№ 19828
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110140425 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Е. Б. Г. срещу „Софийска
вода“ АД.
Ищецът твърди, че на 04.03.2018г. по ч. гр. д. № 43045/2017г. по описа на СРС,
148-ми състав, спрямо него е издадена заповед за изпълнение за следните суми:
6747,73лв. – главница за предоставени ВиК услуги за периода 22.04.2008г.-08.04.2017г.,
3234,96лв. – лихва за забава за периода 23.04.2008г.-08.04.2017г., 199,65лв. – държавна
такса и 34,00лв. – юрк. възнаграждение. Посочва, че вземанията имат периодичен
характер и давността за тях е изтекла на 01.06.2017г. Евентуално счита, че към
19.05.2023г. е изтекла и 5-годишната погасителна давност. Посочва, че изп. лист бил
издаден едва на 03.08.2023г., а изп. дело било образувано през 2024г., когато вече
вземанията били погасени.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника посочените суми поради изтекла
погасителна давност.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Посочва, че за събиране на вземанията е
образувано изп. дело, по което е искано извършване на изп. действия, с което
давността е прекъсната. Твърди, че през периода на извънредното положение
давността е спряла да тече.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
По делото не е спорно, а и се установява от изисканото за послужване ч. гр. д.
№ 43045/2017г. по описа на СРС, че на 29.06.2017г. ответникът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК спрямо ищеца за процесните вземания, като
такава е издадена на 04.03.2018г. Заповедта е изпратена за връчване на посочения в
1
заявлението адрес на длъжника, който съвпада и с неговите постоянен и настоящ.
Видно от удостоверяването върху разписката на съобщението за връчване на
заповедта, адресът е посетен на 13.03., 31.03. (неработен ден) и 18.04.2018г. Отбелязано
е, че никой не е намерен на адреса, като съседи от улицата нямат информация за
лицето и живущите на № 1. На 18.04.2018г. е залепено уведомление по чл. 47 ГПК.
Извършена е справка за месторабота на длъжника, като не е установен актуален
работодател (действащ трудов договор). На 30.11.2018г. е извършена справка в НБД
„Население“ за длъжника и неговите роднини. На 18.07.2019г. са изискани справки от
трите телефонни оператора дали длъжникът има сключен договор за ползване на
телефонен номер. На 02.08.2019г., 06.08.2019г. и 03.09.2021г. са постъпили отговори, че
същият не е актуален техен абонат. На 06.07.2023г. е разпоредено да се извърши
справка в НБД „Население“ относно постоянния и настоящ адрес на длъжника, както и
справка в НОИ и НАП. На 13.07.2023г. е извършена справка в НБД, от която се
установява, че адресите не са променяни. Изискана е и информацията от НОИ и НАП,
от които е получен отговор, че длъжникът няма регистрирани действащи трудови
договори. На 02.08.2023г. е разпоредено да се издаде изпълнителен лист въз основа на
заповедта, какъвто е издаден на 03.08.2023г. На 19.06.2024г. ответникът е подал молба
пред ЧСИ М. Б., с която е поискал образуване на изп. дело за събиране на вземанията
по изп. лист, като на 25.06.2024г. са изведени съобщение за образуване на изп. дело и
запорно съобщение, с което се налага запор върху вземанията на длъжника по банкови
сметки в „Юробанк България“ АД.
При горната факти, съдът извежда следните правни изводи:
Предявени са за разглеждане отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439 ГПК.
Съгласно цитираната норма, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Съгласно чл. 404, т. 1 ГПК, сред изпълнените основания са
и влезлите в сила заповеди за изпълнение. Ищецът в производството се позовава на
изтекла погасителна давност – факт, настъпил след влизане в сила на заповедта.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая заповедта за изпълнение е
влязла в сила с изтичане на 2-седмичния срок (съгласно релевантната редакция на чл.
414, ал. 2 ГПК към този момент) от залепване на уведомлението по чл. 47 ГПК.
Установява се, че постоянният и настоящият адрес на длъжника са съвпадали с този по
заявлението, а действащ трудов договор не е имал. Извършваните впоследствие
справки за сключени договори с мобилни оператори и др. подобни нямат нормативна
основа, нито пък са довели до някакъв различен резултат. Напротив, единственото
връчване на заповедта до длъжника е направено чрез залепването на уведомлението по
чл. 47 ГПК на адреса му след трикратни посещения в рамките на повече от месец.
Извод в тази насока е обстоятелството, че на 02.08.2023г. съдът е разпоредил издаване
на изпълнителен лист въз основа на заповедта, без да е имало някакво друго връчване
на книжа до длъжника, тоест приел е, че същата е връчена надлежно чрез залепването
на уведомлението.
С изтичане на 2-седмичния срок за възражение, заповедта за изпълнение е
влязла в сила – в случая на 02.05.2018г., като от този момент е започнала да тече
погасителната давност за вземанията. Според трайната съдебна практика - Решение №
3/04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021г., IV ГО на ВКС, Решение № 37/24.02.2021г. по гр.
д. № 1747/2020г., IV ГО на ВКС, Определение № 214/15.05.2018г. по ч. гр. д. №
1528/2018г., IV ГО на ВКС и др., установените с влязла в сила заповед за изпълнение
вземания, която се приравнява като правни последици на влязло в сила съдебно
2
решение по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, се погасяват с 5-годишна давност. От това следва, че
погасителната давност следва да е изтекла на 02.05.2023г. Основателно е възражението
на ответника, че през периода на извънредното положение давността е спряла да тече.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на
последиците, за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение,
настъпила на 13 май 2020г., спират да текат давностните срокове, с които се погасяват
права на частноправни субекти. Поради това, за този двумесечен период 13.03.2020г.-
13.05.2020г. погасителната давност за вземането е спряла да тече. С прибавянето на
този период обаче, давността отново е изтекла.
Следва да бъде съобразено, че според установената съдебна практика,
включително задължителна такава, разпореждането за издаване на изпълнителен лист
няма правен ефект да удължава срока на погасителната давност относно изпълняемото
право по смисъла на чл. 117 ЗЗД, защото този акт не се ползва със сила на пресъдено
нещо по отношение на материалното право (вж. в т.см. – проф.Ж.С., „Бълг.ГПП”, 6-то
изд., стр.696; „Бълг.ГПП”, 9-то изд., стр.952). Поради това, че производството по
издаване на изпълнителен лист, както е посочено в ТР № 5/2018 г. на ОСГТК, е „друго,
различно от исковото производство” то няма характера на „съдебен процес относно
вземането” по смисъла на чл.115, б.”ж” ЗЗД и не е основание за спиране на давностния
срок. То не е и „изпълнително действие” с ефект да прекъсне давността, съгласно
чл.116 б.”в” ЗЗД, тъй като се развива преди изпълнителния процес и има за цел да
подготви предприемането на принудително изпълнение ( в т. см. – т.10 и т.14 от ТР№
2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК). Постановяваните в това производство
съдебни актове не са от естество да преклудират нито правото на защита на
неудовлетворения кредитор срещу неизправен длъжник, нито правото на защита на
претендирания длъжник срещу привиден кредитор. Поради това и молбата по чл. 405,
ал.1 ГПК, с която се сезира съдът в производството по издаване на изпълнителен лист,
респ. жалбата срещу разпореждането за отказ да се издаде изпълнителен лист, не
могат да се зачетат за действия, прекъсващи давностния срок за вземането, тъй като то
не е предмет на спор. Те не са и действия за принудително изпълнение по смисъла на
чл.116, б.”в” ГПК, като в тази насока следва да се съобразят задължителните
постановки по т.10 и мотивите по т.14 от ТР№ 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК.
В този смисъл Решение № 141/17.07.2019г. по гр. д. № 3152/2018г., III ГО на ВКС.
С оглед изложеното, разпореждането на съда от 02.08.2023г. за издаване на
изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, не представлява факт, който води до прекъсване или спиране на давността.
Напротив, към този момент давността вече е била изтекла. Предвид че изпълнителният
лист се издава служебно от съда при влизане в сила на заповедта по чл. 410 ГПК, в
случая е налице бездействие от негова страна. Това бездействие обаче не може да
влече негативни последици за длъжника в производството, а кредиторът разполага с
друг ред за обезвреда. От това следва, че и към датата на образуване на
изпълнителното производство вземанията вече са били погасени по давност.
По изложените съображения, предявените отрицателни установителни искове се
явяват основателни.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който е доказал направата на такива в размер
на 408,65лв. за платена държавна такса. Претендира се и адв. възнаграждение в полза
от процесуалния му представител за оказана безплатна правна защита, което следва да
бъде присъдено на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. При съобразяване, че делото не се
3
отличава с правна и фактическа сложност и разясненията, дадени в Решение от
25.01.2024г. по дело № C-438/2022г. на СЕС, следва да му се присъди такова от 500лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Е. Б. Г., ЕГН: **********, с
адрес: *********************, срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк № 1, бл.
2А, искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника
сумите, за които на 04.03.2018г. по ч. гр. д. № 43045/2017г. по описа на СРС, 148-ми
състав, спрямо него е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно:
6747,73лв. – главница за предоставени ВиК услуги за периода 22.04.2008г.-08.04.2017г.,
3234,96лв. – лихва за забава за периода 23.04.2008г.-08.04.2017г., 199,65лв. – държавна
такса и 34,00лв. – юрк. възнаграждение, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк № 1, бл. 2А, да заплати на Е. Б.
Г., ЕГН: **********, с адрес: *********************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 408,65лв., представляваща разноски по делото за платена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Софийска вода“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес
парк № 1, бл. 2А, да заплати на адв. Д. Ц. С. от ВрАК с адрес:
***************************, сумата от 500лв. за извършено безплатно процесуално
представителство на ищеца в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4