Решение по дело №126/2022 на Районен съд - Тервел

Номер на акта: 75
Дата: 10 октомври 2022 г. (в сила от 10 октомври 2022 г.)
Съдия: Росен Иванов Балкански
Дело: 20223250100126
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Тервел, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Ив. Балкански
при участието на секретаря М.Т.Д.
като разгледа докладваното от Росен Ив. Балкански Гражданско дело №
20223250100126 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
124 от ГПК.
Настоящото производство е образувано по искова молба с вх. №780 от
27.04.2022 година от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова
долина, ул.Рачо Петков-Казанджията №4-6 със законен представител Р.И.М.-
Т. в качеството й на управител, чрез пълномощник адв.Р. Ж. М. с адрес гр.Х,
бул.ХХ ет.2, ателие 2 срещу Л. Л. Х. с ЕГН ********** с настоящ и постоянен
адрес с.Х, общ.Тервел, обл.Добрич, ул.Х №9, като длъжник по Договор за
потребителски кредит PLUS-13497816 от 01.07.2016г.
Предявения положителен установителен иск черпи своето правно
основание от разпоредбата на чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 422 ал. 1 от
ГПК във вр. с чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 9 и чл. 11 т7 и т. 11 от ЗПК във вр.
с чл.240 от ЗЗД и чл. 33 от ЗПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД, като по
същия се претендира да бъде признато за установено в отношенията между
страните,че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по
което е образувано ч. гр. дело №20223250100019/ 2022 година по описа на
Тервелски районен съд, в полза на ищцовото дружество като цесионер и
собственик на вземания по договор за продажба и прехвърляне на вземания
съществува парично вземане против ответника- в размер на:
- сумата от 119,48 /сто и деветнадесет лева и 48ст./ лева, представляваща
главница по неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит
PLUS13497816 от 01.07.2016г., ведно със законната лихва върху нея, считано
датата на подаване на заявлението до съда 19.01.2022 година до
окончателното изплащане на сумата, за които има издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №14/24.01.2022г. по ч.гр.дело
№20223250100019/ 2022г. на ТлРС.
Претендират се и направените съдебно деловодни разноски – държавна
1
такса в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева - сторени по ч. гр. дело
№20223250100019/ 2022г.
Направено е и искане за осъждане на ответника да плати сторените по
настоящото производството разноски държавна такса в размер на 25,00/
двадесет и пет/лева.
Твърди се с исковата молба , че на 01.07.2016 година е сключен между „
БНП Париба Пърсънъл Хайненс“ ЕАД- от една страна - кредитор и от друга в
качеството на кредитополучател - Л. Л. Х. с ЕГН ********** Договор за
потребителски паричен кредит PLUS – 13497816, по силата на който е
отпуснал на кредитополучателя стоков кредит/ паричен заем в общ размер на
5000,00 / пет хиляди / лева, като сумата е разсрочена на 60 месечни вноски,
всяка от които в размер на 141,50 лева или общо задължение – 8490,00 лева.
Страните договорили ползвания кредит да се олихвява с годишен лихвен
процент в размер на 12,60 %, като е договорено ползвания кредит да се
погасява считано от 20.08.2016 година, като страните са посочили крайна дата
на падеж на задължението– 20.07.2021година. След усвояване на кредитния
лимит кредитополучателя не е извършвал редовни плащания на месечните си
вноски, като се твърди с ИМ, че има непогасено задължение към кредитора по
кредита в размер на 119,48 лева.
В исковата молба се твърди, че ищеца като цесионер е собственик на
вземания по силата на сключен на 13.07.2020 година договор за продажба и
прехвърляне на вземания, придобил на същото основание вземането спрямо
длъжника, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит PLUS –
13497816. Твърди се, че в изпълнение разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД
длъжника е уведомен за цедирането на задължението му - с изпращане на
писмо – уведомление от 13.01.2021 година.
С Разпореждане № 235 от 31.05. 2022 година, след отстраняване на
нередности от ищцовата страна, съдът е приел исковата молба за редовна и че
отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК, като е изпратил на
ответника същата на основание чл. 131 от ГПК.
Съобщението до ответника е редовно връчено на 16.06.2022 година,
същата не депозира отговор на исковата молба и не взема становище по иска.
С определение № 161 от 05.08.2022г., съдът на основание чл. 140 от ГПК се е произнесъл
по предварителните въпроси и доказателствените искания на страните, изготвил е писмен
доклад, който е съобщен на страните и насрочил делото за първо съдебно заседание.
Исковете са процесуално допустими.
Ответникът Л. Л. Х., редовно призован на осн. чл.40 от ГПК, не се явява в
съдебно заседание, не депозира отговор на исковата молба и не взема
становище по иска.
В хода на производството ищецът, чрез процесуалният си представител е
депозирал становище в което поддържа изцяло предявеният установителен
иск, както и всички представени към исковата молба писмени доказателства,
счита иска за законосъобразен и основателен. Представените по делото
писмени доказателства са относими, логически подредени, покриващи
заявената им в исковата молба правна квалификация и петитум и безспорно
установяващи претенцията им.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, а именно: заверени копия от
уведомление за настъпили промени относно кредитно задължение, договор за потребителски
кредит от 01.07.2016г., условия по договора, декларация за предоставяне на лични данни,
2
общи условия, приложение №2, договор запродажба и прехвърляне на вземания ведно с
приложения към същият, приложение №1, приемо предавателен протокол, приложение №3,
приложение №4, уведомление за извършено прехвърляне на вземания, както и ч.гр.д.
№20223250100019/2022г. по описа на ТлРС и предвид направеното от процесуалния
представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК намира, че следва да постанови
неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения:
В едномесечния преклузивен срок ответникът не е представил отговор на
исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, не е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като същият е
уведомен за последиците от неспазване на тези срокове за отговор и за
неявяване в съдебно заседание.
Налице са предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, а именно: с актовете на съда по чл. 131 и чл. 140 от
ГПК на страните са указани последствията от неспазването на сроковете за
размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание. С оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото
писмени доказателства, съдът може да направи обоснован извод, че
предявените искове се явяват вероятно основателни, поради което следва да
бъдат уважени, така както са предявени.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски
следва да се присъдят в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Направено е съответно искане и доказателства за сторени такива в размер на
25,00/ двадесет и пет/лева - платена държавна такса за завеждане на иска,
които следва да се поставят в тежест на ответника.
Съгласно т.12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по разноските в
заповедното производство, включително и когато не изменя размера им,
съобразно издадената заповед за изпълнение. Следователно, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца ще се присъдят разноските в заповедното
производство в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева платена държавна
такса.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.422 и чл.239
от ГПК съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.
Л. Х. с ЕГН ********** с настоящ и постоянен адрес с.Х, общ.Тервел,
обл.Добрич, ул.Х №9, като длъжник по Договор за потребителски кредит
PLUS-13497816 от 01.07.2016г. дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша,
ж.к.Малинова долина, ул.Рачо Петков-Казанджията №4-6 със законен
представител Р.И.М.-Т. в качеството й на управител, като цесионер и
собственик на вземания по договор за продажба и прехвърляне на вземания от
дата 13.07.2020г. с прехвърлител на вземанията „БНП Париба Пърсънъл
Фрайненс”ЕАД, следните суми: 119,48 /сто и деветнадесет лева и 48ст./ лева,
представляваща главница по неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит PLUS13497816 от 01.07.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано датата на депозиране на заявлението
19.01.2022 година до окончателното изплащане на задължението, за които
3
има издадена заповед за изпълнение на парично задължение №14/24.01.2022г.
по ч.гр.дело №20223250100019/2022г. на ТлРС до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА Л. Л. Х. с ЕГН ********** с настоящ и постоянен адрес с.Х,
общ.Тервел, обл.Добрич, ул.Х №9 да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша,
ж.к.Малинова долина, ул.Рачо Петков-Казанджията №4-6 със законен
представител Р.И.М.-Т. в качеството й на управител разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. №20223250100019/2022г. на ТлРС в размер на
25,00/двадесет и пет/лева, представляващи платена държавна такса.
ОСЪЖДА Л. Л. Х. с ЕГН ********** с настоящ и постоянен адрес с.Х,
общ.Тервел, обл.Добрич, ул.Х №9 да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша,
ж.к.Малинова долина, ул.Рачо Петков-Казанджията №4-6 със законен
представител Р.И.М.-Т. в качеството й на управител разноски в настоящото
исково производство в размер на 25,00/двадесет и пет/лева, представляващи
платена държавна такса за завеждане на иска.

Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.
Ответникът има право на защита срещу неприсъственото решение по реда
на чл. 240 ГПК .


Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________
4