Решение по дело №72/2020 на Административен съд - Кюстендил

       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 177

                                           гр.Кюстендил, 29.07.2020год.

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на седми юли  през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

при секретаря  С. Кърлова, като разгледа докладваното от съдията  адм. дело        № 72  по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.58, ал.6 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите във  вр. с чл.145 и сл. от АПК.

            С.В.Т. ***, чрез пълномощника си адв. Г.Б., оспорва Заповед № РД-05-542 от 07.11.2018г., издадена от директора на Регионална дирекция по горите - Кюстендил, с която  е обезсилено Позволително за сеч с № 0413160/17.01.2018г. за горски имот с № 094005, подотдел 11 „щ“, землище с. Д., община Перник – частна собственост. Релевирани са възражения  за  липса на мотиви, нарушения на процесуалните правила по чл.26 и чл.35 от АПК и несъответствие с  материалния закон  като отменителни основания по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. Сочи се, че констатациите на органа за сеч на немаркирани с КГМ дървета, описани в Протокол № 138090/01.11.2018г., касаят горски имот, различен от имота, за който е издадено процесното позволително за сеч. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед. Претендират се деловодни разноски по приложен списък.

            Ответникът - директорът на Регионална дирекция по горите - Кюстендил, чрез процесуалния си представител  главен юк С. А., изразява становище за недопустимост на  жалбата и евентуално – за неоснователност на жалбата. Сочи се, че оспорващият с оглед правомощията си по чл.108, ал.3 от Закона за горите вр. с чл.60 от Наредба № 8/2011г.,  не е процесуално легитимиран да оспорва процесната заповед. Извън горното се твърди, че  издаденият  административен акт е законосъобразен като съответстващ на всички изисквания по чл.146 от АПК. Прави искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на деловодни разноски, вкл. на юрисконсултско възнаграждение.

            Заинтересованото лице  В.С.В. *** не изразява становище по жалбата.

            Административният съд, като прецени доказателствата  по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:         

            С оспорената заповед  № РД-05-542  от  07.11.2018г.  на директора на Регионална дирекция по горите - Кюстендил,  на осн. чл.58, ал.1, т.3 вр. с чл.57, т.6 от  Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите,  е обезсилено Позволително за сеч с № 0413160/17.01.2018г. за горски имот с № 094005, подотдел 11 „щ“, землище с. Д., община Перник – частна собственост.

Заповедта е мотивирана с констатациите на служители на РДГ – Кюстендил, за нарушение  на чл.47, ал.1, т.1 вр. с чл.50, ал.5 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите /наричана НСГ/, изразяващо се в извършена сеч на немаркирани с КГМ дървета в основата на стъблото, описано в съставен констативен протокол от 01.11.2018г., който е неразделна част от заповедта.   

Издадената заповед е връчена  на  оспорващия  на 07.11.2018г., а жалбата е подадена на  16.11.2018г.

Органът е представил:  процесното Позволително за сеч № 0413160/17.01.2018г., издадено от заинтересованото лице инж. В.В., с което се разрешава  на С.Т. – представител на „Ник и Кар Форест“ ЕООД  да извърши сеч в отдел №11, подотдел щ, имот с № 094005 в землището на с. Д., община Перник, собственост на физически лица, на дървета, маркирани с КГМ № 1486, А 2319, А 2318 с оранжева боя, в срок за провеждане  на сечта и за извозване на материалите от сечището от 20.01.2018г. до 21.12.2018г.; цитираният в заповедта Констативен протокол № 138090 от 01.11.2018г., съставен от длъжностни лица при РДГ – Кюстендил и съдържащ данни от извършена проверка в сечището, на основание постъпил сигнал от ДГС „Радомир“ с № 302/19.10.2018г. за констатирана сеч на немаркирани дървета и без позволително за сеч. Видно от протокола, при проверката е установено,  че в посочения район по ПС № 0413160/17.01.2018г. е извършена възобновителна сеч – постепенно-котловинна с интензивност 25%  и  пробирка  с  интензивност 15% на площ от 0.6 ха, представляваща площта от подотдела в имота, на основание  одобрена със заповед №РД-05-365/03.08.2017г. на директора на РДГ – Кюстендил горско-стопанска програма; че имотът е ограничен с ивици бяла боя и е маркиран площно; че  в съседен имот  № 094006, за който няма издадено ПС, са отсечени 2 броя  габър без КГМ.

Следва доклад вх. № РДГ-07-3823/02.11.2018г. на главен горски инспектор, който е извършил проверката, до директора на РДГ – Кюстендил, в който са изложени констатираните факти, вкл. относно сеч на два броя габър без КГМ в имот № 094006, за който няма издадено позволително за сеч и който е съседен на имот № 094005 с ПС издадено на оспорващия, както и два броя констативни протоколи от 05.11.2018г. и от 07.11.2018г. съотв. за спиране на всички дейности в сечището в имот № 094005 и за изискване на документи от оспорващия и от заинтересованото лице В.В., вкл. досие, превозни билети и протоколи за освидетелстване на сечището. Цитираните констативни  протоколи са връчени на посочените лица.   

В хода на съдебното производство са приети писмени доказателствени средства, от които се установява, че на  08.08.2017г.  е  сключен  договор за покупко-продажба на дървесина на корен  между  Павлина Мирчева Рангелова и „Ник и Кар Форест“ ЕООД гр.Перник, както и че между жалбоподателя С.Т. и „Ник и Кар Форест“ ЕООД е сключен   трудов договор №19/29.02.2016г.  за длъжността „лесничей“. Видно от представена длъжностна характеристика  и удостоверение  № 582/10.05.2012г. на името на С.Т., изд. от  ИАГ, същият е вписан в регистъра за планиране и организация на дейностите по залесяване, маркиране на насаждения, предвидени за сеч, планиране и организация на добива на дървесина и планиране и организация на добива на недървесни горски продукти, т.е. в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика по чл.235 от ЗГ.

Към  административната преписка са приложени: Протокол за освидетелстване на сечище № 0430702  от  08.11.2018г. , в което се сочат допуснати нарушения на Закона за горите – разлика между измерената добита в имота дървесина и експедираната такава по превозни билети, като са цитирани процесната заповед и констативни протоколи от 01.11.2018г. и от 05.11.2018г.; Позволително за сеч № 0379395/03.08.2017г., издадено от заинтересованото лице инж. В.В., с което се разрешава  на С.Т. – представител на „Ник и Кар Форест“ ЕООД  да извърши сеч в отдел №11, подотдел щ, имот с № 094005.

По отношение на заинтересованото лице В.С.В. са представени договор за извършване на технически услуги в сферата на горското стопанство, сключен със собственика на имот № 094005 в землището на с. Д. с за услугата  по маркиране на насажденията в имота и издаване на позволително за сеч, а от удостоверение № 2781/26.03.2012г. на ИАГ е видно ,че същия е вписан регистъра за дейностите в горски територии.   

Относно компетентността на издателя на оспорената заповед, ответникът е представил заповед № 308/07.05.2015г. на изп. директор на ИАГ, с която определя районите на дейност на регионалните дирекции по горите, като в т.7 е определен района на РДГ – Кюстендил, включващ територията на областите с административни центрове гр. Кюстендил и гр. Перник.

 В настоящото съдебно производството страните са представили писмени доказателства, както следва: оспорващият е представил писмо изх. № ИАГ-20376/14.06.2011г. на изп. директор на ИАГ до директорите на РДГ с указания във връзка с разпоредбите на §38 от ЗГ до издаване на наредбите по чл.18 от ЗГ, а  ответникът – лесоустройствен проект на ДГС „Радомир“ , утвърден  на 22.01.2010г. от изп. директор на ИАГ и частта на картния материал относно процесния имот № 094005 и съседния имот № 094006 в землището на с. Д., таксационна характеристика на имота  и извадка от ортофотокарта на насаждението  отдел 11 „щ“.

По делото е прието експертно заключение вх. № 2719/29.06.2020г. на   вещото лице инж. Я.Ц., вписан в публичния регистър на ИАГ. Същият е извършил оглед на място, като е проверил и писмените доказателствени средства по делото, а направените констатации са следните:  процесните имоти с №№ 094005 и 094006 попадат изцяло в отдел 11, подотдел „щ“ в териториалния обхват на ДГС Радомир, заедно с други имоти – частна собственост на физически лица с идентификационни номера от 094001 до 094011, вкл. ; за горските територии, стопанисвани от ДГС-Радомир действа лесоустройствен проект (ЛУП), утвърден от изп. директор на ИАГ, части от който се приложени по делото;  съгласно таксационната характеристика – част от действащия ЛУП, гората, инвентаризирана като отдел 11, подотдел „щ“ представлява семенно двуетажно насаждение от стопански клас широколистен с обща площ от 5,2 ха, а таксационните показатели на насаждението като състав, средна възраст, пълнота, среден диаметър, средна височина се различават от съседните насаждения инвентаризирани под номера съотв. 11 „ч“, 11 „ю“ и 10 „ж“. Съобразявайки горното и разпоредбите на Наредба № 18/2015г. за инвентаризация и планиране в горските територии, раздел ІІІ, чл.15,т.1, чл.16, т.1, чл.17, т.1 и т.3, вещото лице дава заключение за това, че гората в която попадат имоти с №№  094005 и 094006 е инвентаризирана в една горскостопанска териториална единица – насаждение по см. на §1, т.15 от ДР на Наредба № 8/2011г. за сечите в горите, като отделянето в едно насаждение е на база общи таксационни показатели за цялата площ на отдел 11, подотдел „щ“ съгласно действащия към 2018г. ЛУП на ДГС – Радомир.  

 Преценката на събраните доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:

            Жалбата е процесуално допустима, а възраженията за обратното, заявени и поддържани от ответника, са неоснователни.  Жалбата е депозирана  в преклузивния срок по  чл.149, ал.1 АПК  вр. с чл.58, ал.6 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите; от адресата на обезсиленото позволително за сеч, чийто права и интереси се засягат пряко от  оспорения административен акт, който е издаден поради констатирани нарушения при извършване на добив на дървесина, по отношение на който добив същият осъществява контрол, вкл. има задължения да взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършване на добива на дървесина, за транспортиране на остатъците от сечта и за освидетелстване на сечището /арг. чл.108, ал.3 от ЗГ , чл.58, ал.5 от НСГ/.  Жалбата  е редовна,  като изпълняваща изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. За допустимостта на оспорването са формирани  мотиви  при първоначалното разглеждане на спора от Административен съд – Кюстендил по адм. дело № 520/2018г. и в касационното решение на ВАС по адм. дело № 4820/2019г., които настоящият състав изцяло възприема.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед, проверена изцяло на осн. чл.168, ал.1 от АПК и съобразно критериите по чл.146 от АПК,  е валиден административен акт, издаден при спазване на установената форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби  и с целта на специалния закон.

 По отношение на компетентността на органа следва да се констатира, че са налице изискванията за материална и териториална компетентност на директора на Регионална дирекция по горите – Кюстендил  съгласно  правилото на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 8/2011г. за сечите в горите и съгласно  заповед № 308/07.05.2015г. на изп. директор на ИАГ. Страните не спорят по компетентността.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените  правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК  и са спазени изискванията  на  чл. 59, ал.2 от АПК. Доводите на оспорващия в обратен смисъл са неоснователни. От  формална страна,  в същата се съдържа изложение  на  фактическите и правни основания за обезсилване на процесното позволително за сеч. Материално компетентният административен орган е издал атакувания индивидуален административен  акт на осн. чл.57, т.6 от  Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите /НСГ/, като е посочил  конкретната фактическа обстановка и е формулирал  фактическото основание, прието  като  материалноправна предпоставка за обезсилване на позволителното.  Ясно е описано нарушението, съставляващо  провеждане на сеч в насаждението, която  не съответства на разрешената с позволителното,  което  се изразява  в извършена сеч на немаркирани с КГМ дървета в основата на стъблото в нарушение на чл. 47, ал.1, т.1 вр. с чл.50, ал.5 от НСГ. Относимо към  установените факти е правното основание  за издаване на заповедта.

От друга страна, заповедта е мотивирана с констатациите на служители на РДГ – Кюстендил, обективирани в констативен протокол от 01.11.2018г., за  който  изрично органът  сочи, че е неразделна част от заповедта.  Съставеният протокол не е връчен на жалбоподателя, но същият е уведомен  за удостоверените с него факти, видно от данните в констативните  протоколи от  05.11.2018г.  и  от 07.11.2018г., които са връчени на Т. и на заинтересованото лице В.. Документи, относими  към фактическите основания  за издаване на оспорената заповед, са съдържат в административната преписка, а именно доклада вх. № РДГ-07-3823/02.11.2018г. на главен горски инспектор, сигнала  от ДГС „Радомир“ с № 302/19.10.2018г.  и др.,   с което органът доказва изпълнение на задълженията си по чл.35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Оспорената заповед е и материалноправно законосъобразна.  Съгласно  приложеното от органа  правно основание по  чл. 57, т. 6 от НСГ, позволително за сеч, издадено по реда на наредбата, се обезсилва когато в насаждението се провежда сеч, която не съответства на разрешената с позволителното. Легално определение на понятието "насаждение" се съдържа в §1, т.15 от Допълнителните разпоредби  на НСГ, а именно насаждение е основна пространствена единица при разделянето на гората, основаваща се на топографските особености на релефа и с обща цел на стопанисване.

 Анализът на доказателствата по делото в контекста на цитираните нормативни разпоредби, обосновава изводи за наличие на предпоставките по чл. 57, т.6 от НСГ за обезсилване на процесното позволително за сеч.  В случая,  с ПС № 0413160 е разрешено на жалбоподателя като представител на „Ник и Кар Форест“ ЕООД, извършването на сеч в отдел № 11, подотдел "щ", имот № 094005 в землището на с. Д., община Перник. Доказателствата по делото  и конкретно данните в констативния протокол от 01.11.2018г., който е официален свидетелстващ документ, сочат,  че в имот  с  № 094006, съседен на имота по позволителното за сеч, е извършена сеч на немаркирани с КГМ дървета – 2 броя габър, т.е.  сечта, която не съответства на  разрешената с ПС по см. на чл.57,  т.6 от НСГ, е проведена в имот, различен от имота  по издаденото  на  жалбоподателя  ПС.

При горните доказателства, преценката за законосъобразност на оспорената заповед изисква проверка на обстоятелството дали двата имота с №№ 094005 и 094006 са в рамките на едно насаждение по смисъла на § 1, т. 15 ДР на НСГ /вж. мотивите в отменителното решение на ВАС/. Отговорът са съдържа в експертното заключение на вещото лице инж. Ц., което съдът счита за обективно и компетентно, съответстващо на събраните  писмените доказателствени средства, а и страните не го оспорват.  Констатациите на съдебния експерт са, че  процесните имоти с №№ 094005 и 094006 попадат изцяло в отдел 11, подотдел „щ“ в териториалния обхват на ДГС Радомир, а съгласно таксационната характеристика – част от действащия ЛУП, гората, инвентаризирана като отдел 11, подотдел „щ“ представлява семенно двуетажно насаждение от стопански клас широколистен с обща площ от 5,2 ха.  Съобразявайки горното и относимите разпоредби на Наредба № 18/2015г. за инвентаризация и планиране в горските територии, вещото лице дава заключение за това, че гората в която попадат имоти с №№  094005 и 094006 е инвентаризирана в една горскостопанска териториална единица – насаждение по см. на §1, т.15 от ДР на Наредба № 8/2011г. за сечите в горите.  Следват изводи, че  сечта, която не съответства на  разрешената с процесното  позволителното, се извършва  в едно насаждение, доколкото е доказано, че  имот № 094006, в който са отсечени  2 броя немаркирани с  КГМ дървета,  е  в  едно  насаждение заедно с имот № 094005, за който е издадено процесното ПС на жалбоподателя. Налице са  предпоставките на  чл.57, т.6 от  НСГ.

От друга страна,  лицата  вписани в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика по чл.235 от ЗГ, на които се издава позволително за сеч, какъвто

е жалбоподателят,  имат задължения да следят за законосъобразното извършване на разрешената сеч  / арг. чл.108, ал.3 от ЗГ/.  Съгласно  чл. 47, ал.1, т.1  вр. с чл.50, ал.5 от НСГ,  при  провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да секат само определените и отбелязани за сеч дървета, които са дърветата маркирани  с контролна горска марка, поставена в основата на стъблото.  В чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии е предвидено,  че  лицата  по  чл.108, ал.2 от  ЗГ,т.е. тези на които е издадено ПС, след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва  сеч  само в  границите  на  насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета. Следва, че отговорността за законосъобразното извършване  на разрешената с позволителното сеч се носи от лицето, на което е издадено позволителното за сеч. Това лице следи за спазване на условията на позволителното, вкл. за извършване на сечта, само в границите на насаждението.  В случая е безспорно доказано провеждане на сеч на немаркирани с КГМ дървета в насаждението, т.е. на сеч, която не отговоря на издаденото позволително,  което обуславя приложението  на  чл.57, т.6  от  Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите.  Издадената заповед за обезсилване на процесното позволително за сеч е издадена в съответствие  с изискванията на материалния закон, поради което е законосъобразна.

            В противоречие с доказателствата е възражението на жалбоподателя, че отговорността му като лице, на което е издадено ПС, е отпаднала, тъй като същата е  ограничена със срока до освидетелстване на сечището. Горното произтича от разпоредбата на чл.108, ал.3 от ЗГ, но в случая сечището е освидетелствано на    08.11.2018г., видно от Протокол за освидетелстване на сечище № 0430702, а  оспорената заповед е издадена по-рано и е във връзка със сеч на немаркирани дървета, извършена също в предходен период.  

Следват  изводи за законосъобразност на издадената заповед и за неоснователност на оспорването, което подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода по делото и  предявеното искане на пълномощника на ответника, съдът присъжда в полза на същия деловодни разноски в размер на 178,98лв. за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. или по 100,00лв. за две съдебни инстанции, определено при усл. на чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Поради неоснователността на жалбата, на оспорващия не се следват деловодни разноски.  

            Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд

                                                            

 Р   Е   Ш   И:

           

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.Т. ***,  против   Заповед № РД-05-542 от 07.11.2018г., издадена от директора на Регионална дирекция по горите - Кюстендил, с която  е обезсилено Позволително за сеч с № 0413160/17.01.2018г.

ОСЪЖДА  С.В.Т. ***, ЕГН **********, да заплати на Регионална дирекция по горите – Кюстендил, деловодни разноски в размер общо на 378,98лв., от които  178,98лв. – възнаграждение за вещо лице  и  200,00лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: