Разпореждане по дело №140/2024 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е образувано по искова молба на „Рай-Мег-Агро“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 4, представлявано от И. С. Ч., с която срещу ДФ „Земеделие“ са предявени два обективно съединени иска, както следва: 1. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 977, 70 лева, съставляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата от 166 809, 71 лева за периода 11.04.2021 г. - 06.03.2024 г.; 2. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1355, 97 лева, съставляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата от 4392, 52 лева за периода 04.04.2021 г. – 19.01.2024 г.

С разпореждане на съда исковата молба е оставена без движение поради неяснота на фактическите обстоятелства, на които се основават исковите претенции, и липса на доказателства за внесена държавна такса по всеки един от исковете.

В определения от съда срок е постъпила молба от пълномощника на ищеца, с която е отстранена нередовността на исковата молба по чл. 128, т. 2 от ГПК – представена е вносна бележка за платена държава такса по двата иска, но не е отстранена нередовността по чл. 127, ал. 1, т. 4 от АПК, свързана със съдържанието на исковата молба. В допълнителната уточняваща молба са изложени още по - неясни и по - противоречиви твърдения, правещи невъзможно да се определи предметът на спора и по-конкретно фактическите обстоятелства, на които се основават исковите претенции.

Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК исковата молба трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (основанието на иска). Това основание представляват фактите, с които ищецът свързва възникването и осъществяването на твърдяното от него материално право, чиято защита търси в исковия процес, включително и преюдициалните правоотношения. Не са установени конкретни изисквания относно начина на изложение на тези факти, но това изложение трябва да е разбираемо, като съдържащите се в него фактически твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи точно каква е фактическата обстановка, с която ищецът свързва възникването на твърдяното право и на която основава претенцията си.

Именно тази логическа свързаност липсва както в първоначалната, така и в допълнителната молба, като във втората молба се говори за отговор на ответника по исковата молба, какъвто липсва, доколкото производството по делото все още е на етап отстраняване на нередовностите на исковата молба. Говори се и за постановен от първоинстанционен съд резултат, което очевидно представлява преразказване на мотиви към друго съдебно решение без връзка с настоящото дело, а не излагане на собствени фактически положения. Твърденията в първоначалната искова молба за причинени имуществени вреди са свързани с отменен АУПДВ и заповед за прекратяване на производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция, докато във втората молба се добавят нови твърдения за претърпени имуществени вреди в резултат от незаконосъобразни уведомителни писма за неодобрение за участие по мярка 214 от 2013 г. и 2016 г., отменени по съответния ред, без да се посочва какво е разпоредено с тези писма и по какъв ред са отменени те, кои са причинените от тях вреди и какъв е размерът им, съответно без да се представят заверени копия на тези уведомителни писма и доказателства за отмяната им с влязъл в сила акт. В допълнителната молба се излагат обстоятелства за характера и произхода на първата сума [рег. номер], 71 лева, върху която се претендира обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на 50 977, 70 лева, но не и за характера и произхода на втората сума от 4392, 52 лева, върху която се претендира обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на 1355, 97 лева – веднъж е посочено, че тази сума е неизплатена субсидия по СЕПП, друг път запорирана субсидия по СЕПП. Както в първоначалната искова молба, така и във втората молба не са описани ясно и точно обстоятелствата относно това кога и с какъв акт са наложени запорите, за наличието на които се твърди и в двете молби, не е посочено как е определен периодът на забавата по двата иска и неговият начален и краен момент – във втората молба се съдържат неясни и противоречиви изявления за това, че запорът върху двете суми е наложен на 11.04.2021 г., а началният момент на претенцията за обезщетение върху втората сума е 04.04.2021 г., без да е конкретизирано кои са причините за посочването на тази дата; и в двете молби се излага, че сумата от 166 809, 71 лева е преведена по сметката на дружеството на 16.01.2024 г., а крайният момент на претенцията за обезщетение върху тази сума е 06.03.2024 г., без да са изложени твърдения за това как е определена тази дата. В молбите не е направено ясно разграничение въз основа на кои конкретни незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи или длъжностни лица на ответника се претендира всяка една от исковите суми.

С оглед на това и на основание чл. 204, ал. 5 от АПК, във вр. 129, ал. 2, във вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът намира, че следва да обездвижи още веднъж исковата молба и да даде нови указания на ищеца за отстраняване на недостатъците ѝ с предупреждение за неблагоприятните последици при неизпълнение на задължението в срок. При излагането на фактите ищецът не е длъжен да дава правна квалификация на предявените от него искове и на изложените от него фактически твърдения. Необходимо е единствено да направи ясно, точно и последователно описание на обстоятелствата, от които произтича искането му за защита.

Водим от горното, съдът

Р А З П О Р Е Д И :

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.

ДАВА едноседмичен срок на ищеца, считано от получаване на съобщението, да конкретизира обстоятелствената част на исковата молба, като с допълнителна писмена молба до съда направи пълно, точно и ясно изложение на фактическите обстоятелства, на които основава исковите си претенции за обезщетение – да опише какъв е характерът и произходът на сумата от 4392, 52 лева – дали става дума за неизплатена в срок субсидия или изплатена, но запорирана след това субсидия; да посочи точно и ясно кога и по какъв начин са запорирани двете суми (166809, 71 лева и 4392, 52 лева); да уточни в резултат на кои конкретни незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи или длъжностни лица на ответника са причинени вредите по всеки един от исковете, ако вредите са настъпили в резултат на незаконосъобразни актове, да посочи кога и как са отменени; да направи ясно разграничение на незаконосъобразните дейности на администрацията по всеки един от двата иска; да уточни на какво основание са причинени вредите по първия иск - на основание отменения АУПДВ и заповедта за прекратяване на производството по издаване на решение за налагане на финансова корекция или на друго основание, съответно на какво основание са причинени вредите по втория иск; да посочи какво е разпоредено с описаните във втората молба уведомителни писма за неодобрение за участие по мярка 214, кога и как са отменени тези писма, кои вреди са причинени от незаконосъобразното им издаване, свързани ли са със сумата от 4392, 52 лева, върху която се претендира обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; да посочи как са определени исковите периоди и техният начален и краен момент, както и да представи всички писмени доказателства, с които разполага, в т.ч. заверени копия на цитираните в уточнителната молба уведомителни писма от 2013 г. и 2016 г.

УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване на нередовностите в определения за това срок исковата молба ще бъде върната като нередовна, а производството по делото – ще бъде прекратено.

Разпореждането да се съобщи на ищеца чрез изпращане на препис от него.

Разпореждането не подлежи на обжалване.