Р Е Ш Е Н И Е
№ 2415
гр. Варна, 29.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на двадесет и пети
май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 5909 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.12 във вр. с чл.18 от ЗЗДН.
Образувано е по молба на И.И.Д.,
с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника и адв.Д.Х.Д. – АК Варна против О.М.Ф.,
с ЕГН ********** и адрес *** съдържаща искане за налагане по отношение на
ответника на мерките предвидени в чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита от
домашно насилие, а именно да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителката, както и да му бъде забранено да приближава на по-малко от
100 метра молителката, жилището и работното ѝ място.
В молбата е обективирано и
особено искане на основание чл.18 от ЗЗДН да бъде издадена Заповед за незабавна
защита.
В молбата се твърди, че през
2013г. молителката и ответника са живели на семейни начала изразяващо се във
фактическо съжителство. След време се разделили, като по неизвестни за
молителката причини още тогава спрямо нея започнал физически и психически
тормоз. Спрямо ответника вече били издавани заповеди за защита от Районен съд
гр.Варна за предходни актове на насилие. Ответникът работел в компания за
морско корабоплаване и с месеци бил на воаяжи извън България, като след като се
върнел в страната започвал да упражнява системен психически тормоз спрямо
молителката, изразяващ се в постоянно звънене по мобилният и телефон и
посещаване на работното и място и отправяне на обиди
Молителката посочва следните
конкретни актове на домашно насилие извършени в срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН:
На ***г. молителката била във
вилата си, където живее в местност „***/, като била легнала в спалнята на
първия етаж на къщата. Около 19:30 часа вратата на стаята се отворила с трясък
и вътре нахлул ответника като веднага се разкрещял с обиди и заплахи към
молителката, които са конкретно посочени в молбата за защита. Ответникът
започнал да обикаля из къщата да рита и блъска вратите на стаите, да събаря
мебели и счупил компютъра на молителката. Ответникът удрял молителката по
лицето, съборил я на земята и започнал да я рита по тялото. Молителката
натиснала паник бутон, който имала по договор с охранителна фирма. След около
10-15 минути пристигнал служител на охранителната фирма, който се разминал в
двора на къщата с ответника. Малко по-късно дошла и приятелка на молителката В.К.Г.
В проведеното открито съдебно заседание молителката И.И.Д.,
лично и чрез процесуален представител, моли за уважаване на молбата за защита
от домашно насилие и постановяване на поисканите със същата мерки за защита за
максимално предвидения в закона срок от 18 месеца. Ответникът О.М.Ф., лично и
чрез проц. представител, оспорва молбата за защита и моли същата да бъде
отхвърлена. Твърди, че е ударил молителката само веднъж в условията на
неизбежна отбрана след като е бил ударен по главата с металния синджир на
кучето и карабинера на същия. Посещението в дома на молителката било във връзка
с намеренията на страните да сключат граждански брак и след като молителката не
му отговаряла на телефонните обаждания в продължение на два дни. Моли за
отхвърляне на молбата за защита.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Не
с спорно между страните, че същите са били във фактическо съпружеско
съжителство в предходен период от време, поради което и молбата за защита се
явява подадено от лице, в чиято полза е предвидена възможността да търси защита
от домашно насилие на основание чл.3, т.2 от Закона за защита от домашно
насилие.
Като
доказателство по делото е приета декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН от молителя И.И.Д. /л.5/.
С
молбата за защита с представено и медицинско удостоверение № 320/2018г.
издадено след извършен на 23.04.2018г. преглед на молителката И.И.Д. в
отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна –Варна“ АД, като в заключението на
същото е посочено, че са констатирани кръвонасядания и травматични отоци в
лявата лицева половина, контузия на шията, травматичен оток по задната
повърхност на шията, контузия на горните междуфалангеални стави на 2, 3 пръсти
на дясната ръка, които увреждания са в резултат на действието на твърди тъпи
предмети и биха могли да бъдат получени по указаните време и начин /л.8/.
Молителката
е представила и надлежно заверено за вярност копие от констативен протокол за
извършена инспекция, съставен на 23.04.2018г. от Й.Я.,за извършена инспекция по
повод получен сигнал в 19:41 часа от сигнално-охранителна техника, монтирана на
обект №*** /л.24/.
За
доказване на твърденията си, че е бил нападнат ответникът също е представил
медицинско удостоверение № 321/2018г. издадено след извършен на 24.04.2018г.
преглед на ответника в Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св.Анна – Варна“
АД, като в заключителната му част е посочено, че е констатирано кръвонасядания
и травматични отоци на главата, лявата мишница, контузия на дланнопръстната
става на 5 пръст на лявата ръка, които травматични увреждания са резултат на
действието на твърди тъпи предмети и биха могли да бъдат получени по указаните
време и начин /л.22/.
За
изясняване в пълнота на фактическата обстановка по делото са допуснати гласни
доказателства посредством разпит на свидетелите В.К.Г. и Й.Я.Я., водени от
молителката и С.Й.А., воден от ответната страна.
В
показанията си свидетелката Г. твърди, че познава молителката от близо 7 години
и са приятелки. Ответника не познавала лично, виждала го е и е чувала за него.
Към момента на съдебното заседание страните били в много лоши отношение, ответникът
постоянно заплашвал молителката, като свидетелката твърди да е възприемала
(чувала и виждала) лично отправянето на заплахите, както и тя самата получавала
заплахи от ответника. Свидетелката узнала за инцидента на ***г. като получила
обаждане от молителката, която била много разтревожена и плачела. Свидетелката
предложила на молителката да отидат в полицията за подаде жалба. Двете заедно
отишли до дежурния в 4-то РПУ, подали жалба и след това отишли в съдебна
медицина. Окото на молителката било синьо, цялата дясна страна на ръката
ѝ също била синя. Няколко дни преди инцидента свидетелката била в дома на
молителката за да помага с чистенето, поради извършван ремонт в къщата, около
обяд с такси пристигнал ответника, бил пиян и започнал да вика и да заплашва
свидетелката. Свидетелката твърди още, че не и е известно страните да са имали
намерение да сключват граждански брак.
Свидетеля
Я. заявява, че работи като охранител в СОТ „DSC”
и не познавал страните преди инцидента. На ***г. бил получен сигнал подаден с
паник-бутон и свидетеля отишъл на обекта в местност „***“. Когато пристигнал на
адреса свидетелят видял ответника да излиза от двора на къщата и да се качва в
такси. Оградата на имота била накривена, откъдето се предполагало да е влязъл
ответника. Молителката (клиентката) казала, че ответника я е ударил. Окото на
молителката било синьо-червено.
Свидетеля
А., баща на молителката, в показанията си твърди, че не се намира в добри
отношения с молителката. Свидетеля познавал ответника от около 5 години, много
пъти се били събирали заедно с молителката и ответника, когато живеели на
семейни начала. Работата била малко „ромска“ страните се събирали, после
ответника отивал на път, разделяли се. На ***г. ответникът дошъл в дома на
свидетеля и му казал „Тате решихме да се оженим с И.. Определили сме дата 9
май“. Ответникът казал още, че е купил венчални халки, мерил е своята и ще
отиде до дома на молителката за да мери и тя нейната. Ответникът разказал на
свидетеля, че след като се върнал от път живеел заедно с молителката в дома и в
„***“ около 10 дни и разхождал кучето. Два дни след това свидетеля узнал за
инцидента от ответника и видял, че лявата му ръка била синя.
С
протоколно определение от 25.05.2018г. съдът е обявил на страните, че му е
служебно известно броя на образуваните между страните дела за защита от домашно
насилие между тях, както и резултата от образуваните производства.
По
молба от И.Д.И. за защита по ЗЗДН срещу О.М.Ф. са образувани гр.д.№№
14455/2014г., 11041/2015г., 8130/2017г. и настоящето 5909/2018г. по описа на
ВРС. По гр.д.№№ 14455/2014г. и
11041/2015г. са постановявани
мерки по ЗЗДН с влезли в законна сила решения, а гр.д.№ 8130/2017г. е
прекратено поради оттегляне на молбата за защита.
В
подкрепа на твърденията си, че посещението на ***г. е било свързано с
намеренията на страните да сключат граждански брак, ответникът е представил
надлежно заверено за вярност копие от служебна бележка издадена от „Обреди“
ЕООД – Варна, че на 06.06.2018г. предстои сключването на граждански брак между
страните /л.23/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Законът
за защита от домашното насилие има за цел да даде защита срещу една особена
категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най –
близки взаимоотношения помежду си - съпружески, родствени или във фактическо
съжителство, наподобяващо съпружеското. Характерно за деянията от този тип е и
обстоятелството, че те биват извършени най – често в домашна среда, в
отсъствието на свидетели, които ще могат да ги установят чрез показанията си
пред съда. Тъкмо поради тази причина законодателят изрично е предвидил
самостоятелна доказателствена сила на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
В
конкретния случай се твърдят актове на насилие изразяващи се в нахлуване в дома
на молителката, къща находяща се в гр.Варна, местност „***“, отправяне на
обидни думи и заплахи към молителката, както и нанасяне на удари по лицето и
тялото на молителката. Твърдените актове
на насилие са извършени при липсата на преки очевидци на случилото се между
страните. Свидетелят А. дава показания за намеренията на ответника преди да
посети домът на молителката, а свидетелите Я. и Г. са посетили молителката
непосредствено след инцидента и са възприели, че домът е разхвърлен,
молителката е разстроена и окото и е синьо-червено. И двете страни са
представили медицински удостоверения издадени им след извършен преглед в
отделение Съдебна медицина на МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД. В известен смисъл
твърденията на страните се припокриват и взаимно се потвърждават по отношение
начина на влизане на ответника в имота на молителката – прескачайки оградата,
нанесен удар от ответника по молителката, както и удар от страна на молителката
по ответника нанесен със синджира на кучето. Предвид, че инцидента между
страните се е случил в домът на молителката след като ответника е влязъл в
имота прескачайки оградата, както и с оглед признатата от законодателя
доказателствена тежест на представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която не
бе оборена от събраните по делото доказателства следва да се приеме за доказано
извършването на твърдените актове на домашно насилие спрямо молителката, като
твърденията на ответника за нанасяне на един единствен удар по молителката при
самоотбрана останаха недоказани. Дори и да се приеме, че намеренията на ответника да посети молителката за да говорят
за предстоящ граждански брак между тях и за да мери венчални халки и да се
възприемат дадените от него обяснения, то отново се стига до извод за
доказаност на извършен акт на домашно насилие – ответникът не отрича, че е
прескочил оградата на имота, отказал е да напусне имота след като е поканен да
стори това, а е влязъл в къщата за да търси друг мъж.
Предвид основателността на молбата за защита спрямо
ответника следва да бъдат приложени мерки за защита по чл.5 от ЗЗДН, съобразена
с вида и характера на осъществения акт на домашно насилие, като се вземе
предвид и наличието на предходни производства между страните по реда на ЗЗДН,
които не са били достатъчни за да уредят страните отношенията по между си. С
оглед вида, характера и интензитета на извършеният акт на домашно насилие и
предходните образувани производства между страните по ЗЗДН и налагани спрямо
ответника мерки за защита, то настоящия съдебен състав намира, че следва да се
наложат мерки по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗД за максимално предвидения в закона срок,
като в интерес не само на молителката, но дори и на ответника е да се забранят
под страх от наказателна отговорност контактите между тях и възможността от
настъпване на други инциденти.
На ответника следва да бъде наложена и глоба по чл.5,
ал.4 ЗЗДН в размер на минималния определен в чл.5, ал.4 ЗЗДН, а именно 200
лева.
С оглед основателността на молбата за защита и на
основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответника следва да заплати и сторените от
молителката разноски под формата на заплатено адвокатско възнаграждение. Според
представените доказателства молителката е заплатила адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева за правна защита и съдействие по настоящето дело, като
възражението на ответника за прекомерност на заплатеното възнаграждение се
явява основателно и същото следва да се редуцира съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото до размер на 300 лева. Разноските на
молителката извършени за ремонт на нейния лаптоп не представляват разноски в
настоящето съдебно производство и не могат да бъдат присъдени по реда на чл.78 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА О.М.Ф., с ЕГН ********** и адрес *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по
отношение на И.И.Д., с ЕГН ********** и адрес ***.
ЗАБРАНЯВА на О.М.Ф., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ПРИБЛИЖАВА
на по-малко от петдесет метра от молителката И.И.Д., с ЕГН **********, както и
от следните места:
Жилището на молителката, находящо се в гр.Варна, район „***
Работното място на молителката – гр.Варна, ***, за
срок от 18 (осемнадесет) месеца.
ОСЪЖДА О.М.Ф., с ЕГН ********** и
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата
по сметка на ВРС глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, на осн. чл.5, ал.4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА О.М.Ф., с ЕГН ********** и адрес *** да
заплати в полза на държавата по сметка на ВРС държавна такса в размер на 25 лв.
/двадесет и пет лева/, на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА О.М.Ф., с ЕГН ********** и
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на И.И.Д., с ЕГН **********
и адрес *** сумата от 300 /триста/ лева, представляващ направени от молителката
разноски в производството, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН
ДА СЕ ИЗДАДЕ
на молителя И.И.Д., с ЕГН **********
и адрес *** заповед за защита, след представяне на доказателства за внесена по
сметка на ВРС държавна такса в размер на 5 /пет/ лв., на осн. чл.19 от Тарифа №
1 към ЗДТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в седмодневен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от решението и заповедта за защита да се изпратят на съответното РПУ гр.Варна,
съгласно чл.16, ал.3 от ЗЗДН.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото. заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: