МОТИВИ към Присъда № 75 от
14.11.2019 г. на Районен съд –
Хасково, постановена по н.о.х.д. № 1175
по описа за 2019
година.
Районна прокуратура – Хасково са
внесли срещу подсъдимия А.Р.М. *** обвинителен
акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс, за
това, че на 10.08.2018г., в град Хасково, отнел чужди движими вещи, а именно: 1
бр. ръчен часовник, с черен циферблат и надпис на него „CASIO Quartz“, 1 бр. синджир от сив метал, на който има прикрепена
фигура на животно, наподобяваща „куче“, с 4 бр. черни камъчета и 2 бр. прозрачни
камъни, 1 бр. дамско портмоне, 200 долара, 50 лева, 1 бр. мъжки ръчен часовник
„Пиер Карден“, 1 бр. дамски ръчен часовник „Рийдър Дайджест“, 1бр. комплект сребърна
огърлица, сребърен пръстен и две сребърни обеци, 1бр. жълтеникава - позлатена огърлица
марка „Рийдър Дайджест“, 1бр.
сребърна обеца с камъни с висулка в долната й част, 1бр. сребърен синджир с висулка,
всички на стойност 999.11 лева от владението на М.В. П. и А.Р.П. ***, без тяхно
съгласие с намерението противозаконно да ги присвои и за престъпление по чл.195,
ал.1, т. 7, вр. чл. 194, вр.
чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от Наказателния кодекс
– за това, че в периода от 22.11.2018г. до 23.01.2019г„ в гр.Хасково, при условията
на продължавано престъпление, повторност и немаловажен
случай, отнел чужди движими вещи, а именно: на
22.11.2018г. - 1 бр. дамско кожено яке, 1 бр. детско черно яке и кожено портмоне
с два джоба общо на стойност 69.00 лева от владението на А.М.В. ***, на 23.11.2018г. – 1 бр. златен медальон
/кръст/ и 1бр. анцугов екип „Найк“
общо на стойност 427.24 лева от владението на П.Д. ***; на 17.01.2019г., 1бр. мобилен
телефон марка „Леново“, модел „А Плюс“, 350 лева и 150 евро, общо на стойност
737.17 лева от владението на Трета И.Д. *** и на 23.01.2019г. - 100 лева, 1 брой
платнена торбичка, 1 брой дамски пръстен, 1 брой медальон, 1 брой мъжки часовник
марка „Слава“, общо на стойност 140.20 лева от владението на Х.С.Х. и Н.Х.Х. ***, като стойността на всички вещи е 1 373.61 лева
и са отнети от собствениците им, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да
бъдат присвоени.
В съдебно
заседание пред Районен
съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
всяко от обвиненията във вида, в който е предявено и счита, че от събраните
в хода на съдебното следствие доказателства
и направените от подсъдимия самопризания, фактическата обстановка, била безспорно установена.
Предлага съдът да признае подсъдимия за
виновен в извършване на престъплението,
като акцентира на въпроса за индивидуализация на наказанието. Предлага съдът да му наложи при условията на чл.
54 НК и след редукцията с оглед процесуалния ред, по който протичало производството,
при липсата на изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които конкретно аргументира, лишаване от свобода за срок от 8 месеца за първото
от описаните деяния и наказание „лишаване от свобода за срок от 1 година и 8
месеца – за второто, като след групиране по реда на чл. 23 от НК на така
наложените наказания, общото наказание „лишаване от свобода“ следвало да се изтърпи
ефективно. Изразява становище и относно разноските и разпореждането с
веществените доказателства, приобщени в хода на досъдебното производство.
Защитникът на подсъдимия А.Р.М. *** -
адв. Г.З. *** пледира при произнасянето на присъдата
да се акцентира на основния момент от преценката, предвид процесуалния ред, по
който се разглежда делото и направените самопризнания от страна на подсъдимия,
а именно за вида и размера на наказанието. Счита, че в случая безспорен бил
фактът на обременено съдебно минало на неговия подзащитен
от една страна, но от друга страна същият проявявал критично отношение на
подсъдимия към извършеното, оказал и съдействие в хода на разследването.
Подсъдимият
А.Р.М. *** разбира
обвинението и в рамките на
допуснатото предварително изслушване признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, станало основание
за насрочване и протичане на производството по делото в съдебна фаза по диференцираната
процедура по Глава 27 НПК. Признава
и вината си. В хода на съдебните прения се придържа към
заявеното от неговия защитник. В даденото му право на последна
дума не отправя конкретно
изявление.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.Р.М. е роден
на *** ***, същият е български гражданин, без образование, неженен, безработен с
постоянен адрес:***.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 164,
издадена от Районен съд – Хасково на 04.02.2019 г., подсъдимият А.Р.М., е
осъждан, като тези, от значение при определяне на квалификацията на деянието е
осъждането му с Определение № 254 от 27.12.2018 г. с което на същата дата е
одобрено от РС – Хасково споразумение по НОХД № 1745/2018 г. за извършено на 20.11.2018
г., престъпление по чл. 194, ал. 1 НК му е наложено наказание „Пробация“ За подсъдимия са събрани характеристични данни,
като според отразеното в справката лицето А.Р.М. има множество регистрирани
криминални прояви, като служебно известен за съда е фактът и на многобройни последващи осъждания за тях. Същият поддържа контакти с
криминално проявени лица, няма трайно установени трудови навици, в квартала не
се ползва с добро име.
Установено в хода на досъдебното производство и в съдебна фаза е, че на
10.08.2018г., А.Р.П., разпитана в качеството на свидетел, в около 14:00 часа се
прибрала у дома си в гр.Х., ул. „******“ № *, ет.* ап.*. Преоблякла се в спалнята
и отишла до кухнята за да сготви нещо за обяд. По същото време подсъдимият А.Р.М.
обикалял в квартала около дома на свид. А. П. и търсел
да влезе в някой дом, за да открадне нещо. Той видял, че прозорецът на спалнята
на дома бил отворен и решил да влезе през него. За целта се покатерил до прозореца
/височината му била до главата му/ и влязъл в спалнята на апартамента. Там имало
маса, която се намирала до прозореца, столове, шкафове и спалня. Върху масата били
оставени две банкноти от по сто долара, които подсъдимият взел. Веднага след това
отишъл до коридора, където видял дамска чанта оставена на табуретка и взел и нея.
След това се върнал в спалнята и видял, че върху шкафа имало два часовника мъжки
и женски, които взел. От оставена черна метална кутия, която отворил взел две обеци
и един пръстен, както и други бижута, на които не обърнал внимание. Веднага след
това подсъдимият А.Р.М. скочил обратно през прозореца и тръгнал по уличките към
центъра, като хвърлил портмонето през отворен прозорец в мазе на един блок по пътя.
След това отишъл до квартал „Република“, град Хасково, където продал часовниците
и бижутата на свидетеля М. А. А., а парите похарчил. В около 16:00 часа свид. А.П. влязла в спалнята да се преоблече и установила, че
в стаята било влизано и липсвали пари и вещи. Тя извикала
сина си – свид. Р. М.П., и след като и той разбрал, че
била извършена кражба от дома им, се обадили на свид.
М. В. П. и подали сигнал на тел. 112. А.П. и М. П. констатирали, че им били отнети
следните вещи: - 1 бр. ръчен часовник, с черен циферблат и надпис на него „CASIO
Quartz“; - 1 бр. синджир от сив метал, на който имало
прикрепена фигура на животно, наподобяваща куче, с 4 бр. черни камъчета и 2 бр.
прозрачни камъни; - 1 бр. дамско портмоне; - 200 долара; - 50 лева; - 1 бр. мъжки
ръчен часовник „Пиер Карден“; - 1 бр. дамски ръчен часовник
„Рийдър Дайджест“; - 1бр. комплект
сребърна огърлица; - сребърен пръстен и две сребърни обеци; - 1бр. жълтеникава
- позлатена огърлица марка „Рийдър Дайджест“; - 1бр. сребърна обеца с камъни с висулка в долната
й част; - 1бр. сребърен синджир с висулка.
На място пристигнали полицейски служители, които извършили оглед на местопроизшествие.
След проведените оперативно издирвателни мероприятия полицаите
установили извършителя на кражбата – подс. А.Р.М., който
обяснил механизма на извършване на кражбата и какво е направил с вещите.
С протокол за доброволно предаване, подс. А.Р.М. предал отнетото от него дамско портмоне. С протоколи
за доброволно предаване свидетелят М. А. предала 1 бр. синджир от сив метал, на
който имало прикрепена фигура на животно, наподобяваща „куче“, с 4 бр. черни камъчета
и 2 бр. прозрачни камъни, 1 бр. ръчен часовник, с черен циферблат и надпис на него
„CASIO Quartz“, 1 бр. часовник с бял циферблат с надпис
на него „KMS“ и „А-258 Г“ и 1 бр. синджир от сив метал с прикрепени към него 5 бр.
изделия от сив метал и поставени в тях 5 бр. предмети зелени на цвят. На предадените
вещи бил извършен оглед на веществени доказателства.
От заключенията на вещите лица по
назначените в хода на разследването по делото съдебно - оценителни експертизи
се установява, че стойността на откраднатите от подс.
А.М. вещи, отнети от семейство А. П. и М. П., към датата на извършването на престъплението,
възлиза на 999,11 лева.
С приемо - предавателен
протокол на А. П. били върнати - 1 бр. синджир от сив метал, на който имало прикрепена
фигура на животно, наподобяваща куче, с 4 бр. черни камъчета и 2 бр. прозрачни камъни,
1 бр. ръчен часовник, с черен циферблат и надпис на него „CASIO Quartz“ и 1 бр. дамско портмоне кафяво на цвят.
Вечерта на 21 срещу 22.11.2018г. подсъдимият
А.Р.М. отново, обикаляйки този път в ж.к. „Орфей“, в гр. Х., решил да извърши кражба.
Минавайки покрай апартамента на свид.
А.М.В.,***, видял, че вратата на терасата на първия етаж била отворена. Било вече
тъмно и подсъдимият А.Р.М. решил да се покатери и да влезе в апартамента, за да
открадне нещо. Той се покатерил се на терасата и влязъл в апартамента - в хола на
апартамента. Там видял, че имало две якета - едното кожено дамско, а другото детско.
Взел ги и избягал през вратата на терасата. След като излязъл от апартамента на
свид. А.В., той побягнал в посока комплекс „Веспрем“ и когато стигнал до един парк преровил джобовете на
якетата. В коженото дамско яке намерил портмоне, в което имало документ за самоличност
и дребни стотинки. Подсъдимият взел стотинките и хвърлил портмонето с личната карта.
След това продал детското яке на свидетеля О. А. А., а дамското яке - черно кожено
с пух около ципа и врата го продал на свидетеля М. А. А.. Сутринта на
22.11.2018г. в около 08:00 часа свид. А.В. констатирала
липсата на двете якета и портмонето си, което било в джоба на нейното яке. А.В.
веднага сигнализирала полицията за извършената кражба.
Няколко дни по - късно свидетелят И. А.
А. се разхождал в кв. „Орфей“ и забелязал в един парк който се намирал зад магазин
„Аро“ захвърлено портмоне. Той се навел и го взел и след
като го отворил с изненада установил, че в него била личната карта на негова братовчедка
свид. В..Той върнал портмонето на свид.
В.. Били предприети оперативно издирвателни мероприятия,
като се установило че извършител на кражбата бил подсъдимият А.Р.М., който обяснил
механизма на извършване на кражбата и какво е направил с вещите.
С протокол за доброволно предаване свид. М. А. предал дамското кожено яке. Свид.О.
А. с протокол за доброволно предаване предал 1 бр. детско яке черно на цвят. На
предадените вещи бил извършен оглед на веществени доказателства.
В хода на разследването по делото били
назначени съдебно оценителни експертизи. Видно от заключенията на вещите лица е,
че стойността на откраднатите от вещи, отнети от свид.
А.В., към датата на извършването на престъплението, възлиза на 69.00 лева.
С приемо - предавателен
протокол якетата - собственост на А.В. били върнати на майка й – свид. А. С. В.
На 23.11.2018г. около обяд, подсъдимият
А.Р.М. минавал покрай апартамента на свидетеля П.Д.Д.,***.
Видял отворен прозорец на един от апартаментите намиращи се на първия етаж - апартамента
на свид. П.Д. и без дори да се замисли, че вътре може
да има хора, се покатерил, открехнал комарника на прозореца
и влязъл в една от стаите на апартамента. Видял че вътре имало легло гардероб и
шкафове. Подсъдимият А.Р.М. започнал да оглежда какво има по шкафовете и видял,
че на един от тях имало златен кръст. Взел кръстчето и след като разтършувал в околните
шкафове намерил и анцугов екип с марка „Найк“ и бързо избягал от прозореца откъдето бил влязъл.
Когато свид.
П.Д., който по това време се намирал в хола отивал до банята установил че в детската
стая било много разхвърляно имало дрехи и обувки по пода. Той констатирал че прозореца
на стаята бил отворен и комарника също. Без да пипа нищо
в стаята той подал сигнал до полицията.
На място пристигнали полицейски служители,
които извършили оглед на местопроизшествие. При огледа от външната страна на комарника полицаите открили 1 бр. дактилоскопна
следа, която била иззета.
На иззетата дактилоскопна
следа незабавно била извършена експертна справка, която указала, че има идентичност
между следата и отпечатък от десния палец на подсъдимия А.Р.М. дактилоскопиран в ОДМВР. Вещото лице по назначената в хода на
досъдебното производство дактилоскопна експертиза заключава
че следата открита и иззета на 23.11.2018г.с протокол за оглед на местопроизшествие
е оставена от десен палец на подсъдимия А.Р.М..
След като полицаите установили извършителя
на кражбата в лицето на подсъдимия А.Р.М., той обяснил как е извършил кражбата и
че заложил кръстчето от жълт метал в заложна къща „Аурум“
на свидетеля Ж. А. Д., за сумата от 90 лева.
С протокол за доброволно предаване, свид. Ж. Д. предал бр. кръст от жълт метал, пояснявайки че същия
бил заложен при него от подс. М.. На предадената вещ бил
извършен оглед на веществени доказателства.
В хода на разследването по делото били
назначени съдебно оценителни експертизи. Видно от заключенията на вещите лица е,
че стойността на откраднатите от подс. М. вещи, отнети
от свид. П.Д., към датата на извършването на престъплението,
възлиза на 427, 24 лева. С приемо - предавателен протокол
един брой кръст от жълт метал бил върнат на свид. П.Д..
На 17.01.2019г. - четвъртък, около обяд,
подсъдимият А.Р.М. ***, в близост до квартал „Бадема“. Той се спрял до една къща,
намираща се на ул. „****“ № *. Половината от тази къща била собственост и обитавана
от свидетелката В. В. Митева, а другата половина била ползвана от свидетеля Г.И.Д.
и съпруга й - свидетеля В. С. М.. Същия ден свид. Г.Д.
била излязла от дома си и отишла в центъра на гр.Хасково по работа. Подсъдимият
А.Р.М. започнал да чука по желязната входната врата на къщата, водеща към двора,
която била обща за двете семейства. След като никой не излязъл от къщата той решил,
че няма никой в нея и минал през един покрив с керемиди, който се намирал непосредствено
до желязната врата. Влезнал в двора на къщата и там счупил прозорец на втория етаж
на къщата с едно дърво - половината обитавана от свид.
М. Влязъл през счупения прозорец в една от стаите на къщата, но тъй като не намерил
нищо удачно за крадене, излязъл от този дом. Излязъл през счупения прозорец отново
в двора на къщата. Заобиколил от задната страна на къщата
и видял едни железа, които водели към тераса на къщата - половината от сградата
обитавана от свид. Г.Д.. Подсъдимият се покатерил по железата
на терасата. Видял, че има врата и прозорец и леко бутнал вратата, която се отворила
и той влязъл в първата стая и започнал да тършува за неща за крадене. После влязъл
в другата стая(кухнята) и на масата видял оставени два телефона. Взел единия от
тях, който бил черен на цвят, марка „Леново“. До масата имало диван и подсъдимият
А.Р.М. видял, че на него имала оставена мъжка чантичка, черна на цвят. Отворил и
видял, че в нея има мъжко портмоне. След като го отворил, взел от него банкноти
български лева и евро. След това излязъл през вратата през която бил влязъл и по
покрива с керемидите отново излязъл навън на улицата. Парите които откраднал ги
похарчил за най-различни неща без остатък. Телефона който откраднал от къщата го
продал на следващия ден на свидетеля А. С. Я.
Когато свид.
Г.Д. се върнала, установила че в къщата било влизано.
Чантичката на мъжа й била на различно място и липсвал телефона марка „Леново“, модел
„А Плюс“. Свид. Д. установила, че липсвали 350 лева и
150 евро.
Същия ден свид.
Г.Д. подала сигнал до РУ на МВВР - Хасково за извършената кражба в дома й. На място
пристигнали полицейски служители, които извършили оглед на местопроизшествие. При
огледа полицаите открили 2 броя дактилоскопни следи -
една в областта на вратата на детската стая, другата от външната страна на входната
врата на приземния етаж. Намерените следи бил надлежно иззети. Впоследствие от назначената
в хода на досъдебното производство дактилоскопна експертиза
се установило, че иззетите следи са на свидетелите Г.Д. и В. М.
По случая била започнал работа свидетелят
Н.А. Г., служител на РУМВР - Хасково. Той провел беседа с подсъдимия А.Р.М. и
той признал за извършената кражба.
С протокол за доброволно предаване, свид. А. Я. предала 1 бр. телефон марка „Леново“, модел „А Плюс“,
като обяснила, че го била закупила от подсъдимия А.Р.М.. На предадената вещ бил
извършен оглед на веществени доказателства.
В заключението си по назначената по делото
съдебно - оценителна експертиза, експертът посочва, че стойността на откраднатия
телефон марка „Леново“, модел „А Плюс“ с IMEI 1: 863704032798475 и IMEI 2:
8636704032798483, към датата на извършването на престъплението, възлиза на 93.80
лева.
С приемо - предавателен
протокол, телефон марка „Леново“, модел „А Плюс“ с IMEI 1: 863704032798475 и
IMEI 2: 8636704032798483 бил върнат на свид. Г.Д..
На 23.01.2019 г. подсъдимият А.Р.М., около обяд,
обикалял около района на „Автогара Хасково“ и отново търсел нещо да открадне. Той
се качвал по стълбите, в близост до автогарата и вдясно от тях видял един блок,
а именно на блока, намиращ се на ул. „****“ №**. Тъй като му трябвали пари, решил
да провери дали има отключен апартамент, в който да влезни и да открадне нещо. Проверил
вратата на първия вход, която била отключена и влезнал във входа на блока. На първия
етаж вляво видял една дървена врата. Това било вратата на апартамента, където живеели
свидетелите - Х.С.Х. и Н.Х.Х.. Почукал на вратата и почакал,
но никой не отворил вратата и никой не отговорил понеже свид.
Х. бил излязъл. Вътре в апартамента се намирала свидетелят Х., която обаче била
болна, трудно подвижна и глуха и не чула нищо. Тогава подсъдимият А.Р.М. решил,
че няма хора в апартамента, натиснал дръжката на вратата и тя се отворила. Влезнал
в апартамента и в една от стаите, която се намирала вдясно по коридора, където имало
спалня и шкафове с чекмеджета. Започнал да отваря чекмеджетата на шкафчетата и в
едно от тях видял две банкноти от по 50 лева, които взел и сложил в джоба си. Когато
отворил другото чекмедже видял една прозрачна кутия с пръстен в нея. Кутийката оставил
в чекмеджето, но пръстена взел. Също така взел и лъскава платнена торбичка в която
имало медальон. В чекмеджето имало и един ръчен часовник със зелен циферблат и метална
верижка, който също взел. След това излязъл от апартамента и похарчил част от парите,
като му останали само 30 лева. Пръстенът, часовникът и медальонът останали в него,
като подсъдимият А.Р.М. търсил на кого да ги продаде, но не успял. След като свид. Х.Х. се върнал, той констатирал
извършената кражба и веднага се обадил в полицията. По случая започнал работа свидетелят
Г. Е. Х. и неговия колега Н. А. Г. - служители на РУ на МВР - Хасково. На
24.01.2019г. те установили подсъдимия А.Р.М. и в проведената с тях беседа той признал
за извършената кражба. Подсъдимият извадил от джоба си 6 банкноти от по 5 лева,
като заявил, че това са му остатъка от сумата от 100 лева, които взел от апартамента.
Извадил и показал на полицаите 1 брой часовник и платнената торбичка, в която бил
сложил 1 брой дамски пръстен и 1 брой медальонче, които
също били взети от апартамента. подсъдимият А.Р.М. *** и с протокол за доброволно
предаване предал откраднатите от апартамента на Х. вещи - 1 брой платнена торбичка,
1 брой дамски пръстен, 1 брой медальон, 1 брой мъжки часовник марка „Слава“ и шестте
банкноти от 5 лева. Подсъдимият А.Р.М. бил задържан за срок до 24 часа. На предадените
вещи бил извършен оглед на веществени доказателства.
В заключението по назначената съдебно
- оценителна експертиза експертът приел, че стойността на откраднатите от апартамента
на Х. вещи към датата на извършването на престъплението, възлиза на 40,20 лв.
С приемо - предавателен
протокол 1 брой платнена торбичка, 1 брой дамски пръстен, 1 брой медальон, 1 брой
мъжки часовник марка „Слава“ и шестте банкноти от 5 лева били върнати на свид. Х. Х..
Гореизложената
фактическа обстановка се
доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на
производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към
доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното
производство: протоколи, справки и бюлетини за съдимост, веществените доказателства;
от заключенията на вещото лица по назначените съдебно – оценителна и дактилоскопни експертизи, всички преценени във
връзка с изявленията на подсъдимия по реда на 371, т. 2 НПК и подкрепящи
направеното от него в съдебната фаза признание на фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на
така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, се налага недвусмислен
и категоричен извод,
че подсъдимият А.Р.М. е осъществил от обективна
и субективна страна престъплението,
субсумирано под състава
на чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което с
повдигнатото му обвинение е привлечен към наказателна отговорност, тъй като на 10.08.2018г.,
в град Хасково, отнел чужди движими вещи, а именно: 1 бр. ръчен часовник, с черен
циферблат и надпис на него „CASIO Quartz“, 1 бр. синджир
от сив метал, на който има прикрепена фигура на животно, наподобяваща „куче“, с
4 бр. черни камъчета и 2 бр. прозрачни камъни, 1 бр. дамско портмоне, 200 долара,
50 лева, 1 бр. мъжки ръчен часовник „Пиер Карден“, 1 бр.
дамски ръчен часовник „Рийдър Дайджест“,
1бр. комплект сребърна огърлица, сребърен пръстен и две сребърни обеци, 1бр. жълтеникава
- позлатена огърлица марка „Рийдър Дайджест“, 1бр. сребърна обеца с камъни с висулка в долната
й част, 1бр. сребърен синджир с висулка, всички на стойност 999.11 лева от владението
на М.В. П. и А.Р.П. ***, без тяхно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои.
От събраните
доказателства е безспорно установена обективната страна на деянието. Установени
по безпротиворечив начин са времето мястото и начина на
извършването му, механизма на осъществяването и отрязъка от време, в който е извършено.
Липсва съмнение и относно авторството на престъплението - а именно, че подсъдимият
е извършил същото. Обстоятелства, което не се оспорват от него, с оглед направените
пред съда самопризнания, които освен неоттегляеми, се
потвърждават изцяло от събрания в хода на разследването и приобщен в съдебно следствие
по съответния ред доказателствен материал.
От субективна
страна, съдът намира, че деянието е извършено умишлено, при пряк умисъл от страна
на подсъдимия, т.е съзнавал е, че с деянието си лишава от фактическа власт владелеца
на чужди вещи, предвиждала преминаването им в негова фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението,
както и да извлече имуществена облага чрез това, за което, както правилно сочи и
прокуратурата особено показателно е извършването акт на разпореждане с част от предмета
на престъплението, след като подсъдимият е похарчил част от неправомерно отнетите
парични средства.
При определяне
на вида и размера на наказанието за подсъдимия, съдът взе предвид: от една страна
степента на обществена опасност на деянието, както и общата стойност на предмета
на престъплението, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца
и подбудите за извършване на престъплението,
свързани с материалното положение на подсъдимия. При индивидуализация на наказанието,
съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен
на обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият е с чисто съдебно минало,
към датата на извършване на деянието, тъй като не е осъждан, но е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК с налагане на административно наказание, като за същия са събрани и данни за личността,
които го характеризират изцяло в негативен план с регистрирани за кратък период
от време многобройни криминални прояви. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчете последващото съдействие, което подс. А.М. е оказал на разследващите органи, като по този начин
е спомогнал за по - бързото разкриване на случая, както и положителното му процесуално
поведение в това число и направените пълни самопризнания, с които допринесе за изясняване на обективната истина по делото. Наред с това, възстановена е, още преди
приключване на досъдебното производство, и стойността на част от инкриминираните
вещи, поради направените признания и предаване на неизхарчените пари на разследващите
органи. Преценявайки поотделно и в съвкупност
гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление
наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете, че наказанието за подсъдимия следва
да бъде определено при условията на чл. 54 от НК, като за този подход на съда
влияе най – напред и основно преценката за обществената опасност на дееца,
предвид последващите многобройни осъждания за деяния,
свързани с посегателства срещу собствеността. По този начин, съдът наложи след
редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК, с оглед процесуалния ред, по който се разви
наказателното производство в съдебна фаза наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца. То, макар формално да са налице
предпоставките по чл. 66, ал. 1 НК за това деяние, бе постановено да се изтърпи
при първоначален „общ” режим. Така определеният вид и размер на наказанието, съдът
намира за справедлив и обоснован, от гледна точка целите, визирани в чл. 36 от НК
и ще спомогне за тяхното постигане, като окаже своето въздействие и ефект спрямо
дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
На
следващо място, настоящият съдебен състав намира, че въз основа на установената
в съдебна фаза фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно
съставомерността и правната квалификация на извършеното
деяние, се налага недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият А.Р.М. *** е
осъществил от обективна и субективна страна и престъплението, субсумирано под състава на по чл.195, ал.1, т. 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1,
вр. чл.28, ал.1 от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото
му обвинение е привлечен към наказателна отговорност, тъй като в периода в периода
от 22.11.2018г. до 23.01.2019 г., в гр. Хасково, при условията на продължавано престъпление,
повторност и немаловажен случай, отнел чужди движими вещи,
а именно: 1 бр. дамско кожено яке, 1 бр. детско черно яке и кожено портмоне с два
джоба общо на стойност 69.00 лева от владението на А.М.В. *** бр. златен медальон
/кръст/ и 1 бр. анцугов екип „Найк“
общо на стойност 427.24 лева от владението на П.Д. ***; 1бр. мобилен телефон марка
„Леново“, модел „А Плюс“, 350 лева и 150 евро, общо на стойност 737.17 лева от владението
на Т. И.Д. ***; 1 брой платнена торбичка, 1 брой дамски пръстен, 1 брой медальон,
1 брой мъжки часовник марка „Слава“, общо на стойност 140.20 лева от владението
на Х.С.Х. и Н.Х.Х. ***, като стойността на всички вещи
е 1 373.61 лева и са отнети от собствениците им, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да бъдат присвоени.
От събраните доказателства е безспорно
установена обективната страна на всяко от деянията, включени в състава на
продължаваното престъпление, механизма на осъществяването им, техния предмет както
авторството на престъплението - а именно, че подсъдимият е извършил същото. Обстоятелство,
което всъщност не се оспорва от него, с оглед направените пред съда самопризнания,
нито от защитата му и което се потвърждава от събраните на досъдебното производство
доказателства, приобщени в съдебна фаза на процеса. Спорен се явява единствено моментът
с установяване, на база интерпретацията на иначе безпротиворечиво
установените факти, наличието на квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 7
от НК, а оттам и относно правната квалификация. От обективните данни по делото,
касаещи механизма на осъществяване на деянието, а именно обстоятелствата, свързани
с местонахождение на вещите – в дома на различните пострадали, стойността на
предмета на деянието, упоритостта при осъществяване на инкриминираната деятелност
от страна на подсъдимия и неговата завишена обществена опасност предпоставят невъзможността случаят да бъде квалифициран като
маловажен, въпреки ниската обща стойност на предмета на престъплението. За квалифицирането
на случая като маловажен и разколебаване на извода за възможност за квалификация
на кражбата по т. 7 на чл. 195, ал. 1 НК е необходимо настоящият случай, с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи
вината обстоятелства, да разкрива по – ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Настоящата хипотеза обаче не
е такава, с оглед стойността на предмета на престъпление, в сравнение с размера
на минималната работна заплата за страната към момента на извършване на престъплението
и изложеното по – горе относно механизма на осъществяване на всяко от
престъпните посегателства и изложеното по – горе относно обществената опасност
на деянието и дееца. Дотук изложеното, и в контекста на събраните данни за личността
на подсъдимия, характеризиращи го в негативен план сочат на липсата на възможност
да се приеме, въпреки ниската стойност на отнетите вещи, че случаят е с по – ниска
степен на обществена опасност от обикновените, поради което обосновано и в съответствие
с материалния закон деянието е квалифицирано и по т. 7 на чл. 195, ал. 1 НК. Тази
квалификация изключва възможността за приложение на привилегирования състав и по
чл. 195, ал. 4 НК.
Налице е квалифициращият признак “повторност” по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като деянието,
извършено от подсъдимия за посочения период от време е довършено преди да изтече
срокът по чл. 30, ал.1 от НК и след анализ на данните за съдимостта на подсъдимия
и конкретно осъжданията на последния към датата на извършване на деянието, описано
в обвинителния акт - с определение, с което е одобрено от Районен съд – Хасково
с Определение № 254 от 27.12.2018 г. споразумение по НОХД № 1745/2018 г. година
по описа на същия съд, за деяние, извършено в периода на 20.11.2018 г., по чл.
194, ал. 1 от НК. Цитираното осъждане на подсъдимия, предхождащо инкриминираната
дейност, за която е привлечен към наказателна отговорност по настоящото дело, обосновава
извода, че деянието следва да се квалифицира като извършено при условията на „повторност” по чл. 28, ал. 1 от Наказателния кодекс, съответно
правилна се явява и дадената в обвинителния акт квалификация на извършената кражба
по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК.
На следващо място, отделните деяния в
състава на престъплението са осъществени от обективна страна през непродължителен
период от време по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК и касаят еднородни престъпления
против собствеността, обосноваващо и извода за квалификация по цитираната разпоредба,
регламентираща продължаваното престъпление, като такава връзка с другото
деяние, за което е повдигнато обвинение по делото, макар то също да е
осъществено в периода от време, приеман в практиката като непродължителен, не
съществува, след като в субективен аспект е била прекъсната от дееца.
От субективна страна, съдът намира, че
деянието е извършено умишлено, при пряк умисъл, т.е съзнавал е, че с всяко от деянията,
си, включени в състава на продължаваното престъпление си лишава от фактическа власт
владелеца на чужди вещи, предвиждал преминаването им в негова фактическа власт и
е целял да установи тази власт върху предмета
на престъплението, както и да извлече имуществена облага чрез това.
При определяне на вида и размера на наказанието
за подсъдимия, съдът взе предвид: от една страна степента на обществена опасност
на деянието, както и стойността на предмета на престъплението, а от друга страна
– степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението. При индивидуализация на наказанието,
съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен
на обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият е с обременено съдебно
минало, преценено на база данните за съдимостта спрямо периода на довършване на
единното продължавано престъпление, така също и в още по – голяма степен към настоящия
момент, като за същия са събрани и негативни характеристични данни за личността
му, както вече бе изтъкнато. Изложеното обосновава извода за степента на обществена
опасност на дееца и следва да бъдат отчетено от съда като отегчаващо отговорността,
с оглед личността на дееца, обстоятелства, както и завишената стойност на предмета
на престъпление и упоритостта при осъществяване на престъпната дейност при това
с проникване в жилища. От друга страна, като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчете сравнително младата възраст
на подсъдимия, съдействието, което деецът е оказал на разследващите органи, като
по този начин е спомогнал за по - бързото разкриване на случая, както и положителното
му процесуално поведение в това число и направените пълни самопризнания, с които
допринесе за изясняване на обективната истина по делото, изразеното съжаление и разкаяние за
извършеното. Наред с това, и за процесното
продължавано престъпление е възстановена, още преди приключване на досъдебното производство,
стойността на инкриминираните вещи, макар и това да не е станало по почин на подсъдимия.
Преценявайки гореизложеното в контекста на многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание
„Лишаване от свобода”, съдът счете, че наказанието за подсъдимия А.Р.М. следва да
бъде определено при условията на чл. 54 от НК, доколкото не се установи основание
за приложение разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. По този начин предвиденото
в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде наложено за срок от
2 години /24 месеца/ – над предвидения в
приложимата правна норма от особената част на НК специален минимум, а след редукцията
по чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета – определено на 1 година и 4 месеца. Изпълнението
на същото бе прието от съда, че не би могло да бъде отложено с изпитателен срок
от три години, доколкото не се установи едновременното наличие на формалните предпоставки
за това по чл. 66, ал. 1 от НК, но най – вече поради необходимост от ефективно изтърпяване
за постигане на целите най – вече на личната превенция. По тези съображения, бе
постановено ефективното изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“
при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Така определеният
размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените
от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо
дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
Съдът прие, че са налице предпоставките
по чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на едно общо и най – тейко наказание, измежду
тези, наложени му с настоящата присъда. В резултат, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, на подс. А.Р.М. бе определено едно общо наказание измежду наложените му с настоящата
присъда, а именно по – тежкото от тях - „лишаване от свобода“ за срок от срок от
1 /една/ година и 4 /четири/ месеца, което да се изтърпи при първоначален „общ”
режим.
По отношение на разноските:
С оглед обстоятелството че подсъдимият А.Р.М. *** бе признат за виновен в извършване
на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, в негова тежест на основание чл. 189, ал. 3 НПК
следва да се възложат разноските по делото, като същият бе осъден да заплати в полза
на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 996.28 лева, представляваща
направени по досъдебното производство разноски за възнаграждение на вещо лице, а
по сметка на Районен съд – Хасково – сумата в размер на 5.00 лева, представляваща
държавна такса при всяко служебно издаване на изпълнителен лист.
По отношение на въпроса с
разпореждането с приобщените като веществени доказателства 1 бр. ръчен часовник,
с бял циферблат, с надпис на него “KMS“ и „А-258Г“, 1 бр. синджир от сив метал с
прикрепени към него 5 бр. изделия от сви метал и поставени в тях 5 бр. предмети,
зелени на цвят, без установен собственик, съдът прие да останат на съхранение в РУ на МВР – Хасково и след изтичане
на 1 година от влизане в сила на присъдата, делото да се докладва за произнасяне
по реда на чл. 112 НПК или преди това – при потърсването им.
Председател: /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Е.Д.