Р Е Ш Е Н И Е №
ГР. НОВА ЗАГОРА, 25.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД в публичното засеД.е на двадесет и
седми май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА
При секретаря Диана Дечева, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА гр. дело № 291 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.124, ал.2 от ГПК във
вр. с чл.57 от СК и чл.211,
ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от С.Д.Д., с ЕГН **********,
с адрес *** против В.С.Г., с ЕГН **********,***, за заплащане на наем за ползваното от ответницата жилище,
собственост на ищеца.
Ищеца по първоначалния иск С.Д.Д., с ЕГН **********, чрез пълномощника
си адв.Г.С. *** твърди, че с ответницата по първоначалния иск В.С. Д., с ЕГН **********са бивши съпрузи, чиито брак бил прекратен с решение на Новозагорския
районен съд по гр.д.711/2013 г., влязло в законна сила на 25.09.2014 г. и
съгласно което на ответницата й било предоставено да ползва семейното жилище в ***,
което и към момента същата обитавала, като жилището представлявало – етаж втори
и се състояло от коридор, кухненски бокс, трапезария, дневна, две спални и баня
с тоалетна, което било напълно обзаведено и било с обща застроена площ 110кв.м.
Ищецът заявява, че това жилище е лично негова собственост, за което представя
нотариален акт № 109 том III дело 1270/96 г. от 15.11.1996 г. на нотариуса при
район на действие Районен съд - Нова Загора.
В исковата молба се твърди още, че
съгласно цитираното по-горе решение, процесното жилище не се предоставяло на
ответницата за безвъзмездно ползване, а и съда с решението си не й бил определил
наем. Сочи, че такъв детето не дължи. Съгласно чл.57 от СК възниквало наемно
отношение между ищеца и ответницата.
Посочва, че детето им Д.С.Д. било родено
на *** г. и навършило пълнолетие на 28.12.2017 г., а другото им дете М. С. Д.,
родена на *** г. и било непълнолетно. Сочи, че наема за такъв имот бил месечно
в размер на 400 лева, като такъв го определял и ищецът, а тъй като наем за
минало време се дължи за срок от три години, то ищецът претендирал за такъв от
01.06.2017 г. Излага доводи, че съобразно непълнолетието на децата, последните
не дължали наем, поради което ответницата дължала за времето от 01.06.2017 г.
до 01.01.2018 г. само ⅓ част от този наем, до която дата двете им деца не
били навършили пълнолетие, а след това по ½ част от него, тъй като
детето им М. С. Д. било все още непълнолетно.
Твърди се, че за времето от 01.06.2017
г. до 01.01.2018 г. ответницата му дължи наем в размер на 130 лева, а от тази
последната дата до завеждане на исковата молба по 200 лева месечно.
Ищецът моли на основание чл.124, ал.2 от ГПК, съда да осъди ответницата, да му заплаща и наем, а тъй като било повтарящо
се задължение и неговата изискуемост настъпвала след постановяване на решението
от завеждане на исковата молба, да му заплаща и за в бъдеще по 200 лв. месечно,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла месечна вноска до настъпване на
основание за изменението или прекратяването на този наем, като наема се дължал
до крайната дата на всеки месец.
Ищецът респективно претендира за
неплатен наем в размер на 7 вноски по 130 лева - 910 лв. /от 01.06.2017 г. до 01.01.2018 г./ и от 01.01.2018 г. до
01.06.2020 г. за 30 месеца общо 6000 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума до изплащане на задължението й.
Ищецът заявява, че общото задължение на ответницата за наем на
процесното жилище за посочения период било в общ размер на 6910 лева, като за
този иск държавната такса била в размер на 277 лева, съгласно чл.69, ал.1, т.6
от ГПК, а за бъдещото определяне на наема било по чл.69, ал.1, т.7 от ГПК - 290
лв.
Предвид изложеното в исковата молба
ищеца сочи, че за него е налице правен интерес от завеждане на настоящото дело.
Претендира
за направените по делото разноски.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства, които се моли съда да приеме
по делото.
Ищецът
прави доказателствени искания за допускане до разпит
в режим на довеждане на един свидетел за установяване ползването на имота, а в
зависимост от становището на ответницата - за назначаване на вещо лице със задача, да определи пазарният
наем на посоченият имот за минало време и за в бъдеще, като го съобрази с
посоченият от него период и броя на децата, с оглед настъпване на пълнолетието
им.
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответницата, чрез процесуалния си
представител адв.М.П.М. *** е депозирала отговор на исковата молба, с който е
оспорила по основание и размер предявените искове.
Потвърждава, че страните по делото са бивши съпрузи и гражданският
им брак е прекратен с Решение № 152/25.09.2014 г. по Гр.д. № 711/2013 г. по
описа на Pайонен съд - Нова Загора, с което решение съдът предоставил на
ответницата упражняването на родителските права върху двете им деца, от който
тогава едното било малолетно, а другото непълнолетно. Посочва, че съдът
предоставил на нея ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: *****,
до навършване пълнолетие на децата.
Счита за безспорен факта, че семейно жилище предоставено за
ползване на майката е еднолична собственост на ищеца, придобито преди брака с
покупко-продажба, обективирана в приложения от ищеца Нотариален акт.
Оспорва размера на претендирания от ищеца наем за имота, както за
минал период, така и занапред, считайки базовата за изчисленията сума за наем в
размер на 400 лв., за изключително завишена, предвид характеристиките на имота,
състоянието му, средните наемни цени за региона и за процесния период.
Сочи, че синът им Д.С.навършил пълнолетие на 28.12.2017 г., но
останал да живее в процесното жилище, считано до края на месец юни 2019 г.
Сочи се, че за период повече от 1 година, респ. от началото на
м.юни 2018 г. до края на м.юни 2019 г. в жилището живяла и приятелката на Д.- Д.
Д. и ползването на имота от Д. и Д. ставало със съгласието на ищеца и по
уговорка между бащата и сина, което правело неоснователна претенция на ищеца за
заплащане от ответницата на половината от наема, в периода, в който в жилището
са живели пълнолетния й вече син и неговата приятелка, и съответно са ползвали
голяма част от жилищната площ.
Твърди също, че въпреки, че в горепосоченото съдебно решение, с
което било предоставено ползването на семейното жилище, изрично да не било
записано, страните са имали уговорка, съгласно която ответницата и децата са
останали да ползват жилището безвъзмездно. Навежда, че целта, която преследвали
страните по делото тогава била да се сведат до минимум негативните изживявания
за децата, вследствие раздялата на родителите им, и запазването на дома им
непроменен, което било едно адекватно решение към момента, взето по взаимно
съгласие от двамата.
Моли съдът да отхвърли исковата претенция изцяло, като неоснователна
и недоказана, както и да й присъди направените разноски по делото.
Ответницата едновременно с отговора на исковата молба е депозирала
и насрещен иск на основание чл.211, ал.1 от ГПК.
В него, освен изложеното в отговора на исковата молба по
първоначалния иск се посочва, че към момента на постановяване на развода В.Г.
разполагала с друго жилище, където е можела да се изнесе с децата, но
предпочела да запази ползването на процесното жилище, с цел да намали до
минимум негативните изживявания на децата.
Ищцата
по насрещния иск твърди, че към датата на развода процесното жилище било в
много лошо състояние, а обзавеждането - оскъдно, старо и нефункционално, като
обстойно е описала проблемите.
Твърди,
че за да подобри битовите условия и да осигури необходимия комфорт за децата
си, в периода от м.октомври 2015 г. до м.май 2018 г., ищцата направила
множество ремонти и подобрения в имота, със знанието и без противопоставянето
на бившия й съпруг- собственика на имота. Подробно е описала ремонтите и
следните подобрения:
1.Цялостен
ремонт на банята - 3720 лв.;
2.Обособяване
на кухненски бокс – 2985 лв.;
3.Ремонт
на първа спалня – 840 лв.;
4.Ремонт
на втора спалня – 1100 лв.;
5.Ремонт
на дневната – 2310 лв.;
6.Ремонт
на хола – 1540 лв.
Твърди се, че общо
вложените от ищцата средства в имота за извършени ремонти и подобрения възлизат
на 12495 лв., с която сума се е увеличила стойността на процесния имот, респ.
се е обогатил ответника по насрещния иск.
Гореизложеното
обуславяло правния й интерес от предявяване на насрещния иск срещу
първоначалния ищец, който моли съда да приеме за съвместно разглеждане наред с
първоначалния иск и да осъди ответника С.Д.Д. да й заплати посочената обща
сума, с която се е обогатил ответника от увеличението на стойността на
процесния имот, вследствие извършени от ищцата ремонти и подобрения в него,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
настоящия насрещен иск в съда до окончателното изплащане на задължението.
Претендирала
е присъждане на направените разноски по делото.
Отправила е към съда доказателствени
искания за допускане до разпит в режим на довеждане на трима свидетели, относно
доказване на вида, стойността и периода на извършване на ремонтите и
подобренията в процесния имот.
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът по насрещния иск, чрез процесуалния
си представител адв.С. е депозирал отговор на исковата молба, с който е
посочил, че предявения иск е допустим, но неоснователен.
Твърди, че бившата му
съпруга го уведомила, че желае да извърши ремонт на къщата, в която живее и която
е негова собственост, но тя ползвала. Посочва, че в началото на м.юли 2015 г.
му заявила, че й трябват средства, тъй като тогава според него тя не работела и
била материално затруднена. Първоначално му казала, че ще й трябват около
9000-10000 лева, за да започне и той юли месец 2015 г. ги изтеглил /на три пъти
по 3000 лева/ и чрез сина им й ги предал, за да започне ремонта.
Твърди, че му казала, че
ремонта ще е доста голям, ще ремонтира банята, включително и със смяна на
дограма, както и избиване, разширяване и обзавеждане на кухнята, ремонтиране на
спалните, дневните и хола, смяна на дограма и поставяне на ламинат в едната
спалня, смяна на плочки - теракот. Твърди
също, че условието било да й даде средства, тъй като къщата е негова
собственост и след навършване пълнолетие на децата, тя щяла да напусне, а
благоустрояването им щяло да остане в негова полза.
Посочва, че бил съгласен с
това и затова изтеглил, и чрез сина им й дал тези 9000 лева, за да започне
ремонтите. Сочи също, че по-късно разбрал от него, че започнала ремонтите и все
говорела, че нямало да й стигнат парите, а имала още доста работи да върши и да
купува материали и да плаща за труд, а Д. твърди, че й ги бил дал тези пари, за
да ги има в себе си, тъй като ремонта можел да се проточи и трудно намирала
майстори, с цел да има на разположение тези пари, за да не го търси постоянно.
Сочи също, че впоследствие
започнала да му дава и фактури за закупените материали и др., но на името на
фирмата му „Д. 99М“ ЕООД, които той й осребрил за всяка представена му фактура,
като чрез сина им й заплащал съответната стойност. Посочва, че тези фактури не
бил осчетоводил, нито ползвал ДДС, защото не се отнасяли за фирмата му, а за
ремонта на личната му къща, но въпреки това й ги платил,защото той е
собственика на този имот и подобряват неговия имот в края на краищата. Твърди,
че по тези фактури й платил 3137 лева, и не ги оспорвал.
В отговора си е заявил, че
не е ходил в къщата си, поради което не е запознат, дали твърдяното в
насрещната искова молба, ищцата го е извършила изцяло, но й е предоставил 12137
лева за този ремонт. Посочва, че много от подобренията, за които твърдяла,
можела спокойно да си ги вземе, тъй като не били трайно прикрепени, а други
като боядисване, ремонт на бойлер, били свързани с ежедневното обикновено
износване на имота.
Счита, че тя следвало да
доказва какви подобрения е правила, тъй като той не е имал достъп до имота и не
знае дали всичко посочено в действителност го е извършила, но не й дължи нищо,
тъй като той заплатил всичко за този ремонти. Твърди, че знаел от сина им, че
ремонтите не били платени и затова й дал описаните по-горе пари, като считал,
че са достатъчни, включително и за платените фактури и не дължал нищо.
Оспорва и размера на иска,
който бил крайно завишен и направените подобрения не стрували толкова, като труд и материали.
Счита насрещния иск за неоснователен
и моли съдът да го отхвърли, както и да му присъди направените по него
разноски.
Към отговора са приложени
писмени доказателства които моли съда да приеме по делото.
В съдебно засеД.е ищеца
лично се явява и чрез пълномощника си адв.С. моли съда да уважи първоначалния
иск и да му присъди направените по делото разноски, както и моли съда да
отхвърли насрещния иск и да му присъди направените разноски, за което представя
списък на разноските.
Моли съдът да допусне
събиране на гласни доказателства при режим на довеждане. По отношение на
първоначалния иск моли съдът да назначи съдебна експертиза, която да даде
заключение за размера на наема на имота, ползван от ответницата.
В съдебно засеД.е
ответницата лично се явява и чрез пълномощника си адв.М. поддържа отговора си,
както и насрещния иск на посочените в него основания. Оспорва представените с
отговора на насрещния иск преводни нарежД.я и фактури, с получател „Д. М 99“
ЕООД, като за всички фактури твърди, че са неотносими към спора. Оспорва и
служебната бележка от 31.08.2020 г., издадена от „Д. М 99“ ЕООД, като и
съдържанието и истинността на посочените в нея обстоятелства.
Също моли съдът да допусне
събиране на гласни доказателства при режим на довеждане и не възразява да бъде
допусната исканата съдебна експертиза, като поставя и допълнителни въпроси към
нея.
Адв.С. също оспорва
представените доказателства на ответната страна.
Съдът е назначил
изготвянето на съдебно-оценителна експертиза с вещо лице-оценител на недвижими
имоти, а също и съдебно-строителна експертиза.
По искане на адв.М. е
изискана информация от ТД на НАП – Бургас, относно оспорените фактури и ползван
ли е данъчен кредит за същите.
В откритото съдебно засеД.е
е изслушано вещото лице И.Х.И., което е представило заключението си.
Назначена е повторна
съдебно-оценителна експертиза с допълнително поставени задачи на инж.М.Р.И.,
представена в срок. Вещото лице е изслушано в последното по делото открито
съдебно засеД.е и страните са приели заключението му.
В същото засеД.е са разпитани и свидетелите Д.С.Д. - син на
страните по делото, Д. Д. Д., Д.Д.С. - сестра на ищеца, С. П.С., И.Х.К.и С. М.С..
В даденият от съда настранитедесетдневен срок за
представяне на писмени защити е постъпила такава от ищеца по първоначалния иск.
С депозирана по делото писмена защита ищеца чрез
пълномощника си адв. Г.С. моли съда да уважи първоначалният иск и да му присъди
направените разноски, както и да отхвърли насрещният иск и да му присъди
направените разноски, като излага подробно съображенията си за това.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Съдът е приел следните писмени доказателства: Решение №
152/25.09.2014 г. по гр.д. № 711/2013 г. по описа на Районен съд - Нова Загора,
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 109, том III, дело № 1270/1996 г., Договор
за правна защита серия С № **********, банкова сметка *** С.Д. С. на л.12 от
делото, Договор за правна защита и съдействие Серия С № **********, Договор за
правна защита и съдействие Серия С № **********, Договор за правна защита и
съдействие серия С 69094, Нареждане разписка от 28.07.2015 г. на л. 30 от
делото, Нареждане разписка от 25.07.2015 г. на л.31 от делото, Нареждане
разписка от 27.07.2015 г., Фактура № ********** от 02.09.2016 г. за сумата от
102.00 лв., ведно с касов бон, Фактура № ********** от 18.10.2015 г. за сумата
от 30.65 лв., ведно с касов бон, Фактура № ********** от 29.09.2015 г. за
сумата от 127.30 лв., ведно с касов бон, Фактура № 20000000369 от 26.08.2016 г.
за сумата от 24.40 лв., ведно с касов бон, Фактура № **********/08.10.2015 г.
за сумата от 76.08 лв., ведно с касов бон, Фактура № ********** от 10.09.2016
г. за сумата от 55.85 лв. ведно с касов бон, Фактура № ********** от 10.10.2015
г. за сумата от 1980.00 лв., ведно с касов бон, фактура № ********** от
09.10.2015 г. за сумата от 665.89 лв., ведно с касов бон, Фактура № **********
от 06.10.2015 г. за сумата от 76.90 лв., ведно с касов бон, Служебна бележка от
„Д. М 99“ ЕООД на л.42 от делото, Писмо с вх. № 260967/23.12.2020 г. от НАП–ТД
на НАП-Бургас, Офис-Сливен – на л.56 от делото,
Платежни нарежД.я за внесена държавна такса, Платежни нарежД.я за внесен
депозит за вещо лице,Амбулаторен лист № 367/02.04.2021 г., както
и гласните събрани в съдебно засеД.е и приобщените
по делото съдебно строително-техническа експертиза и съдебно-оценителна
експертизи.
Безспорно се установи, че страните по делото са бивши съпрузи, а бракът им е прекратен с решение
на Новозагорския районен съд по гр.д.711/2013 г., влязло в законна сила на
25.09.2014 г. От брака си С.Д.Д., с ЕГН ********** и В.С.Г., с ЕГН **********
имат родени две деца - Д.С.Д., роден на ***
г. и навършил пълнолетие на 28.12.2017 г. и М. С. Д., родена на *** г. и е
малолетна.
Съгласно посоченото решение на В.С.Г. е
предоставено да ползва семейното жилище в гр.Нова Загора, ул.„Константин
Фотинов” №17, ет.2.
Жилището представлява етаж втори
и се състои от коридор, кухненски бокс, трапезария, дневна, две спални и баня с
тоалетна, с обща застроена площ 110 кв.м и е придобито от С.Д.Д., с ЕГН **********
преди брака му с Нотариален акт № 109, том III, дело 1270/96 г. от
15.11.1996 г. на нотариуса при район на действие Районен съд - Нова Загора.
Към момента жилището се обитава от В.С.Г. и дъщерята на страните по делото - М. С. Д..
От събраните свидетелски показания, както и от изготвените експертизи от вещи
лица се установи, че процесния имот е бил напълно обзаведен, но в него са направени
и множество ремонти и подобрения, в това число ремонт на баня,
кухненски бокс, две спални, дневна и хол.
Установи
се също от Писмо с вх. №
260967/23.12.2020 г. от НАП–ТД на НАП-Бургас,
че Служебната бележка от 31.08.2020 г., издадена от „Д. М 99“
ЕООД, с която се зявява, че упоменатите в нея Фактури издадени на „Д. М 99“
ЕООД в качеството му на купувач, не са осчетоводени и не е ползван данъчен
кредит за тях, отговаря на фактическите обстоятелства изложени в нея.
Съдът
и страните са приели повторната експертиза на вещото лице инж.М.Р.И..
Освен вещите
лица, съдът изслуша и показанията на свидетелите
Д.С.Д. - син на страните по делото, Д. Д. Д., Д.Д.С. - сестра на ищеца, С. П.С.,
И.Х.К.и С. М.С..
Свид.Д.С.Д. посочва, че през месец юли 2015 г. е живеел в
процесното жилище и майка му казвала, че има нужда от ремонт в къщата – на
кухнята, всекидневната, на терасата и т.н.
Твърди, че тъй като тя нямала откъде да вземе пари за
ремонта го попитала дали може да изискам някаква сума от баща си, за да се
осъществи ремонта, което и сторил, а баща му се съгласил и уточнили сумата
около 9000-10000 лв, тъй като къщата така или иначе си е негова. Разяснява, че
баща му изтеглил парите на няколко пъти и му ги даде пред леля му в с.Брястово,
като първо му дал 9000 лева наведнъж, който свидетелят дал на майка си и
ремонта започнал.
Впоследствие станало ясно, че тези пари няма да стигнат и
майка му му дала фактури на стойност около 3000 лв. и после баща му му дал тези
пари да й ги даде и й възстановил тези пари, които не й били стигнали за
ремонта.
Свидетелства, че баща му дал парите за ремонта.
По време на ремонта се оказало, че парите не стигат, майка
му му дала фактури за около 3000 лв. и баща му му дал 3000 лв., които да даде
на майка си, за да се довърши ремонта.
Запитан дали е било обзаведено жилището когато той живеел
там, свид.Д. отговаря, че след развода на родителите му ремонта на къщата не
бил толкова наложителен, но майка му решила да направи ремонт, с което баща му
се съгласи, тъй като къщата си е негова.
Относно това дали родителите му са комуникирали помежду си,
предполага че е така, но сочи, че по
принцип той поискал парите от баща си и той му ги дал - първоначално 9000 лева
и после дал и останалата част.
Отношенията между разведените си родители описва като
нелоши, няма спомен да са ходили заедно на почивка и коя година.
Посочва, че майка му е била оперирана след като навършил 18
години, а баща му я водил на прегледи.
Сочи също, че майка му е посетила баща му на някакъв
курорт, но не знае каква е била причината.
Относно получените от баща му суми, свидетелства, че през 2015г.
лятото е бил на близо 16г. ненавършени, не си спомня точно какви банкнотите му
е дал, но е преброил сумата, а въпросните 9000 лева били изтеглени на три пъти.
Описва имота в който останали да живеят след развода на
родителите му, като къща подходяща за живеене, която нямала спешна нужда от
ремонт според него лично, имала си съвсем нормални условия за живеене.
Запитан дали е имал самостоятелна стая към онзи момент
отговаря положително, но не си спомня дали северната спалня е била обзаведена
след ремонта. Твърди, че тя не се е обзавеждала, имало някакви неща в нея, баща
му купил един телевизор и някаква масичка за там, мисли че след ремонта.
Посочва, че когато се правел ремонта на стаята се сменила
дограмата, а за самия ремонт не си спомня точно колко е продължил – предполага
че около месец.
Относно фактурите, които майка му му дал да предаде на баща
си, посочва, че били за някакви строителни материали.
Свидетелства, че имало сменена дограма и в друга стая, но
не знае кой човек я е сменял, знае кой я е плащал.
Запитан дали присъствал съм когато се сменяла дограмата
отговаря положително, но сочи, че не си спомням кой човек я е сменял.
Потвърждава, че майка му е правила ремонт на бокса и се е
сменила дограмата на друга стая всекидневна-хол и тази където бил бокса и
неговата северната спалня, като не си спомня дали е сменена дограмата на
другата спалня.
Потвърждава също, че е била ремонтирана и банята – подменени
били плочките – фаянс, теракот, една мивка, тоалетна, банята изцяло се
ремонтира, както и че е бил преобзаведен бокса.
Твърди, че не е присъствал, когато майка му е избирала
материали за ремонта или за обзавеждането, а само е помагал с работа или когато
нещо трябва да се носи.
Предполага, че ремонта е продължил няколко месеца.
Посочва, че баща му разполага с друго жилище в с.Брястово,
а в гр.Стара Загора има квартира и не е правил ремонт на последните.
Запитан отговаря, че баща му е заплатил операцията на майка
му, защото тя казала че няма възможност и баща му я карал на всеки един
преглед. Сочи, че сумата за операцията била около 2000 лв. и имало и други
разходи.
Свид.Д.Д.Д.отрича да е живяла в процесното жилище, като
разяснява че са заедно с Д. от август 2018 г. и всичко, което знае й е
споделено от Д., както и че когато са правили ремонти на този имот, не са били
заедно с Д., но той е споделял, че баща му е плащал за някакви ремонти.
Не е обръщала внимание каква е дограмата и дали е била
подменяна.
Свид. Д.Д.С. – сестра на ищеца твърди, че през 2015 г. в
с.Брястово, правили зимнина и брат й се прибрал и донесъл пари, които дал на Д.,
да ги занесе на майка си за ремонт. Парите били 9000 лв., броили ги. Свидетелства,
че брат й дал тези пари на Д.. След това брат й дал още 3000 лв. на Д. да ги
даде на майка си, за да довърши ремонта. Относно последния описва, че това
което може да види отвън било някаква съвсем обикновена зидария, иззидана била
терасата с итонг, не е виждала да се сменя дограма. Забелязала отвън, че
покрива от другата страна ще падне.
Посочва, че когато жена му и децата на брат й останали да
живеят в къщата, всичко е било обзаведено - в коридора имало мозайка и дървена
облицовка на стените, в хола имало голяма секция, диван, фотьойли, абсолютно
пълно обзавеждане, в банята на пода било мозайка и на стените имало плочки.
Не знае дали е имало някакви течове в банята от покрива, тъй
като са ходили по рождени и именни дни докато били женени, а след развода им не
е стъпвала там. Не може да каже дали е извършван някакъв ремонт след развода.
Сочи, че след като се оженили сменяли дограма и щорите,
само за спалнята не си спомня.Дограмата не била дървена, а алуминиева или ПВЦ.
Посочва, че брат и и бившата му съпруга са се оженили
октомври 1996 г., къщата била наследствена
и обзавеждането било от родителите им.
Разяснява, че след като се оженили сменяли някакви пердета,
детската стая, която била преди това северната спалня станала детска, но не е
влизала там, а в нея не е имало легло на пружини и стар гардероб, каквито имало
на село, а имало четирикрилен гардероб с надстройка и се поставили детски
легла, а в голямата спалня подменили спалнята.
В хола сочи, че обзавеждането - голяма секция, холова гарнитура и маса,
били купувани от родителите й, както и във всекидневната с бокса, като преди
развода смениха една маса с кръгла маса и ъглов диван.
Запитана за парите свидетелства, че били 9000.00 лв. на
пачки, както са от банката, банкнотите не помни точно, имало по 20 лв.
За отношенията на брат си и съпругата му след развода им
посочва, че понякога тя дори идвала на гости в с.Брястово, но не знае дали са ходили
заедно на почивка, на екскурзия вече като разведени, нито дали брат й е
помогнал на бившата си съпруга когато е била болна?
Разяснява, че те си комуникирали с нормален тон, докато тя
реши да води делата, както и че тя на моменти решавала, че иска да се кара и
започвала да се кара.
За отношения си с бившата съпруга на брат си посочва, че не
счита, че са в лоши отношения, но тя идвала на работното й място, вдигала
скандали и се принудила да подаде жалба в прокуратурата през месец септември миналата
година за да спре. Визира случай при който тя дошла на работното й място и
започна да се кара с нея, а там била и нейна колежка на която й станало неудобно и излязла от
стаята, за да не слуша глупости
Запитана когато брат й е предал парите на сина си Д., дали
е обяснил защо дава тази сума, свид.С. разказва, че просто се говорело за
ремонт, но не знае точно за какъв ремонт. Твърди, че ответницата казва на Д. да
иска пари от баща си.
Отговаря, че не е обсъждано с нея за какво се дава такава
голяма сума пари, но след като ги е изтеглил тези пари, значи са го обсъждали.
Посочва, че брат й само казал на Д. да даде тези пари на майка си за ремонта,
но тя самата не е разпитвала за какъв ремонт става въпрос.
Относно другите пари отговаря, че майката казала на сина
си, че стигат парите за ремонта и Д. казал това на брат й, а той след няколко
дена му дал тази сума от 3000 лв. на Д., но тя самата не е видяла, когато брат
й е дал парите на Д..
В показанията си свид.С. П.С. посочва, че през 2014-2015 г.
е бил управител на фирмата си с тогавашно наименование ЕТ „С. С.“ от 1992 г., а
от две години фирмата му е „Пакос 90“ ЕООД с какъв предмет на работа предимно с
алуминиева дограма и щори и монтаж на същите.
Потвърждава, че познава В.С. и са съседи на майка му.
Познаваме се.
Сочи, че е извършвал услуги на В. - поръчвала е дограма и
щори, не си спомня точно коя година, може би около 2015-2016г., поетапно, първо
едната година правили няколко прозореца, на следващата пак няколко прозореца.
Сменяли дограмата в къщата на Стоянчо. Дървената дограма
била сменена с ПВЦ, марката доколкото си спомня Екопласт – немска.
Свид.С. не може да се сети в кои помещения, но доколкото си
спомня в хола, в банята, като всяка година се сменяла дограма на някоя от
стаите, но не била сменена наведнъж, на предната част – хол с трапезария и една
спалня първо, после сменили на едната спалня, после на другата спалня, на
банята и тоалетната.
На южната стая – хол или трапезария с бокс слагахме
ламелни, венециански щори.
Запитан от адв. М. дали поръчките само В. ги е правила, и
им е плащала, отговаря положително.
По време на монтажа на дограмата и щорите посочва, че е присъствала само малката
- момиченцето им, друг нямало там. С. не
го е виждал там, или поне не са се засичали там докато са работили. Д. също не
го е виждал там докато са работили.
Разяснява че венециански щори представляват ламелки, могат
да се откачат и пак да се закачат, с конкретни размери са, измерва се прозореца
и по него се прави щората.
Свид.И.Х.К.сочи, че познава В., съученички са от пети клас
и са приятелки и досега. Познава и бившият й съпруг от училище, не са близки, но
нямали конфликти.
Посочва, че са разведени от 2015 г., а В. и децата
продължават да живеят в същата къщата в която живеели до развода - на ул.„Константин
Фотинов“ и тя многократно е ходила у тях.
Описва къщата като нормална, но имало нужда от ремонт на
банята, Д. нямал стая, той беше подрастващ на 15-16 г. и трябвало да си има самостоятелна
стая. Банята не била в добро състояние – течала. Твърди, че имало обзавеждане
във всички помещения, стаите били нормални, в хола имало диван, секция от
по-старите, кухнята се нуждаела от ремонт и В. много пъти искала да направят
ремонт, недоволствала че кухнята беше малка, имало лята мивка с плочки, имало
шкафове по стените от по-старите и малко след развода В. направила ремонт,
който започнала към м. октомври 2015 г. и
бил в период повече от 2-3 години до около 2018 г. първо на едната стая, после
на другата, на банята и така.
Разяснява, че В. първо ремонтирала стаята на сина си, която
се намира на север – северната спалня, която към онзи момент не била спалня, а по-скоро
необитаема стая, която не се използвала в този вид, като й сменила дограмата, сложила
ламинат, стените се боядисали, направила обзавеждане. Посочва, че след стаята
на Д., се правил ремонт на кухненския бокс, всичко се изкъртило и В. си поръчала
кухня по поръчка, по размери които да паснат на мястото. В бокса нямало
дограма, в стаята – трапезарията там сменили дограмата – бокса и трапезарията
били свързани със свод. В бокса поставила теракот, в банята - основен ремонт,
всичко – ВиК, под – теракот, фаянсови плочки по стените, тоалетна чиния, мивка
– всичко, в хола сменила дограма, мебелите също се сменили.
Запитана от адв.М. кой е финансирал тези ремонтни дейности,
свид.К. посочва В., която получавала рента от земите от баща си и майка си. Било й трудно, В. нямала
пари да направи ремонтите наведнъж и отделяла когато може средства, за да
направи някакъв ремонт.
Предполага, че до май месец 2018 г. били приключили
ремонтите. Твърди, че не знае бившият й съпруг да е помагал на В. с нещо – тя
не й е споделяла.
Не знае също дали й е давал пари за ремонт, за операция, за
почивка.
За отношенията между страните след развода сочи, че относно
децата са продължили да имат някакви нормални отношения, но впоследствие се
влошили, като от преди около 5 години В. започнала да се оплаква, че не са в
добри отношения със С..
Посочва, че последно е ходила у В. преди 2 месеца, не е
присъствала на ремонтите, но често я посещавала. Запитана от адв.С. за този
период В. работила ли е постоянно, отговаря че работела от 2015 г. постоянно в
Центъра за обществена подкрепа.
Запозната е, че й правена някаква операция и твърди, че В.
е плащала за нея, счита че по-скоро парите за операцията не са от бившият й съпруг
С.?
Свид.К. заявява, че не знае и не си спомня В. и С. да са
ходили заедно на екскурзия след развода.
Относно стаята на Д. посочва, че по-рядко е влизала там,
имало някакви пружини и не си спомня точно какво имало.
Свид.С. М.С. посочва, че познава и двамата, а с В. са братовчеди
и са в много добри отношения, редовно се чуват, виждат се когато могат. След
като се развели В. и С. съдът постановил В. да продължи да живее в къщата на
бившия си съпруг до навършване на 18 годишна възраст на малката, на дъщеричката
им М..
Посочва, че влизал както преди така и след развода в къщата
и тя не изглежда така както изглеждала преди развода.
Потвърждава, че е правен ремонт след развода, а кухнята,
въпросното кухненско боксче там се правил ремонт, там имаше една печка, лята
мивка, шкафчета долу и горе от едновремешните, било много тясно и В. направила
ремонт и отстранила мивката и си поръчала нова кухня. Бокса бил преходен,
свързан с всекидневната. Всекидневната описва, като нормално помещение, в което
имало един диван, една маса и климатик. В спалнята имало гардероб, обзавеждане
за спалня – спалня, нощни шкафчета. Стаята която станала спалня на Д. била
северна, а другата голямата спалня - южна. В северната спалня имало ъглова
спалня.
Свидетелства, че ремонта на стаята на Д. бил направен след
развода, когато бил на 14 години.
Сочи, че всичко се правело поетапно – първо направили
спалнята на Д., после кухненския бокс, който се разширил, изкъртила се стена, в
него имало хладилник с мивка, ново кухненско обзавеждане, чисто ново кухненско
обзавеждане се направило, дограмата се сменила първо във всекидневната, когато
се правела кухнята тогава се сменила дограмата й, в голямата спалня се смени
дограмата.
Посочва, че дограмата е сменил свидетелят С. П.С..
Сочи също, че след кухнята и банята била ремонтирана
изцяло, изринало се всичко, момчетата пуснали нови тръби, сменили моноблока,
сложил се нов бойлер и понеже на Д. стаята граничела с банята и се била
наводнила стената, трябвало да се къртят малко плочки и да се отремонтира.
Твърди, че В. плащала за ремонтите и доколкото знае майка й
и баща й бил жив и й помагали.
Свидетелства, че е присъствал при закупуването на строителни
материали за тези ремонти и даже съм ги е качвал догоре. Разяснява, че В. ги е
купувала от едно магазинче, което било до магазин Дипломат, сегашен китайски
магазин, мисли че било на Интера.
Посочва, че е ходил да помагам, качвал е дивани, свалял е
дивани, носил е материали да работят момчетата.
Сочи, че ремонтите правело едно момче - казвал се И., но не
знае сега дали е в България или е в чужбина и брат му редяли плочки – фаянс и
теракот.
Относно ремонтите твърди, че са продължили близо три години
и нещо, и са приключили май месец 2018 г., като последно били за бала на Д.,
тогава качили последния диван.
За отношенията между С. и В. след развода знае, че не си
говорели.
Адв.С. отбелязва, че С. е бил свидетел и по делото за
издръжката и казал, че е давал на В. дребни суми, което свидетелят потвърждава
и сочи, че й помагал с каквото може.
Потвърждава също, че В. със С. и с децата са ходили в
чужбина – в Унгария, както и че В. е претърпяла операция, но доколкото знае
бившия й съпруг я закарал, но на контролния преглед през 2020 г. обаче я карал
той, защото С. и Д. отказали.
За двамата бивши съпрузи С. и В. посочва, че от 2019 г. не
поддържат никакви контакти помежду си, а преди 2019 г. ходили четиримата с
децата заедно в Унгария за Коледа и за Стефанов ден се върнали.
Потвърждава също и че В. е ходила в с.Брястово на гости -
била поканена на агнешко или ярешко, като тогава са били в добри отношения - до
2019 г.
От така
приетото за установено съдът прави
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Постъпила е искова молба от С.Д.Д., с ЕГН ********** против В.С.Г.,
с ЕГН ********** за заплащане на наем за
ползваното от ответницата жилище, собственост на ищеца.
Съдът служебно провери и установи:
Предявеният иск е допустим.
Исковата молба отговаря на изискванията
на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Претендираните права от страните произтичат
от следните обстоятелства:
Предявеният иск е с
правно основание чл.124, ал.2 от ГПК във вр. с чл.57 от СК, и с цена на иска
6910 лв. за заплащане на месечен наем в размер на 200 лв., считано от
01.06.2020 г., по силата на създаденото наемно правоотношение със съдебно
решение № 152/ 25.09.2014 г. по гражданско дело № 711/2013 г. по описа на
Районен съд - Нова Загора, както и за частично заплащане на наем за минали
периоди, за ползвания от ответницата недвижим имот, собственост на ищеца,
представляващо жилище в ***, с площ от
110 кв.м., до прекратяване на немното правоотношение. Ищеца претендира
направените разноски по делото.
Ответницата не оспорва допустимостта на
иска, но оспорва иска по основание и размер.
Предявен
е насрещен иск с правно основание основание
чл.211, ал.1 от ГПК. С него се иска заплащане на направени от В.С.Г.
подобрения, след брака й със С.Д.Д., в имота му, а именно ремонт на баня,
кухненски бокс, две спални, дневна и хол, всичко на обща стойност 12495 лв.
Съдът прие, че двата иска
могат да се приемат за съвместно разглеждане в настоящото производство, тъй
като са налице всички изискуеми предпоставки визирани в чл.211, ал.1 от ГПК.
В тежест на ищеца бе да докаже твърденията
си в исковата молба.
Съответно в тежест на ответницата бе да
докаже направеното от нея оспорване, както и твърденията си в насрещната искова
молба.
Установи се по безспорен
начин, че процесния имот, находящ се в в ***, с площ от 110 кв.м., е придобит от
С.Д.Д., чрез покупко-продажба преди
брака им. Имотът, описан в Нотариален акт № 109 том III дело 1270/96 г.
от 15.11.1996 г. на нотариуса при район на действие Районен съд - Нова Загора е
бил семейно жилище на страните и след прекратяване на брака им с развод по
взаимно съгласие съдът е утвърдил постигнатото между тях споразумение, по
силата на което ползването на семейното жилище е предоставено на жената – В.С. Д.
/сега Г./ до навършване
на пълнолетие на децата. Решението на съда е влязло в сила на
25.09.2014 г. и оттогава жилището е било ползвано от ответницата и децата до навършване пълнолетие на децата
- Д.С.Д., родено на *** г. и навършил пълнолетие на
28.12.2017 г. и М. С. Д., родена на *** г. - непълнолетна.
От обясненията на
ответницата по първоначалния иск в отговора на исковата молба се установи, че синът им Д.С.навършил пълнолетие
на 28.12.2017 г., но останал да живее в процесното жилище, считано до края на
месец юни 2019 г.
Ищецът претендира ответницата да му
заплати наем, тъй като съгласно съдебното решение, процесното жилище
не се предоставяло на ответницата за безвъзмездно ползване, а и съда с
решението си не й бил определил наем. Съгласно чл.57 от СК възниквало наемно
отношение между ищеца и ответницата. За детето е посочил, че такъв детето не
дължи.
Тъй като наем за минало време се дължи
за срок от три години, то ищецът претендира за такъв от 01.06.2017 г., а
предвид това, че съобразно непълнолетието на децата, последните не дължат наем,
то ответницата дължала за времето от 01.06.2017 г. до 01.01.2018 г. само
⅓ част от него, до навършване пълнолетие на децата, а след това по ½
част от него, тъй като детето М. С. Д.
все още е непълнолетно.
Ответницата от своя страна оспорва исковата претенция като
заявява, че въпреки, че в
горепосоченото съдебно решение, с което било предоставено ползването на
семейното жилище, изрично да не било записано, страните са имали уговорка,
съгласно която ответницата и децата са останали да ползват жилището
безвъзмездно.
Относно последното съдът
намира, че съгласно чл.57, ал.1 от СК по силата на съдебното решение, с което
се предоставя ползването на семейното жилище по чл.56, ал.2 от СК възниква
наемно правоотношение. Ако страните не са уредили отношенията си в
бракоразводното решение, искайки от съда да определи размера на наема, всяка от
тях може да стори това по-късно, предявявайки иск по чл.57, ал.2 от СК. Според
Решение № 96 от 14.04.2016 г. по гр.д.№ 4842/2015 г. на IV г.о на ВКС, по
силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното
жилище на някоя от страните между бившите съпрузи възниква наемно правоотношение,
което е възмездно, тоест ползващият жилището бивш съпруг дължи наем на
неползващия го, съгласно решението. Законодателят не е възприел решение, по
силата на което съдът служебно да се произнася по въпроса за дължимия наем,
изхождайки от възможността за постигане на договореност между бившите съпрузи
относно размера му. В последващи решения на ВКС, постановени по реда на чл.290
от ГПК / виж Решение № 199/15.01.2018 г. по гр.д.№ 154/2017 г. на ВКС, първо
г.о, Решение № 71/29.06.2018 г. по гр.д.№ 2750/2017 г. на ВКС, второ г.о.,/
непротиворечиво се приема, че при регламентиране на тези отношения
законодателят е приел принципа на възмездност в гражданските правоотношения,
освен ако не е уговорено друго. Следователно, ако в споразумението постигнато
между съпрузите по реда на чл. 49, ал.4 от СК или по реда на чл.50 от СК липсва
изрична уговорка, че ползването на семейното жилище ще бъде безвъзмездно на
общо основание между тях възниква наемно правоотношение по аргумент от чл.57, ал.1
от СК.
В конкретния случай видно от приложеното бракоразводно решение
страните не са уговорили изрично безвъзмездно ползване на семейното жилище от
страна на ответницата, на която е предоставено за ползване семейното жилище,
което е еднолична собственост на съпруга С.Д.Д.. Следователно иска е доказан по
своето основание и ответницата дължи обезщетение за наем за времето, през което
е ползвала имота, пропорционално и съобразно действителната фактическа
обстановка, ползвайки го заедно с децата си, както бе посочено по-горе.
Относно възражението на
ответницата, че за период
повече от 1 година от началото на юни 2018 г. до края на юни 2019 г. в жилището
е живяла и приятелката на Д. - Д. Д. и
съответно са ползвали голяма част от жилищната площ, същото остана недоказано
от събраните гласни доказателства по делото.
С оглед събраните
свидетелски показания се установява, че жилището е било напълно обзаведено и
преди развода на страните, които безспорно са живели там като семейство.
Относно размера на
претенцията и оспореното заключение на вещото лице, бе назначена повторна
експертиза, която и страните и съда приеха, а съгласно нея се установи, че
размерът на средномесечния пазарен наем за процесния имот за 2017 г., 2018 г.,
2019 г. и 2020 г. би бил съответно за обзаведено жилище 216 лв., 238 лв., 246
лв. и 270 лв., или общо за посочения
период от 01.06.2017 г. до 01.06.2020 г. – 8670 лв.
Предвид факта, че синът на страните Д.С.навършил
пълнолетие на 28.12.2017 г., но останал да живее в процесното жилище, считано до
края на месец юни 2019 г., съответно дължимият от ответницата
наем за периода от 01.06.2017 г. до 31.12.2017 г. е в размер на 504 лева,
представляващи 1/3 част от наема за този период /1512 лв./.
Съответно за периода от
01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. дължимият от ответницата наем е в размер на 952
лева, представляващи 1/3 част от наема за този период /2856 лв./.
За периода от 01.01.2019
г. до 30.06.2019 г. дължимият от ответницата наем е в размер на 492 лева,
представляващи 1/3 част от наема за този период /1476 лв./.
За периода от 01.07.2019
г. до 31.12.2019 г. дължимият от ответницата наем е в размер на 738 лева,
представляващи 1/2 част от наема за този период /1476 лв./.
За периода от 01.01.2020
г. до 01.06.2020 г. дължимият от ответницата наем е в размер на 675 лева,
представляващи 1/2 част от наема за този период /1350 лв./.
Така изброените суми за
наем за минало време възлизат на сума в общ размер 3361.00 лв.
Относно претенцията
на ищеца по първоначалния иск за заплащане на наем в бъдещо време от 01.06.2020
г. до навършване на пълнолетие на дъщерята на страните, би се дължал по съответно
по 135.00 лева месечен наем, представляващ 1/2 от месечният наем /270.00 лв./.
Относно оспорването от
страна на ответницата на съдържанието и истинността на посочените обстоятелства
в служебната бележка от 31.08.2020 г., издадена от „Д. М 99“ ЕООД, съдът счита
същото за неоснователно. Доказа се от събраните гласни доказателства, както и
от представените писмени /фактури и информация от ТД на НАП – Бургас/, че
същите действително не са осчетоводени и не е ползван данъчен кредит.
По
отношение на насрещния иск и по-точно претенцията на ищцата по него за
заплащане от ответника на направените от В.С.Г. подобрения, след брака й със С.Д.Д.,
в имота му - ремонт на баня, кухненски бокс, две спални, дневна и хол, всичко
на обща стойност 12495.00 лв., съдът счита следното:
Между страните няма договор за извършване на такива
ремонти и подобрения в имота на С.Д.. Не е
налице и такъв договор между него и извършителите на ремонта.
Разпоредбата на чл.60 от ЗЗД гласи, че който
предприеме управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е
натоварен, длъжен е да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я
поеме.
Той е длъжен да се грижи за работата, както
ако би бил упълномощен.
Неговата отговорност може да бъде намалена с
оглед на особените обстоятелства, при които той е поел грижата за чужда работа.
В хипотезата на чл.60 от ЗЗД и сл. - водене на чужда работа без пълномощие или с пълномощие би се дължало само
възнаграждение за водене на чуждата работа, но не претендирано такова от ищцата
по насрещния иск.
Съдът цени показанията на разпитаните по делото свидетели -
Д.С.Д., Д.Д.С. и С. М.С. с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, а именно с
оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната им
заинтересованост от изхода на делото.
Водените от всяка от страните две групи свидетели
потвърдиха взаимно противоречивите тези, застъпени от страните, с което не
допринасят в огромна степен за изясняване на обективната действителност.
Освен това от приетите гласни и
писмени доказателства и заключения по назначените експертизи се установи, че в
процесния имот са направени ремонти и
подобрения, но въпреки това и преди тях жилището е било напълно обзаведено.
Посочените ремонти несъмнено са се извършвали по инициатива
на В.С.Г., но от всички събрани доказателства не се установява категорично в
крайна сметка тя лично да ги е заплащала със собствени средства. Нещо повече –
представила е фактури издадени на получател „Д. М 99“ ЕООД, като същите както е
видно не са осчетоводявани и не са разходи на фирмата.
Твърди се, че Д. е заплатил
ремонтите и подобренията със собствени
средства, като са представени и документи за изтеглени на 3 пъти по 3000
лева в края на месец юли 2015 г. или общо 9000 лева, които сина на страните твърди,
че е получил от баща си и предоставил на майка си за да започне ремонта, както
и допълнително дадени от баща му средства за целта.
Освен това звучи
неубедително в известна степен да бъдат давани такива средства от В.Г., предвид
соченото за периода в показанията на свидетелите временно материално
затруднение, включително и относно разходи за операция и др., както и да
подобрява имот, който не е нейна собственост, и ще живее в него под наем и то
само до навършване на пълнолетие на децата. Представена и трудовата книжка на В.С.
Д. от която се установява, че месечното й трудово възнаграждение за периода от
27.04.2016 г. до 01.01.2018 г. е било 500 лв., за периода от 01.01.2018 г. до
01.01.2019 г. е било 554 лв. и за периода след 01.01.2019 г. е 609 лв., с което
не може да се предположи, че успява да спести значителни парични средства,
които да покрият всички изброени по делото нейни разходи. Останаха неподкрепени
от доказателства, наведените твърдения на водените от нейна страна свидетели,
за финансова помощ от родителите й.
Безспорно е, че в
имота са правени ремонти, както по-горе бе отбелязано, но какви точно бе в
тежест на ищцата по насрещния да докаже. Освен това, част от тези ремонти са
свързани с обичайни такива за поддръжка на наетия под наем имот, с обичайното
му поддържане и износване.
Посочването и
оценяването на ремонтите и подобренията от вещото лице доказаха извършени
такива, но не се доказа, че са заплатени от нея.
Предвид изложеното
насрещният иск се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде
отхвърлен.
Мотивиран от горното
съдът счита, че първоначално предявения иск се явява частично основателен и
доказан в размер до 3361 лв., представляващи наем за периода от 01.06.2017 г.
до 01.06.2020 г., като същият следва да бъде отхвърлен в останалата му част до
6910 лв., като неоснователен и недоказан.
Извежда се от приетото
заключение на вещото лице инж.М.Р.И., че сбора от тригодишните платежи за наем в
бъдещо време от 01.06.2020 г. до 01.06.2023 г., предвид навършването на
пълнолетие на дъщерята на страните на 24.04.2027 г., е в размер на 4860 лв., съответно по 135.00 лв. месечен наем, или 1/2
от целия месечен наем /270.00 лв./.
Аналогично, съразмерно
определения размер на цената на иска по чл.69, ал.1, т.7 от ГПК, следва да бъде
уважен в размер до 4860 лв., като следва да бъде отхвърлен в останалата му част
до 7200 лв.
Основателна е и
акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, дължима от подаване на
исковата молба - 19.05.2020 г. до окончателното изплащане.
При този изход на делото
на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат съразмерно уважената и
отхвърлената част на иска направените по делото разноски. Последните са
претендирани в общ размер 3037.00 лв, от които за държавна такса по
първоначалния иск – 567.00 лв., депозити за вещи лица – 200.00 лв. и заплатено
адвокатско възнаграждение за първоначалния иск - 1370.00 лв. и такова за
насрещния иск – 900.00 лв., съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответницата
се дължат съразмерно уважената и отхвърлената част на иска направените по
делото разноски. Такива са претендирани в общ размер 2399.58 лв., от които за
държавна такса по насрещния иск – 499.80 лв., депозити за вещи лица – 469.78
лв. /дължими от ответницата и неплатени все още 69.78 лв./ и заплатено
адвокатско възнаграждение за първоначалния иск - 530.00 лв. и такова за
насрещния иск – 900.00 лв.
Следователно разноските
на страните следва да се оценят съобразно уважената и отхвърлената част на
предявените първоначален и насрещен иск.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.57 от СК, В.С.Г.,
с ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.Д., с ЕГН **********,***
и настоящ адрес:***, СУМАТА
от 3361.00 лв./ три хиляди триста шестдесет и един лева/ - главница,
представляваща неплатен наем за ползването на собственото на ищеца С.Д.Д., с
ЕГН ********** семейното жилище за периода от 01.06.2017 г. до 01.06.2020 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска
- 19.05.2020 г. до окончателното изплащане, като в останалата му част до
претендираните 6910.00 лв. /шест хиляди деветстотин и десет лева/ ОТХВЪРЛЯ ИСКА, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В.С.Г., с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАЩА
на С.Д.Д., с ЕГН **********, месечен наем в размер на 135.00 лв. /сто тридесет и пет лева/, платими до
последно число на месеца, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, за ползването на
семейното жилище, находящо се в гр.Нова Загора, обл.Сливен,
ул.„Константин Фотинов“ № 17, ет.2, считано от 01.06.2020 г.
до настъпването на законно основание
за неговото изменение
или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 65.00 лв. /шестдесет
и пет лева/ до първоначално
предявения размер от 200.00 лв. /двеста лева/ месечен наем.
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯТ НАСРЕЩЕН ИСК с правно основание основание
чл.211, ал.1 от ГПК за заплащане на направени от В.С.Г.
подобрения, след прекратяване на брака им със С.Д.Д., в имота му, а именно
ремонт на баня, кухненски бокс, две спални, дневна и хол, всичко на обща
стойност 12495.00 лв. /дванадесет хиляди четиристотин деветдесет и пет
лева/като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
В.С.Г., с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.Д.,
с ЕГН ********** на основание
чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото съдебни разноски в размер на 1939.43 лв. /хиляда
деветстотин тридесет и девет лева и четиридесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА
С.Д.Д., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на В.С.Г., с ЕГН **********
на основание чл.78, ал.3 от
ГПК направените по делото съдебни разноски в размер на 374.93 лв. / триста
седемдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА
В.С.Г., с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на вещото лице М.Р.И. с ЕГН ********** *** СУМАТА от 69.78 лв.
/шестдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Сливен в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: