултат на неговата смърт в размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на увреждането - 06.04.2016г. до окончателното й
изплащане.
Четвъртият ищец, Г.М.А.,
като брат на починалия, посочва, че също изпитва огромна мъка от неговата
смърт. Твърди, че Ю. бил щастливо и безгрижно дете. С него прекарвали дните си
- играели по цял ден, гонели се, измисляли си най - различни забавления. С него
дните минавали неусетно и щастливо. Посочва, че Ю. по - голям от него, често
давал идеи какво да правят и го защитавал при нужда. Твърди, че постоянно
усещал неговата изключителна обич към, от която сега е лишен безвъзвратно.
Ищецът твърди, че му е трудно да повярва, че повече никога няма да го види.
Мисълта за смъртта на брат му е болезнена и мъчителна и го кара да страда всеки
ден. Страда, че той не е успял да изживее детството си и че няма да може да
сподели с тях бъдещето си, каквото и да
е то. Сочи, че няма да има възможността да го накара да се гордее с него.
Ищецът сочи, че и към настоящия момент се чувства стресиран, обезпокоен и много
тъжен, че брат му го няма и след инцидента се затворил в себе си и спрял да
общува с другите деца. Като брат на починалия Ю.К.Г., счита, че му се дължи
заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, които търпи в
резултат на неговата смърт в размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на увреждането - 06.04.2016г. до окончателното й
изплащане.
Петият ищец, А.М.А.,
като сестра на починалия Ю., посочва, че също много страда от липсата на
обичания си брат, който бил с четири години по - голям от нея. Спомня си как й
обръщал много вниМ.ие, пазел я и често мислел за нея повече, пренебрегвайки
себе си. Тя е била малката му сестричка. Били изключително близки. Твърди, че с
останалите си братя били едно цяло, а сега него го няма и вече нищо не е като
преди. Все още му е трудно да приеме, че вече няма да го види, че вече няма да
бъде до нея и да я пази и закриля. Твърди, че Ю. бил жизнерадостно и усмихнато
дете, с чувство за отговорност към по - малките си брат и сестра и уважение към
по-големия им брат. Мисълта, че вече никога няма да бъдат заедно четиримата, да
си играят, да правят пакости и да се смеят, я разстройва ужасно. Не може да
опише с думи изключителната мъка, която я обзема при спомена за него, защото е
свикнала с присъствието му, а сега знае, че никога няма да го види отново.
Твърди, че смъртта на брат й е повлиял значително на детската й психика и е променена завинаги. Като сестра
на починалия Ю.К.Г., счита, че й се дължи заплащане на обезщетение за причинените
й неимуществени вреди, които търпи в резултат на неговата смърт в размер на 150
000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането -
06.04.2016г. до окончателното й изплащане.
Посочват се, че е
налице е пряка причинна връзка между причинените ни вреди и виновното и
противоправно поведение на водача на товарния автомобил А.Й..
Считат, че са налице
всички елементи от фактическия състав за реализиране на отговорността на
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за причинените ни
неимуществени вреди, а именно - виновно и противоправно поведение на водача на
увреждащия тежкотоварен автомобил, намиращо се в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, вреди, както и компетентност на бюрото, предвид
характера на пътнотранспортното произшествие на територията на Р.Б., причинено
от водач на МПС с турска регистрация, чиято отговорност е била валидно
застрахована в Република Т. с покритие за Б..
Посочват, че с молба с
вх. № 2-3174/15.06.2016г. са поискали от Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи да ни предостави информация относно застраховате ля
на виновния водач и номера на сключения застрахователен договор. С писмо изх.№
1- 2089/21.06.2016г. Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи ги е уведомява, че при пътнотранспортни произшествия на
територията на Б. с МПС-та с турска регистрация, НББАЗ е компетентно да се
произнесе по случая, поради което пред него следва да бъде представена
окомплектована претенция с цел регистриране на щета.
Твърдят, че във връзка
с образувана пред НББАЗ щета с референтен номер 05-16-00-281-ТК. за същия
инцидент, е изплатено обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на
родителите на починалия - баща му Ю.К.Г. и майка му М.А.И..
Сочат, че с Молба с
вх. № 2 - 11260/16.11.2018г. последните трима като братя и сестра на починалия
са сезирали НББАЗ с претенция за доброволно и извънсъдебно заплащане на
претендираните обезщетения за причинените им неимуществени вреди. В отговор на
молбата им, НББАЗ изпраща писмо с отказ да ги обезщети. На 15.01.2020г. подават
Повторна молба с вх. № 2-0110 от 15.01.2020г. с приложена към нея съдебна
практика, с която искат преразглеждане на отказа. На 30.01.2020г. получават
писмо с изх. № 1- 0242 от 29.01.2020г. с повторен отказ за обезщетяване на
причинените им вреди.
Посочват, че с Молба с
вх. № 2-0217 от 22.01.2020г. първата и вторият като баба и дядо на починалия в
описаното ПТП техен внук, сезират НББАЗ за причинените ни неимуществени вреди.
В отговор на молбата, НББАЗ изпраща писмо с изх. № 1- 0271/30.01.2020г. с отказ
да ги обезщети.
На основание чл. 127,
ал.4 от ГПК сочат банкова сметка, ***уми за обезщетение за неимуществени вреди,
а именно: IBAN: ***; ВIС: СЕСВВGSF; Банка - ЦКБ
- Клон Възраждане.
Ищците молят съда да
постанови решение, с което да осъдите СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.Б.А.З.“ да им заплати
сумите от по 50 000 лева за всеки от тях, представляващи обезщетения за
неимуществени вреди за претърпените от тях болки и страдания, причинени в
резултат на смъртта на техния внук и брат, предявени като частични искове от
взеМ.ия в пълен размер на по 150 000 лева за всеки от тях, ведно със законната
лихва върху тези суми от датата на увреждането - 06.04.2016г. до окончателното
им изплащане, като осъдите ответника да им заплати и всички такси и разноски по
производството.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.Б.А.З.“, с който
оспорват изцяло предявените срещу НББАЗ искове за неимуществени вреди по
основание и размер.
Оспорват правото на
ищците да получат обезщетение за неимуществени вреди по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за чужбина - „Зелена
карта“, в качеството им съответно на баба и дядо, съответно на братя и сестра
на починалия вследствие на ПТП.
Сочи се, че съгласно
Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСГНК на ВКС, постановено на 21.06.2018 г.,
правото на лицата, извън посочените в Постановление № 4/61 г. и Постановление №
5/69 г. да получат обезщетение не е абсолютно и същото следва да се допусне
като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди. Твърдят, че ищците, с оглед заявеното от тях и представените
доказателства към исковата молба не са от кръга на най-близките на починалия
лица, по смисъла на двете Постановления, с оглед на което по отношение на тях е
необходимо наличие на изключително и особени, специални основания за присъждане
на обезщетения. Даденото от посоченото Тълкувателно решение разрешение е, че
лицата извън най - близкия семеен и родствен кръг имат право да получат
обезщетение, само ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, т.е. само по изключение и то само за случаите на особена
близост между починалия и лицето.
Посочва се, че ищците
и починалият са в родствена връзка, но заявеното в исковата претенция не се
отличава с изключителност, която излиза извън рамките на обичайните, нормални и
естествени взаимоотношения между баби, дядовци и внуци и между братя и сестри,
за да обоснове правото на ищците да получат обезщетение за вредите, които
търпят от смъртта на техния брат. Тази връзка, съгласно Тълкувателното решение
трябва да е особена, дълбока и трайна и страданията трябва да са с по- голям
интензитет и продължителност от обичайните такива.
Твърди се, че в
конкретния случай, от исковата молба и приложените доказателства не се
установяват факти и обстоятелства, обосноваващи правото на ищците да получат
обезщетение за смъртта на своя внук и брат. Естествената родствена връзка между
ищците и починалия предполага тези лица да са претърпели неимуществени вреди от
смъртта му, но това не е достатъчно за да се признае правото им да получат
обезщетение във връзка със загубата му.
Заявява, че не се
подценява мъката от загубата на близък човек, особено от загубата на малко
дете, но счита, че в случая не са налице критериите на Тълкувателно решение №
1/2016 г., а именно изключителни обстоятелства, различни от обичайните
отношения между баба, дядо и внуче и между братя и сестри, които да налагат
присъждане на обезщетение на ищците.
Твърди се, че на този
етап по делото не са ангажирани доказателства, установяващи такава житейска
ситуация, която е станала причина между починалия и ищците да се породи особена
близост, надхвърляща по своя характер обичайната за този тип родствени
отношения. От заявеното в исковата молба и представените писмени доказателства
са налице данни, включително, че част от ищците не са живели в едно домакинство
с починалото момче.
Оспорва се
изключителната отговорност на водача на товарния автомобил за настъпилото
произшествие и се твърди, че е налице съпричиняване на ПТП и на вредоносния
резултат от пострадалото лице.
Твърди, че по делото е
представен фотоалбум от досъдебното производство ЗМ № 420/2016 г., образувано
по случая, като от част от снимките, съдържащи се в същия е видно, че в близост
до местопроизшествието има пешеходна пътека. От данните в исковата молба и от
представената с нея Присъда № 25/16.06.2016 г. по НОХД № 246/2016 г. по описа
на ОС- С.З. не е видно, пострадалият да е пресичал на пешеходна пътека.
Същевременно в мотивите към присъдата са налице данни, че пострадалият „тичайки
е предприел пресичане на ул. „Шипка“ - път II - 55, като се движел косо в
посока североизток“.
Предвид горното
ответникът твърди, че Ю.К.Г. е съпричинил ПТП, съответно претъпените от него
телесни увреждания, довели до смъртта му, като не е пресичал на обозначеното за
това място, в случая - пешеходна пътека, намираща се в близост до мястото на
настъпване на ПТП, както и е предприел внезапно навлизане на пътното платно,
тичайки, с което си поведение е създал предпоставки за реализиране на ПТП и е
поставил в опасност живота и здравето си.
В тази връзка твърди,
че за пешеходеца реализираното пътнотранспортно произшествие е било
предотвратимо.
При условия на
евентуалност, оспорват претендираните от всеки от ищците размери на обезщетения
за неимуществени вреди, а именно от по 50 000 (петдесет хиляди) лева, предявени
като частични искове от пълен размер 150 000 лева за всеки от тях, като
несъответен на претърпените вреди и завишен, съобразно принципа за
справедливост, произтичащ от разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите.
Оспорва изцяло иска за
законна лихва, поради неоснователност на главния иск, неоснователен се явява и
акцесорния.
На самостоятелно
основание оспорва дължимата лихва от датата на увреждането, а именно от
въведена в исковата молба дата - 06.04.2016 г. посочва, че в съответствие със
специалния закон и в частност с разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, дължи лихва едва след изтичане на
законоустановения срок за произнасяне по извънсъдебната претенция, който не
може да бъде по-дълъг от три месеца.
Посочва, че видно от
представените с исковата молба доказателства, претенцията на последните трима
от ищците пред НББАЗ е заведена на 26.11.2018 г., като се е произнесъл по
заявената претенция в законоустановения срок. Отново в срок НББАЗ се е
произнесъл и по повторната молба за преразглеждане на претенцията от 15.01.2020
г., като е дал отговор на ищците на 29.01.2020 г. Предвид изложеното, сочи, че
не е в забава по отношение на задължението му към последните трима ищци за
произнасяне, тъй като законоустановеният тримесечен срок за такова изтича на
16.02.2019 г. и началният момент на дължимост на лихва е не по-рано от
17.02.2019 г., а не от 06.04.2016 г.
Заявява, че при условия на евентуалност и в
случай, че съдът намери, че лихва се дължи от датата на произнасяне по
претенцията, то началната дата на дължимост на лихвата би била от датата,
следваща тази на произнасяне по претенцията им.
Посочва, че по
отношение на претенцията за законна лихва на първите двама ищци, която е
заявена като дължима от датата на увреждането, са налице доказателства за
завеждане на претенцията на 22.01.2020 г., като във връзка с гореизложеното
законоустановеният тримесечен срок за произнасяне изтича на 22.04.2020 г. и
началната дата на дължимост на лихвата, в случай, че главната претенция е основателна,
е 23.04.2020г. По заведената от тези ищци претенция, ответникът се е произнесъл
в законоустановения тримесечен срок, а именно на 30.01.2020 г., с оглед на
което същият не е в забава за произнасяне.
В срок е постъпила допълнителна искова молба, в която се изразява становище по направените
възражения в писмения отговор на ответника, като счита същите за неоснователни
по следните съображения:
Посочва се, че и
петимата ищци, явяващи се баба и дядо, съответно братя и сестра на починалото
лице разполагат с правната възможност да получат обезщетение, именно предвид
създадената постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка между тях и
починалото лице, съдейки за това от житейските обстоятелства и ситуации станали
причина за тази особена близост, тъй като техните отношения попадат на случаите
и на петимата ищци сред изключенията визирани от Тълкувателно решение № 1/2016
г. на ОСГНК на ВКС, постановено на 21.06.2018 г. Твърди се, че бабата и дядото
са прекарвали изключително много време с внука си, като са се грижели за него в
различни и продължителни периоди от време, братята и сестрата също са
прекарвали денонощно времето си със своя брат, като отношенията и на петимата
ищци с починалия са се характеризирали с изключителна взаимна любов,
всеотдайност, близост и привързаност.
Твърдят, че направеното възражение за
съпричиняване на вредата от страна на пострадалото лице е неоснователно. Сочи
си, че присъдата по ясен, категоричен и безпротиворечив начин е посочено, че
товарният автомобил, управляван от Йозкан се движел по път през село и е
подминал поставени до пътя за движещите се в посока север МПС пътни знаци А- 19
„ВниМ.ие деца“ и Д-24 „Автобусиа спирка“ - три обстоятелства, които задължават
водачите на ППС да бъдат изключително предпазливи и внимателни, а още по силна
е следвало да бъде тази внимателност, ако е имало в близост и пешеходна пътека.
От присъдата още се установява, че водачът на товарната композиция Йозкан дори
не е възприел настъпилото произшествие и продължил да управлява автокомпозицията
т.а. М. със същата скорост в посока север. Сочат, че свидетели, намиращи се на
автобусна спирка започнали да викат, виковете им били чути от младши полицейски
инспектор, но не и от водача Йозкан. Един от свидетелите дори побягнал след
товарния автомобил, чийто шофьор и това не е забелязал в огледалото си за задно
виждане, свидетелят се е изравнил с товарната кабина ударил я с ръка, след това
е застанал пред нея и чак след това водачът на товарния автомобил осъзнал, че
трябва да спре - на около 45 м след мястото на удара. Едва след като представил
на младшия полицейски инспектор документите си за самоличност и излязъл от
кабината, разбрал за причиненото от него ПТП. От всички тези данни става ясно,
че водачът Йозкан изобщо не е възприел случващото се на пътя и няма данни за
съпричиняване на вредоносния резултат, а напротив - има такива за липса на вниМ.ие
на виновния водач по отношение на пътната обстановка.
Считат, че предявените
искови претенции са съответни на претърпените вреди, не са завишени и напълно
отговарят на принципа за справедливост съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
В срок е постъпил допълнителен отговор от ответника, с който поддържа всички оспорвания на исковете по
основание и размер, както и всички твърдения и възражения, направени с отговора
на исковата молба.
Оспорва твърдението,
че ищците са изградили постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка с
починалото лице.
По отношение на ищците
Г.М.А. и А.М.А., които са брат и сестра на починалия, оспорва изцяло
твърдението същите да са претърпели неимуществени вреди от смъртта на брат си и
твърди, че на тяхната възраст, в резултат от това събитие, не са настъпили
промени в емоционалното им и психическо състояние, както и че събитието не е
оказало въздействие върху психиката на тези деца в тази възраст.
Поддържа оспорването на изключителната
отговорност на водача на товарния автомобил и твърди, че пострадалият с
поведението си е съпричинил вредите и за него произшествието е било
предотвратимо.
Също така твърди, че
родителите и законни представители на малолетния Ю.К.Г. са съпричинили
вредоносния резултат, като в нарушение на чл. 125, ал. 3 от Семейния кодекс не
са осигурили постоянен надзор над малолетното си дете, което било заедно с
други деца, без родителски надзор и внезапно, тичайки е навлязло на пътното
платно на необозначено за пресичане място и с бездействието си са допринесли в
сериозна степен настъпването на ПТП и вредите от него.
Поддържа оспорването на исковете по размер и
твърди, че същото не е бланкетно, тъй като претендираните размери на
обезщетения не са съобразени с принципа на справедливост и със съдебната
практика по сходни казуси.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Между страните не се
спори, че е настъпило пътно - транспортно произшествие на 06.04.2016 г. в с. П.,
общ. Г., обл. С.З., при което е починал Ю.К.Г., ЕГН ********** - внук на първия
и втория ищец и брат на третия, четвъртия и петия ищец.
С присъда №
25/16.06.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 246/2016 г. по описа на Окръжен съд
- С.З., водачът А.Й. е признат за виновен в извършването на престъпление по
транспорта по чл. 343, ал.1, б.„в“ вр.чл. 342, ал.1 НК, която е влязла в сила
на 04.07.2016 г..
Между страните не се
спори, че връзка с образувана пред НББАЗ щета с референтен номер
05-16-00-281-ТК за същия инцидент, е изплатено обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди на родителите на починалия - баща му Ю.К.Г. и майка му М.А.И..
С Молба с вх. № 2 -
11260/16.11.2018г. последните трима ищци като братя и сестра на починалия са
сезирали НББАЗ с претенция за доброволно и извънсъдебно заплащане на
обезщетения за причинените им неимуществени вреди. В отговор на молбата им,
НББАЗ е изпратило писмо с отказ да ги обезщети. На 15.01.2020г. същите са подали
Повторна молба с вх. № 2-0110 от 15.01.2020г. с която искат преразглеждане на
отказа. На 30.01.2020г. са получили писмо с изх. № 1- 0242 от 29.01.2020г. с
повторен отказ за обезщетяване на причинените им вреди. С Молба с вх. № 2-0217
от 22.01.2020г. първата и вторият ищец като баба и дядо на починалия техен
внук, са сезирали НББАЗ за причинените им неимуществени вреди. В отговор на
молбата, НББАЗ е изпратило писмо с изх. № 1- 0271/30.01.2020г. с отказ да ги
обезщети.
По делото са събрани гласни доказателства: Т.С.А.
установява, че е съседка на ищците/. Твърди, че често
общува с тях, постоянно си говори особено с бабата, тъй като са приятелки. Разбрала
за катастрофата на следващия ден, че тир е ударил Ю. в гр.П. и отишла в тяхната
къща - бабата и дядото били съкрушени, бабата била припаднала, изобщо не била
добре. Сочи, че момчето израснало при баба си и дядо си в гр.Н., предимно бабата
се грижела за това момченце, тя го обличала, водела го на градинка. Установява,
че бащата на децата бил в затвора и изобщо не се грижел за тях. Бабата обичала
децата, купувала учебници, играчки и храна, закуски, още от малки ги гледала
особено Ю.. Децата си играели заедно били задружни, плачели за братчето си.
Бабата жали за него. Дядото също се грижел за тези деца, гледал ги постоянно,
защото майката е безработна. Купувал бонбони, сладки работи и им давал пари за
училище. Майката също се грижела, но нямала средства - стояла в къщи и чистела.
Свидетелят В.В.А. сочи, че съпруг на Х., която е сестра на М. и живее
в гр.Н.. Сочи, че децата на М. живеят при баба Н. и А. и те се грижат за тях.
Починалото дете също живеело при баба си и дядо си. Дядото купувал дрехи на
починалото дете. Баба Н. също се грижела хубаво за починалото дете. След
смъртта на детето дядото и бабата били притеснени. Твърди, че на децата много
им липсва братчето.
Свидетелката М.Д.Р.твърди, че живее от 1964 г. в Н. и живее на една
улица с ищците. Често се виждат, пият кафе сутрин, постоянно са заедно с тях. В
къщата живеят М. с децата си, А. и Н.. Децата се казват Ю. който починал в П., К.,
А. и Г.. Свидетелства, че Н. припаднала като разбрала, че Ю. го е смачкал тир. Установява,
че много добре се грижели бабата и дядото за децата - купували им играчки и
дрехи. Дядото много се грижел за децата, учел ги да работят. Дядото и бабата
водили Ю. на градина. Сочи, че децата също споменават за братчето си. В момента
и бабата и дядото, като си спомнят за Ю. се мръщят и в двамата има промяна.
От назначената по делото
комплексна САТЕ се установява, че в
зоната на местопроизшествието има хоризонтална маркировка, като двете ленти за
движение на пътя са разделени с прекъсната линия. Като елемент на вертикалната
маркировка има преди мястото на удара наличие на пътен знак - Д 24 „Автобусна
спирка пътен знак А19 - ВниМ.ие Деца и пътен знак Б 3 - „Път с предимство. На
27,30 м северно от ориентира О на път 11-55 има наличие на пешеходна пътека тип
„Зебра“. Пешеходна пътека тип «Зебра» се намира на около 12,64 м северно от
мястото на ПТП /мястото на удара/ МУ/ и на около 16,35 м северно от мястото от
което пострадалия пешеходец е предприел пресичане на пътното платно. Скоростта
на движение на процесната автокомпозиция състояща се от седлови влекач „***“ TGA 18.430 с рег.№ ****с
прикачено към него полуремарке „Т.” с рег.№ ****
непосредствено преди и към момента на удара е една и съща тъй като няма
оставени спрачни следи преди мястото на удара, както и доказателства, че
водачът е употребил спирачната система на автокомпозицията преди настъпването
на ПТП. Тъй като седловият влекач на процесната автокомпозиция е с работещ
тахограф и тахографската му шайба е иззета и приложена към материалите на
делото, то от нея е видно, че автокомпозицията се е движила със скорост Va около
30 км/ч = 8,33 м/с в момента на удара и непосредствено преди него. Опасността
за водача на автокомпозицията настъпва в момента, когато детето е било близо до
западния тротоар движейки се от запад на изток. В конкретния случай може да се
приеме, че опасността за водача на товарната автокомпозиция настъпва когато
детето е на 1 м западно от западния тротоар с оглед движението му от запад на
изток. Тъй като от свидетелските показания и от мястото на удара е определена
посоката на движение на детето по пътното платно, траекторията му на движение е
нанесена на мащабната скица до мястото на удара на детето с влекача на
композицията /в зоната на предния край на заден ляв калник на непосредствено
пред задно ляво колело на влекача/. Отчитайки графически стойността на
изминатия път по пътното платно плюс 1 м се определя изминатото разстояние Sn от
детето от момента на настъпване на опасността за водача до мястото на удара с
влекача, която е около 7,22 м. Това означава, че водачът на автокомпозицията е
имал техническа възможност да предотврати произшествието при движение с
избраната от него скорост от 30 км/ч км/час, при аварийно задействане на спирачната
система на автокомпозицията. Тази скорост в конкретния случай се явява
несъобразена с наличието на пътни знаци - А-19 "ВниМ.ие Деца" -
поставен на около 35 метра преди мястото на удара и с пътен знак Д 24 -
„Автобусна спирка“ поставен на около 9,50 м преди мястото на удара. Водачът на
автокомпозицията от техническа гледна точка е имал възможност да възприеме
детето/децата от момента на настъпване на опасността за него - когато тичащото
дете е било на около 1 метър западно от западния бордюр на пътя намиращо се още
на тротоара. Няма сведения за пречки по линията на пряка видимост между водача
и детето от момента на настъпване на опасността. Същият има техническа
възможност да вижда детето чак до момента на когато се изравнява с кабината на
влекача с детето. Следователно при пресичане на пътното платно от детето
пешеходец по пешеходната пътека с нормален ход от техническа гледна точка не би
настъпило процесното ПТП. При навлизането на пешеходеца в лентата за движение
на товарния автомобил предните му състави са се намирали на около 1,06 м
северно от пешеходеца, а десните му състави на около 0,69 м източно от
пешеходеца. Водачът на автокомпозицията от техническа гледна точка е имал
възможност да възприеме детето/децата от момента на настъпване на опасността за
него - когато тичащото дете е било на около 1 метър западно от западния бордюр
на пътя намиращо се още на тротоара. Няма сведения за пречки по линията на
пряка видимост между водача и детето от момента на настъпване на опасността.
Същият има техническа възможност да вижда детето чак до момента на когато
товарния автомобил се изравнява с детето -с предните състави на кабината на
влекача. Детето достига автокомпозицията в зоната на предната
външна част на заден ляв калник, като е контактувало с дясното си рамо при
което се е получил момент на завъртане на тялото му около вертикалната му ос
прекарана през масовия му център в посока обратна на часовата стрелка гледано
отгоре. От инерционните сили и моменти, действащи на тялото на детето, същото е
навлязло под автокомпозицията непосредствено след задно ляво колело и пред
лявата подвижна опора /лапа/ на полуремаркето, където е било съборено от
контакта с нея на земята на траекторията по която са се движили левите колела
на полуремаркето. Падайки на земята върху тази траектория е било прегазено от
левите колела на от трите моста на полуремаркето. В резултат на прегазването от
тази товарна автокомпозиция детето пешеходец Ю. Красимиров Генчев е починало на
място.
Предвид установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
В случая са налице
всички елементи от фактическия състав за реализиране на отговорността на
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за причинените ни
неимуществени вреди, а именно - виновно и противоправно поведение на водача на
увреждащия тежкотоварен автомобил, намиращо се в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, вреди, както и компетентност на бюрото, предвид
характера на пътнотранспортното произшествие на територията на Р.Б., причинено
от водач на МПС с турска регистрация, чиято отговорност е била валидно
застрахована в Република Т. с покритие за Б..
При така приетата фактическа
обстановка, установена от събрания по делото доказателствен материал, съдът намира,
че са налице условията за ангажиране отговорността на ответника по предявения
срещу него иск.
По размера на обезщетението: Обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде определено от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД. Това
предполага съдът да съобрази вида и характера на доказаните вреди, доказания
интензитет на страданията на всеки един от ищците и доказания начин, по който
всеки от тях е приел смъртта на своя близък човек.
Човешкият живот е висша ценност, подлежаща
на защита от правовия ред и загубата му следва да бъде компенсирана с подходящо
обезщетение. На следващо място съдът съобразява и периода, в който е настъпило
произшествието и икономическия и жизнен стандарт в държавата в този момент, тъй
като размерът на обезщетението следва да отговаря на изискването за адекватност
не само на претърпяната загуба, но и на икономическите условия в страната към
момента на настъпване на вредите.
Съдът намира, че в конкретния случай ищците
са от така наречения разширен кръг от роднини. Съгласно разрешението, дадено
с Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, материално
легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък е по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания. Наличието на особено близка
житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз
основа на фактите и доказателствата по делото.
По отношение на предявения иск от ищците Н.И.С. и А.И.С. - баба и дядо на починалото дете съдът
намира следното: от събраните по делото гласни
доказателства се установи, че основно ищците са полагали грижи за детето Ю.,
тъй като майката е била безработна и се е опитвала да оправи отношенията си със
съпруги си, като го е следвала при преместванията му в различни населени
места. Ищците и починалото им внуче са живеели в едно
домакинство, водила са го на градина, купували са му дрехи и са го осигурявали
финансово. Тези изводи на съда, почиват както на свидетелските показания, така
и на приложения по делото „Социален доклад“. Ищците са преживяли много тежко
смъртта на внука си и до ден днешен изпитват сериозни морални болки и
страдания. Поради това съдът счита, че тези неимуществени вреди, подлежат на
обезщетяване. Относно размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени
вреди съдът взе предвид всички доказателства по делото, доколкото размерът
се определя по справедливост на основание разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. При
определянето на размера на дължимото обезщетение съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите, който има
непосредствени впечатления от състоянието на ищците.
Въпреки тежестта на загубата им, същите следва да се справят със
стресовата ситуация със собствени сили, предвид факта, че полагат грижи и оказват
морална и финансова подкрепа на другите три внучета и майка им.. В съдебно
заседание ищците сочат, че искат съдът да им даде някой лев, да помагат на
децата и за къща. В случая, като взе
предвид горните обстоятелства, съдът намира, че сумата от 10 000 лв. за всеки от ищците съответства на принципа
за справедливост по чл. 52 ЗЗД и адекватно репарира причинения от травмата
емоционален и психически дискомфорт и неудобства от друг характер, като се
отчита икономическата обстановка в страната към момента на
злополуката през 2016 г., в т.ч.
стандарта на живот. Това обуславя извода на съда, че
обезщетение в по-голям от присъдения размер не би съответствало на принципа на
справедливостта. В останалия претендиран размер от 50 000 лв., предявен
като частичен от по 150 000 лв. за всеки от тях, исковете следва да се
отхвърлят като неоснователни.
В полза на ищците трябва да се присъди и
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, като в случая съдът
намира възражението на ответника за начална й дата за частично основателно: Ищците в ИМ претендират обезщетение за забава,
считано от датата на увреждането. Съгласно КЗ
отговорността на застрахователя за лихви, която се прилага и за ответника, е
ограничена и това задължение е за периода след датата, на която застрахователя
е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от
застрахования, било от увреденото лице. При това разпоредбата на чл. 498 от
действащия КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на
застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя и
едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу
застрахователя. В конкретния на 22.01.2020г., ищците – бабата
и дядото на починалото дете са отправили застрахователна претенция до
ответника, поради което следва да бъде прието, че именно това е датата, на
която застрахователя е бил уведомен за претенцията им и от тази дата за него
настъпва задължението да заплаща лихва за забава. Предвид на това претенцията
за лихва за забава на ищците върху горепосоченото обезщетение следва да се
отхвърли за периода от 06.04.2016 г. до 22.01.2020 г. и се присъди такава,
считано от 23.01.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
По въпроса за направеното от ответника съпричиняване
от починалото дете, съдът намира следното: Принос за настъпване на увреждането
ще е налице във всички случаи, когато пострадалото лице със своето поведение
е създало предпоставки за настъпване на вредите, или е допринесло за механизма
на увреждането. Или, от съществено значение е конкретното проявление на
действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и
непосредствена причина за причинените вреди. В
случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Затова, когато
малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата,
съобразно с обстоятелствата на случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД независимо от това, че такова лице не
може да действа виновно. В случая не се установява причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. По направеното възражение от ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат, че
пострадалия не е пресичал на обозначеното
за това място, както и е предприел внезапно навлизане на пътното платно, което
си поведение е създал предпоставки за реализиране на ПТП и е поставил в
опасност живота и здравето си, както и че родителите на малолетния Ю. са
съпричинили вредоносния резултат, като не са осигурили постоянен надзор над
малолетното си дете, съдът намира следното:
Съгласно нормата на чл. 8, ал. 8 от Закрила на детето родителите не трябва да оставят децата
си, ненавършили 12 годишна възраст, без надзор и грижа, ако с това се създава опасност за тяхното физическо,
психическо и нравствено развитие.
Това обаче не означава, че родителите следва да участват
непосредствено в детските игри, какъвто е настоящият случай. Поради това съдът намира, че опасността
за живота на пострадалото дете е
създадена от водачът на автокомпозицията, който съгласно
САТЕ е имал техническа възможност да предотврати произшествието при движение с
избраната от него скорост от 30 км/ч км/час, при аварийно задействане на
спирачната система на автокомпозицията. Тази скорост в конкретния случай се
явява несъобразена с наличието на пътни знаци - А-19 "ВниМ.ие Деца" -
поставен на около 35 метра преди мястото на удара и с пътен знак Д 24 -
„Автобусна спирка“ поставен на около 9,50 м преди мястото на удара. Ето защо съдът намира
възражението за съпричиняване за неоснователно. От друга страна детето
се е движило на метри от пешеходна пътека тип зебра, като в конкретния случай
присъствието на родител не би довело до по-различен краен резултат и не е
налице причинно следствена връзка между причините за настъпване на
вредоностният резултат и тяхното поведение.
По отношение на предявените искове от
ищците К.М.А., Г.М.А., А.М.А., чрез
своята майка и законен представител М.А.И. съдът намира следното: не бяха събрани доказателства за
отношенията на ищците с брат им, или за търпени болки и страдания, които по
интензитет да са извън обичайните за такава родствена връзка. Повод за такъв
извод дават и показанията на тримата свидетели, които се отнасят основно за
взаимоотношенията между бабата и дядото и техния внук, и включват децата без
определена конкретност. Без да се омаловажава скръбта и болката от загубата на
брат им, съдът намира, че предвид изложените по-горе съображения, че от
събраните доказателства не се установи тези болки и страдания да са от такова
естество, че да бъдат определени като такива, надхвърлящи по интензитет,
страдание и продължителност нормално присъщите на съответната родствена връзка,
в светлината на задължителните тълкувания на цитираното тълкувателно решение.
Предвид горното предявените искове съдът намира за изцяло неоснователни, поради
което следва да бъдат отхвърлени като такива. Поради неоснователност на
главните искове, неоснователни се явяват и акцесорните за законна лихва,
считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумите.
По отговорността за разноски:
Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК на адв. С., същия претендира разноски в размер на 10 450 лв. и следва да му
се заплатят такива съразмерно на уважената част от исковете или сумата от 836
лв.. По направеното възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на адв. С.
съдът намира, че същото е неоснователно, тъй като е съгласно чл. 36 от ЗА.
Ищците са освободени от заплащане на
държавна такса по силата на закона, поради което ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на СтОС държавна такса върху уважената част от
исковете в размер на 800 лева.
При
този изход на спора ищците следва да бъде осъдени да заплатят на ответника
направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. По
направеното възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на ответника
съдът намира, че същото е неоснователно, тъй като е съобразено с Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения /10 150 лв. + 2030 лв.
ДДС/. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК се претендират разноски в
размер на 12 973,70 лв. като на ответника в случая се дължат разноски в размер
на 11 935,80 лв..
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Б.Б.А.З., със седалище и адрес на управление: гр. С.
- ***, ул. *** да заплати на Н.И.С., ЕГН **********; постоянен адрес: ***, чрез
своя пълномощник адв. П.С. от САК сумата от 10 000 лв., /десет хиляди лева/ представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за претърпените болки и страдания, причинени от смъртта на нейния
внук Ю.К.Г. в резултат на ПТП на 06.04.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от 23.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до размера на 50 000 лв., предявен
като частичен от пълния размер от 150 000 лева, както и за законна лихва за периода
от 06.04.2016 г. до 22.01.2020 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н.Б.Б.А.З., със седалище и адрес на управление: гр. С.
- ***, ул. ***. Да заплати А.И.С., ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
действащи чрез своя пълномощник адв. П.С. от САК сумата от 10 000 лв., /десет хиляди лева/ представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за претърпените болки и страдания, причинени от смъртта на неговия
внук Ю.К.Г. в резултат на ПТП на 06.04.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от 23.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до размера на 50 000 лв., предявен
като частичен от пълния размер от 150 000 лева, както и за законна лихва за
периода от 06.04.2016 г. до 22.01.2020 г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.М.А., ЕГН **********, Г.М.А., ЕГН **********,
А.М.А., ЕГН **********, представлявани от своята майка и законен представител М.А.И.,
ЕГН ********** с постоянен адрес:*** 1, действащи чрез своя пълномощник адв. П.С.
против Н.Б.Б.А.З., със седалище и адрес на управление: гр. С. - ***, ул. ***, Булстат
***, иск за заплащане на сумата от 50 000 лв., за всеки от тях, като частичен
от пълния размер от по 150 000 лева за всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - претърпени болки и страдания, причинени от смъртта на техния брат Ю.К.Г.,
в резултат на ПТП на 06.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането - 06.04.2016 г. до окончателното им изплащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Н.Б.Б.А.З., със седалище и адрес на управление: гр. С.
- ***, ул. ***, Булстат ***, да заплати на адв. П.С.
- САК, сумата 836 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.Б.Б.А.З., със седалище и адрес на управление: гр. С.
- ***, ул. ***, Булстат ***, да заплати в полза на
СтОС, сумата в размер на 800 лева за д.т..
ОСЪЖДА К.М.А., ЕГН **********, Г.М.А., ЕГН **********, А.М.А.,
ЕГН **********, представлявани от своята майка и законен представител М.А.И.,
ЕГН **********, Н.И.С., ЕГН **********, А.И.С.,
ЕГН **********, всички с постоянен адрес: ***, действащи чрез своя пълномощник
адв. П.С. да заплатят на Н.Б.Б.А.З., със седалище и адрес на управление: гр. С.
- ***, ул. ***, Булстат ***, сумата 11 935,80 лв.,
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:……………………..