Р Е Ш Е Н И Е № 150
Гр. Сливен, 01.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенският
районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на втори март през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА МАРИНОВ
при секретаря ХРИСТИНА ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното
от съдията АНД №1677 по описа за 2019
год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по жалба на П.А.Л.
против НП №19- 0804- 002501/15.10.2019 год. на Началника на група в сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР- Сливен, с което на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1,
т.5 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лева за нарушение на
чл.25, ал.1 от същия закон и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени
наказания „Глоба” в размер на 100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от ДВА месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.„в” от същия закон.
Моли да бъде отменено наказателното постановление в частта относно наказанието
по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП като незаконосъобразно.
Жалбоподателят,
редовно и своевременно призован не се явява в съдебно заседание. Изпраща
упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление в
обжалваната част за незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
Органът, издал
обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован не изпраща
свой представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 10.09.2019г. св.
В.Г. работел във фирма „Туида груп“. Паркирал личния си автомобил „Опел Вектра“ с рег. №СН 5990 АТ и със служебния
автомобил тръгнал да извършва разнос на стоки. Около обяд жалбоподателят Л. управлявал
товарен автомобил „Ивеко 35 С 13“ с рег. №У 7064 АС в двора на фирмата.
Извършвайки маневра излизане от реда на паркирани превозни средства блъска
лекия автомобил „Опел Вектра“ с рег. №СН 5990 АТ, при което настъпило ПТП с
материални щети. По това време в двора на фирмата се намирал св. Х.А., който
видял случилото се и отишъл при жалбоподателя. Опитал се да му даде номера на
телефона на колегата му В.Г., но не го открил в указателя на своя телефон,
поради което го изпратил до офиса, за да му го предоставят. Жалбоподателят
отишъл и го взел като оставил своя номер, след което заминал с товарния
автомобил да извършва разнос на стоки.
От офиса на фирмата
се обадили на св. П.Г. и му съобщили за случилото се с неговия автомобил. Св. Г.
веднага отишъл до офиса. Видял състоянието на личния си автомобил и взел номера
на жалбоподателя. Обадил му се и му казал да се върне, но той отказал и
затворил. Позвънил му втори път, но жалбоподателят отново затворил. Тогава св. Г.
*** и поискал съдействие. На място пристигнал екип на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР- Сливен, сред които бил св. А.А.. Колегата му потърсил
жалбоподателя по телефона, предоставен от св. Г., но той отново отказал да се
върне на местопроизшествието. След това св. А.А. разговарял с жалбоподателя и
го убедил да се върне. Съставил на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение като приел, че на 10.09.2019г. той е извършил две
нарушения, а именно по чл.25, ал.1 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от
същия закон. Впоследствие, въз основа на
този акт за установяване на административно нарушение началникът на група в сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР- Сливен издал обжалваното наказателно
постановление като приел също, че жалбоподателят Л. е извършил нарушението по
чл.25, ал.1 от ЗДвП и това по чл.123, ал.1, т.3, б.„в” от ЗДвП, поради което на
основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП му наложил наказание „Глоба” в
размер на 200 лева и на основание чл.175, ал.1, т.5 от същия закон му наложил
наказание „Глоба” в размер на 100 лева и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от ДВА месеца.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима,
подадена в седемдневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от
обжалването и разгледана по същество е частично основателна.
При съставянето на
АУАН, актосъставителят е описал правилно нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП. От
събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че
жалбоподателят Л. е извършил описаното нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП. Той се
е движил в двора на фирма „Туида груп“ и извършвайки маневра излизане от реда
на паркирани превозни средства блъснал лекия автомобил „Опел Вектра“ с рег. №СН
5990 АТ, собственост на св. В.Г., при което настъпило пътно транспортно
произшествие с материални щети. Административнонаказващият орган е наложил
наказание за нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, вр.
ал.1, т.5 от същия закон като правилно е преценил фактическите обстоятелства и
е наложил предвидената санкция, а именно „Глоба” в размер на 200 лева. В тази
част наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в сила, поради което
съдът не следва да се произнася.
В останалата част,
по отношение на второто нарушение от доказателствата по делото по несъмнен
начин се доказа, че жалбоподателят Л. освен, че не се е обадил на органите на полицията,
за да съобщи за настъпилото пътнотранспортно произшествие, а и го е напуснал,
без да изчака пристигането на екип на КАТ- Сливен. Тези обстоятелства се
установиха по несъмнен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Съдът счита техните показания за последователни, безпротиворечиви, логични и
взаимно допълващи се, поради което ги кредитира изцяло. Съдът счита за
несъстоятелни твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че не
е имало разногласия между двамата водачи, тъй като жалбоподателят си признавал,
че е виновен за настъпилото пътно транспортно произшествие. От доказателствата
по делото става ясно, че ако е нямало разногласия жалбоподателят е щяло да се върне
веднага на местопроизшествието. Това не е било сторено от него. Той е предпочел
да напусне местопроизшествието. Наистина не се спори по делото, че си е оставил
телефона, но е доказано по несъмнен начин, че след като му се е обадил св. Г. е
отказал да се върне. По несъмнен начин се установи и факта, че единия от
полицаите не е можал да убеди жалбоподателя да се върне и се е наложило да се
обажда и св. А.А.. Съдът счита, че жалбоподателят е следвало да остане на място
и да разговаря със св. Г. и ако не се разберат да изчакат пристигането на
служители на КАТ- Сливен. Противно на това жалбоподателят оставил своя телефон
и дори след като му се е обадил св. Г. той отказал да се върне. Отказал е и на
единия от полицейските служители и едва след разговора му със св. А.А. се
върнал. Ето защо съдът счита, че това нарушение е доказано по несъмнен начин и
правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
Съдът намира, че неправилно наказващият орган е приложил закона при определяне
наказанието на жалбоподателя Л.. Видно е от материалите по делото, че той до
този момент няма извършени нарушения по ЗДвП. В наказателното постановление не
са изложени мотиви, поради каква причина наказанието „Глоба” е в размер на 100
лева и наказанието „Лишаване от право да управлява МПС” е за срок от ДВА месеца.
Съдът счита, че наказващият орган е следвало да наложи тези наказания в
минимални размери, а именно наказанието „Глоба” в размер на 50 лева, а
наказанието „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от ЕДИН месец. В този
вид наказанията съдът счита за справедливи и отговарящи в максимална степен на
обществената опасност на деянието и на нарушителя.
Ето защо в тази
част наказателното постановление съдът следва да измени като намали наказанието
„Глоба” от 100 лева на 50 лева, а наказанието „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от ДВА месеца на ЕДИН месец.
Ръководен от
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП №19- 0804- 002501/15.10.2019 год. на Началника на група в сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР- Сливен в обжалваната част, с която на П.А.Л. с ЕГН **********
*** на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени наказания „Глоба” в
размер на 100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от ДВА месеца
за нарушение на чл.123, ал.1,
т.3, б.„в” от същия закон като НАМАЛЯВА наказанието
„Глоба” в размер на 100 лева на 50 лева
и наказанието „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от ДВА месеца на ЕДИН месец.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд- гр. Сливен в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: