Решение по дело №8577/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260252
Дата: 23 септември 2020 г. (в сила от 16 март 2021 г.)
Съдия: Калин Стефанов Кунчев
Дело: 20192120108577
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260252

гр. Бургас, 23.09.2020 год.

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на девети септември през две хиляди и двадесета година, с

                                                                                                    Председател: Калин Кунчев

 

при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8577 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.240 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и чл.9 от ЗПК, предявени от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. – Париж против Г.С.П. ***.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 4176/ 2019г. на РС Бургас. По него e била издадена такава за сумите: 4 265.92 лв. – главница, дължима по Договор за потребителски заем № CARU-15548647/04.12.2017г., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2019г. до окончателното плащане; 122.50 лв. – възна-градителна лихва за периода от 20.04. до 20.11.2018г.; 323.54 лв. – обезщетение за заба-вено плащане за времето от 20.05.2018г. до 11.05.2019г., както и за деловодните разнос-ки 144.24 лв. Твърди също, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е било указано да предяви иск за взе-мането си. Иска от Съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на П., че същият му дължи горните суми. Претендира разноски.

Ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. К.Д., оспорва исковете. Излага доводи, че договорът за кредит е недействителен, евентуално – негови клаузи, на основание чл.22 и чл.21, ал.1 от ЗПК, тъй като не ставало ясно как е формирана месечната вноска, на каква база е определен и какво включва ГПР. От Съда се иска да отхвърли претенцията.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено следното:

По заявление на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. – Париж е издадена запо-вед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Г.С.П. за исковите суми по ч. гр. дело № 4176/2019г. на РС Бургас, приложено към настоящото.

Същата е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от воденето на предяве-ните установителни искове.

На 04.12.2017г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Г.П. е сключен Договор за потребителски паричен кредит с № CARU-15548647, по силата на който дружеството му е предоставило сумата от 6 000 лв., а той се е задължил да я вър-не, ведно с възнаградителна лихва – ГЛП от 13.49 %, както и да заплати 120 лв. – такса ангажимент и застрахователна премия от 270 лв. – общо 6 683.88 лв., на дванадесет рав-ни месечни вноски, всяка от по 556.99 лв., в срок до 20.11.2018г., съобразно погасител-ния план.

От приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че по-соченият в договора кредиторБНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е заличен поради настъпило презгранично сливане в сила от 31.01.2018г., на основание чл.13 от Дирек-тива 2005/56/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 26.10.2005г., с БНП Париба Пъръсънъл Файненс АД, регистрирано във Франция, със седалище гр.Париж. Считано от 01.02.2018г. по силата на настъпилото универсално правоприемство, дружеството упражнява дейността си чрез вписания в Търговския регистър клон на чуждестранния търговец – ”БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, който се явява над-лежна страна по процесното материално правоотношение.

Дружеството-кредитор е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ, т. е. то се явява креди-тор – по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

От друга страна отпуснатият заем на ответника, като физическо лице, представля-ва предоставяне на финансова услуга, съобразно § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, и той има ка-чеството на потребител – по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Предвид това, следва да се приеме, че процесният договор е такъв за потеребител-ски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от същия – и в Закона за защита на потре-бителите.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, с договора за потребителски кредит кредиторът пре-доставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въ-вежда императивни изисквания относно формата и съдържанието му, посочени в разпо-редбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК пък предвижда, че кога-то не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК до-говорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес – за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако стра-ната не се е позовала на нарушаването им – в този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка относно действителността на процесния до-говор и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи от особения предста-вител на ответника, Съдът констатира, че той е в изискуемата писмена форма и отгова-ря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 от ЗПК – съдържа дата и място на сключ-ването, индивидуализация на страните, срок, вид на предоставения кредит, общ размер и начин на усвояването му, размер на ГЛП и информация относно размера, броя, перио-дичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Договорът, обаче, не отговаря на част от изискванията по чл.10, ал.1 от ЗПК, как-то и на тези – по чл.11, ал.1, т.10 и т.12 от ЗПК.

Посочен в него е годишният процент на разходите, но единствено като абсолютна процентна стойност – 19.17 %, без взетите предвид допускания, използвани при изчис-ляването му по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР отразява общите разходи за потре-бителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число и дължимите на посредниците за сключ-ването на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Фактически, в случая липсва конкретизация за това как е формиран ГПР, което води и до неяснота, относно включените в него компоненти, т. е. нарушено е и едно от основните изисквания на чл.10, ал.1 от ЗПК – за сключването на договора по ясен и раз-бираем начин.

На следващо място, в договора е обективиран и погасителен план, който съдържа информация само относно падежните дати на всяка от вноските, техния размер и този – на оставащата главница. Липсва обаче предоставяне на предвидената в чл.10, ал.1, т.12 от ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един мо-мент от изпълнението извлечение по сметка под формата на погасителен план за извър-шените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължи-мите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдър-жа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лих-вата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.

Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит е недействителен.

Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпо-редбата на чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чиста-та стойност на кредита – 6 000 лв., но не и на лихва или други разходи по него. В нея не следва да бъдат включвани таксата ангажимент от 120 лв., както и посочената в догово-ра застрахователна премия в размер на 270 лв., тъй като на ответника не е предоставен кредит за покупка на застраховка ”Защита на плащанията”, а е поето от него задълже-ние за заплащането й, като част от месечните погасителни вноски. От сумата 6 000 лв. следва да бъде приспадната сумата от 2 227.96 лв. – четирите погасителни вноски, кои-то ищецът признава в исковата молба, че е получил от П.. При негова доказателст-вена тежест, последният не е ангажирал доказателства да е заплатил на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. дължимия остатък от 3 772.04 лв. В този размер претенцията за главницата е основателна и следва да се уважи. За разликата над него до 4 265.92 лв., искът следва да се отхвърли. Като неоснователен следва да се отхвърли и този за дого-ворната/възнаградителната лихва 122.50 лв., начислена за периода 20.04. – 20.11.2018г.

Пак поради недействителността на договора, ответникът е поставена в забава едва с исковата молба чл.84, ал.2 от ЗЗД, която съобразно фикцията на чл.422 от ГПК се счита предявена от постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Т. е. дължима е съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД и законната лихва върху главницата считано от 28.05.2019г. до окончателното плащане. Претенцията за сумата 323.54 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 20.05.2018г. до 11.05.2019г., следва да се отхвърли, като неосно-вателна.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното и в настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част от исковете – общо 599.05 лв., в това число 150.88 лв. ДТ по иска за главницата и 448.17 лв. възнаграждение за особения представител, както и общо 120.08 лв. – юрисконсултски възнаграждения.

По изложените съображения, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.С.П., с ЕГН: **********,***, че същият дължи на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” АД, учредено и регистрирано във Франция с рег.№ ********* на Парижкия търговски съд, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България” КЧТ, ЕИК: *********, седалище и адрес управление: гр.С, ЖК “”, Бизнес парк С, бл.14, сумата 3 772.04 лв. – главница по Договор за потребителски паричен кредит CARU-15548647/04.12.2017г., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2019г. до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело 4176/2019г. на РС Бургас, като за раз-ликата над нея до пълния предявен размер от 4 265.92 лв., както и за сумите 122.50 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.04. – 20.11.2018г., и 323.54 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 20.05.2018г. до 11.05.2019г., ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, като неоснователни.

ОСЪЖДА Г.С.П. да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Фай-ненс С.А.” АД направените в заповедното и в настоящото производства разноски – об-що 599.05 лв., както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 120.08 лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчва-нето му на страните.

 

                                                                                              Съдия:/п/ Калин Кунчев

                                                                                              Вярно с оригинала: З.М.