№ 94
гр. Варна , 01.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Мария Ив. Христова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело
№ 20213001000232 по описа за 2021 година
за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260010/22.01.2021год. по т.д. № 31/2020год по описа на
ДОС, съдът е:-Осъдил ЗД -Евроинс, със седалище и адрес на управление гр.
София, ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Д. Л. СУМАТА от 3 600лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в резултат на настъпило ПТП на 23.11.18г.,
причинено от А. В. Г., при управление на МПС – л. а. Мерцедес С 220, рег.№
ТХ 1675 АН, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, на основание
чл.432, ал.1 от КЗ, като е отхвърлил иска до предявения размер от 30 000лв.
като неоснователен: Осъдил е ЗД - ЕвроинсАД, да заплати по ищеца сумата
от 57,72лв. разноски, а на пълномвощника на ищеца адв. М.Я. сумата от
578,40лв. представляваща адв.възнаграждение за проц.представителство, на
основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв., а по сметка на ДОС-в полза
на бюджета на съдебната власт-144лв. Осъдил е ищеца да заплати на
ответника сумата от 660лв.-разноски съобразно отхвърлената част от
исковете.
Недоволни от решението са останали страните по делото.
1
Срещу решението в неговите отхвърлителни части е постъпила
въззивна жалба от процесуалния представител на ищеца ИВ. Д. Л.. Счита
решението за неправилно - поради необоснованост и незаконосъобразност,
по изложени съображения, и иска същото да бъде отменено в
отхвърллителните части. Излага, че с решението съдът е допуснал нарушение
по прилагането на чл.52 ЗЗД, като сочи, че определеният общ размер на
претърпениете неимуществени вреди от 12 000лв. е необосновано занижен с
оглед на състоянието на ищеца след претърпените травми, периода на
възстановяване му и изтърпяните болки и страдания. За това счита, за
необходимо паричният еквивалент на страданията да бъде завишен.
Счита, че като се има в предвид вида на настъпилите увреждания и
естеството и характера на страданието, са налице основанията за уважаване
на исковете в пълен размер.
Счита решението за неправилно поради необоснованост и по
отношение на извода на съда относно наличието на съпричиняване в размер
на 70%. От САвТЕ категорично е установен механизмът на ПТП, според
която причината за възникването е именно поведението на водача на л.а.
Мерцедес, понеже същият не е реагирал своевременно и не е предприел
спиране в момента в който ищецът е предприел маневра.
С жалбата се иска решението да бъде отменено в частта с която е
отхвърлен иска за разликата над 3 600лв. до претендираните 30 000лв. и да
бъде постановено друго, като ответинкът бъде осъден да заплати
допълнително сумата от 26 400лв.-неимуществени вреди, ведно с лихвата
върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното
изплащане на сумата.
С писмен отговор на пълномощник, ЗД „Евроинс“АД оспорва жалбата
като неоснователна, по изложени съображения. С отговора е подадена и
насрещна жалба, в която изразява становище за необоснованост на
решението.Твърди, че по делото не е установено нито едно от твърдяните
нарушения на ЗДвП от водача на застрахования л.а., поради което исковете
следва да се отхвърлят изцяло. В евентуалност, оспорва определения процент
на съпричиняване като занижен, като счита същият за не по-малък от 90%. За
2
това се иска от съда да отмени постановеното решение в неговите осъдителни
части.
Жалбите отговарят на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и са
допустими.
Въззивната жалба и насрещната жалба са редовни и надлежно
администрирани.
В съдебно заседание жалбите се поддържат, съответно оспорват чрез
процесуалните представители на страните.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното, относно
обжалваната част от решението, съдът съобрази следното:
По допустимостта на предявения иск: Производството пред ДОС е
образувано по осъдителн иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, като
ищецът е спазил процедурата по чл. 380 от КЗ, поради което искът е допустим
и следва да бъде разгледан по същество.
Производството е образувано по постъпила искова молба от от ИВ. Д.
Л., срещу АД „Застрахователно дружество Евроинс“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София 1592, район Искър, бул.
„Христофор Колумб“ №43, с която се претендира ответното дружество да
бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 30 000.00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени
вследствие настъпило на 23.11.2018г. ПТП, виновно причинено от водача на
лек автомобил „MERCEDES C 220 CDI“ с рег.№ТХ 1675 АН А. В. Г.,
застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответника със застрахователна полица № BG/07/118001939458, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба - 06.03.2020г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 23.11.2018г., ищецът като водач на
л.а., е пострадала при ПТП при следние обстоятелства:
На 23.11.2018г. около 14.30 часа по второстепенен път II – 97 –
Околовръстен път на гр.Добрич между кръговото кръстовище на изхода за
3
гр.Генерал Тошево и пътния възел „Детелина“, в дясно от платното за
движение в посока гр.Добрич, пред бившото КПП, е бил спрян товарен
автомобил, марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рег.№ ТХ 3223 АК, управляван
от ИВ. Д. Л.. В същото време, в същата посока към гр.Добрич се е движел
лек автомобил, марка „ Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“, с рег.№ ТХ 1675 АН,
с водач А. В. Г.. Ищецът Л., след като се е качил в управлявания от него
автомобил е потеглил и е предприел маневра обратен завой, с цел да
продължи движението си в посока гр.Генерал Тошево. При създалата се
ситуация, в резултат на взаимното пресичане на траекториите на движение на
двата автомобила, е настъпил удар между предната дясна част на лек
автомобил марка „ Мерцедес“, с рег.№ ТХ 1675 АН и предната лява
странична част на товарен автомобил, марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рег.
№ ТХ 3223 АК. Пътната асфалтова настилка е била, суха, нововъзстановена,
без неравности и повреди по нея, хоризонтална в участъка на
произшествието. Произшествието е настъпило през светлата част на
денонощието, при добра метеорологична видимост.
Причина за ПТП е поради несъобразена скорост на движение с
конкретните пътни условия на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, с
рег.№ ТХ 1675 АН - А. В. Г., въпреки, че е имал възможност да възприеме
предприетата от водача на товарен автомобил, марка „Пежо“, модел
„Партнер“ с рег.№ ТХ 3223 АК маневра обратен завой, не е предприел
спиране, вследствие на което управлявания от него лек автомобил се блъска в
товарния автомобил управляван от ищеца.
За ПТП е образувано ДП № 1167/23.11.2018г. по описа на Първо РУ
“Полиция“ при ОД на МВР-Добрич. По описа на Районна прокуратура,
гр.Добрич е образувана пр.преписка № 2465/2018г., приключила с
Постановление за прекратяване на наказателното производство от
28.10.2019г.
Според ищеца, причината за настъпване на ПТП се корени във
субективните възприятия на водача на лек автомобил, марка „Мерцедес“,
модел „ Ц 220 ЦДИ“, с рег.№ ТХ 1675 АН - А. В. Г., ЕГН **********, който с
действията си е допуснал виновно нарушение на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. В
резултат на тези неправомерни действия настъпва ПТП, при което на ищеца
4
са причинени комоцио, фрактура на прешлени и разкъсни рани по главата,
както и счупване на лява ключица, довела до трайно затруднение движението
на ляв горен крайник за период от около 1,5-2 месеца. Непосредствено след
ПТП И.Л. е откаран в АД „ МБАЛ-Добрич“, където е останал под наблюдение
от постъпването си на 23.11.2018г. до 26.11.2018г., когато е изписан. В
следващите месеци на ищеца е провеждано назначено лечение, като той е бил
зависим от помощта на близките си, тъй като не е можел да става от леглото и
не е бил в състояние да се обслужва сам. Травматичните увреждания и
трудностите, които е имал пострадалия ищец са дали негативно отражение на
общото му физическо и душевно състояние. Психическата травма от
преживяната катастрофа се е отразила на ежедневието и бита на И.Л., който
вследствие на преживения стрес страда от безсъние и тревожност.
Ищецът твърди, че е спазил процедурата по чл. 380 от КЗ, като е
отправил претенция за заплащане на обезщетение за нанесените на ищеца
неимуществени вреди. По образуваната щета застрахователят се е произнесъл
с отказ, поради което и предявява настоящата искова претенциия в размер на
30 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, ведно със
законната лихва, считано от исковата молба, до окончателното й изплащане.
В представения писмен отговор на исковата молба, ответното
дружество, чрез процесуален представител оспорва изцяло, по основание и
размер.
Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на
настъпилото ПТП. Твърди, че вината за ПТП е изцяло на ищеца, който е
потеглил внезапно, без да се огледа и без да подаде светлинен или друг
сигнал, вследствие на което е пресякъл траекторията на лекия автомобил
„Мерцедес“, навлязъл е в опасната му зона за спиране и не му е оставил
възможност да избегне удара. С действията си ИВ. Д. Л. е нарушил
разпоредбите на чл.25, ал.1 и ал.2 и на чл.26 от ЗДвП. Освен това, маневрата
обратен завой е предприета от ищеца на непозволено за целта място. Също
така, там са забранени спирането и престоя. В евентуалност, в случай, че по
делото се установи, че вина за ПТП има водачът на лек автомобил
„Мерцедес“, ответникът навежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, като твърди, че неговия принос е
5
значително по-голям и следва да се определи на поне 90%. Освен това
твърди, че ищецът е бил без предпазен колан, което е довело до получаването
на повече и по-сериозни травми.
Ответникът оспорва и всички твърдения на ищеца за получени травми,
както и връзката им с ПТП. Категорично се противопоставя и на твърденията
за негативно въздействие върху физическото и психическо състояние на
ищеца. На ищеца не са извършвани намествания, операции или други
болезнени медицински манипулации. Оздравяването е завършило гладко и
без усложнения и ищецът се е възстановил бързо. Няма причина за негативни
последици и върху психиката на ищеца, като по делото липсват доказателства
за това. Според ответника размерът на претенцията е изключително завишен.
По гореизложените съображения, се моли искът да бъде изцяло
отхвърлен, като неоснователен и недоказан. В случай, че съдът намери иска за
основателен, се претендира на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД размера на
претенцията да се редуцира с приноса на ищеца.
Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон,
приема за установено следното, относно обжалваната част от решението:
Страните не спорят относно следната фактическа обстановка.
Не е спорно извършеното на 23.11.2018год.ПТП и участниците в него:
че лек автомобил марка „MERCEDES C 220 CDI“ с рег.№ ТХ1675АН е
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ответното дружество по
силата на застрахователна полица № BG/07/118001939458: Не е спорно и
следното от посочения в исковата молба механизъм на движение и
конкретните пътни условия: водачът на лек автомобил марка „Мерцедес“, с
рег.№ ТХ 1675 АН - А. В. Г. се е движил по второстепенен път ІІ-97-посока
гр. Добрич, водача на товарен автомобил, марка „Пежо“, модел „Партнер“ с
рег.№ ТХ 3223 АК е бил спрял вдясно от платното за движение: същият
предприел маневра обратен завой, при която пресякъл траекторията на
движение на л.а. „Мерцедес“, вследствие на което управлявания от него лек
автомобил се блъска в товарния автомобил.
6
Образуваното за ПТП досъдебно производство №1167/2018г. по
описа на 01 РУ на МВР Добрич е прекратено с постановление на Районна
прокуратура Добрич от 28.10.2019г./стр.68/. По досъдебното производство, в
качеството на обвиняем е бил привлечен А. В. Г. за извършено престъпление
по чл.343, ал.1, б.“б“ вр. чл.342, ал.1 от НК. Производството е прекратено на
основание чл.343, ал.2, т.2 от НК, тъй като пострадалият ИВ. Д. Л. е поискал
това, като постановлението е влязло в законна сила. Следователно, в процеса
не е налице влязъл в сила акт на наказателен съд, установяващ виновносттта
на дееца. При това положение, не еналице пречка гражданският съд да се
произнесе относно наличието на предпоставките за виновността на дееца, за
да се реализира неговата отговорност на основание чл.45 ЗЗД, покрита от
застрахователната отговорност на ответното дружество, на основание
застрахователното правоотношение с деликвента.
Изводът за виновността на деликвента, респективно- че е налице
нарушаване на правилата за движение от Закона за движение по пътищата
от страна на водача на МПС, от което са настъпили твърдяните увреждания
следва да се установи от събраните в хода на съдебното дирене релевантни
факти, относно механизма на ПТП и събраните по делото писмени
доказателства и заключението по съдебно автотехническа експертиза.
За установява механизма на ПТП по искане на страните по делото е
назначена авто-техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от
страните, от което се установява следния механизъм на процесното ПТП: На
23.11.2018г. около 14.30 часа по II – 97, в посока от кръстовището с кръгово
движение на изхода на гр.Добрич за гр.Генерал Тошево, към гр.Добрич се е
движел лекия автомобил „MERCEDES C 220 CDI“ с рег.№ТХ 1675 АН,
управляван от А. В. Г.. Пътната настилка е била асфалтова, суха,
нововъзстановена, без неравности и повреди по нея, хоризонтална, участъкът
от пътя в района на произшествието е прав и с добра видимост.
Произшествието е настъпило през светлата част на денонощието, при ясно
време и добра метеорологична видимост. Наближавайки мястото на
произшествието лекият авгтомобил „MERCEDES C 220 CDI“ с рег.№ТХ
1675 АН се е движел със скорост около 68,04 км./ч., при която му скорост на
движение опасната му зона на спиране е около 50,14 м.
7
В същото време, в дясно от платното за движение в посока гр.Добрич,
пред бившето КПП е бил спрял товарния автомобил „PEUGEOT PARTNER
1.6 HDI„ с рег.№ТХ 3223 АК. Водачът му ИВ. Д. Л. след като се качил в
автомобила си е потеглил и е предприел извършване на маневра обратен
завой в ляво с цел да продължи движението си в посока гр.Генерал Тошево. В
момента в който товарният автомобил „PEUGEOT PARTNER 1.6 HDI„ с рег.
№ТХ 3223 АК при извършването на маневра обратен завой в ляво е навлязъл
в платното за движение на път II – 97, лекият автомобил „MERCEDES C 220
CDI“ с рег.№ТХ 1675 АН се е намирал на отстояние 69,68 кв.м. преди
мястото на удара.
При създалата се ситуация, в резултат на взаимното пресичане на
траекториите на движение на двата автомобила е настъпил удар между
предната дясна част на лекия автомобил „MERCEDES C 220 CDI“ с рег.№ТХ
1675 АН и предната лява странична част на товарния автомобил „PEUGEOT
PARTNER 1.6 HDI„ с рег.№ТХ 3223 АК. Мястото на удара се намира на
около 5,70 м. в ляво от десния край на платното за движение по посока
гр.Добрич. В резултат на настъпилото ПТП са нанесени материални щети по
двата автомобила. Ударът се е осъществил между предната дясна част на
лекия автомобил и предната лява странична част на товарния автомобил.
Причината за настъпване на ПТП от технически характер е пресичането
на траекторията на движение на лекия автомобил „MERCEDES C 220 CDI“ с
рег.№ТХ 1675 АН от товарния автомобил „PEUGEOT PARTNER 1.6 HDI„ с
рег.№ТХ 3223 АК вследствие на навлизането на втория автомобил в платното
на движение на първия автомобил и закъснялата реакция на водача на лекия
автомобил „MERCEDES C 220 CDI“ при предприемане на аварийното
спиране.
Според вещото лице поведението на водача на товарния автомобил
„PEUGEOT PARTNER 1.6 HDI„ с рег.№ТХ 3223 АК не е било съобразено с
конкретната пътна обстановка, тъй като извършвайки маневра обратен завой
в ляво той е навлязъл в платното за движение по път II – 97, по който път в
посока гр.Добрич в този момент се е движел лекия автомобил „MERCEDES C
220 CDI“. Поведението на водача на лекия автомобил „MERCEDES C 220
CDI“ също не е било съобразено с конкретната пътна обстановка, тъй като
8
той не е реагирал своевременно и не е предприел спиране на автомобила си в
момента, в който товарният автомобил „PEUGEOT PARTNER 1.6 HDI„ при
извършването на маневра обратен завой е навлязъл в платното за движение по
път II – 97.
Ако водача на лекия автомобил „MERCEDES C 220 CDI“ е реагирал
своевременно и е предприел спиране в момента, в който товарният автомобил
„PEUGEOT PARTNER 1.6 HDI„ при извършването на маневра обратен завой
е навлязъл в платното за движение по път II – 97, той е имал техническата
възможност да предотврати произшествието, спирайки автомобила преди
мястото на удара.
Водачът на товарния автомобил „PEUGEOT PARTNER 1.6 HDI„ е имал
техническа възможност да предотврати удара с лекия автомобил, а по този
начин да предотврати настъпването на ПТП ако преди извършването на
маневра обратен завой в ляво и преди да навлезе в платното за движение по
път II – 97 бе пропуснал движещия се по този път в този момент лек
автомобил „MERCEDES C 220 CDI“. Предприетата маневра от водача на
товарния автомобил – навлизане в платното за движение по път II – 97 е в
пряка връзка с последвалия удар между двата автомобила и настъпването на
ПТП. Водачът на товарния автомобил „PEUGEOT PARTNER 1.6 HDI„ е имал
техническа възможност да възприеме движещия се по път II – 97 в посока
гр.Добрич лек автомобил „MERCEDES C 220 CDI“ преди да навлезе в
платното за движение по същия път.
Съгласно данните, съдържащи се в протокола за оглед на ПТП от
23.11.2018г. в района на мястото, където е настъпило същото към момента на
извършване на огледа не е имало поставена маркировка върху платното за
движение.
Относно получените телеснти увреждания на ищеца: Не е спорно, а
това се установяа и от представената медицинска документация, че
непосредствено след ПТП, ищецът ИВ. Д. Л. е откаран от медицински екип на
спешното отделение към „МБАЛ-Добрич“АД, където останал под
наблюдение в болничонто заведение от постъпването си на 23.11.2018год. до
26.11.2018год., на която дата е изписан. Според представената Епикриза,
9
касае се за пациент със съчетана травма-глава/крайници. Няма данни за остро
хирургично заболяване, налагащо оперативна намеса. Като терапия е
предписана мека имобилизация.
Назначената съдебно-медицинската експертиза, чието заключение
неоспорено от страните, въз основа на на представените по делото
медицински документи, установява следното:
Ищецът е получил следните телесни увреждания: счупване на лява
ключица, множество кръвонасядания и разкъсно контузни рани на меки
черепни обвивки. Механизмът на получаване на телесните увреждания на
ищеца И.Л. отговаря на травма в купето на автомобила, като уврежданията са
резултат на сравнително силен удар с или върху твърд, тъп предмет с голяма
маса. Счупването на лявата ключица е в резултат на удар с или върху твърд,
тъп предмет в областта на лявото рамо, в посока от ляво на дясно. Натискът е
осъществен по индиректен механизъм, по надлъжната ос на ключицата в
детайли от вътрешната повърхност на предната лява врата. Налице е пряка
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и получените от Л.
травматични увреждания. Според вещото лице, налице е пълно
възстановяване на ключицата, която се възстановява за няколко месеца.
Възстановяването е протекло без никакви усложнения.
Вещото лице по СМЕ сочи, че при така установения механизъм на
настъпване на произшествието – страничен удар с посока от ляво на дясно за
пострадалия, по тялото на същия не би следвало и не са установени
увреждания, типични за поставен предпазен колан. В конкретния случай не са
установени увреждания по тялото и крайниците на Л. вследствие на свободно
движение на тялото в купето на автомобила, каквито би следвало да настъпят,
ако не е бил с поставен предпазен колан. При тези данни вещото лице приема,
че пострадалият е бил с поставен предпазен колан.
За установяване на претърпените неимуществени вреди съдът е
допуснал гласни доказателства-показанията на свидетеля Д. Г. Р.
Свидетелят излага, че е посетил ищеца в болницата в гр.Добрич в
деня на ПТП. Ищецът бил на носилка, „ни жив, ни умрял“. От лекар
свидетелят разбрал, че ищецът е със счупена ключица и разцепена глава.
Свидетелят всеки ден ходел в болницата при ищеца да му носи храна и да му
помага при ходене до тоалетна, понеже ищецът не можел да става, виело му
се свят, гадело му се. След изписването на ищеца от болницата, свидетелят
продължил да го посещава в дома му, за да му помага, тъй като той все още
не можел да става. Около два месеца ищецът не можел да работи. След ПТП
ищецът е подтиснат и уплашен и е отслабнал.
10
Страните не спорят и по делото се установява, че на 30.10.2019г. е
входирана в ответното дружество с вх.№13202 застрахователна претенция на
ищеца ИВ. Д. Л. за изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените от същия вследствие на ПТП от 23.11.2018г. вреди.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи.
Предявени са искове с правно осн.чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 и чл.
52 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ- увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ/ които са спазени от ищеца/.
Предявеният иск е допустим съгласно разпоредбите на чл.432, ал.1 и
чл.498, ал.1 и ал.3 от К3, тъй като към исковата молба са представени
доказателства относно изпълнението на задължението на ищеца по чл.380 от
КЗ.
С жалбите се оспорват предпоставките за уважаване на иска-оспорва
се, направения извод за противоправно поведение на водача на л.а.
„Мерцедес“-т.е. за нарушаване от страна на водача на разпоредббли на ЗДвП-
от страна на ответника, от страна на ищеца-определения размер на
обезщетението по чл.52 ЗЗД, а и двете страни обжалбат определения размер
на съпричиняване.
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищецът установява
наличието на всички елементи от фактическия състава на чл. 432, ал. 1 от КЗ
във вр. чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за
обезвреда на настъпилите за него в резултат на деликта неимуществени
вреди.
Относно противоправността на твърдяното в исковата молба деяние,
и вината на водача на МПС - лек автомобил „MERCEDES C 220 CDI“ с рег.
№ТХ 1675 АН, чрез който са нанесени вредите:
11
Не е спорно, че на посочената в ИМ дата и част, по път II – 97, в посока
от кръстовището с кръгово движение на изхода на гр.Добрич за гр.Генерал
Тошево към гр.Добрич се е движел лек автомобил „MERCEDES C 220 CDI“ с
рег.№ТХ 1675 АН, управляван от А. В. Г.. Наближавайки мястото на
произшествието лекият авгтомобил „MERCEDES C 220 CDI“ с рег.№ТХ
1675 АН се е движел със скорост около 68,04 км./ч., при която му скорост на
движение опасната му зона на спиране е около 50,14 м. В същото време, в
дясно от платното за движение в посока гр.Добрич, пред бившето КПП е бил
спрял товарния автомобил „PEUGEOT PARTNER 1.6 HDI„ с рег.№ТХ 3223
АК управляван от ИВ. Д. Л.. Същият, след като се качил в автомобила си е
потеглил и е предприел извършване на маневра обратен завой в ляво с цел да
продължи движението си в посока гр.Генерал Тошево. В момента в който
товарният автомобил „PEUGEOT PARTNER 1.6 HDI„ с рег.№ТХ 3223 АК
при извършването на маневра обратен завой в ляво е навлязъл в платното за
движение на път II – 97, лекият автомобил „MERCEDES C 220 CDI“ с рег.
№ТХ 1675 АН се е намирал на отстояние 69,68 м. преди мястото на удара.
При създалата се ситуация, в резултат на взаимното пресичане на
траекториите на движение на двата автомобила е настъпил удар между
предната дясна част на лекия автомобил „MERCEDES C 220 CDI“ с рег.№ТХ
1675 АН и предната лява странична част на товарния автомобил „PEUGEOT
PARTNER 1.6 HDI„ с рег.№ТХ 3223 АК. Причината за настъпване на ПТП от
технически характер е пресичането на траекторията на движение на лекия
автомобил „MERCEDES C 220 CDI“ с рег.№ТХ 1675 АН от товарния
автомобил „PEUGEOT PARTNER 1.6 HDI„ с рег.№ТХ 3223 АК вследствие на
навлизането на втория автомобил в коридора на движение на първия
автомобил. Относно твърдението на ищеица за допуснато нарушение на
разпоредби на ЗДвП от страна на водача на л.а. Безспорно е установено, че
същият се е движил със скорост на движение от 68.04км./ч.-т.е. същият се е
движил със скорост по-ниска от разрешената 90 км./ч. Спори се, дали е
налице закъсняла реакция на водача на лекия автомобил „MERCEDES C 220
CDI“ при предприемане на аварийното спиране, респективно, дали същият е
имал възможност да спре, след предприетата маневра от ищеца с м.п.с.,
управлявано от него. Разстоянието, от което Водачът на л.а „Мерцедес“ се е
намирал на 69,68 м. преди мястото на удара с товарния автомобил
„PEUGEOT PARTNER 1.6 HDI„ при навлизане на последния в пътното
12
платно-т.е. при извършване на маневра, вследствие на предприетата маневра
обратен завой от неговия водач. Според заключението на в.л., при
установената скорост от 68 км./ч, опасна зона на спиране на л.а. е 51м.
Следователно, водачът на л.а. Мерцедес е могъл да спре, респективно да
предотврати сблъсъка с т.а. управляван от ищеца. Като не е сторил това,
водачът на л.а. е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 пр.последно от ЗДвП,
според която- Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. За това,
следва да се направи извод, че водачът на л.а. с поведението си е нарушил
посочената разпоредба, задължаваща го при възникване на опасност-каквото
представлява предприетата от ищеца маневра обратен завой да спре, за да я
предотрати.
“. Следва да се отбележи все пак, че забавената реакция на шофьора на
л.а. се изразява в закъснение от 1 сек., при която МПС е изминало
18,90м./сек. и се явява разликата между опасната зона от 51 м. и
разстоянието до мястото на сблъсъка от 69,68м.
Според вещото лице поведението на водача на товарния автомобил
„PEUGEOT PARTNER 1.6 HDI„ с рег.№ТХ 3223 АК не е било съобразено с
конкретната пътна обстановка, тъй като извършвайки маневра обратен завой
в ляво той е навлязъл в платното за движение по път II – 97, по който път в
посока гр.Добрич в този момент се е движел лекия автомобил „MERCEDES C
220 CDI
Предвид изложеножто, противоправното поведение на водача на л.а.
Мерцедес е доказано.
Същият, в качеството си на деликвент и на основание чл.45 ЗЗД,
отговаря за всички настъпили от деянието вреди, които са пряка и
непосредствена последица от него. Не се оспорва наличието на валиден
договор за застраховка "ГО" през периода, в който е реализирано ПТП.
Предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл. 477, ал.
1 от КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД. Предвид изложеното, налице е
хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ.
13
Предвид показанията на свидетеля Р., както и от представените писмени
доказателства и заключението на СМЕ следва да се направи извод, че ищецът
е доказал претърпените неимуществени вреди-претърпени болки и страдания,
респективно, че искът е доказан по основание.
Относно жалбите срещу определения размер на претърпените
неимуществени вреди от ищеца ИВ. Д. Л. от 12 000лв.:
При определяне на размера на паричния еквивалент на вредите, съдът
съобрази следното: Обезщетението подлежи на определяне от съда по
справедливост, по правилата на чл. 52 от ЗЗД като паричен еквивалент на
всички, получени в резултат на нанесените при едно застрахователно събитие
повреди и свързаните с тях болки и страдания, които имат проявление както
във физически, така и в психически, и емоционални сътресения и неудобства
за увреденото лице. При определяне на дължимото обезщетение, съдът взе в
предвид следното:
Вследствие на ПТ произшествие, ищецът И.Л. е получил съобразно
неоспореното заключение на СМЕ счупване на лява ключица: множество
кръвонасядания и разкъсно контузтни рани на меки черепни обвивки. От
писмените доказателства се установява и че ищецът е получил комоцио.
Съдът намира, че паричният еквивалент към момента на причиняване
на уврежданията на претърпените болки и страдания, описани по-горе е в
общ размер сумата от 12 000лв.
При определяне размера на паричният еквивалент на посочените
увреждания- средна телесна повреда и получени леки телесни увреждания,
настоящият съдебен състав взе в предвид вида на уврежданията, които са
довели до твърдяните претърпени болки и страдания, както и периода на
оздравяване. Относно втората предпоставка съдът взе в предвид, че
получените увреждания са отшумели за сравнително кратък период-самият
ищец твърди, че оздравителния процес е продължил около 1,5-2 месеца.
Счупването е зараснало без усложнения, без необходимост от операция, като
е приложена мека имобилизация. От гласните доказателства-посказанията на
св. Д. Р. също се установява един сравнително кратък оздравителен процес,
без усложнения, и с обичайни психически реакции, вследствие на
14
преживяното ПТП. Пак от неговите показания може да се направи извод,че
ищецът е бил затруднен в движенията си-виело му се свят през първите три
дни след ПТП-когато е бил под наблюдение в неврохирургията на МБАЛ
Добрич. Пак от свидетелските показания се установвяа, че ищецът не е
могълда работи близо два месеца-т.е сравнително кратък период. За това
съдът счита, че сумата от 12 000лв. е адекватен размер на получените
неимуществени вреди-болки и страдания.
Относно жалбите на страните срещу частта от решението, с която
възражението за съпричиняване е уважено, с процент на съпричиняване,
определен от съда на 70 %. поради недоказаност:
Следва да се отбележи, че в процеса доказването на това
обстоятелство е в тежест на ответника-арг.чл.154 ал.1 ГПК.
Съдът намира че е налице съпричиняване от страна на ищеца, за
настъпване на вредите, поради следното:
Съдът счита, че от установеното по делото, може да се направи извод,
че с поведението си ищецът - водач на товарния автомобил „PEUGEOT
PARTNER 1.6 HDI„ е създал предпоставките за настъпването на процесното
ПТП. Основната причина за сблъсъка е виновното поведение на ищеца -
водача на товарния автомобил „PEUGEOT PARTNER 1.6 HDI„,. Както се
установи по делото, същият намирайки се в уширение в дясно от платното по
което се е движел л.а., е предприел обратен завой, при което е пресякъл
траекторията на л.а. Установи се по делото, че ищецът е бил в състояние да
възприеме приближаващия се л.а.-участъкът от пътя по който се движи и
приближава л.а. е прав на разстояние 150м. За това следва да се направи
извод, че ищецът като водач на т.а. е нарушил правилата за движение,
визирани в разпоредбите на чл.38, ал.2 от ЗДвП: „При завиване в обратна
посока водачът пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства“.
Видно е, че ищецът с поведенитето си е допринесъл за настъпване на ПТП,
като съдът счита, че неговият принтос за настъпването му е значително по-
голям от този на водача на л.а. Това е така, защото безспорно, ако същият не
бе предприел маневрата обратен завой, и бе пропуснал каквото е неговото
задължение движещия се по пътното платно л.-а., до сблъсък не би се
15
стигнало. За това, основната причина за настъпване на ПТП е изненадващото
за водача на л.а. поведение на ищеца-предприетата маневра обратен завой,
чрез която пресякъл траекторията на движение на л.а. А както се посочи по-
горе, нарушението на водача на л.а. се изразява единствено в закъснялата му
реакция -в рамките на 1 сек. да предприеме спиране на л.а. Мерцедес. За това
съдът счита, че съпричинявянате на пострадалия ищец, изразяващо се в
неправилно предприета маневра обратен завой, следва да се определи в
размер на 70%, както и обосновано е приел окръжния съд. При този размер на
съпричиняване, определения размер на неимуществените вреди следва да
бъде редуциран със същия размер. За това искът е основателен за сумата от
3 600лв.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е
основателен до посочените размери, респективно жалбите като
неоснователни, следва да се оставят без уважение.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с
първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на
основание чл.272 ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционното
решение, които споделя.
С оглед изхода на спора, разноски за настоящата инстанция не се
присъждат:
С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260010/22.01.2021 год., постановено по
т.д.№ 31/2020 год. по описа на Добрички окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
16
2._______________________
17