Р Е Ш Е Н И Е
№………./..........
07.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание,
проведено на седми юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1596 по описа за 2017 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на исковата молба, заведена с вх. №32568/21.11.2017г. по описа на
Варненски окръжен съд, поправена по реда на чл.129, ал.2 от ГПК с молба вх. №35489/15.12.2017г., на „БИЗНЕС
ЦЕНТЪР” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
кв. „Подуене“, ул. „Черковна“ №50, вх.А, ап.19, представлявано от П. И. С.,
подадена чрез пълномощник адвокат П.Т.,***, съдебен адрес:***.
Със същата срещу „МОССТРОЙ-ВАРНА”
АД (в открито производство по
несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище гр. Варна, е предявен иск за установяване спрямо
ответното дружество съществуването на вземания на ищеца - кредитор в общ размер на 2 430 898,52 евро, включващо дължимата главница по договор за заем, сключен на 31.10.2011г. между „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК и „МОССТРОЙ-ВАРНА” АД, в размер на 2 000
000 евро, дължимите възнаградителни лихви за периода до 01.08.2014г. в общ размер на 377 722,22 лева, дължима
неустойка поради предсрочна изискуемост на договор за заем в размер на 237 772,22 евро, които вземания са били
прехвърлени на ищеца по сключен с кредитора „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК
договор за цесия от 12.09.2015г.
Наред с това ищецът претендира и
осъждане на ответника да му заплати направените разноски за производството,
основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.
В
хода на производството е постановено решение №849/11.12.2017г.
по т.д. №1260/2016г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение, с което
ответното дружество е обявено в несъстоятелност, като е постановено
прекратяване на дейността му и прекратяване на правомощията на органите му на
управление. Видно от вписването в търговския регистър (№20171206162752)
дружеството се представлява от синдика Р.Г.С..
На
основание чл.694, ал.4 от ТЗ на самостоятелно основание синдикът Р.Г.С. е взел
участие в исковото производство.
С
определение №10/02.01.2018г. на основание
чл.694, ал.4, изр.2-ро от ТЗ и чл.220 от ГПК съдът е конституирал като трето
лице – помагач на страната на ответника дружество „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК,
регистрирано в Република М. острови, фирмен №47367, легитимиращо се като кредитор с включено в одобрения от съда списък на приетите вземания по
чл.692 ТЗ, вземане към длъжника „МОССТРОЙ-ВАРНА” АД, ЕИК ********* (в
несъстоятелност).
За да се произнесе по същество на предявения
иск, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване на
приложимите към спора правни норми, взе предвид следното:
Предявен е иск за установяване съществуването
на неприето в производството по несъстоятелност на ответното дружество „МОССТРОЙ-ВАРНА” АД (в открито производство по несъстоятелност),
ЕИК *********, вземане на ищеца „БИЗНЕС
ЦЕНТЪР” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, в общ размер 2 430 898,52
евро.
Правно основание на претенцията – чл.694,
ал.2, т.1 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1, във вр. с чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД,
чл.86, ал.1, чл.92 и чл.99 от ЗЗД.
Правният интерес се основава на предявено по
реда на чл.685 от ТЗ и неприето от синдика вземане, надлежно защитено с
представено в срок възражение по чл.690 от ТЗ, което е било оставено без
уважение от съда по несъстоятелността - определение №3159/10.10.2017г.,
постановено по т.д. №1260/2016г. по описа на Окръжен съд - Варна.
В предметно отношение е налице пълна
идентичност между предявеното в производството по чл.685 и чл.690 от ТЗ вземане
и това, предмет на предявения понастоящем иск по чл.694 от ТЗ.
Твърди се от
ищеца,
че на 31.10.2011г. между „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ” ИНК и
„МОССТРОЙ-ВАРНА” АД е бил сключен договор за паричен заем, по силата на който
заемодателят „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ” ИНК предоставил на заемателя
„МОССТРОЙ-ВАРНА” АД паричен заем в размер на 2 000 000 евро. Договорено
било (чл.1, т.1 от договора), че за
предоставената в заем сума заемателят дължи годишна лихва в размер на 6,5 %,
като при неизпълнение на задължението по договора, включително и при забава на
плащанията, дължи и неустойка в размер на 10 % върху неизплатената главница и
дължимата към този момент лихва (чл.11 от договора). С договор за цесия от
12.09.2015г. заемодателят „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ” ИНК прехвърлил на ищцовото
дружество „БИЗНЕС ЦЕНТЪР” ЕАД
вземанията си по сключения договор за паричен заем, за което длъжникът
„МОССТРОЙ- ВАРНА” АД бил надлежно уведомен.
Твърди се, че всички
предявени вземания са доказани по размер и основание, произтичат
от валидни и съществуващи в правния мир правоотношения, и като такива са
ликвидни и изискуеми.
С оглед на това ищецът „БИЗНЕС ЦЕНТЪР” ЕАД иска да бъде установено от съда по реда
на чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ съществуването на паричните му вземания спрямо
ответното дружество, неприети в производството по несъстоятелност с одобрения
от съда списък на приетите вземания по чл.686, ал.1 от ТЗ, за сумата 2 000 000 евро, представляваща главница по договора за заем от 31.10.2011г., за сумата 377 722,22 лева, представляващо възнаградителна лихва върху
главницата за ползването и́ до 01.08.2014г., както и за
сумата 237 772,22 евро, представляващо неустойка поради
предсрочна изискуемост на договор за заем, придобити от него по силата на
договора за цесия, сключен с „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ” ИНК на 12.09.2015г.
Правната квалификация на правоотношението, по
което се твърди неизпълнение и се претендира парично вземане следва да се
подведе под правилата на договора за заем – чл.240 от ЗЗД.
Ответникът „МОССТРОЙ-ВАРНА” АД (в несъстоятелност), гр. Варна, оспорва
предявения иск като сочи, че претендираните от ищеца вземания, основани на договора за заем, сключен на 31.10.2011г. с „Инфинит
Уелт Кепитъл” инк., с твърдения за обявена предсрочна изискуемост, са били
предявени в производството по несъстоятелност от кредитора „Инфинит Уелт
Кепитъл” инк., М. острови, и включени в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания, поради което длъжникът не може да дължи два пъти едно и също. В допълнение сочи, че ищецът нито твърди, нито представя
доказателства, че е предоставил реално сумата по сключения
на 31.10.2011г. договор за заем, съответно, че са се осъществили основанията за
настъпването на предсрочна изискуемост.
Оспорва и действието на твърдяната цесия по
отношение на длъжника, като противопоставя твърдения, че
представеното към молбата по
чл.685 от ТЗ уведомление не е редовно, тъй като: - (1) същото не е подписано,
съответно не удостоверява авторство; - (2) не са приложени доказателства, от
които да е видно, че лицето И. К., упълномощило сочената за автор на
уведомлението Наталия Яковлевна Савелиева, действително е представител на
„Инфинити Уелт Кепитъл” Инк., М. о-ви; - (3) представеното пълномощно е със
съдържание на български език, а нито заверките са направени на този език, нито е отбелязано, че сочената упълномощителка И. К. владее български език;
- (4) не е ясно от
кого е получено уведомлението за длъжника „МОССТРОЙ-ВАРНА” АД (в открито производство по несъстоятелност) и в какво му качество.
Възразява
и по отношение на възможността едва при предявяването на иска по чл.694 от ТЗ
кредиторът да представя доказателства, а в условие на евентуалност, че
представените такива не доказват по несъмнен начин прехвърлянето на акциите от
капитала на „МОССТРОЙ-ВАРНА” АД, собственост на В. М., на ищцовото дружество
„Бизнес Център” ЕАД като условие за действието на договора за цесия от 12.09.2015г.
В представения отговор на исковата молба
третото лице – помагач „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ” ИНК оспорва като неоснователен предявения иск. Твърди, че договора за цесия от 12.09.2015г. е бил сключен под прекратително
условие като страните „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ” ИНК. - цедент и „БИЗНЕС ЦЕНТЪР”
ЕАД - цесионер са приели, че в случай, че В. М. Р.не прехвърли притежаваните от
него акции в „МОССТРОЙ-ВАРНА” ЕАД, ЕИК ********* на „БИЗНЕС ЦЕНТЪР” ЕАД в срок
от три месеца, считано от 12.09.2015г., то договора се разваля с обратно
действие (чл.6 от договора), без да е необходимо изрично изявление на страните
в този смисъл. Това отрицателно
условие се е осъществило, което се установява както
от джирата към временни удостоверения №№5, 6 и 7 на МОССТРОЙ-ВАРНА АД,
представени със Заявление А5 №20160408161451 и Заявление А5 №20160408161451,
така и от книгата на акционерите на „МОССТРОЙ-ВАРНА” АД, която към настоящия
момент се държи от синдика. Сбъдването на уговореното в чл.6 от договора условие
има обратно действие (чл.25, ал.2 ЗЗД), поради което договорът за цесия следва
да се счита прекратен на 12.12.2016г.
Отделно от това противопоставя твърдения, че извършената цесия не е породила
действие спрямо длъжника, тъй като същият никога не е бил уведомяван
от цедента за прехвърлянето на вземането, съгласно изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД. Твърди в тази връзка, че
представеното от ищцовото дружество в производството по чл.685 и чл.690 от ТЗ уведомление не е подписано от законен
представител на цедента или от негов пълномощник, което е равнозначно на липса
на изявление. Ето защо евентуалното му получаване, в каквато насока е направеното декларативно изявление от длъжника (чрез пълномощник, но без представено пълномощно), е ирелевантно по отношение действието на
цесията спрямо длъжника.
Сочи,
че уведомлението
на длъжника за извършената цесия е било нарочно отложено от цедента до
окончателното стабилизиране на договора за цесия, т.е. до несбъдването на
прекратителното условие по чл.6, в определения от страните тримесечен срок. И тъй като в случая това условие се е сбъднало, и поради липсата на уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД, както в отношенията
между цедента и цесионера, така и в отношенията си с длъжника, именно цедентът
„ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ” ИНК се легитимира като кредитор на „МОССТРОЙ-ВАРНА” АД
за вземанията, произтичащи от договора за заем от 31.10.2011г.
Синдикът Р.С. е представил отговор, в който
обосновава становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Застъпва същия аргумент като изложения от ответника – длъжник и третото лице – негов помагач, че ищецът
„БИЗНЕС ЦЕНТЪР” ЕАД не е титуляр на процесните вземания,
тъй като легитимиращият го договор за цесия, сключен на 12.09.2015г. между него и конкуриращия кредитор,
предявил в основното производство същото вземане - „Инфинит Уелт Кепитъл” Инк,
е прекратен с обратно действие поради настъпването на уговореното в чл.6 от договора отрицателно прекратително
условие. Според синдика това е достатъчно за цялостното отхвърляне на
претенцията на ищеца като неоснователна, като в случая е без значение дали
цесията е била надлежно съобщена на длъжника „Мосстрой-Варна” АД. Наред
с това сочи, че не е открил в търговския
архив на несъстоятелния длъжник получено уведомление за смяната на кредитора по
прехвърлените вземания, такова не е било представено и в основното производство
по несъстоятелност. Счита, че дори да е имало такова уведомление, то с
отпадането на действието на съобщената цесия неговото правно действие също е
отпаднало.
Направен е и коментар на представения от
ищеца анекс към договора
за цесия, сключен на 25.03.2016г., като е обосновано становище, че същият е
нищожен поради липса на предмет, тъй като представлява „изменение” на
несъществуващ основен договор. Дори анексът да е бил сключен преди
12.12.2015г., т.е. преди прекратяването на договора за цесия, то с оглед
постигнатите в него договорености същият не би засегнал действието на
прекратителното условие по чл.6 от основния договор.
Макар
в отговора си на исковата молба ответникът „Мосстрой-Варна” АД да посочва, „че от името на
ищцовото дружество „Бизнес център” ЕАД нито се твърди, нито се доказва както
реалното изплащане на сумата по сключения на 31.10.2011г. договор за заем, така
и сбъдването на конкретно основание (като сложен фактически състав, включително
с уведомлението до длъжника) за настъпването на предсрочна изискуемост“, не е развил оспорване на
претендираните вземания по основание и размер. С оглед на това и като е съобразил
обоснованите в разменените книжа насрещни твърдения и възражения, с доклада си
по делото съдът е приел следните релевантни за спора факти като такива, по
които страните не спорят:
На 31.10.2011г. между „ИНФИНИТ УЕЛТ
КЕПИТЪЛ” ИНК и „МОССТРОЙ-ВАРНА” АД е бил сключен договор за паричен заем, по
силата на който заемодателят „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ” ИНК предоставил на заемателя
„МОССТРОЙ-ВАРНА” АД паричен заем в размер на 2 000 000 евро. За
периода на действие на договора заемателят дължи плащането на годишна лихва в
размер на 6,5 % (чл.1, т.1 от договора).
Крайният срок за връщане на заетата сума, ведно с договорената лихва е 31.10.2018г.
(чл.7, т.1 от договора). При неизпълнение на задълженията
по договора, включително и при забава на плащанията, заемателят дължи неустойка
в размер на 10 % върху неизплатената главница и дължимата към този момент лихва
(чл.11 от договора).
С договор за цесия от
12.09.2015г. заемодателят „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ” ИНК прехвърлил на ищцовото
дружество „БИЗНЕС ЦЕНТЪР” ЕАД вземанията си по сключения договор за паричен заем.
В уговорения в чл.6, ал.2 от
договора за цесия срок
В. М. Р.–
трето за договора лице не е прехвърлил притежаваните от него акции от капитала на „МОССТРОЙ-ВАРНА” АД в полза на цесионера „БИЗНЕС ЦЕНТЪР” ЕАД.
С решение №409/22.06.2017г. по т.д.
№1260/2016г. по описа на Варненски окръжен съд, т.о., ответното дружество „МОССТРОЙ-ВАРНА” АД,
гр. Варна е било обявено в
неплатежоспособност с начална дата 01.02.2014г.
и е открито производство по несъстоятелност.
В срока по чл.685 от ТЗ ищецът „БИЗНЕС ЦЕНТЪР” ЕАД предявил вземанията си спрямо „МОССТРОЙ-ВАРНА” АД в размери както следва: - 2 000 000 евро, представляваща главница по договора за заем от
31.10.2011г., - 377 722,22 лева, представляваща възнаградителна лихва върху
главницата за ползването и́ до 01.08.2014г., - 237 772,22 евро, представляваща неустойка поради предсрочна изискуемост
на договор за заем, придобити от него по силата на договора за цесия, сключен с
„ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ” ИНК на
12.09.2015г., но същите
били включени от синдика в списъка на неприетите вземания.
Подаденото от ищеца – кредитор в
срока по чл.690 от ТЗ възражение срещу неприемането на вземанията му било
оставено без уважение от съда по несъстоятелността - определение
№3159/10.10.2017г. по
т.д.
№1260/2016г. на Варненски окръжен съд (ВОС). С последващо определение №3353/23.10.2017г.
на основание чл.692, ал.1 от ТЗ съдът по несъстоятелността одобрил
първи списък на приетите вземания на кредитори към длъжника „Мосстрой-Варна” АД (в
открито производство по несъстоятелност), ЕИК *********, предявени в
срока по чл.685 от ТЗ. Същото първоначално е било обявено на
24.10.2017г., но без приложения одобрен списък, съставляващ неразделна част от
определението. Впоследствие, в пълнота определението по чл.692, ал.1 от ТЗ е
било обявено в търговския регистър на 07.11.2017г.
С решение №849/11.12.2017г.
по т.д. №1260/2016г. на ВОС, т.о., ответното дружество е обявено в
несъстоятелност, като е постановено прекратяване на дейността му и прекратяване
на правомощията на органите му на управление.
Спорният по делото въпрос е свързан с действието на договора за цесия, предвид
постигнатата в чл.6, ал.2 от същия договореност.
В посочената договорна разпоредба
(чл.6, ал.2) буквално е записано следното: „В случай, че В. М. Р.не прехвърли притежаваните от него акции в
„Мосстрой Варна” ЕАД, ЕИК ********* на „Бизнес Център” ЕАД в срок от три
месеца, този договор се разваля с обратно действие.”.
Отделно от това, в чл.6, ал.1 от договора за цесия страните са приели, че плащането
от цесионера „БИЗНЕС ЦЕНТЪР” ЕАД на уговорената и дължима цена за прехвърляното
вземане е обусловено от бъдещо действие на цедирания длъжник (без поставяне на
каквито и да било условия за срока за извършване на това действие).
По силата чл.99, ал.1 от ЗЗД договорът за
цесия поражда действие и има обвързващите сила и задължителност, определени с
правилото на чл.20а, ал.1 от ЗЗД спрямо страните по него. Цедирания длъжник е трето лице по
цесионната сделка и съгласно правилото на чл.21, ал.1 и чл.99, ал.3 от ЗЗД този
договор поражда последици за него въз основа на връчено му от цедента
уведомление за извършеното прехвърляне на вземането на нов кредитор и именно от
момента на връчването. Легитимация на цесионера да предприема правни действия
за упражняване правата по цесионната сделка спрямо цедирания длъжник възниква и
се определя от уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
В настоящия случай липсват доказателства за
това. Отношенията, които възникват между
цедента и цесионера по силата на цесионната сделка, не могат да заместят
фактическия състав и последиците на уведомлението на цедирания длъжник. Ищецът
не установява завършеност на цесионното правоотношение с разширяване обхвата на
субективните предели на същото и по отношение на цедирания длъжник. Въпреки
указаната му доказателствена тежест, ищецът „БИЗНЕС ЦЕНТЪР” ЕАД не е представил доказателства за установяването на факта, че длъжникът „МОССТРОЙ-ВАРНА” АД е
бил надлежно уведомен за извършеното с договора от 12.09.2015г. прехвърляне на
вземанията по договора за заем от 31.10.2011г. от предходния кредитор –
заемодателя „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ” ИНК или упълномощено от него лице. Представеното
в тази връзка при предявяването на вземанията пред съда по несъстоятелността
уведомление без дата (л.106 от делото) не е подписано от законен или надлежно
упълномощен представител на дружеството – цедент, поради което не съставлява
валидно волеизявление. Не се установява и надлежното му получаване от
дружеството – длъжник, тъй като не е доказано както кое е лицето, положило
подпис за получател, така и че същото се легитимира като пълномощник на това
дружество. Ето защо обосновано следва да се приеме, че и след цесионния договор
цедентът „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ” ИНК продължава
да бъде кредитора на цедирания длъжник и да упражнява правата по цедираното
вземане като единствен легитимиран в отношенията с него кредитор.
По тези съображения съдът приема, че ищецът
не установява валидно основание по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, позволяващо
да бъде приет за кредитор в производството по несъстоятелност и да упражнява
всички признати в това му качество от закона процесуални и материални права.
Изложеното е достатъчно, за да обоснове извод
за неоснователност на предявения иск.
С цел пълнота на
изложението, по отношение на доводите за прекратяване действието на
договора за прехвърляне на вземания от 12.09.2015г. поради
настъпване на прекратителното основание, посочено в чл.6 от същия, съдът намира
следното:
Този довод е необоснован от фактическа и
правна страна.
Съгласно разпоредбата на чл.25 от ЗЗД,
действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в
зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Смята се, че условието се е
сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е
попречила то да настъпи. Сбъдването на условието има обратно действие.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗЗД, този, който е обещал задължението или действието на едно
трето лице, е длъжен да обезщети другата страна, ако третото лице откаже да се
задължи или ако не извърши обещаното действие.
Съпоставката на двата законови текста ясно
посочва, че за да се приложат последиците на прекратителното основание по чл.25
от ЗЗД, в този случай е необходимо въз основа на конкретните факти и
доказателства да може да се постигне обосновано заключение, че – (1) цесионерът
е обещал действието на третото лице, посочено в клаузата на чл.6 от цесионния
договор; - (2) неизпълнението на действието на това трето лице в своите
последици към цесионното правоотношение следва да се възложи в риск и
отговорност на цесионера; - (3) действията на третото лице да са от значение за
правата и задълженията на страните по цесионното правоотношение и с
релевантност да позволи обоснован извод, че страните не биха се съгласили да
сключат цесионния договор без клаузата на чл.6 от същия, съгласно принципа за
запазване действието на договорите, проведен последователно в чл.26, ал.4 и
чл.87, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.
От фактическа страна нищо от установеното по
делото не дава основание да се приеме, че без клаузата на чл.6, ал.2 от
цесионния договор страните не биха се съгласили с неговото сключване и
изпълнение от гледна точка на търсения от тях правен резултат. Също така
липсват от фактическа страна твърдения и доказателства, че обещателя на
действията на трето лице е именно цесионера „БИЗНЕС ЦЕНТЪР” ЕАД
и същият следва да понесе риска от прекратяване действието на цесионния договор
поради неизпълнението на тези действия.
Задълженото от третото лице действие се
отнася до прехвърляне на притежаваните от него акции, общо 50 000 броя с общ
номинал от 5 000 000 лева от капитала на несъстоятелното дружество, на
цесионера. Липсва идентифициране на тази обещана прехвърлителна сделка –
дарение или продажба, за да може да се определи нейната връзка с цесионното
правоотношение и значението на последиците от неизпълнение за цесионния
договор, правата и задълженията на страните по него. Препращането към обещаното
акционерно прехвърляне, без да е изяснено неговото основание, съответно какви
права и задължения поема цесионера и какви цедента, прави клауза на чл.6 от
цесионния договор толкова бланкетна, колкото може да бъде само едно житейско
предположение, но със сигурност ирелевантна за приложението на чл.20, във вр. с
чл.23 и чл.25 от ЗЗД. С цел прецизност следва да се посочи, че клаузата на чл.6
от процесния договор за цесия в нейното напълно бланкетно съдържание не дава
възможност да се определи дали в случая става въпрос за поемане на задължение
за сключването на сделка с предмет притежаваните от това трето лице акции от
несъстоятелното дружество или за намерение на страните по цесионната сделка да
си съдействат за придобиването на тези акции от цесионера. Със сигурност обаче
може да се каже, че процесния цесионен договор не съдържа нищо, което да
позволява квалификацията на договорката в чл.6 от договора по чл.21, ал.1,
предложение второ от ЗЗД.
В подкрепа на извода за липсата на фактическо
и правно основание за приложение последиците по чл.25 от ЗЗД свидетелства и
факта, че цесионера и цедента са продължили да третират цесионния договор за
валиден и значим за техните интереси и след изтичането на тримесечния срок за
прехвърлянето на акциите от капитала на несъстоятелното дружество, притежавани
от третото лице. Подписаните съответно на 08.12.2015г. и на 25.03.2016г. анекси
към цесионния договор ясно посочват, че страните, които най-добре познават интересите
по него, както и възможностите да изпълнят поетите насрещни задължения, не са
престанали да поддържат валиден и легитимен интерес от неговото изпълнение.
Клаузите и съдържанието на сключения
предварителен договор от 08.10.2015г. за покупко-продажба на акции от капитала
на несъстоятелното дружество (както и неговото анексиране на 23.11.2015г. и
допълнително споразумение от 29.01.2016г.) определят тази сделка като напълно
самостоятелна и откъсната от цесионния договор, което ясно посочва липсата на
преюдициална връзка и обусловеност между двете правоотношения. Единственото
общо между този предварителен договор и цесионната сделка е, че купувач по него
е дружеството - цесионер „БИЗНЕС ЦЕНТЪР” ЕАД, а продавач
е третото лице, посочено в клаузата на чл.6 от цесионния договор, Василий Михайлович Рибаулин. Нещо повече, цедираното
вземане е посочено в клаузата на чл.10.1. от предварителния договор като
задължение на цедирания длъжник - несъстоятелното дружество „МОССТРОЙ-ВАРНА” АД, чийто капитал е предмет на тази
сделка. Очевидно от фактическа и правна страна липсва основание за привнасянето
на тези напълно индивидуални договорености като прекратително основание на
цесионния договор – арг. от чл.19 и чл.20а от ЗЗД.
В заключение, съдът намира цесионния договор
за валиден, имащ обвързваща сила за страните съгласно чл.99, ал.1 от ЗЗД. И тъй
като установителния характер на исковото производството по чл.694 от ТЗ е
лимитирано в своя обхват до установителното действие на правно значимите факти,
то изпълнението или не на договорените с цесионната сделка условия е ирелеватен
в случая факт, касае отношенията между цедент и цесионер, и не подлежи на
разглеждане по този ред.
Относно
съществуването на цедираното вземане.
Съобразено с източника на цедираното вземане –
договор за заем, сключен между цедента „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ” ИНК и цедирания длъжник „МОССТРОЙ- ВАРНА” АД
на 31.10.2011г., по делото се установява, че тези договорености
са изпълнени като по банковата сметка на длъжника – заемател в
УниКредит Булбанк кредиторът – заемодател е превел договорената сума. Липсват
данни за нейното възстановяване, а както става ясно от цесионния договор, към
датата на неговото сключване липсва погасяване на цедираното вземане по друг
способ. Следователно, нищо от известните по делото факти и събрани
доказателства не дава основание да се обоснове извод за несъществуване на
цедираното вземане.
Въз основа на
изложените съображения съдът заключава, че поради недоказаност на валидно
основание по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, предявения иск за установяване
съществуването на вземане на ищеца –
цесионер спрямо ответния несъстоятелен търговец – цедиран длъжник е
неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Съгласно нормата на
чл.694,
ал.7 от ТЗ ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда дължимата
за производството по отхвърления иск държавна такса, чийто размер е
47 544,24 лева.
Претенция за
присъждане на разноски е заявило единствено третото лице – помагач в подадения
отговор на исковата молба, която не е поддържана в хода на производството, не
са представени и нито списък по чл.80 от ГПК, нито доказателства за направата
на разноски. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК
искането се преценява като неоснователно - разноски на третото лице - помагач
не се присъждат.
Въз основа на изложените съображения
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният
от „БИЗНЕС ЦЕНТЪР” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, кв. „Подуене“, ул. „Черковна“ №50, вх.А, ап.19, представлявано
от П. И. С., срещу „МОССТРОЙ-ВАРНА”
АД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, район „Приморски”, местност „Свети Никола” №60, представлявано от
синдика Р.Г.С., иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ, във вр. с
чл.79, ал.1, във вр. с чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД, чл.86, ал.1, чл.92 и чл.99 от ЗЗД, за установяване съществуването
на вземания на ищеца - кредитор в общ
размер на 2 430 898,52
евро, включващо дължимата главница по договор за заем, сключен на
31.10.2011г. между „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК и „МОССТРОЙ-ВАРНА” АД, в размер на 2 000
000 евро, дължимите възнаградителни лихви за периода до 01.08.2014г. в общ размер на 377 722,22 лева, дължима
неустойка поради предсрочна изискуемост на договор за заем в размер на 237 772,22 евро, които вземания са били
прехвърлени на ищеца по сключен с кредитора „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК
договор за цесия от 12.09.2015г., като недоказан.
ОСЪЖДА „БИЗНЕС
ЦЕНТЪР” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
кв. „Подуене“, ул. „Черковна“ №50, вх.А, ап.19, представлявано от П. И. С., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненския
окръжен съд сумата 47 544,24 лева (четиридесет и
седем хиляди петстотин четиридесет и четири лева и двадесет и четири стотинки),
представляваща следващата се държавна такса върху предявените искове на
основание чл.694, ал.7 от ТЗ, във вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ГПК и чл.1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието, на основание чл.694, ал.4 от ТЗ, на синдика на ответното дружество –
несъстоятелен търговец „МОССТРОЙ-ВАРНА” АД (в несъстоятелност), ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, Р.Г.С., със
служебен адрес, вписан в Търговския регистър, гр. София, ул. „Г.С.Раковски“ №125, ет.1, ап.1, и на кредитор
с прието вземане по чл.693 от ТЗ „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК,
регистрирано в Република М. острови, фирмен №47367, седалище и адрес на
управление ул.
„Димокриту“ №15, Комплекс „Панеретос Елиана“, Офис №104, ПК 4041, град Лимасол, Кипър,
представлявано от директора Мариа Коковина Пароиоти, като трето лице – помагач на страната на
ответника „МОССТРОЙ-ВАРНА” АД, ЕИК ********* (в
несъстоятелност), и има действие за всички кредитори в
производството по несъстоятелност, на основание чл.694, ал.8 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба, предявена в
двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: