Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1208,
гр. Пловдив, 28.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 18.06.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 467/2020г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 36-0000008/07.01.2020г. на Главен инспектор от Областен отдел
„Автомобилна администрация“, гр.Пловдив, с което на П.Н.А., ЕГН: **********,***,
на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 2000 /две хиляди/ лв. за нарушение на чл.24, ал.1, предл.
последно от Закона за автомобилните превози, във вр. с чл.24а, ал.1 от ЗАвПр.
Жалбоподателят, в бланкетна форма навежда твърдения за неправилно и
незаконосъобразно НП, издадено при съществени процесуални нарушения на административнонаказателните правила. Моли съда за отмяната
му. Редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Въззиваемата
страна – Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пловдив не изпраща представител.
В писмено становище, изложено в писмото, с което преписката е изпратена на
РС-Пловдив посочва, че наказателното постановление е съобразено с материалните
и процесуалните правила при издаването, като по безспорен
начин е установена самоличността на нарушителя и неговата вина.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона
седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 03.12.2019 г. в гр.Пловдив свидетелят К.В.Ш.,
заемащ длъжността „*********“ при ОО „АА“ гр.Пловдив извършвал проверки по
специализирана полицейска операция във връзка с таксиметровите превози. Така
около 15:20 часа в гр. Пловдив, в близост до автобусна спирка № 57, бил
проверен таксиметров автомобил „Шевролет
Нубира“ с рег. № *********, собственост на В.Г.К.,
ЕГН ********** с водач П.Н.А.. При самата проверка
проверяващите констатирали, че П.А. извършвал таксиметров превоз на пътници, с
открита табела „такси“ на покрива на автомобила, без табела „не работи“ на
предното обзорно стъкло, с пътна книжка сер.ВА №
00671/04.04.2018г. и без валидно разрешение за
извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от Община Пловдив. При
проверката било представено Разрешение № 01274, което било валидно до
31.03.2019 г.
За тези
обстоятелства св.Ш. съставил АУАН бланков № 272697 от 03.12.2019 г. за
извършено от жалбоподателя нарушение на чл.24, ал.1, предл.
последно от ЗАвПр във вр. с чл.24а, ал.1 от ЗАвПр. В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени
възражения.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и
атакуваното НП,
връчено на наказаното лице на 09.01.2020 г.
В хода на съдебното
следствие в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителят
К.В.Ш., който поддържа констатациите отразени в съставения от него АУАН. От показанията му се установява, че на процесната дата е извършил проверка заедно с негов колега
на таксиметров автомобил „Шевролет Нубира“ с рег. № *********, като при същата водачът на
автомобила не представил валидно разрешително за тексиметров
превоз, като освен това проверяващите констатирали и други нарушения.
Горните показания се
потвърждават и от разпита на свидетеля К.Г. А., който сочи, че по време на
специализирана полицейска операция във
връзка с таксиметровите превози по заповед на Директора на ОДМВР – Пловдив, на
гара „Филипово“ той и колегата му Ш. проверили таксиметровия шофьор П.Н.А. и управляваният от
него таксиметров автомобил „Шевролет Нубира“ с рег. № *********, като констатирали, че
последният извършвал таксиметров превоз, като нямал никакви документи в него,
апаратът му бил изключен, а разрешителното му било невалидно.
Съдът кредитира
показанията на така разпитаните свидетели като логични и последователни,
кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
При така изложената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства по категоричен начин се установява, че на
процесната дата П.Н.А. е извършил нарушение на чл.24, ал.1, предл. последно от ЗАвПр във вр.
с чл.24а, ал.1 от ЗАвПр. В чл. 24, ал. 1 към датата
на нарушението е предвидено, че таксиметровите превози на пътници се извършват
от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на
регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места,
включително мястото на водача, с електронен таксиметров апарат с фискална
памет, по ред, определен в наредбата по чл. 12а, ал. 5, след издаване на
разрешение за таксиметров превоз на пътници. Според чл. 12, ал. 1 от ЗАП
таксиметров превоз на пътници може да се извършва от търговци, притежаващи
удостоверения за регистрация, или от водачи, извършващи дейността от името на
регистриран превозвач, но за своя сметка. Правоотношенията между превозвача и
водача се уреждат с писмен договор. Идентична е уредбата и в издадената на основание
чл. 12а, ал. 4 /сега ал. 5/ от ЗАП, Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за
таксиметров превоз на пътници. В чл. 3, ал.1 от същата е предвидено, че
таксиметров превоз на пътници се извършва както от търговци, притежаващи
удостоверение за регистрация и издадено от кмета на общината или упълномощени
от него длъжностни лица разрешение за таксиметров превоз на пътници, така и от
водачи, извършващи дейността за своя сметка, от името на превозвача по ал. 1
/ал. 2 на чл. 3 от наредбата/.
Субект на административно
нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП е именно водачът на моторното превозно
средство, който не е необходимо да бъде търговец. Нормите на чл. 24, ал. 1 и чл. 93, ал. 1 от ЗАвПр въвеждат изискване да не се извършва превозна дейност
без редовно издадено разрешение от кмета на съответната община. Именно такава е
настоящата хипотеза, тъй като е безспорно установено от приложеното по делото
Разрешение за таксиметров превоз на пътници № 01274, че към момента на
проверката срокът на разрешението за извършване на таксиметров превоз на
пътници с управляваното от дееца МПС „Шевролет Нубира“
с рег. № *********, е бил изтекъл, тъй като то е било валидно до 31.03.2019г.,
а проверката е бил извършена на 03.12.2019г. Това от своя страна е равнозначно
на липсата на такова разрешение към датата на проверката, което обуславя извод,
че към този момент жалбоподателят, в качеството му на водач на МПС, е допуснал
твърдяното нарушение, осъществявайки таксиметров превоз на пътници, без за
управлявания от него автомобил да е било налице издадено валидно разрешение от
кмета на Община Пловдив. Установената с акта фактическа обстановка относно
нарушението по чл. 24, ал.1 от ЗАвП се потвърждава от показанията на актосъставителя
и св. Алексиев, които са категорични, че към момента на проверката П.А. е
работил и е бил без редовно издадено разрешение от Община Пловдив, като фактът
на осъществяване на горното нарушение не се отрича дори и от самия жалбоподател.
Съгласно легалната дефиниция
"таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане,
извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от
името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места,
включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да
изпълнят пътуване до определена от клиента цел - § 1, т. 26 от ДР на ЗАвПр. В този смисъл законодателят е приравнил на таксиметрова
дейност управлението и държането на обозначен, маркиран, оборудван като
работещо такси и автомобил, в който няма качени пътници. Същевременно не са
налице данни наказаното лице да е възразило към момента на съставяне на АУАН, а
и след това в срока по чл.44 от ЗАНН с някакви конкретни аргументи, че не е
осъществявал таксиметров превоз, а от друга страна и двамата разпитани в хода
на съдебното следствие свидетели потвърждават, че такъв е бил извършван.
Предвид изложеното липсата на обосноваване в АУАН и в наказателното
постановление на извод за наличие на таксиметров превоз срещу заплащане в
случая не опорочава наказателното постановление в степен, влечаща отмяната му.
Не са налице и
доказателства, че към момента на проверката водачът е поставил на предното
стъкло вдясно на автомобила табела "Не работи", както и че е свалил
или закрил с калъф знака "Такси", както изисква нормата на чл. 46,
ал. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г., за да се приеме, че към момента на
проверката не е осъществяван таксиметров превоз, а е била преустановена работата,
респ. че не се изисква наличие на разрешение по чл.24, ал.1, предл. последно от Закона за автомобилните превози, във вр.
с чл.24а, ал.1 от ЗАвПр.
С оглед
гореизложеното настоящият състав приема, че в случая жалбоподателят е нарушил
задълженията си, вменени му с разпоредбата на
чл. 24, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/.
При разглеждане въпроса за съответствието на
наложеното наказание с тежестта на нарушението следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози,
за процесното нарушение е предвидено административно
наказание – глоба във фиксиран размер от 2000 лева. В случая законодателят е
предвидил наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да
индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е
приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така наложеното
наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Според, настоящия съдебен състав не са
налице и основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Касае се за
високорискова дейност, свързана с превоз на пътници и извършването й без разрешение,
изискуемо по закон би представлявало опасност за живота и здравето на
превозваните пътници. В случая съдът не счита, че случаят може да се определи
като маловажен, предвид характера на нарушението, а също и факта, че от
доказателствата не се установява да са били направени някакви постъпки от
водача за подновяване на разрешението, което е било изтекло още на
31.03.2019г., като въпреки това П. Анеглов е
извършвал таксиметрови превози на пътници без разрешение от Община Пловдив чак
до 03.12.2019г. С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че в случая
не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН и затова правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
при категорично установено нарушение.
При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и обжалваното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната им.
Предвид това и гореизложените мотиви, Съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 36-0000008/07.01.2020г. на Главен инспектор от Областен отдел
„Автомобилна администрация“, гр.Пловдив, с което на П.Н.А., ЕГН: **********,***,
на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 2000 /две хиляди/ лв. за нарушение на чл.24, ал.1, предл.
последно от Закона за автомобилните превози, във вр. с чл.24а, ал.1 от ЗАвПр.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му
пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.