Р
Е Ш Е
Н И Е № 260252
гр. Бургас, 23.09.2020 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на девети септември
през две хиляди и двадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 8577 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422,
ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.240 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и чл.9 от ЗПК, предявени от “БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А. – Париж против Г.С.П. ***.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр.
дело № 4176/ 2019г. на РС Бургас. По него e била издадена такава за сумите: 4 265.92 лв. – главница, дължима по
Договор за потребителски заем № CARU-15548647/04.12.2017г., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2019г. до окончателното
плащане; 122.50 лв. – възна-градителна лихва за периода от 20.04. до
20.11.2018г.; 323.54 лв. – обезщетение за заба-вено плащане за времето от
20.05.2018г. до 11.05.2019г., както и за деловодните разнос-ки 144.24 лв.
Твърди също, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е било указано да предяви иск
за взе-мането си. Иска от Съда да постанови решение, с което да бъде признато
за установено по отношение на П., че същият му дължи горните суми. Претендира
разноски.
Ответникът, чрез назначения му
особен представител – адв. К.Д., оспорва исковете. Излага доводи, че договорът
за кредит е недействителен, евентуално – негови клаузи, на основание чл.22 и
чл.21, ал.1 от ЗПК, тъй като не ставало ясно как е формирана месечната вноска,
на каква база е определен и какво включва ГПР. От Съда се иска да отхвърли
претенцията.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните
по делото доказателства намира за установено следното:
По заявление на “БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А. – Париж е издадена
запо-вед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Г.С.П. за исковите суми по ч. гр. дело № 4176/2019г. на РС Бургас, приложено към настоящото.
Същата е връчена на ответника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от
воденето на предяве-ните установителни искове.
На 04.12.2017г. между “БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Г.П. е сключен Договор
за потребителски паричен кредит с № CARU-15548647, по силата на който дружеството му е
предоставило сумата от 6 000
лв., а той се е задължил да я вър-не, ведно с възнаградителна лихва – ГЛП от
13.49 %, както и да заплати 120 лв. – такса ангажимент и застрахователна премия
от 270 лв. – общо 6 683.88 лв., на дванадесет рав-ни месечни вноски, всяка
от по 556.99 лв., в срок до 20.11.2018г., съобразно погасител-ния план.
От
приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че
по-соченият в договора
кредитор ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД е заличен поради настъпило презгранично сливане –
в сила от 31.01.2018г., на основание чл.13
от Дирек-тива 2005/56/ЕО на Европейския Парламент
и Съвета от 26.10.2005г.,
с
”БНП Париба Пъръсънъл Файненс”
АД, регистрирано във Франция, със седалище гр.Париж. Считано от 01.02.2018г. –
по силата на настъпилото универсално правоприемство, дружеството упражнява дейността си чрез вписания
в Търговския регистър клон на
чуждестранния търговец – ”БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България”, който се явява над-лежна
страна по процесното материално правоотношение.
Дружеството-кредитор
е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ в
публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ, т. е. то се явява креди-тор – по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
От друга страна
отпуснатият заем на ответника, като физическо лице, представля-ва предоставяне
на финансова услуга, съобразно § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, и той има ка-чеството
на потребител – по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Предвид това,
следва да се приеме, че процесният договор е такъв за потеребител-ски кредит,
чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит, а по
силата на препращащата разпоредба на чл.24 от същия – и в Закона за защита на
потре-бителите.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, с
договора за потребителски кредит кредиторът пре-доставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въ-вежда императивни
изисквания относно формата и съдържанието му, посочени в разпо-редбите на чл.10
и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК пък предвижда, че кога-то не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК
до-говорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на
посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес – за защита на
икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно
за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако стра-ната не се е позовала на
нарушаването им – в този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР
№ 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената служебна проверка
относно действителността на процесния до-говор и като взе предвид наведените в
тази насока правни доводи от особения предста-вител на ответника, Съдът
констатира, че той е в изискуемата писмена форма и отгова-ря на изискванията на
чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 от ЗПК – съдържа дата и място на сключ-ването, индивидуализация
на страните, срок, вид на предоставения кредит, общ размер и начин на
усвояването му, размер на ГЛП и информация относно размера, броя, перио-дичността
и датите на плащане на погасителните вноски.
Договорът, обаче, не отговаря на част
от изискванията по чл.10, ал.1 от ЗПК, как-то и на тези – по чл.11, ал.1, т.10
и т.12 от ЗПК.
Посочен в него е годишният
процент на разходите, но единствено като абсолютна процентна стойност – 19.17
%, без взетите предвид допускания, използвани при изчис-ляването му по
определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР отразява общите разходи за потре-бителя, настоящи
или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
това число и дължимите на посредниците
за сключ-ването на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Фактически, в случая липсва конкретизация за това как е формиран ГПР, което
води и до неяснота, относно включените в него компоненти, т. е. нарушено е и едно
от основните изисквания на чл.10, ал.1 от ЗПК – за сключването на договора по
ясен и раз-бираем начин.
На следващо място, в договора е
обективиран и погасителен план, който съдържа информация само относно падежните
дати на всяка от вноските, техния размер и този – на оставащата главница.
Липсва обаче предоставяне на предвидената в чл.10, ал.1, т.12 от ЗПК информация
относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един мо-мент от
изпълнението извлечение по сметка под формата на погасителен план за извър-шените и
предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължи-мите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания и да съдър-жа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лих-вата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
Предвид горното настоящият
съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК процесният договор
за потребителски кредит е недействителен.
Последиците от обявяването на
тази недействителност са регламентирани в разпо-редбата на чл.23 от ЗПК,
предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чиста-та стойност на кредита
– 6 000 лв., но не и на лихва или други разходи по него. В нея не следва
да бъдат включвани таксата ангажимент от 120 лв., както и посочената в догово-ра
застрахователна премия в размер на 270 лв., тъй като на
ответника не е предоставен кредит за покупка на застраховка ”Защита на
плащанията”, а е поето от него задълже-ние за заплащането й, като част от
месечните погасителни вноски. От сумата 6 000 лв. следва да бъде приспадната
сумата от 2 227.96 лв. – четирите погасителни вноски, кои-то ищецът
признава в исковата молба, че е получил от П.. При негова доказателст-вена
тежест, последният не е ангажирал доказателства да е заплатил на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. дължимия остатък от 3 772.04
лв. В този размер претенцията за главницата е основателна и следва да се уважи.
За разликата над него до 4 265.92 лв., искът следва да се отхвърли.
Като неоснователен следва да се отхвърли и този за дого-ворната/възнаградителната
лихва 122.50 лв., начислена за периода 20.04. – 20.11.2018г.
Пак
поради недействителността на договора, ответникът е поставена в забава едва с исковата молба – чл.84, ал.2 от ЗЗД, която съобразно фикцията на чл.422 от ГПК се счита предявена
от постъпване на заявлението по чл.410 от
ГПК в съда. Т. е. дължима е съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД и законната лихва върху главницата считано от 28.05.2019г. до окончателното плащане. Претенцията за сумата 323.54 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 20.05.2018г. до
11.05.2019г., следва да се
отхвърли, като неосно-вателна.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените в
заповедното и в настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част
от исковете – общо 599.05 лв., в това число 150.88 лв. ДТ по иска за главницата
и 448.17 лв. възнаграждение за особения представител, както и общо 120.08 лв. –
юрисконсултски възнаграждения.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.С.П., с ЕГН: **********,***, че същият дължи на “БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.” АД, учредено и регистрирано във Франция с рег.№
********* на Парижкия търговски съд, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. –
клон България” КЧТ, ЕИК:
*********, седалище и адрес управление: гр.С, ЖК “”, Бизнес парк С, бл.14, сумата 3 772.04
лв. – главница по Договор за
потребителски паричен кредит № CARU-15548647/04.12.2017г., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2019г. до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 4176/2019г. на РС Бургас, като за раз-ликата над нея до пълния
предявен размер от 4 265.92 лв., както и за сумите 122.50 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.04. – 20.11.2018г., и 323.54 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 20.05.2018г. до 11.05.2019г., ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.С.П. да заплати на “БНП
Париба Пърсънъл Фай-ненс С.А.” АД направените в заповедното и в настоящото производства
разноски – об-що 599.05 лв., както и юрисконсултски
възнаграждения в общ размер от 120.08
лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен
срок от връчва-нето му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.