Р Е Ш Е Н И Е
№ 260091
гр.Пловдив, 18.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 20.08.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при участието на секретаря: Валентина Василева
като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 949/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Г.Д.Ш. против решение № 669/24.02.2020г. по гр.д.№ 2486/2019г. на ПдРС, ІХ гр.с., с което е отхвърлен предявен от жалбоподателя иск по чл. 439 ГПК за това да бъде признато за установено по отношение на „ЕОС матрикс“ЕООД, че не му дължи сумата от 2000 лева- главница по договор за издаване на кредитна карта от 16.02.2006г.; сумата от 2966,60 лева- просрочена договорна лихва за периода 08.09.2011г.- 18.08.2015г.; сумата от 1765,12 лева- просрочена наказателна лихва за периода 08.09.2011г.- 23.08.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и по-конкретно, че погрешно първоинстанционният съд, като е констатирал, че за извършената в полза на въззиваемата страна цесия не е съобщено редовно на жалбоподателя, е приел, че това обстоятелство е без значение за дължимостта на сумите по договор за кредитна карта. Твърди се, че предвид факта на нередовното съобщаване за извършената цесия, договорът за прехвърляне на вземането на въззиваемата страна не обвързва жалбоподателя, поради което и той не дължи плащане на „ЕОС матрикс“ЕООД.
От въззиваемата страна е подаден отговор на въззивната жалба, в който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Излагат се доводи в подкрепа на изводите на РС, като в допълнение към това се твърди, че въззиваемото дружество било упълномощено от цедента да съобщи на длъжника за сключения договор за цесия, като това било надлежно извършено.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по първоинстанционното дело е образувано по искова молба от Г.Д.Ш. против „ЕОС матрикс“ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове по чл.439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2000 лева- главница по договор за издаване на кредитна карта № ****от 16.02.2006г., сумата от 2966,60 лева- просрочена договорна лихва за периода от 08.09.2011г. до 18.08.2015 г., сумата от 1765,12 лева– просрочена наказателна лихва за периода от 08.09.2011г. до 23.08.2015г., за които суми била издадена Заповед № 5576/25.08.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 10453/2015г. на ПдРС, VІ гр.с.. Недължимостта се обосновава с твърдението, че Ш. не е надлежно уведомен за извършена в хода на образувано за събиране на вземанията за горепосочените суми изп.д. № 1005/2016г. на ЧСИ К. П. цесия от кредитодателя по договора за кредитна карта в полза на новоконституирания взискател- цесионер „ЕОС матрикс“ЕООД. Като основание за недължимост се сочи и изтекла погасителна давност, но с определение № 7273/28.06.2019г., потвърдено с Определение № 1831/19.09.2019 г. по ч.гр.д. № 1954/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, първоинстанционният съд е прекратил частично производството по делото досежно исковете, предявени на това основание.
С подадения от „ЕОС Матрикс“ ЕООД отговор на исковата молба исковете се оспорват като неоснователни, като са изложени доводи за това, че за настъпване на правните последици на договора за цесия е достатъчно единствено да бъде постигнато съгласие между цедента и цесионера, че дружеството има качеството на кредитор от датата на сключване на договора за цесия, като за това не било необходимо длъжникът да бъде уведомен. Освен това се твърди, че „ЕОС Матрикс“ЕООД са упълномощени от стария кредитор да уведоми, от името на банката, всички длъжници по вземанията, които са прехвърлени. Уведомяването било извършено с връчване на Ш. на препис от отговора на исковата молба, към който било приложено съответно уведомление за извършената цесия.
От събраните по първоинстанционното дело писмени доказателства се установява, че по приложеното ч.гр.д. № 10453/2015г. на ПдРС, VІ гр.с. по заявление от “Първа инвестиционна банка”АД и въз основа на извлечение от счетоводните книги за вземанията по договор за издаване на кредитна карта № ****от 16.02.2006г. в полза на банката е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, а въз основа на същата и изпълнителен лист за сумите от 2000 лева- главница, 2966,60 лева- просрочена договорна лихва за периода 19.08.2011г.- 18.08.2015г., 1765,12 лева- просрочена наказателна лихва за периода 08.09.2011г.- 23.08.2015г.. Впоследствие по молба от банката е образувано изп.д.№ 20168240401005 на ЧСИ К. П. С разпореждане от 04.01.2017г. въз основа на договор за цесия от 14.11.2016г., приложение № 1 към същия и потвърждение за цесия ЧСИ П. е конституирал като нов взискател в производството по изпълнителното дело в качеството му на цесионер по договора за цесия “ЕОС Матрикс”ЕООД.
Към отговора на исковата молба, подаден от
въззиваемото дружество в качеството му на ответник по гр.д.№ 2486/2019г. на
ПдРС, ІХ гр.с., са приложени пълномощно от “Първа инвестиционна банка”АД, с
което “ЕОС Матрикс”ЕООД е упълномощено да уведоми всички длъжници, вземанията
от които са прехвърлени по договора за цесия, и уведомление до жалбоподателя от
името на банката, чрез нейният пълномощник- цесионер. Тези документи са връчени
редовно на Г.Ш. на 31.05.2019г., чрез пълномощника му адв.Н.А. / съобщението е
на л.55 по първоинстанционното дело/. Следователно изискването на чл.99, ал.3
от ЗЗД е валидно изпълнено, макар и в хода на разглеждане на иска по чл.439 от ГПК, и съответно- прехвърлянето по договора за цесия е породило правно действие
по отношение на жалбоподателя.
Ето защо, макар и по други мотиви, обжалваното решение
ще следва да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемото дружество бъде
присъдено юрк.възнаграждение в размер от 200 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
669/24.02.2020г. по гр.д.№ 2486/2019г. на ПдРС, ІХ гр.с., с което е отхвърлен
предявения от жалбоподателя Г.Д.Ш. ***, ЕГН: ********** иск по чл. 439 ГПК за
това да бъде признато за установено по отношение на „ЕОС матрикс“ЕООД, ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: гр.*****, сграда „*****, че не му дължи
сумата от 2000 лева- главница по договор за издаване на кредитна карта от
16.02.2006г.; сумата от 2966,60 лева- просрочена договорна лихва за периода 08.09.2011г.-
18.08.2015г.; сумата от 1765,12 лева- просрочена наказателна лихва за периода
08.09.2011г.- 23.08.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 10453/2015г. на ПдРС, VІ гр.с..
ОСЪЖДА Г.Д.Ш. ***, ЕГН: **********
да заплати на „ЕОС матрикс“ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:
гр.****, сумата от 200 лева- юрк.възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: