№ 1063
гр. Варна , 23.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20203100503176 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 3805/26.02.2021 г., подадена от
„Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Веселина Маринова, с искане да бъде изменено
в частта за разноските Решение № 120/20.01.2021 г. по настоящото дело. Молителят сочи,
че върху размера на присъдените в негова полза разноски за адвокатски възнаграждения,
направени за двете инстанции, следва да бъде начислен ДДС, съгласно §2а от ДР на Наредба
№ 1/09.07.2004г.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна – Д. Н. Т., чрез адв. В.Д.,
изразява становище за недопустимост на молбата, в евентуалност – за нейната
неоснователност.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима.
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на
„Електроразпределение Север“ АД – Варна против решение № 260321 от 17.09.2020 г.,
постановено по гр. д. № 3743 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, двадесет и пети
състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че ищцата Д. Н. Т. не
дължи в полза на въззивника сума в размер на 5 947.07 лв. – стойност на служебно
начислена електроенергия за периода 02.11.2015 г. – 24.02.2020 г. за обект, находящ се в гр.
Варна - ул. „Константин Доганов“ № 14, с абонатен № ********** и клиентски №
**********, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и е осъдено въззивното дружество да
плати на Д. Н. Т. сумата 843 лв. – разноски пред ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
С Решение № 120/20.01.2021 г. съставът на ВОС е отменил обжалвания
първоинстанционен съдебен акт и вместо това е отхвърлил иска на Д. Н. Т. против
„Електроразпределение Север“ АД за установяване недължимост на сумата от 5 947.07 лв.,
представляваща стойност на електроенергия по фактура № ********** от 10.03.2020 г.,
начислена след корекция на сметката за периода от 02.11.2015 г. до 24.02.2020 г. в обект на
потребление, находящ се в гр. Варна - кв. Аспарухово, ул. „Константин Доганов“ № 14,
1
отчитан по абонатен № 00104006608 и клиентски № **********, на основание чл. 124, ал. 1
от ГПК.
В резултат на това произнасяне, в полза на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК
*********, е присъдена сумата 1578.94 лв., представляваща направени пред ВРС и ВОС
съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Материалният интерес, който е защитавала ответната страна (въззивник в настоящото
производство), възлиза на 5947.07 лв. Възнаграждението за процесуално представителство
от един адвокат по предявения иск, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза в размер
на 627.35 лв., като съдът е преценил, че следва да бъдат присъдени адвокатски
възнаграждения в размер по 630 лв. за първа и въззивна инстанция, съобразно направените
пред двете съдебни инстанции възражения за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от
ГПК.
При преценка размера на дължимите разноски, направени пред ВРС и ВОС, съдът не
е съобразил, че ответната страна (въззивна страна в производството пред ВОС) е възложила
процесуалното си представителство по делото на адвокат, който е регистриран по ЗДДС,
поради което е било заплатено от страната адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.
Съгласно разпоредбата на §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за регистрираните по
ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, поради което към присъдените адвокатски хонорари следва да
бъде начислен ДДС в размер на 20%, възлизащ на 126 лв. за първа и за въззивна инстанция.
Настоящият състав на ВОС приема, че на въззивната страна „Електроразпределение
Север“ АД следва да бъдат присъдени разноски за две инстанции общ размер на 1830.94 лв.,
от които 956 лв., представляващи направени разноски пред първа инстанция за адвокатско
възнаграждение и депозит за експертиза, и 874.94 лв., представляващи разноски пред ВОС
за заплатено адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса. С въззивното решение са
присъдени разноски в размер на 1578.94 лв., поради което следва да бъде присъдена в полза
на въззивната страна разликата между пълния размер на дължимите разноски и присъдените
такива, възлизаща на 252 лв.
Молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и решението следва да се измени в частта
за разноските.
С изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 120/20.01.2021 г., постановено
по в. гр. дело № 3176/2020 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските:
ОСЪЖДА Д. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Константин Доганов“
№ 14, да заплати на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е,
2
допълнитено сума в размер на 252 лв. /двеста петдесет и два лева/, представляваща
разликата между присъдените с Решение № 120/20.01.2021 г. разноски в размер на 1578.94
лв., до пълния размер на дължимите такива за производствата пред ВРС и ВОС 1830.94 лв.,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен
съд, в едноседмичен срок от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3