№ 183
гр. Монтана, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20241630200873 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2400101 от 17.06.2024 г. на
Директора на „Инспекция по труда” - гр. Монтана на „А. АМ” ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр. В., р-н П. ул. „Д-р П.“ № 96, ет.4, ап.10,
ЕИК ххх, в качеството му на работодател, за нарушение на член чл. 11, ал. 1 от
Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване, на основание чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 413, ал.2 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500.00 лева.
Недоволно от така издаденото Наказателно постановление дружеството,
чрез упълномощения си процесуален представител – адв. Т. от АК Монтана,
обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид това, моли съда
да го отмени като незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не се явява лично.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител взема
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП -законосъобразно.
Представя писмено становище.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за безспорно установено следното:
Фирма „А. АМ” ЕООД притежава около 100 декара земеделска земя в
землището на село К., област Монтана. В масива са засадени ягоди и домати.
1
Същият бил ограден посредством направена чрез трактор с плуг бразда,
възпрепятстваща достъпа на МПС-та, били поставени и информационни
табели, че обектът е под видеонаблюдение. От едната страна масива граничел
с река Огоста. Достъпът до ягодовия масив бил посредством път, минаващ
край реката и който път се ползвал и от друга селскостопанска техника,
обслужваща съседни имоти. На 21.05.2024 г. свидетелят С. Д. и управителят
на фирмата превозили с два буса около петнадесет души от близките села да
берат ягоди. Същите започнали работа в единия край на масива, като брали
ягоди в касетки и ги поставяли в двата буса, а управителят на фирмата заедно
с друг работник поставяли система за капково напояване в друг парцел в
съседство. Преди обяд същия ден в обекта пристигали служители на ДИТ
Монтана - С. О. Ш. - главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ –
Монтана и Л. К. Р. – инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана,
които извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в обект ягодов
масив, находящ се в с. К., общ. Бойчиновци, стопанисван от „А. АМ” ЕООД
ЕИК ххх. При проверката установили въпросните лица, берящи ягоди.
Управителят на фирмата и те заявили пред проверяващите, че берат ягоди за
себе си, тъй като са извикани и докарани на място с двата буса да оберат стари
насаждения, които не са годни за пазара и да ползват плодовете за собствени
нужди. При така установеното служителите на ДИТ Монтана, оформили
/Информация/ сведение за работещите в обекта на основание чл. 44 от АПК
вр. с чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която бланка записали част от намиращите се в
обекта и берящи ягоди жители на село К. и село Громшин. След извършена
справка в НАП и видно от приложеното сведение собственоръчно подписано
от установените на обекта лица, 12 от тях към момента на проверката нямали
трудови договори с „А. АМ” ЕООД. Такива не били сключени и до края на
месец май 2024 година.
След проверката на 29.05.2024 година свидетелката Ш. съставила АУАН
№ 12-2400101 на „А. АМ“ ЕООД в качеството му на работодател за това, че не
е предприел мерки за ограничаване достъпа на външни лица до ягодовия
масив - нарушение на член 11, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване. Актът бил връчен
на представител на работодателя, който не направил възражения. Такива не
постъпили и в законоустановения за това срок.
Въз основа на установеното в АУАН 12-2400101, на 17.06.2024 г.
Директорът на „Инспекция по труда” - гр. Монтана издал атакуваното
Наказателно постановление № 12-2400101, с което за нарушение на член чл.
11, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване, на основание чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 413,
ал. 2 от КТ наложил имуществена санкция в размер на 2 500.00 лева на „А.
АМ“ ЕООД.
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на писмените и гласни доказателства, събрани в хода на въззивното
производство. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели: С. О. Ш., Л. К. Р., С. З., С. Д., В. М. и Г. Х.. Всеки от тях дава
показания по факти, които лично е възприел. Свидетелските показания на
двете групи свидетели, разпитани в хода на съдебното производство, като цяло
не се установи да влизат в противоречие.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на
изискванията на процесуалния закон.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение. От своя страна, обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо, са спазени всички
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
от формална страна.
При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от
административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания
при издаването на двата административни акта относно техните задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42; 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
Наложената от административнонаказващия орган санкция на „А. АМ”
ЕООД ЕИК ххх се основава на нормата на чл. 413, ал. 2 от КТ, съгласно която
работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 лв.
до 15 000 лв. Ангажирането на отговорността на дружеството от правна
страна е обосновано с допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от
НМИОБУТ, предвиждаща, че територията на предприятието се огражда и/или
се предприемат други мерки за ограничаване достъпа на външни лица. От
фактическа страна повдигнатото на „А. АМ” ЕООД, ЕИК ххх
административно обвинение се основава на това, че в качеството си на
работодател, по време на извършената от контролните органи на Дирекция
„Инспекция по труда“ проверка на 21.05.2024 г. в 10:05 ч, не е ограничил
достъпа на външни лица на територията на стопанисвания от дружеството
3
обект ягодов масив, находящ, се в с. К., общ. Бойчиновци, като е допуснал
лицата от приложения списък на посочения обект да берат ягоди.
За да е налице съставомерно от обективна страна деяние,
квалифицирано, като административно нарушение по чл. 413, ал. 2 от КТ вр. с
чл. 11, ал. 1 от НМИОБУТ и основание за ангажиране
административнонаказателната отговорност на работодателя, е необходимо да
бъде установено и доказано, че работодателят не е изпълнил нормативно
регламентираното му задължение да огради територията на предприятието
и/или че не е предприел други мерки за ограничаване достъпа на външни
лица. Същевременно е безспорно установено, че територията на
предприятието е оградена и обозначена по начин съобразен със спецификата
на мястото, релефа и конкретната дейност извършвана в него.
В случая в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление, вмененото на санкционираното лице
неизпълнение на задължението му по чл. 11, ал.1 от НМИЗБУТ, фактически е
обосновано с посочването, че работодателят не е ограничил достъпа на
външни лица на територията на обект ягодов масив, находящ се в с. К., общ.
Бойчиновци, обл. Монтана, стопанисван от „А. АМ” ЕООД, ЕИК ххх, като е
допуснал лицата от приложения списък на посочения обект да берат ягоди.
Така описаното деяние, обаче не се свързва с неизпълнение на задължението
на работодателя по чл. 11, ал. 1 от НМИОБУТ, доколкото посоченото правило
не съдържа принципна забрана за достъп на външни лица на територията на
предприятието, а поставя изискване работодателят да ограничи достъпа на
такива лица, чрез въвеждането на съответните правила, регламентиращи реда
и условията за това. Безспорно се установи, че работодателят е положил
известни усилия за ограничаване на достъпа до предприятието си, дотолкова
доколкото същото представлява ягодов масив до река Огоста в землището на
село К. общ. Бойчиновци и през който минават и пътища за съседни имоти. В
съставеният акт и издаденото наказателно постановление това обстоятелство
не е посочено, нито пък е подробно изследвано, следователно и не е обяснено
защо въпреки така предприетите мерки и с оглед естеството на
предприятието, АНО е счел, че същите не са достатъчни или съответни. В
двата издадени акта не е обсъдено и обстоятелството, че установените в
обекта лица не са проникнали поради липсата или недостатъчността на
мерките за достъп до предприятието, а напротив - същите са целенасочено
4
докарани от представители на работодателя с определена цел.
В случая изложената в съставения АУАН и в наказателното
постановление фактическа обстановка по никакъв начин не обосновава
поведение, релевиращо съставомерно от обективна страна деяние,
квалифицирано като административно нарушение по чл. 413, ал. 2 от КТ.
Само по себе си обстоятелството, че работодателят е допуснал /довел/ лицата
от приложения списък да берат ягоди на територията на обект - ягодов масив,
находящ се в с. К., общ. Бойчиновци, не сочи на неизпълнение на нормативно
установеното му задължение по чл. 11, ал. 1 от НМИОБУТ.
На следващо място, описаната в съставения АУАН и в издаденото въз
основа на него НП фактическа обстановка се опровергава от приложената към
административнонаказателната преписка Декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от
КТ, подписана от лицата, които към момента на проверката са пребивавали на
територията на обект ягодов масив, находящ, се в с. К., общ. Б., стопанисван
от „А. АМ” ЕООД, ЕИК ххх. Следователно „допускането“ на лицата от
приложения списък на посочения обект да берат ягоди, е било не само със
знанието, но и със съгласието на работодателя и съответно лицата не са
пребивавали без основание или неправомерно на процесното място, а със
знанието и съгласието на работодателя.
Ето защо, настоящият съд приема, че нито описаното в наказателното
постановление, нито установените факти и обстоятелства въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства, сочат наличието на съставомерно
от обективна страна деяние по повдигнатото административно наказателно
обвинение. Налице е съществено разминаване между действителната
фактическа обстановка и описаното и вменено нарушение на жалбоподателя в
процесното НП. При така установеното за настоящия съд се налага изводът, че
атакуваното пред съд НП е неправилно и незаконосъобразно.
В жалбата и в хода на съдебното производство от страна на
представителя на жалбоподателя се релевираха и други нарушения в
обжалваното НП, свързани с нарушено право на защита на жабоподателя и
неправилна индивидуализация на наложеното наказание. С оглед факта, че
настоящият съд приема, че изначално фактите, посочени в процесното НП не
съответстват на обективната действителност и не налагат извод за осъществен
състав на административно нарушение такова, каквото е посочено в него, то
5
не счита за необходимо да се спира и на тях.
Имайки предвид гореизложеното, настоящият съд намира, че
обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и претендираните в хода на производството
разноски, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в
размер от 550,00 лева в полза на „А. АМ” ЕООД, ЕИК ххх.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд - Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 12-2300145/15.09.2023 година
на Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ Монтана, с което на „А.
АМ” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. В., р-н П. ул. „Д-р П.“ №
96, ет.4, ап.10, ЕИК ххх, в качеството му на работодател, за нарушение на член
чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване, на основание чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 413,
ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 500.00 лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ Монтана да заплати
направените в хода на производството разноски за адвокатско възнаграждение
в размер от 550,00 лева в полза на „А. АМ” ЕООД ЕИК ххх.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-
дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6