Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Стара Загора, 20.01.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VIII състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Николина Николова
и в
присъствието на прокурора Румен Арабаджиков,
като
разгледа докладваното от СТИЛИЯН МАНОЛОВ
адм.дело № 538 по описа за 2020г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл.285, ал.1 и
чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е по исковата молба на М.Д.И. *** срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – гр.София (ГД ИН) за присъждане на основание
чл.284 от ЗИНЗС на обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца,
претърпени при пребиването му в различни пенитенциарни заведения, ведно със
законната лихва от датата на подаването на исковата молба за следните периоди:
- 6 000 лева обезщетение за
времето от 15.01.2010г. до 15.03.2010г., от 20.03.2013г. до 15.04.2013г. и от
31.08.2015г. до 31.11.2015г. за пребиваването на ищеца в Следствения арест в
гр.Хасково (по 2 000 лева за всеки отделен период);
-
10 000 лева обезщетение за времето от 01.04.2017г. до 11.01.2018г. за
пребиваването на ищеца в ЗО „Атлант“, функциониращо към Затвора – гр.Ловеч.
В исковата молба се сочи, че през трите периода на пребиваване в Следствения арест гр.Хасково на ищеца не е
била осигурена необходимата жилищна площ, в килията му липсвала достатъчно
светлина и имало плесен и мухъл. Оплаква се също, че в килията му липсвал
самостоятелен санитарен възел и същият бил принуден да ползва кофи и туби през
нощта, когато килиите били заключвани. През останалата част от
денонощието той и останалите арестанти са ползвали обща тоалетна и баня. Ищецът
твърди също, че не му е предоставяно достатъчно време за излизане на чист
въздух, каквото администрацията на ареста е длъжна да предоставя поне веднъж
дневно.
По отношение на пребиваването му в ЗО „Атлантик” при Затвора – Ловеч сочи,
че е пребивавал в килия от 125кв.м. с още 12 затворници. Твърди, че в килията
му не е имало вентилация, което водело до недостиг на въздух, а също така в
килията имало различни видове инсектициди и най-вече дървеници. Твърди също, че
в този период не му е осигурявано спално бельо от затворническата администрация
и се налагало да ляга с мръсни завивки,
останали от други затворници. Сочи, че липсвал санитарен възел във всяка стая и
на затворниците отново се налагало да ползват кофи и туби за облекчаване на
физиологичните си нужди. Моли съда да се произнесе с решение, с което да осъди
ГД„ИН“ да му заплати обезщетение в размер на горепосочените суми за причинените
му имуществени вреди, претърпени от него при престоя му в пенитенциарните
заведения, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда.
В съдебно заседание ищецът се явява лично, поддържа исковата молба и моли
съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”
– София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.П. Тенева-С., в представения
отговор на исковата молба и в съдебно заседание оспорва предявения иск. Прави
възражение за изтекла давност по отношение на претенцията за периодите от 15.01.2010г.
до 15.03.2010г. и от 20.03.2013г. до 15.04.2013г. По отношение на последните
два претендирани времеви периода счита, че иска е неоснователен и недоказан.
Обосновава, че в проведеното производство не се е доказало, че условията в
Ареста – Хасково, при които е бил поставен ищеца, са имали върху него някакво
изключително негативно влияние или да са били с интензитет, различен от този,
при които се поставя всяко задържано лице, за да следва обезщетение в
претендирания размер. Сочи се, че времевите периоди на задържане са кратки, за
да обусловят някаква трайност или обективност на евентуално настъпили вреди,
налагащи задължителното обезщетяване на ищеца. В периода на пребиваване в ЗО
„Атлант“ ищецът е изтърпял наложеното наказание при условия, които изцяло
съответстват на всички изисквания за жилищна площ, хигиена, осветление и
проветряване. По изложените съображения се моли съда да отхвърли изцяло
предявения иск. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Счита, че не са
налице предпоставки за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА,
като алтернативно, при евентуалното им присъждане, моли съда да съобрази
фактическата и правна сложност на делото.
Окръжна прокуратура
- Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.286, ал.1
от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение, че претенцията
за два от периодите, за които се претендира обезщетение е погасена по давност.
По отношение на останалата част от претенцията, счита, че същата е недоказана
както по основание, така и по размер и следва да бъде оставена без уважение.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Видно от представената по делото справка от Ареста – Хасково
ищецът М.Д.И. е задържан под стража в ареста през следните периоди: от
29.01.2010г. до 02.03.2010г., от
26.03.2013г. до 25.04.2013г. и от 01.09.2015г. до 20.11.2015г.
За първият от посочените периоди няма данни в коя
килия е бил настанен, тъй като в този период не се е водила такава
документация.
През втория период е бил настанен както следва: на
26.03.2013г. в килия №17 сам; на 27.03.2013г. в килия №16 с още едно лице; на
28.03.2013г. в килия №16 с още две лица; от 29.03.2013г. до 31.03.2013г. в
килия №17 с още две лица; от 01.04.2013г. до 02.04.2013г. в килия №17 сам; от
03.04.2013г. до 25.04.2013г. в килия №20 с още две лица.
През третия период е бил настанен както следва: от 01.09.2015г. до 07.09.2015г. в килия №20 с
още едно лице; от 08.09.2015г. до 17.09.2015г. в килия №18 с още две лица; от
18.09.2015г. до 28.09.2015г. в килия №18 с още едно лице; от 29.09.2015г. до
20.11.2015г. в килия № 18 с още две лица.
От справката се установява
също, че килии с №№ 16,18 и 20 са с големина 8.06 кв.м. и са
оборудвани с три легла, една маса и две табуретки, които заемат приблизително
4,6 кв.м. от площта на килията. Има неотваряем прозорец на външната стена за
осигуряване на слънчева светлина и отваряем на вратата на килията към коридора
за осигуряване на свеж въздух. Отоплението в килиите е посредством радиатор на
централно отопление. Над вратата на килиите са монтирани две луминесцентни тела
за дневно осветление и лампа със жълта светлина за нощно осветление. В килиите
има въздуховоди от вентилационна система осигуряваща постоянна циркулация на
въздуха. Килия № 17 е
с големина 8,37 кв.м. и е оборудвана с три легла, една маса и две табуретки,
които заемат приблизително 4,6 кв.м. от площта на килията. Има неотваряем
прозорец на външната стена за осигуряване на слънчева светлина и отваряем на
вратата на килията към коридора за осигуряване на свеж въздух. Отоплението в
килията е посредством радиатор на централно отопление. Над вратата на килията
са монтирани две луминесцентни тела за дневно осветление и лампа с жълта
светлина за нощно осветление. В килията има въздуховоди от вентилационна
система осигуряваща постоянна циркулация на въздуха. Помещенията в арест
Хасково не разполагат със санитарен възел и течаща вода. Достъпът на
задържаните лица до общия санитарен възел се осъществява по утвърден график в
ареста от 06:00ч. до 08:00ч. – личен тоалет, почистване и подреждане на килиите
и закуска и от 17:30ч. до 22:00ч. – вечеря, личен тоалет, хигиенизиране и
почистване на помещенията, а когато със задържаните лица не се извършват ПСД
времето от 08:30ч. до 17:00ч. се ползва от тях за лично време, тоалет, свиждане
и работа по поддържане на чистотата и хигиената в ареста, както и при заявено
желание по всяко време на денонощието – съгласно т.19.1 от Заповед №
JI-6399/26.07.2010г. за вътрешния ред в арестите на Главния директор на ГД „ИН“.
Поради факта, че същият е общ и се ползва от всички задържани лица понякога е
невъзможно да се изпълни незабавно желанието на задържаното лице за извеждане
до санитарния възел. Съгласно т.25.1 от Заповед № JI-6399/26.07.2010г. за
вътрешния ред в арестите на ГДИН хигиената в помещенията и местата за общо
ползване се поддържа от задържаните лица ежедневно под контрола на командира на
отделение, дежурния по арест, а медицинският специалист към ареста извършва
контрол чрез проверка и дава предписания, които отразява в дневника за
извършени проверки, предписания и контрол. Съгласно т.25.2 на същата заповед
килиите и общите помещения се дезинфекцират два пъти годишно или при
необходимост под наблюдението и контрола на медицинския специалист в съответния
арест. Всички общи арестни помещения се мият всеки ден с вода и дезинфекционни
препарати. Задържаните лица сами поддържат личната си хигиена, както и
хигиената и чистотата на килиите. За целта им се осигуряват часове за хигиенизиране,
къпане и личен тоалет в рамките на разпределение на времето по раздел IV от
Заповед № JI-6399/26.07.2010г. за вътрешния ред в арестите на ГДИН. В PC „ИН“
Хасково хигиенните материали в процесния период са закупувани от службата.
Видът им се вписва във всяка издадена фактура. Хигиенните материали се
предоставят за съхранение на Младши инструктора по охраната. Задържано лице,
изявило желание да почиства извън задължителните такива мероприятия получава
приготвен разтвор за почистване /приготвя разтвора за почистване под
ръководството и контрола на служител от НОС/. Съотношението на
вода/дезинфекционен препарат се определя от медицинското лице към ареста.
Практиката е наложила препарати и уреди за почистване да не се предоставят на
задържаните лица от съображения за безопасност и сигурност на тяхното здраве. Престоят
на открито на задържаните лица в арест Хасково се осъществява на оборудвано за
целта помещение с размери 14,5 кв.м. с два прозореца, осигуряващи свеж въздух и
дневна светлина. Престоят на открито в арест Хасково в рамките на един час на
ден се ползва от задържаните лица в работно време като графика-разпределението
се определя от дежурния по арест. При престой на открито лицата се извеждат
покилийно всеки ден в различен час.
От представената
справка от Затвора – Ловеч се установява, че М.И. е постъпил в пенитенциарното
заведение на 06.04.2017г. за изтърпяване на общо наказание от 4 /четири/ години
лишаване от свобода при първоначален строг режим. Със Заповед №
487/11.04.2017г. на началника на затвора, л.св.И. е разпределен в ЗОЗТ „Атлант“
– град Троян. Преведен на 11.01.2018г. в Затвора град Стара Загора за
доизтърпяване на наложените му наказания в размер на 4 години + 3 години и 6
месеца лишаване от свобода. Лишеният от свобода М.Д.И. е бил настанен на първия
етаж в 101 спално помещение с квадратура 56 кв.м. Това помещение е с капацитет
13 места и в него се настаняват не повече от тринадесет осъдени /предвид
изискванията за 4,3 кв.м. площ на човек/. Спалните помещения са с големи
прозорци с ПВЦ - дограма и се проветрява като се държат отворени. Спалното
помещение разполага със собствен санитарен възел. Отделно на етажа има и общ
санитарен възел. В началото на 2017г. започнал ремонт на спалните помещения и
101 било първото, което е отремонтирано. Затворът Ловеч имал централно сключен
договор за дезинфекция, която се извършвала периодично съгласно него. На всеки
осъден, пристигащ в общежитието се предоставяли за ползване дюшек, възглавница,
калъфка, чаршафи и одеяла.
По делото е допуснато събиране на гласни доказателства
чрез разпит в качеството на свидетел на И. Т. К.. В показанията си свидетелят сочи, че познава ищеца от 7
години, като двамата се запознали в Ареста – Хасково. Свидетелят пребивавал за
първи път там в периода от 28.02.2013г. до 22.04.2013г., но тогава не били в
една килия с ищеца. През 2015г. отново бил там и тогава били в една килия с И. за
периода от м.септември до м.ноември 2015г. К. сочи, че при първия му престой в Хасково е бил с още
един задържан в килия, а И. е бил с още двама в килия. През втория период двамата
били заедно в една килия, като с тях бил и още един задържан. Сочи, че килиите
разполагат с едно малко прозорче, което е с около 25 см дължина и гледа навън,
но пред него е имало поставена решетка с армирано стъкло и нищо не се виждало,
като светлина не влизала в килията. Твърди, че в килиите е нямало тоалетна,
като са ползвали бутилка за удовлетворяване на физиологичните си нужди. До
тоалетна са извеждани от надзорния състав сутрин, обед и вечер, като последно това
ставало някъде около 20:30ч. След този час не е осигурявана възможност за
посещение на тоалетната, а при нужда задържаните използвали и кофата за боклук.
Сочи, че престой на отрито не е осигуряван, а са били извеждани в една стая с
размери не повече от 3х4м, в която са извеждани задържаните от минимум три
килии – около 9 човека. Твърди, че в килиите е било голяма мизерия, чистило се
веднъж в седмицата, баня също е осигурявана само веднъж в седмицата – в събота
или неделя. Пояснява, че килията се чисти само с вода, като сочи, че
твърденията на затворническата администрация, че се чисти с препарати са
неверни, тъй като лично той е бил чистач в Ареста седем месеца. Сочи, че
препарати е имало, но е нямало време за почистване, а и охранителният състав не
е разрешавал. В заключение заявява, че килиите са били около пет крачки дълги и
две крачки широки, имали са един отвор с пробити дупки в него, който гледал към
коридора, но от него нямало как да влезе чист въздух. Не са им предоставяни
нито чаршафи, нито одеяла.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Предявени са четири обективно съединени иска от ищеца М.И. срещу Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София с правно основание чл.284, ал.1
от ЗИНЗС. Съгласно тази разпоредбата, държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, забраняващ
подлагането на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Настъпването
на неимуществени вреди при констатиране на такива нарушения се предполага до
доказване на противното. Исковете за присъждане на обезщетение са предявени от
лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на
неблагоприятните условия, при които е било поставено при изпълнение на
наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ и при изтърпяване на
наложеното наказание „лишаване на свобода“, причинени от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в Ареста – Хасково и Затвора – Стара Загора,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – юридическо лице към Министъра на правосъдието,
с териториални служби – Затворите (чл.12, ал.3 от ЗИНЗС) и Областните служби
„Изпълнение на наказанията“ (чл.12, ал.3 от ЗИНЗС), които обединяват, ръководят
и контролират дейността на пробационните служби и арестите (чл.16, ал.1 от ЗИНЗС) – т.е. исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу
пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във чл.284, ал.1
във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.
Ето защо съдът
приема, че предявените срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” искове
с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа
страна с допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията
нарушения на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС и претърпяно увреждане вследствие
на условията, при които са изтърпявани мярката за неотклонение „задържане под
стража“ в Ареста – Хасково и наложеното наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора – Ловеч, са допустими и подлежат на разглеждане в производство по реда
на чл.203 и сл. от АПК.
В случая с четирите обективно съединени иска се претендират неимуществени
вреди като резултат от незаконосъобразните бездействия на ГД „Изпълнение на
наказанията“ и на длъжностни лица от нея, за престоя на М.И. в Ареста – Хасково
за три отделни периода: 15.01.2010г. –
15.03.2010г., 20.03.2013 –
15.04.2013г. и 31.08.2015г. –
31.11.2015г., и в Затвора – Ловеч за периода 01.04.2017г. – 11.01.2018г. От представените по делото справки от Ареста – Хасково и от Затвора – Ловеч е видно,
че М.И. е бил задържан в Ареста – Хасково за периодите 29.01.2010г. – 02.03.2010г., 26.03.2013г. –
25.04.2013г. и 01.09.2015г. – 20.11.2015г., а в Затвора – Ловеч е постъпил на 06.04.2017г.
При тези данни се налага извод, че първият обективно съединен иск в частта му за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия на администрацията на Ареста – Хасково за периода
15.01.2010г. – 28.01.2010г. и за
периода 03.03.2010г. – 15.03.2010г.,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като не е доказано
в този период ищеца да е бил задържан под стража в заведението за задържане. На
същото основание следва да бъде отхвърлен и втория обективно съединен иск в
частта му за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на
администрацията на Ареста – Хасково за периода 20.03.2013г. – 25.03.2013г. Поради неоснователност и недоказаност
следва да бъде отхвърлен и третия обективно
съединен иск в частта му за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни
бездействия на администрацията на Ареста – Хасково за 31.08.2015г. и за периода 21.11.2015г.
– 31.11.2015г., тъй като през посоченото време ищецът не се е намирал в
заведението за задържане. На същото
основание следва да бъде отхвърлен и четвъртия обективно съединен иск в
частта му за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на
администрацията на Затвора
– Ловеч за периода 01.04.2017г. – 05.04.2017г., тъй като
не е доказано в този период ищеца да е изтърпявал наказание в пенитенциарното
заведение.
Предметът на делото е очертан в исковата молба, според която се търси
обезщетяване за твърдени от М.И. претърпени неимуществени вреди в Ареста –
Хасково, като последица от настаняване на ищеца в пренаселени килии, с
недостатъчна площ; липса на санитарен възел и течаща топла и студена вода, поради
което се е налагало удовлетворяване на естествените физиологични нужди в кофи и
туби; лоша битова хигиена в килиите, които били мръсни с наличие на мухъл и
плесен; липса на достатъчно светлина в килиите; непредоставяне на време за излизане на чист въздух поне
веднъж дневно, както и претърпени неимуществени вреди в Затвора – Ловеч като
последица от пренаселени килии, с
недостатъчна площ; липса на вентилация, което водило до недостиг на чист
въздух; лоша битова хигиена в килиите, в които имало различни видове
инсектициди – дървеници; неосигуряване на спално бельо; липса на санитарен
възел във всяка стая, поради което са ползвани кофи и туби за удовлетворяване
на физиологични нужди.
В част втора на ЗИНЗС и част четвърта от ППЗИНЗС е
регламентиран редът на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“. В част четвърта
на ЗИНЗС и в част шеста от ППЗИНЗС е регламентиран редът на изпълнение на мярката
за неотклонение „задържане под стража“. Съгласно чл.240, ал.1 от ЗИНЗС,
доколкото в тази част не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на
„лишаване от свобода“ се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с
мярка за неотклонение „задържане под стража“, а според чл.268 от ППЗИНЗС
разпоредбите относно осъдените на „лишаване от свобода“ се прилагат и по
отношение на задържаните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс лица,
доколкото в тази част не се предвижда друго.
Съгласно разпоредбата чл.43, ал.3 от ЗИНЗС (в действалата през
процесния период и до 07.02.2017г. редакция на нормата, сега ал.4), минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода, не може да бъде
по-малка от 4 кв.м., като е било предвидено този текст и регламентираното в него
изискване за минимална жилищна площ, да влезе в сила от 1 януари 2019г.
Очевидно е, че с оглед предвидения отлагателен срок за влизане в сила на
посочената разпоредба, нормативно въведените изисквания за минимална жилищна
площ, не са били част от действащото законодателство за периода на исковата
претенция. Но по аргумент от нормите на чл.2
и чл.43,
ал.2 от ЗИНЗС, държавата в лицето на специализираните органи по изпълнение
на наказанията, е длъжна да осигури в местата за лишаване от свобода такива
условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода и унизяване на човешкото им
достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в докладите на Европейската
Комисия за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне
или наказание.
В случая от приложената по делото справка е видно, че ищецът
е настанен в Ареста – Хасково през първия си престой на 29.01.2010г. С разпореждане
от 09.11.2020г. (л.37-38) съдът е задължил Началника на Ареста – Хасково да
представи справка за условията, при които същият е пребивавал, включваща:
размер на килиите, в които е пребивавал И.; брой на осъдените лица, настанени в
тези килии; по какъв начин са били осветени килиите; наличие на договори за
дезинфекция на ареста и начин на дезинфекциране на килиите; наличие на
санитарен възел в килиите; начин на ползване на банята и осигурено време за
излизане на чист въздух. Видно от представената по делото справка от Ареста –
Хасково се установява, че за периода 29.01.2010г.
до 02.03.2010г., няма данни в коя килия е бил настаняван ищеца, тъй като
през този период не се е водила такава документация. С оглед тези обстоятелства
и предвид разпоредбата на чл.284, ал.3, изр.2-ро ЗИНЗС съдът следва да приеме
за доказани твърдените факти за настаняване на М.И. в пренаселени килии с
недостатъчна площ. От справката се установява също, че за периода 26.03.2013г. – 25.04.2013г. ищецът е
бил настанен както следва: на 26.03.2013г. в килия №17 сам; на 27.03.2013г. в
килия №16 с още едно лице; на 28.03.2013г. в килия №16 с още две лица; от
29.03.2013г. до31.03.2013г. в килия №17 с още две лица; от 01.04.2013г. до
02.04.2013г. в килия №17 сам; от 03.04.2013г. до 25.04.2013г. в килия №20 с още
две лица. За периода 01.09.2015г. –
20.11.2015г. е бил настанен както следва:
от 01.09.2015г. до 07.09.2015г. в килия №20 с още едно лице; от
08.09.2015г. до 17.09.2015г. в килия №18 с още две лица; от 18.09.2015г. до
28.09.2015г. в килия №18 с още едно лице; от 29.09.2015г. до 20.11.2015г. в
килия № 18 с още две лица. От
справката се установява също, че килии с №№ 16,18 и 20 са с големина 8.06 кв. м. и са
оборудвани с три легла, една маса и две табуретки, които заемат приблизително
4,6 кв.м. от площта на килията. Килия
№ 17 е с големина 8,37 кв.м. и е оборудвана с три легла, една
маса и две табуретки, които заемат приблизително 4,6 кв.м. от площта на
килията.
От представените по делото данни се установява, че
чистата жилищна площ на всяка от посочените килии, след като се приспадне
мястото на заеманите в тях мебели, е по-малка от 4 кв.м. и не е достатъчна за
пребиваване на едно лице, а в случая ищецът е настаняван в отделните килии
заедно с още едно и дори с още две лица. Следователно изискването на чл.43, ал.3 (сега
ал.4) от ЗИНЗС за осигуряване
на минимална жилищна площ от 4 кв.м., не е спазено през всеки от трите отделни
престоя на М.И. в Ареста – Хасково.
В чл.20,
ал.2 от ППЗИНЗС е установено, че в спалните помещения се осигурява пряк достъп
до дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а в ал.3 на чл.20
от този правилник – че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип и арестите
ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения. Съгласно § 9 от
ПЗР на ППЗИНЗС, нормата на чл.20 влиза в сила три години след приемането на
програмата по §11
от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на условията в местата
за лишаване от свобода. Тук отново следва да се приеме, че с оглед предвидения
отлагателен срок за влизане в сила на посочената разпоредба, нормативно
въведените изисквания за санитарен възел и течаща вода в спалните помещения на
местата за лишаване от свобода, не са били част от действащото законодателство през
периода на исковата претенция. Както обаче вече беше посочено, по аргумент от
нормите на чл.2
и чл.43,
ал.2 от ЗИНЗС, държавата в лицето на специализираните органи по изпълнение
на наказанията, е длъжна да осигури в местата за лишаване от свобода такива
условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода и унизяване на човешкото им
достойнство.
От представената по делото справка в Ареста – Хасково се
установява, че помещенията в това заведение за настаняване на задържани под
стража не разполагат със санитарен възел и течаща вода, като достъпът на
задържаните лица до общия санитарен възел се осъществява по утвърден график в
ареста от 06:00 до 08:00 часа и от 17:30 до 22:00 часа, както и при заявено
желание по всяко време от денонощието, но поради факта, че същият е общ и се
ползва от всички задържани лица понякога било невъзможно да се изпълни
желанието на задържаното лице за извеждане до санитарен възел. Тези факти сочат
за незаконосъобразно поведение на администрацията по отношение на изискването
за осигуряване на санитарен възел и течаща вода в спалните помещения на
арестите. В подкрепа на този извод са и показанията на свидетеля К., в които същият сочи, че задържаните в Ареста – Хасково
са облекчавали естествените си физиологични нужди в бутилка или в кофата за
боклук в килията. С това се явява нарушено изискването на чл.20, ал.3 от
ППЗИНЗС, което показва целта на законодателя — да се осигурят условия, които да
не препятстват и ограничават естествените физиологични потребности на
задържаните лица, нито те да се поставят в унизителни за удовлетворяването им
условия.
От гореизложеното следва извод, че през всеки от трите
отделни престоя на М.И. в Ареста – Хасково е налице незаконосъобразно поведение
на администрацията по отношение на изискването за осигуряване на постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода, регламентирано в чл.20, ал.3 от
ППЗИНЗС.
Нарушено се явява и изискването на чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС
по отношение на пребиваването на М.И. в Ареста – Хасково. В представената по
делото справка липсват данни за наличие на прозорци в килиите, чрез които да се
осигурява пряк достъп до дневна светлина, поради което и на основание чл.284,
ал.3 от ЗИНЗС съдът следва да приеме, за доказани фактите, че в килиите, в
които е пребивавал И. е липсвал пряк достъп на дневна светлина. В потвърждение
на това обстоятелство са и показанията на свидетеля К., който пояснява, че в килията било тъмница, имало е едно
прозорче на стената, което гледало навън, но тъй като отпред имало поставена
решетка нищо не се виждало и светлина не можела да влиза, като от отвора на
вратата към коридора също не влизала такава.
На основание чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС лишените от свобода
имат право на престой на открито не по-малко от 1 час на ден. По аргумент от
чл.240 от ЗИНЗС такова право имат и задържаните лица при изпълнение на мярка за
неотклонение „задържане под стража“. В чл.71,
ал.2 от ППЗИНЗС е записано, че престоят на открито се провежда на специално
определени места в затвора, като по възможност същите предлагат защита при лошо
време. От доказателствата по делото се установява, че престоят на открито,
повеждан спрямо задържаните в Ареста – Хасково, всъщност се е провеждал на
закрито – в специално оборудвано помещение с площ 14,5 кв.м. Посоченото
помещение, макар и снабдено с два прозореца, осигуряващи пряк достъп на
светлина и въздух, не изпълнява изискването за осигуряване на задържаните лица
на не по-малко от един час престой на открито, тъй като провеждания престой на
задържаните лица в това помещение въобще не е на открито по смисъла на чл.86,
ал.1, т.1 от ЗИНЗС.
Изложените обстоятелства налагат извод за наличие на
незаконосъобразно поведение на администрацията, свързано с изискването на
чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС за осигуряване на пряк достъп до дневна светлина и на
чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС за нарушаване на правото на престой на открито на М.И.
не по-малко от един час на ден през всеки от трите периода на пребиваване на М.И.
в Ареста – Хасково.
Съдът намира за неизпълнено от администрацията и
изискването за поддържане на хигиена в спалните помещения в Арест Хасково. Действително според
представената от ответника справка, хигиената в помещенията и местата за общо
ползване се поддържала от задържаните лица ежедневно, като общите помещения се
дезинфекцирали два пъти годишно или при необходимост под наблюдението и
контрола на медицински специалист. В справката е посочено също, че всички общи
арестни помещения се мият всеки ден с вода и дезинфекционни препарати, като
задържаните лица сами поддържали личната си хигиена и чистота на килиите, а за
целта им се осигурявали часове по хигиенизиране, къпане и личен тоалет в
рамките на разпределението на времето. Хигиенните материали са закупувани от
службата, а видът им се вписвал във всяка издадена фактура, като всяко
задържано лице, което изяви желание да почиства извън задължителните мероприятия
получавало приготвен разтвор за почистване. Практиката била наложила препарати
и уреди за почистване да не се предоставят на задържани лица от съображения за
безопасност и сигурност на тяхното здраве. В подкрепа на посочените в справката
обстоятелства са представените фактури за закупувани миещи материали в периоди,
съвпадащи с исковия и предназначени за Арест
Хасково. Но сами по себе си доказателствата за закупувани материали са
недостатъчни, за да се приеме, че средата в килиите в Ареста е била на задоволително
хигиенно ниво. В подкрепа на последното са и показанията на свидетеля К., който сочи, че в Ареста – Хасково се чистило веднъж в
седмицата, като килиите се чистели само с вода, без препарати, основно се чистило
в помещенията на надзорно-охранителния състав, но не и в килиите на
задържаните. Следователно е налице незаконосъобразно поведение на
администрацията и по отношение на изискването за поддържане на хигиена в
помещенията за задържане и през трите периода на пребиваване на М.И. в Ареста –
Хасково.
В обобщение съдът намира за доказани посочените в
исковата молба обстоятелства, представляващи незаконосъобразно поведение на
администрацията на Ареста – Хасково по отношение на ищеца М.И. при
пребиваването му в периодите 29.01.2010г.
до 02.03.2010г., 26.03.2013г. – 25.04.2013г. и 01.09.2015г. – 20.11.2015г., а именно: неосигуряване на минимална жилищна площ; неосигуряване на
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; неосигуряване на пряк достъп
до дневна светлина и нарушаване на правото на престой на открито; нарушаване на изискването за
поддържане на хигиена в помещенията за задържане.
Условията,
в които е бил поставен ищецът при пребиваването му в Ареста – Хасково през
процесните периоди, предвид кумулативния им ефект, несъмнено са причинили на М.И.
неудобства, които надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на мярката и
които са довели до понесени от него трудности, до негативни емоционални
преживявания и страдания, които следва да бъдат квалифицирани като претърпени
неимуществени вреди.
Независимо,
че и по трите обективно предявени от М.И. иска срещу Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“, е установено и доказано наличието на елементите от
правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3,
ал.1 във вр. с ал.2
от ЗИНЗС, исковата претенция за присъждане на обезщетение от по 2 000
лева по първите два иска – за пребиваването на ищеца в Ареста – Хасково за
периода 29.01.2010г. и 02.03.2010г. и за периода 26.03.2013г. – 15.04.2013г. се
явява погасена по давност, поради следните
съображения: погасителната давност
се свързва с изтичането на предвиден в закона период от време, през който
субектът на правото бездейства и не го упражнява. Предвид липсата на специална
правна уредба в ЗИНЗС относно погасителната давност,
на основание както на § 1 от ЗР на ЗОДОВ във вр. с чл.203,
ал.2 от АПК във вр. с чл.285,
ал.1 от ЗИНЗС, така и в съответствие с регламентираното в чл.46 от
Закона за нормативните актове, следва да намерят приложение правилата на чл.110
– чл.120
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, уреждащи института на
погасителната давност. Съгласно
разпоредбата на чл.110
от ЗЗД с изтичането на петгодишен давностен
срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо /чл.114,
ал.1 от ЗЗД/. В случаи на непозволено увреждане, какъвто е настоящия, това
е момента на прекратяване на увреждащите действия или от момента на
прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е следствие от
бездействие. Съгласно разрешението, дадено в т.4 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2004г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004г. на ОСГК, когато вредите
произтичат от незаконни действия или бездействия на административните органи,
началният момент на погасителната давност
за предявяване на иска за заплащането им е от момента на преустановяването им.
След изтичане на законово регламентирания давностен
срок, правото на иск за вземането на ищеца за обезщетение за претърпени вреди,
се погасява. По аргумент от нормата на чл.120
от ЗЗД, давността не се прилага
служебно, а следва да се предяви, като възражение. В случая такова възражение е
направено от ответника и доколкото възражението за погасяване на вземането по давност е правоизключащо възражение, след
неговото изразяване, съдът дължи произнасяне относно това дали претендираното
от М.И. вземане по предявените искове срещу Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“, е погасено по давност.
При
прилагането на разрешението, дадено с посоченото по-горе Тълкувателно решение №
3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004г. на ОСГК /което е
задължително за съдилищата на основание чл.
130, ал. 2 от ЗСВ/, следва да се приеме, че в случая погасителната давност започва да тече от момента на
преустановяване на незаконосъобразните действия (бездействия) на
специализираните органи по изпълнение на наказанията за поставянето на ищеца в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в Ареста – Хасково, а именно от 03.03.2010г. – датата,
на която М.И. е бил изведен от Ареста – Хасково при първия му престой там,
както и от 26.04.2013г. – датата, на която М.И. е бил изведен от Ареста –
Хасково при втория му престой там. От тези посочени дати до датата на подаване
на исковата молба е изминал период по-дълъг от 5 години следователно към датата
на предявяване на исковата молба /31.08.2020г./ вземанията на М.И. за
претърпени неимуществени вреди при изпълнение на наложена му мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в Ареста – Хасково по отношение на иска в
размер на 2000 лева за периода 29.01.2010г.
– 02.03.2010г. и на иска в размер на 2 000 за периода 26.03.2013г. – 25.04.2013г., се явяват погасени по давност. Ето защо и с оглед направеното от
ответника в писмения отговор на исковата молба и в съдебно заседание възражение
по чл.120
от ЗЗД за изтичане на петгодишния давностен
срок, исковете за тези периоди следва да бъдат отхвърлени, поради погасяването
на вземанията на М.И. по давност.
Исковата
претенция за времето на пребиваване на ищеца М.И. в Затвора – Ловеч също следва
да бъде отхвърлена, но поради недоказаност на твърденията за настаняването му в
пренаселени килии, с недостатъчна площ; липса на вентилация, което водило до
недостиг на чист въздух; лоша битова хигиена в килиите, в която имало различни
видове инсектициди – дървеници; неосигуряване на спално бельо; липса на
санитарен възел във всяка стая, поради което са ползвани кофи и туби. От
приложената по делото справка от Затвора – Ловеч се установява, че със заповед
на началника на Затвора от 11.04.2017г. М.И. е разпределен в ЗОЗТ „Атлант“ –
гр.Троян. Лишеният от свобода М.Д.И. е бил настанен в спално помещение с
квадратура 56 кв.м. и капацитет 13 места, в което са се помещавали не повече от
13 осъдени, като с това е спазено изискването за най-малко 4 кв.м. площ на
човек. От справката се установява също, че спалните помещения са с големи
прозорци с ПВЦ – дограма и се проветрява като се държат отворени, като същото разполага
със собствен санитарен възел, а отделно на етажа има и общ санитарен възел.
Затворът Ловеч имал централно сключен договор за дезинфекция, която се извършва
периодично съгласно него. На всеки осъден, пристигащ в общежитието се
предоставяли за ползване дюшек, възглавница, калъфка, чаршафи и одеяла. При
тези данни съдът намира, че оплакванията на ищеца за настаняването му в
пренаселени килии, с недостатъчна площ; за липса на вентилация, което водило до
недостиг на чист въздух; за лоша битова хигиена в килиите, в която имало
различни видове инсектициди – дървеници; за неосигуряване на спално бельо и за липса
на санитарен възел във всяка стая, поради което са ползвани кофи и туби, са
неоснователни. В случая не са налице предпоставките на чл.284, ал.3, изр.2-ро
от ЗИНЗС да бъдат приети за доказани твърдените от ищеца факти, тъй като
предоставената от специализирания орган информация по отношение на спорните по
делото факти е изчерпателна, а и ищецът не посочи каквото и да е доказателства
за опровергаването на тези факти. С оглед на това се налага извод, че исковата
претенция на М.И. за претърпени неимуществени вреди при престоя му в това
пенитенциарното заведение за периода 06.04.2017г.
– 11.01.2018г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Приетите за установени обстоятелства – неосигуряване на
минимална жилищна площ; неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода; неосигуряване на пряк достъп до дневна светлина и нарушаване на
правото на престой на открито; нарушаване
на изискването за поддържане на хигиена в помещенията за задържане, за времето
на престои на М.И. в Ареста – Хасково за периода 01.09.2015г. – 20.11.2015г., в своята съвкупност и преценени с
оглед периода на времетраенето им, неминуемо водят до потискане, унижаване,
неблагоприятно засягане на личността, до накърняване на човешкото достойнство.
Причинените на М.И. неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението
на наложената му мярка за неотклонение и са довели до понесени от него
страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи
неизбежното ниво, присъщо на наложеното му наказание. С оглед обичайните
правила за условия на живот, съответстващи на изискванията за хуманно
отношение, което да не накърнява човешкото достойнство, условията, в които е
бил поставен М.И. при пребиваването му в Ареста – Хасково за периода 01.09.2015г.
до 20.11.2015г., предвид кумулативния им ефект следва да бъдат квалифицирани
като унижаване на човешкото достойнство. Като резултат следва да бъде
ангажирана отговорността на държавата поради незаконосъобразното бездействие на
длъжностните лица на администрацията в следствения арест за неспазване на
изискванията на чл.3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната
сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл.3 от
ЕКПЧОС. При осъществяване на правнорегламентирана дейност длъжностните лица от
администрацията на ареста и затвора са нарушили изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС, което е довело до накърняване на правото на задържаното под стража лице
на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност
достойнство. Действително по делото няма данни за извършени умишлени действия
или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в
неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство на осъдения и до емоционални и физически страдания. Липсата на
подобна цел обаче не може категорично да изключи нарушението на чл.3 от ЕКЗПЧОС
(решение от 09.06.2005г. И.И. срещу България, решение от 15.07.2002г. К. срещу
Русия).
Установените негативни
преживявания, физически и психичен дискомфорт на М.И., надвишаващи неизбежното
ниво, присъщо на наложените му мярка за неотклонение и последващо наказание,
макар и без увреждане на здравето като следствие от тях, са довели до унижаване
на човешкото му достойнство и представляват неимуществени вреди, причинени
вследствие на незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация в
нарушение на изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия,
обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на задържаните
под стража и зачитане на правата и достойнството им. Затова според настоящия
съдебен състав кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически
състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Размерът на дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди
следва да бъде определен в съответствие с нормата на чл.52 от ЗЗД по справедливост. Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде
определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е
отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната
към момента на увреждането. По делото не са ангажирани доказателства
за такова накърняване на физическото и психическото здраве на М.И., при което той да е понесъл морални
вреди, по-големи от обичайните за всяко лице, което е задържано при тези
условия. Предвид посочените по-горе обстоятелства и факта, че И. е
пребивавал при горепосочените неблагоприятни условия общо 81 дни в Ареста – Хасково,
където е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство, предвид
характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, съдът
приема, че исковата претенция следва да бъде уважена до размер на 140 лв.
В останалата част до размера на претендираното от ищеца за
този период обезщетение от 2000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
При
този изход на спора съгласно разпоредбата на чл.286,
ал.3 от ЗИНЗС, ищеца има право на разноски, от които внесена държавна такса
в размер на 10 лева.
Водим от
горните мотиви, Старозагорският административен съд, VIII състав
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София,
бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати
на М.Д.И., ЕГН **********, сумата от 140
(сто и четиридесет) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия на администрацията на Ареста – Хасково, причинени
му в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и изразяващи се в неосигуряване на минимална
жилищна площ; неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода; неосигуряване на пряк достъп до дневна светлина и нарушаване на правото
на престой на открито; нарушаване на
изискването за поддържане на хигиена в помещенията за задържане, при престроя на
ищеца в Ареста – Хасково за периода 01.09.2015г.
– 20.11.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на иска – 31.08.2020г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до 2
000лв., както и за претърпени на 31.08.2015г. и за периода от 21.11.2015г. до
31.11.2015г. неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на
администрацията на Ареста – Хасково, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Д.И., ЕГН ********** против Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр.София, за присъждане на сумата от 2 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни
бездействия на администрацията на Ареста – Хасково, причинени му в нарушение на
чл.3 от ЗИНЗС и изразяващи се в неосигуряване на минимална жилищна площ;
неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода;
неосигуряване на пряк достъп до дневна светлина и нарушаване на правото на
престой на открито; нарушаване на
изискването за поддържане на хигиена в помещенията за задържане, при престроя на
ищеца в Ареста – Хасково за периода от 15.01.2010г. до 28.01.2010г. и за
периода от 03.03.2010г. до 15.03.2010г., като неоснователен и недоказан, а за периода 29.01.2010г. – 02.03.2010г.
– поради погасяване на вземането по
давност.
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Д.И., ЕГН ********** против Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр.София, за присъждане на сумата от 2 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия на администрацията на Ареста – Хасково, причинени
му в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и изразяващи се в неосигуряване на минимална
жилищна площ; неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода; неосигуряване на пряк достъп до дневна светлина и нарушаване на правото
на престой на открито; нарушаване на
изискването за поддържане на хигиена в помещенията за задържане, при престроя на
ищеца в Ареста – Хасково за периода от 20.03.2013г. до 25.03.2013г., като неоснователен и недоказан, а за периода
26.03.2013г. – 15.04.2013г. – поради
погасяване на вземането по давност.
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Д.И., ЕГН ********** против Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр.София, за присъждане на сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора – Ловеч, причинени
му в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и изразяващи се в настаняване в пренаселени
килии, с недостатъчна площ; липса на вентилация; лоша битова хигиена в килиите;
неосигуряване на спално бельо; липса на санитарен възел във всяка стая, при
престроя му в Затвора – Ловеч за периода от 01.04.2017г. до 11.01.2018г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр.София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати на М.Д.И., ЕГН **********, сумата 10 лева – разноски по делото.
На основание чл.285, ал.1, изр. второ ЗИНЗС решението
подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен съд
Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: