№ 8241
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20231110141437 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
07.05.2024 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
четвърти април две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №41437 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.150, вр. чл.139 от ЗЕ и по
чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на
1
управление: гр......, представлявано от .....- Изп. директори, срещу Д. С. Х., като наследник
по закон на С. Д. Х., починал на 14.12.2020г., съгласно удостоверение за наследници,
издадено от СО, р-н „....“, за осъждане на ответника да заплати следните суми: сума от 2
557,43 лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за обект в
гр......., абонатен №......., за отчетен период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда-
25.07.2023г., до окончателното изплащане на вземането, сума от 640,19 лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода от 15.09.2020г. до 12.07.2023г., сума от 19,02 лв.,
представляваща сума за дялово разпределение, за периода от 01.06.2020г. до 30.04.2021г. и
сума от 5,24 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.08.2020 г. до
12.07.2023г. Претендират се разноски.
В законен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез адв.Х. Л. от
САК, с който се оспорва исковата претенция като неоснователна поради изтекла
погасителна давност. Оспорва съществуването на договор между ЕС и дружеството „..... за
процесния период. Оспорва наличието на сключен договор между ищеца и „...... Оспорва
общите условия на ищеца да са обвързали ответника. Твърди, че по делото не са
представени доказателства за публикуването на ОУ в централен и местен ежедневник.
Оспорва се ответникът да е собственик на посочения топлоснабден имот. Оспорва общият
топломер на абонатната станция да е преминала през необходимите метрологични тестове и
проверки.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение, /ФДР/, „.....“ ....., съгласно представен Договор при общи условия за
извършване на услугата „дялово разпределение на ТЕ“ по чл.139а о ЗЕ, от 02.06.2017г.,
сключен между ищеца и ФДР, която от своя страна представя писмени доказателства- 2 бр.
изравнителни сметки с вписан абонат: ....... за горния имот и 4 бр. констативни протоколи за
неосигурен достъп за отчет.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни. Съображенията за това са следните:
Представен е, във връзка с издадено съд. удостоверение, препис на Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
14.07.1988г., в полза на С. Д. Х. и Т. И. Х., за ап......, преименуван на ж.к. ....., съгласно
удостоверение на СО, р-н „....“.
Приложени към исковата молба са препис на протокол от проведено ОС на ЕС от
23.09.2002г., като за ап.16 е вписан ......., с 4 бр. радиатори.
Съгласно прието заключение по СТЕ, за имота, чийто точен адрес не е установен, е
начислена от ФДР служебно ТЕ, поради неосигурен достъп за отчет, съобразно използвания
от ФДР програмен продукт, по трите пера- ТЕ за отопление, за сградна инсталация при
отопляем обем от 158 куб.м., при общ размер за първия отоплителен сезон от 50,23 % и от
53,45 % за втория отоплителен сезон и ТЕ за БГВ, начислена за 1 лице, по 140 л./ денонощие.
Съгласно заключение по ССч.Е, не се установяват плащания по партидата, като са
посочени размерите на дължимите суми за ТЕ за процесния период и тези, които се явяват
погасени по давност.
Съдът достигна до следните правни изводи:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че
2
изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. Титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабден имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и
трето лице- ползвател. От представените писмени доказателства по делото се установява
основание за възникване на качеството „потребител на ТЕ“ на ответника по делото, който се
явява задълженото лице на основание наследствено правоприемство по партида за
процесния имот.
От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която е
процесният имот, е топлоснабдена. Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на
ТЕ в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение по реда
на чл.139- 148 от ЗЕ и съгласно действащите за процесния период подзаконови нормативни
актове. Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени
качествени параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. Срещу
осигуреното отопление на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за
доставената ТЕ. Определянето на размера на месечните задължение на потребителя се
извършва по реда на ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба. При неосигуряване
на достъп за отчет на определените от лицето по чл.139б от ЗЕ дати се прилага
екстраполация по максимален специфичен разход на сградата по реда на т.7.3.1 от
Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради- етажна собственост, като се определя
инсталираната мощност на отоплителните тела на всички имоти и/или обемите на имотите в
сградата - етажна собственост; при липса на данни се приемат данните на подобен имот,
напр. на друг етаж; 2)за всеки имот с топломер в сградата се определя отношението между
отчетената му и инсталираната мощност в имота и/или обема на имота; най-голямото
отношение за имот с топломер се приема за максимален специфичен разход за сградата
(МСРС); 3)екстраполираният отчет за имот без топломер се получава, като инсталираната
мощност на имота и/или обемът му се умножи с максималния специфичен разход.
Потребителите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и преработване
на изравнителната сметка по реда на чл.70, ал.5 от Наредба №16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, обн. ДВ.
бр.34/24.04.2007г. Начисляването на сметки за ТЕ по екстраполиран отчет следва да се
извършва при стриктно спазване на нормативната уредба, тъй като подобен ред за
формиране на сметки за доставени комунални услуги представлява наказателен механизъм
за липсата на монтирани топломери на отоплителните тела в топлоснабден имот. Видно е, че
през процесните отоплителни сезони не е осигурен достъп на ФДР и служебно е начислена
ТЕ за БГВ.
В законоустановения срок ответната страна е направила възражение за изтекла
погасителна давност. Претенцията на ищеца следва да се счита за частично погасена по
давност, считано от м.05.2019г. до м.05.2020г. вкл., с оглед датата на съдебно сезиране
25.07.2023г. и разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за
преодоляване на последиците. Съгласно ТР №3/18.05.2012г. по т.д. №3/2011г. на ОСГТК на
ВКС и трайно установената съдебна практика, вземанията на топлинните дружества-
доставчици на ТЕ, произтичащи от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на
ТЕ, поради еднородния и падежиран характер на задължението, са периодични плащания и
се погасяват с изтичането на кратката 3- годишна погасителна давност. Погасителната
давност е установена в обществен интерес, като целта е да се стимулира своевременното
упражняване на субективни граждански права. След като за едно вземане не е била
потърсена защита в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал
правният интерес от осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби на чл.110 от
ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая
следва да се приеме, че вземанията на продавача за цена на ТЕ за всеки месец, включен в
3
съответния отчетен период, възникват след извършване на доставката на ТЕ за съответния
месец, като възникват от първо число на месеца, следващ периода на извършване на
доставката. Последващото издаване на обща фактура не представлява обстоятелство, което
спира или прекъсва теченето на давността. С оглед на горното задълженията за главница в
размер на 406,98 лв. следва да се признаят за погасени по давност. На това основание следва
да се приемат предявените искови претенции за главница срещу ответника за частично
основателни до сумата от 1 219,41 лв. и този за мораторна лихва до сумата от 251,05 лв.,
съобразно заключението по ССч.Е.
По отношение на иска за заплащане на услугата „дялово разпределение на ТЕ“ следва
да се посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към ФДР, поради което не може
да се приеме за обоснован извода за настъпила суброгация в правата на третото лице-
помагач по делото и съотв. възникването на право на регрес спрямо ответника. Видно от
приложения към исковата молба препис на Договор от 30.09.2002г., сключен между ФДР,
участващ по делото като трето лице- помагач и етажната собственост, срокът на действие на
договора е 5 год. от подписването му, като към датата на исковия период- 01.05.2019г.-
30.04.2021г., е изтекъл. Правоотношението е договорно и договорните клаузи имат силата
на закон за страните по него, съгласно чл.20а от ЗЗЗД. Видно от издаденото от
Министерство на енергетиката удостоверение, през исковия период ищцовото дружество-
топлопреносен доставчик е регистрирано, считано от 2009г., в публичния регистър на
лицата за извършване на услугата по дялово разпределение на ТЕ по чл.139а от ЗЕ, поради
което претендираното възнаграждение за извършваната услуга по дялово разпределение на
ТЕ остава за сметка на възложителя- ищцовото дружество и не може да бъде възлагано в
тежест на потребителя на ТЕ.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на разноски за заплатени държавна такса от 252,30 лв., депозити за експертизи от
общо 500 лв. и юрисконсултско въазнграждение за съдебното производство. Отговорността
за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски
в полза на ищеца в размер общо на 388,99 лв., като за съд. производство е определено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от
ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета
с ПМС №4/06.01.2006г. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди
съответен размер на адв. хонорар от 326,16 лв., съобразно представен договор за правна
защита и съдействие. Разноските по снабдяване с писмени доказателства остават в тежест на
извършилата ги страна.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д. С. Х., ЕГН:**********, да заплати на ...., ЕИК:....., със седалище и адрес
на управление: гр......, представлявано от .....- Изп. директори, следните суми: сума от
1 219,41 /хиляда двеста и деветнадесет лева и четиридесет и една стотинки/ лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия, за обект в гр......., абонатен №.......,
за отчетен период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда- 25.07.2023г., до окончателното
изплащане на вземането и сума от 251,05 /двеста петдесет и един лева и пет стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.09.2020г. до 12.07.2023г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния им предявен размер от 2 557,43 /две хиляди
петстотин петдесет и седем лева и четиридесет и три стотинки/ лв., представляваща
4
главница за доставена топлинна енергия, за обект в гр......., абонатен №......., за отчетен
период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. и за сума от 640,19 /шестстотин и четиридесет лева и
деветнадесет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от
15.09.2020г. до 12.07.2023г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „........“ №....., представлявано от .....- Изп. директори, срещу Д. С. Х.,
ЕГН:**********, осъдителни искове за следните суми: сума от 19,02 /деветнадесет лева и
две стотинки/ лв., представляваща възнаграждение за дялово разпределение, за периода от
01.06.2020г. до 30.04.2021г. и сума от 5,24 /пет лева и двадесет и четири стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.08.2020г. до 12.07.2023г., като
неоснователни.
Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на кредитора: BIC: ...., IBAN: BG....
..... ......
ОСЪЖДА Д. С. Х., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ....,
ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от .....- Изп. директори,
сума в размер общо на 388,99 /триста осемдесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки/
лв., представляваща сторени съдебно- деловодни разноски.
ОСЪЖДА ...., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от
.....- Изп. директори, на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на Д. С. Х.,
ЕГН:**********, сума в размер на 326,16 /триста двадесет и шест лева и шестнадесет
стотинки/ лв., представляваща сторени разноски.
Решението е постановено при участието на „.....“ АД, като трето лице- помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5