РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Бяла, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на тридесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия М. Ненова
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело №
20214510100773 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба „ЮБЦ“ ЕООД
срещу СТ. Р. ЕНЧ. за признаване за установено съществуването на вземане на
ищеца от ответника за сумата 121,98 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на допълнителни споразумения за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от дата 26.06.2017
г. и и от дата 29.03.2018 г., сключени между ответника и „БТК“ ЕАД,
обективирана във фактура № **********/01.09.2018 г., за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 559/2021 г. по
описа на Районен съд – Бяла. Претендира се и присъждане на разноски.
Ищецът твърди, че „БТК“ ЕАД сключили с ответника СТ. Р. ЕНЧ.
договор за предоставяне на мобилни услуги. Твърди, че на 26.06.2017 г. било
сключено допълнително споразумение с клиентски номер ********** за
ползване на мобилна интернет услуга за номер ********** при избран
тарифен план „Vivacom Mobix 30“ с месечна абонаментна такса 15,80 лв. с
ДДС, както и мобилна услуга за номер ********** при избран тарифен план
„Vivacom i-Traffic XL“ с месечен абонамент 27,99 лв. с ДДС, за срок от 24
месеца. Сочи, че на 29.03.2018 г. е сключено допълнително споразумение, с
което са променени условията за ползваната мобилна услуга за номер
**********, като е избран нов тарифен план “i-Traffic XL+“ с месечна
абонаментна такса 26,99 лв. с ДДС, а за ползваната мобилна интернет услуга
за номер ********** е избран тарифен план „Vivacom Mobix 60 LTE“ с
месечен абонамент 21,80 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца. Твърди се, че в
периода 01.03.2018 г. – 31.07.2018 г. ответникът потребил електронни
съобщителни услуги на стойност 92,56 лв., за което били издадени фактури,
които услуги ответникът не заплатил. Сочи се, че съгласно чл.29 от Общите
условия на мобилния оператор периодът за плащане на предоставените
1
услуги е 15 дни от издаване на фактурата, но не по-късно от 29-то число на
месеца. Посочва се, че неплащането в срок на издадените фактури за
ползваните мобилни услуги обусловило правото на мобилния оператор да
прекрати едностранно индивидуалните договори на ответника на 16.04.2018 г.
Това било и основание съгласно договорните условия за заплащане на
неустойка в размер на оставащите до края на срока, но не повече от
трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент,
за които договорът се прекратява, или в случая трикратния размер за
месечните такси без ДДС за двата мобилни номера общо неустойка в размер
121,98 лв., за което била издадена фактура № **********/01.09.2018 г.
Ищецът твърди, че с договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК“ ЕАД
прехвърлило на „С.Г.Груп“ ООД вземанията си от ответника, които след това
– с договор за цесия от 01.10.2019 г., „С.Г.Груп“ ООД прехвърлило на ищеца.
Към исковата молба ищецът прилага уведомление за цесиите от „С.Г.Груп“
ООД, като пълномощник на „БТК“ ЕАД и като цедент по втората цесия, с
което счита, че длъжникът е уведомен за цесиите. Твърди, че въз основа на
подадено заявление по чл.410 от ГПК се снабдил със заповед за изпълнение,
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с което се
обосновава правен интерес от иницииране на настоящото производство.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника СТ. Р. ЕНЧ., чрез назначения му от съда по реда на чл.47, ал.6 от
ГПК особен представител – адвокат М.М. от АК-Русе. С отговора исковата
претенция се оспорва като неоснователна. Прави се позоваване на нормата на
чл.99, ал.4 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и се заема се
становище, че приложеното към исковата молба уведомление за цесия не
поражда действие спрямо ответника, тъй като не му е връчено лично.
В хода на производството е извършена промяна в наименованието на
ищеца от „ЮБЦ“ на „Угренова естейт“, вписана в Търговския регистър на
09.05.2022 г.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. С писмена молба,
подадена преди датата на съдебното заседание, поддържа исковата молба и
моли за уважаване на иска. Подновява претенцията за присъждане на
разноски и представя списък по чл.80 от ГПК. Развива подробни съображения
по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът се представлява от особения
представител, който моли за отхвърляне на исковата претенция като
неоснователна по изложените в отговора по чл.131 от ГПК доводи и
съображения.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от
ГПК вр.чл.99 от ЗЗД вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Видно от приобщеното към доказателствения материал ч.гр.дело №
559/2021 г. по описа на РС-Бяла, въз основа на постъпило от „ЮБЦ“ ЕООД
заявление срещу СТ. Р. ЕНЧ. е издадена Заповед № 232/15.06.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 121,98 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор, сключен с „БТК“ ЕАД,
както и разноски за производството в размер на 25 лв. – държавна такса, и 180
2
лв. – адвокатско възнаграждение. В подаденото до съда заявление заявителят
обосновава вземането си със сключени между длъжника и
телекомуникационната компания договори за далекосъобщителни услуги и
последващо сключени договори за цесия, на които се позовава и в исковата
молба. Препис от издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като връчителят е събрал е данни, че
адресатът не живее на адреса, поради което на 21.07.2021 г. заявителят е бил
уведомен за възможността да предяви иск за вземането си. Във връзка с тези
указания, на 18.08.2021 г. в съда е постъпила исковата молба, въз основа на
която е образувано настоящото производство.
Предвид изложеното, предявеният иск съдът намира за допустим -
същият изхожда от лице с правен интерес, подаден е в срока по чл.415, ал.4
от ГПК и е обусловен от наличието на предпоставките на чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК – връчване на издадена в полза на заявителя (ищец по иска) заповед за
изпълнение на длъжника (ответник по иска) при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК, като искът е насочен срещу ответник, който е пасивно легитимиран да
отговоря по претенцията.
Основателността на ищцовата претенция е предпоставена от
установяване при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно възникнала облигационна връзка по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги между „БТК“ ЕАД и ответника с твърдените
параметри, осъществяване на предпоставките за едностранно прекратяване на
договора от страна на „БТК“ ЕАД, валидно сключен договор за цесия между
„БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД за прехвърляне вземанията на мобилния
оператор от ответника, валидно сключен договор за цесия между „С.Г.Груп“
ООД и ищеца за последващо прехвърляне на вземанията от ответника,
надлежно уведомяване на ответника за двете цесии, установяване размера и
настъпилата изискуемост на вземането за неустойка.
Видно от представените от страна на ищеца допълнителни
споразумения, на 26.06.2017 г. „БТК“ ЕАД и ответникът са постигнали
съгласие за прекратяване на услуга „Vivacom i-Traffic XL“ за абонатен номер
********** и за възмездно предоставяне за срок от 24 месеца при оферта
„Комбинирай и спести“ на мобилна услуга чрез абонатен номер **********
при тарифен план „Vivacom i-Traffic XL“ с месечна абонаментна такса от
19,99 лв. с ДДС, като стандартният размер на услугата без отстъпка е 27,99
лв. с ДДС, както и за предоставяне на интернет услуга чрез абонатен номер
********** при тарифен план „VIVACOM Mobix 30“ с месечна абонаментна
такса от 8,80 лв. с ДДС, като стандартният размер на услугата без отстъпка е
15,80 лв. с ДДС. С допълнително споразумение от 29.03.2018 г. страните
продължили срока на договора за нови 24 месеца и променили тарифния план
на мобилната услуга за абонатен номер ********** от тарифен план
„Vivacom i-Traffic XL“ на тарифен план „i-Traffic XL+“ при стандартни
условия при месечен абонамент 26,99 лв. с ДДС, като била избрана промяна
на тарифен план и продължаване срока на договора и на интернет услуга,
предоставяна на адрес: с.Копривец, ул.“Арда“ № 24, при специални условия
на оферта „Комбинирай и спести“ при тарифен план „VIVACOM Mobix 60
LTE“ с месечен абонамент 14,80 лв. с ДДС, като стандартният размер на
услугата без отстъпка е 21,80 лв. с ДДС. При прекратяване на споразумението
преди изтичане на уговорения срок по искане или по вина на абоната,
включително при неплащане на дължими суми, е уговорено заплащане на
3
неустойка от страна на абоната, равна на оставащите до края на срока, но не
повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен
абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Към допълнителните
споразумения са представени декларации, подписани от ответника, съгласно
които той е получил екземпляр от Общите условия, подписан от представител
на „БТК“ ЕАД, приема и се съгласява с приложението на Общите условия
като неразделна част от индивидуалните договори.
Съгласно т.25.2 и т.25.3 от Общите условия, абонатът ежемесечно
дължи заплащане на цената на месечния абонамент за поддържане на достъп
до мрежата и стойността на проведените разговори и други услуги, като
съгласно т.27 и т.29 месечният абонамент се заплаща за месеца на ползване
на услугата, а предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през
месеца, следващ месеца на ползването им. Съгласно т.29 от Общите условия
плащането се дължи до 15 дни от издаване на сметка/фактура, но не по-късно
от 29-то число на месеца. Точка 35.1. от Общите условия урежда задължение
на „БТК“ ЕАД да изпрати сметката на абоната, но от неизпълнението на това
задължение не следва недължимост на вземането по месечната сметка или
непълен фактически състав на възникване на това вземане - изрично е
посочено, че неполучаването на сметките не освобождава абоната от
задължението за плащане в посочения срок. Уговарянето на срок за плащане
изключва необходимостта от покана (по арг. от противното от чл.69, ал.1 от
ЗЗД).
Така съобразно уговореното между страните, месечният абонамент е
цената за осигуряване на достъп до услугите, за които е сключен договора.
Уговорената месечна такса има характер именно на абонамент и по тази
причина заплащането ú се дължи, без значение дали абонатът реално е
ползвал услугите, включени в пакета. По делото са представени издадени на
името на ответника месечни сметки, обективиращи задължения за заплащане
на месечни такси за ползвани услуги в периода от 01.03.2018 г. – 31.07.2018
г., като липсват доказателства за надлежно погасяване на същите.
Представена е и месечна сметка № ********** от 01.09.2018 г., видно от
която операторът е начислил вземания, описани като неустойки в общ размер
393,23 лв., от които ищцовото дружество претендира сумата от 121,98 лв. за
месечните абонаменти „Vivacom i-Traffic XL“ /22,49 лв. без ДДС, 26,99 лв. с
ДДС/ и „VIVACOM Mobix 60 LTE“ /18,17 лв. без ДДС, 21,80 с ДДС – виж
молба-уточнение на стр.50-51 от делото/. В месечната сметка е посочено, че
неустойка от 54,51 лв. /без ДДС/ е начислена за тарифен план „Vivacom
Моbix 60 LTE“, като липсват данни за начислена неустойка за сочения от
ищеца тарифен план „Vivacom i-Traffic XL“, което е логично с оглед
извършената на 29.03.2018 г. промяна на тарифен план на мобилната услуга за
абонатен номер ********** от тарифен план „Vivacom i-Traffic XL“ на
тарифен план „i-Traffic XL+“, освен ако това вземане не произтича от друго
договорно правоотношение, различно от заявеното. Независимо от това съдът
отчита обстоятелството, че дължимостта на неустойката е предпоставено от
сбъдване на уговорените между оператора и абоната предпоставки, като
неустойка би била дължима и без обективиране на същата в месечна сметка
или друг счетоводен документ, доколкото издаването на такъв документ не е
самостоятелно основание за възникване на задължение.
Редът и условията за прекратяване на договорите, сключени между
„БТК“ ЕАД и абонатите на услугите, предоставяни от дружеството, са
4
разписани в Общите условия на оператора. Така, в случай, че абонатът не
заплаща в срок дължимите суми, което задължение е предвидено в т.43.1 от
Общите условия, на основание т.50.6, б.“в“ от Общите условия операторът
има право да прекрати договора едностранно, но с 30-дневно писмено
предизвестие. Ищецът твърди, че поради неизпълнение задълженията за
заплащане на дължими месечни такси от страна на ответника, операторът е
прекратил едностранно договорите с него на основание т.50, вр. с т.43.1 от
ОУ на 16.04.2018 г. Тази дата ищецът обвързва с твърдението, че същата се
генерира автоматично от вградената електронна система на оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичане на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Следва да се има
предвид обаче, че дали използваната от оператора система генерира или не
някаква дата и ако да - каква точно дата, е ирелевантно за предмета на
настоящия спор, тъй като самият оператор в приетите от него общи условия,
неразделна част от сключените с ответника споразумения, е предвидил
отправянето на 30-дневно писмено предизвестие до абоната в сочената от
ищеца хипотеза за прекратяване на договорната обвързаност между
телекомуникационния оператор и ответника. На следващо място, съдът
намира за нужно да отбележи, че сочената от ищеца дата на прекратяване на
договорите противоречи както на изложените в исковата молба фактическите
твърдения, така и на ангажираните писмени доказателства, според които
операторът е начислявал задължения на ответника за месечни абонаменти по
процесните споразумения и за период след твърдяната дата на прекратяване
на договорната връзка /представените по делото месечни сметки обхващат
периода 01.03.2018 г. – 31.07.2018 г./. В действителност не се установи от
ответника, върху когото лежи доказателствената тежест, че е плащал според
договора и общите условия задълженията си в срок, което предпоставя
правото на оператора да прекрати договора на соченото основание, а оттам и
правото му да претендира договорените неустойки в случай на предсрочно
прекъсване на облигационната връзка по вина на абоната. Липсват обаче
ангажирани по делото доказателства как и по какъв начин операторът е
прекратил договора /допълнителните споразумения/ и узнал ли е абонатът за
това. Вярно е, че разпоредбата на чл.92 от ЗЗД предвижда заплащане на
неустойка като обезщетение за изправната страна при неизпълнение на
конкретно задължение от насрещната страна по договора. В случая страните
са договорили дължимостта на неустойката при хипотеза на предсрочно
прекратяване на договора по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължимите суми, както и нейният размер, но ищецът не
проведе надлежно доказване дали и кога са прекратени облигационните
правоотношения между страните по повод сочените допълнителни
споразумения и как изправната страна по договора /телекомуникационният
оператор/ е уведомил абоната за това. Горното е елемент от
правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка и неговата
липса води до недоказаност на основанието, на което се претендира
вземането. Съдът не споделя виждането на процесуалния представител на
ищеца, че за самото прекратяване на договора законът не изисква форма нито
за валидност, нито за доказване и че то настъпва по силата на договора
поради неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му
мобилни услуги. Сключените между оператора и ответника споразумения
имат силата на закон за тях /чл.20а от ЗЗД/, неразделна част от които са
5
общите условия на оператора, предвиждащи задължение за отправяне на
писмено предизвестие при едностранно прекратяване на договора от страна
на оператори в хипотезата на неплатени в срок задължения. Ищецът не е
представил доказателства, че операторът е отправил предвиденото в
отношенията между страните писмено предизвестие до абоната,
обективиращо упражненото от оператора право на едностранно прекратяване
на договора, следователно претенцията на ищеца за установяване на
дължимост на сочената от него неустойка се явява неоснователна и
недоказана.
Искът е неоснователен и по още едно съображение. Ищецът основава
качеството си на кредитор по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г.,
сключен между него и „С.Г.Груп“ ООД, предхождан от договор за цесия от
16.10.2018 г., сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД.
Представен е Договор № ********** за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.10.2018 г., сключен между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД като цедент и „С.Г.Груп“ ЕООД с ЕИК *********, като
цесионер, с предмет възмездно прехвърляне на вземания /т.2 от договора/,
произтичащи от договори, описани в Приложение № 1, като съгласно т.1.1 от
договора под „вземания“ се разбира вземанията, предмет на прехвърляне при
условията на договора, ведно с привилегиите и другите им принадлежности.
Приложение № 1 обаче по делото не представено. И макар ищецът да е
ангажирал писмено потвърждение за станалото прехвърляне, издадено от
„БТК“ ЕАД, според което телекомуникационната компания е прехвърлила в
полза на „С.Г.Груп“ ООД вземания от ответника в общ размер на 121,98 лв.,
този документ не може да замести съдържанието на приложението,
неразделна част към договора за цесия, доколкото не съдържа подробна
информация относно индивидуализацията на вземането - не може да се
установи по кои договори, сключени между оператора и клиента, вземанията
са прехвърлени, съответно не може да се докаже, че са прехвърлени именно
вземанията за неустойка по описаните в исковата молба споразумения, още
повече, че видно от представената по делото месечна сметка от 01.09.2018 г.,
на която се позовава ищецът, освен за месечни абонаменти за съответните
тарифни планове, комуникационният оператор е начислил и неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за устройство, неустойка за невърнато
оборудване и т.н.
По делото е представен и Договор за прехвърляне на вземания /цесия/
от 01.10.2019 г. Видно от съдържанието на същия, страни по договора са „С.
Г. Груп“ ООД с ЕИК *********, наричан за краткост „ цедент“, и ищцовото
дружество, наричано за краткост „цесионер“. Предмет на договора /чл.1 от
същия/ е възмездно прехвърляне на вземания от трети физически лица и/или
юридически лица, подробно индивидуализирани в Приложение № 1 –
„Списък на вземанията“, неразделна част от договора, които вземания
„цесионерът“ продава/цедира на „цесионера“. При такъв начин на
определяне предмета на договора, не може да се счете, че със същия е
извършено прехвърляне на каквито и да било вземания на „С.Г.Груп“ ООД в
полза на ищеца, още по-малко претендираната като дължима от ответника
неустойка в размер на 121,98 лв. по сключени между него и „БТК“ ЕАД
споразумения. Дори да се счете, че в случая е допусната техническа грешка
/което предвид цялостното съдържание на договора е малко вероятно,
доколкото не би могло да се говори за техническа грешка, когато става въпрос
6
за почти всяка една клауза от договора/, липсата на представено по делото
Приложение № 1 – „Списък на вземанията“, представляващо неразделна част
от договора, не позволява извършването на преценка за конкретните
вземания, предмет на договора за цесия. Сред ангажираните от ищеца
доказателства, липсват и такива, чрез които да се индивидуализират
вземанията по уговореното правоприемство. За пълнота следва да се
отбележи, че макар в съображенията по т.2 от договора да е посочено, че в
случая се касае за вземания, придобити от „С.Г.Груп“ ООД по няколко
договора за цесия, в т.ч. и този с „БТК“ АД, предметът на този втори договор
за цесия не може да бъде установен чрез препращането към договора с „БТК“
ЕАД.
Представеното с исковата молба „извлечение от Приложение № 1 към
договор за цесия от 01.10.2019 г.“ също не е от естеството да установи, че
претендираната от ищеца неустойка е предмет на втория договор за цесия.
Този документ по своята същност представлява изходящо от ищцовото
дружество изявление, че вземане срещу ответника в размер на 121,98 лв.,
произтичащо от „договори за мобилни услуги, подписани преди датата на
сключената цесия от 01.10.2019 г.“ е включено в Приложение № 1 към
договора за цесия от 01.10.2019 г. На първо място, този частен документ
съдържа изгодни за издателя му факти (възпроизвеждане на неговите
твърдения от исковата молба) не се ползва с материална доказателствена
сила, не е противопоставим на трети лица и липсват други доказателства за
същия факт, поради което съдът не би могъл да приеме, че отразеното в
документа на самия ищец е осъществено. На следващо място – в посоченото
ищцово изявление вземането срещу ответника не е надлежно
индивидуализирано. Какъвто и способ за тълкуване на изявлението да се
приложи, не става ясно основанието, от което вземане произтича.
Основанието на вземането е съществен негов елемент, без който то не може
да бъде определено. Понеже вземането съставлява предметът на договора за
цесия, ако то не е индивидуализирано, липсва и съществен елемент на
договора за цесия.
Изложеното обоснова на извода, че ищецът не доказа да е придобил
вземане срещу ответника от „С.Г.Груп“ ООД – частен правоприемник на
„БТК“ ЕАД, а доколкото ищецът черпи основание за материалноправната си
легитимация от правоприемството от „С.Г.Груп“ ООД, а не се установи това
дружество на кое точно на вземане на „БТК“ ЕАД от ответника е станал
кредитор, не се установява и ищецът да е кредитор на ответника, което е
самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск. Поради това
обсъждането на въпроса с уведомяване на ответника за цесиите и
възраженията на особения представител на ответника в тази насока, е
безпредметно, доколкото уведомяването, респ. липсата на надлежно
уведомяване на ответника, не би променило крайния резултат по делото.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че настоящият
съдебен състав не споделя тезата на процесуалния представител на ищеца, че
представянето в цялост на Приложение № 1 към договорите за цесиите би
нарушило разпоредби от Закона за защита на личните данни. Тези доводи са
неоснователни, тъй като при наличие на приложенията, неразделна част от
договорите, ищецът би могъл да ги приложи с обезличени лични данни на
лицата, извън тези на ответника, или да се представи заверен препис-
извлечение от приложенията относно конкретния длъжник.
7
В обобщение на изложеното, съдът намира, че искът с правно основание
чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.99 от ЗЗД вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД е неоснователен
и недоказан и следва да се отхвърли.
Ответникът, представляван от особен представител, не е сторил
разноски в производството, а на ищеца, с оглед изхода от спора, няма
основание да му бъдат присъдени такива нито за исковото, нито за
заповедното производство, поради което отговорност за разноски не следва
да бъде разпределяна.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД /с предишно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Триадица“, бул.“България” № 81, вход „В“,
етаж 8, срещу СТ. Р. ЕНЧ., ЕГН **********, адрес: ***************, да се
приеме за установено по реда на чл.422 от ГПК съществуването на вземане на
ищеца от ответника за сумата от 121,98 лв. /сто двадесет и един лева и
деветдесет и осем стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на допълнителни споразумения за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от дата 26.06.2017
г. и от дата 29.03.2018 г., сключени между СТ. Р. ЕНЧ. и „БТК“ ЕАД с ЕИК
*********, обективирана във фактура № **********/01.09.2018 г., за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело №
559/2021 г. по описа на Районен съд – Бяла.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
8