№ 160
гр. Варна, 16.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500069 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на Д. В. Г. И Ц. В. Г. , чрез
адв.П. против Определение № 11747 от 25.10.2022 година на ВРС,
постановено по гр.дело № 2010/2022 година, с което е било спряно
производството по делото и с което е бил включен в делбената маса ПИ 459,
находящ се в село Осеново, ,ведно с построените в него сгради – 459.1; 459.2
и 459.3.
В жалбата се излагат оплаквания, че това действие се явява
незаконосъобразно и че не почива на наличните в делото
доказателства.Искането е атакувания съдебен акт да бъде отменен и делото
върнато за продължаване на съдо – производствените действия.За целта
адв.П. излага, че не е налице преюдициалност между заведено пред ВРС
гражданско дело по чл.87 ал.3 от ЗЗД и настоящия спор; както и че
включването в делбената маса на посочения по – горе имот не почива на
законови разпоредби предвид обстоятелството, че той е изцяло собственост
на нейните доверители.
Отговор по делото не е постъпил.
За да се произнесе по спора ВОС съобрази следното:
Пред първата съдебна инстанция е бил предявен иск, с правно
основание чл.34 ЗС по отношение на изброените в исковата молба движими
вещи – т.а, л.а и оръжия.С отговора си против исковата молба съделителката
И. Ц. е настояла да се включил и процесния имот № 459 в село Осеново, като
по отношение на него пояснила, че е и предмет на разглеждане в
производство по чл.87 ал.3 от ЗЗД между същите страни.Настояла предвид
факта, че се цели отмяна на н.а.171/2014 година чрез които покойния
наследодател е прехвърлил част от собствеността си срещу задължение за
гледане и издръжка, производството по делото да бъде спряно.
1
Изследвайки твърденията на страните ВРС е стигнал до извода за
наличието на преюдициалност между делбеното производство и
производството по гр.дело № 8759/2021 година /неприключило със стабилен
акт/ и спрял производството по гр.дело № 2010/2022 година.
Виждането на съда е следното:
За да е налице основанието по чл. 229, т. 4 ГПК за спиране на
производството, е необходимо изходът по едно висящо дело да е обуславящ
изхода по делото, което се спира. Без значение е дали преюдициалното дело е
гражданско, наказателно, административно, конституционно. Важното е
неговият изход, предвид предмета на двете дела, да влияе върху правилността
на решението по обусловеното дело. В своята практика, в т.ч. задължителна
по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, ВКС неизменно приема, че основанието по чл.
229, т. 4 ГПК - преюдициалност на висящ спор, е налице, когато
правоотношението предмет на обуславящото дело е част от фактическия
състав на правоотношението предмет на обусловеното дело. Когато
преюдициалното дело е гражданско, необходимо е още да е налице
субективен идентитет между страните по него и тези по делото, чийто изход
то обуславя, с оглед зачитане на решението по него от съда по обусловеното
дело съгласно чл. 297 ГПК. Изискването не е за абсолютна идентичност, а за
съвпадане на страните между обусловеното дело и част от страните по
обуславящото дело.
Според константната практика на ВКС оспорването и претенциите по
чл. 342 и чл. 343 ГПК не могат да бъдат повдигани и разглеждани в
производството за съдебна делба, ако са предявени извън преклузивния срок
по чл. 342 ГПК до първото заседание по делото и когато са били разрешени
със сила на пресъдено нещо или са били предявени по исков ред, преди да
бъдат повдигнати пред делбения съд. В първата хипотеза те ще бъдат
пресечени от отвода за пресъдено нещо, а във втората – от отвода за висящ
процес. Самият процес за съдебна делба следва да бъде спрян, ако между
съделителите е налице висящ процес по преюдициален за делбата въпрос /чл.
229 ал.1 т.4 ГПК/, още повече, че другото производство е било образувано
преди започване на съдебната делба. Споровете относно обуславящите
съдебната делба правоотношения могат да се решават не само в делбеното
производство, но и вън от него.Непредявените в законоустановения срок по
чл. 342 ГПК възражения не могат да се въвеждат като предмет в отделен
процес и делбеното производство да се спира до приключването му, защото
това би означавало заобикаляне на процесуалния закон в частта за
преклузията, настъпваща с изтичане на първото съдебно заседание. В случая
обаче още с отговора на исковата молба ответницата е оспорила като
нищожна сделката, с която ищците се легитимират като изключителни
собственици на ПИ 459, заедно с прилежащите му сгради, прехвърлителната
сделка, обективирана в н.а. 171/2014 година, с които е станало това, поради
което на изследване подлежи въпросът дали решението по предявените
отделни искове е обуславящо, за да обоснове постановеното спиране на
делбеното производство (в този смисъл- Определение № 444 от 10.10.2011 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 367/2011 г., II г. о., ГК).
2
Такава обусловеност безспорно е налице, доколкото по гр. д. № 8759/2021 г.
на РС-Варна ще се извърши преценка на действителността на горепосочения
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, и дали същият е породил вещнопрехвърлително действие по
отношение на ищците. Решението по обуславящите искове ще има значение
за определяне на квотите от съсобствеността на съделителите в
производството по делбата, поради което същото правилно е спряно на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт
на преюдициалното производство по гр. д. № 8759/2021 година.
В допълнение следва да се посочи, че съгласно чл. 213 ГПК, когато в съда
има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на
ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да
съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях.
По отношение на включването на ПИ 459 в делбената маса:
По смисъла на чл.341 ал.2 от всеки от сънаследниците може в първото
по делото съдебно заседание да бъдат включени и други имоти, предмет на
делбата.В конкретния случай именно това е сторила съделителката И. Ц., като
е настояла в делбената маса да се включи и ПИ 459, ведно с прилежащите му
сгради.Възражението, че същия е изключителна собственост само и
единствено на завелите исковата молба - ищците в процеса, е по
съществото на спора.Дали имота е тяхна собственост или не, съдът ще
произнесе виждането си с решението.
На изложеното основание, ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 11 747 от 25.10.2022 година,
постановено по гр.дело № 2010/2022 година, по описа на ВРС, двадесет и
първи състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3