О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319 05.08.2019г. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
пети август 2019г.
в
закрито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Дарина Драгнева
Като разгледа докладваното
от съдия Дарина Драгнева административно дело №553 по описа за 2019г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на П.Й.С. с адрес ***, подадена от процесуалния му
представител адвокат С. против Мълчалив отказ на Министъра на правосъдието да
отмени Заповед №1-237/04.02.2019г. на Началника на затвора в град Стара Загора
с наложено на жалбоподателя наказание по чл. 101 т.2 от ЗИНЗС и Заповед
№1-1228/14.03.2019г. на Главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ за
потвърждаване на наложеното дисциплинарно наказание. В жалбата се твърди, че
мълчаливия отказ за отмяна на посочените заповеди е формиран по подадена на
22.03.2019г. молба за издаване на административен акт, който е в правомощията
на Министъра на правосъдието по аргумент от чл.10 ал.2 т.15 от ЗИНЗС. Направено
е и особено искане за спиране на предварителното изпълнение на влязлата в сила
Заповед № 1-237/04.02.2019г. на Началника на затвора в град Стара Загора, както
и да бъде освободен от задължението за плащане на държавна такса в размер на
10лв. за разглеждане на жалбата,
съгласно приложена декларация, че не разполага със средства като не
работещ, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“.
Настоящия състав на АС Стара Загора намира за основателно искането за
освобождаване на жалбоподателя от задължението за заплащане на държавна такса,
съгласно удостоверените с декларацията обстоятелства за липса на доходи,
семейство, имущество, не упражняване на трудова дейност и изтърпяване на
наказание „доживотен затвор“.
Жалбата срещу Мълчаливия отказ на Министъра на правосъдието, формиран по
молба от 22.03.2019г. за отмяна на влязлата в сила Заповед №1-237/04.02.2019г.
на Началника на затвора в град Стара Загора и искането за спиране на нейното
предварително изпълнение са недопустими на основание чл. 159 т.1 от АПК –
оспорения акт не съществува, искането за спиране на предварителното изпълнение
има за предмет друг влязъл в сила административен акт на първо място, а на
второ същият е изпълнен.
По
молбата на жалбоподателя от 22.03.2019г., подадена до Министъра на правосъдието
не се е формирал мълчалив отказ за
издаване на административен акт по аргумент от специалните разпоредби за
компетентността на Министъра на правосъдието да се произнася като контролен
горестоящ административен орган по заповедите за налагане на дисциплинарни
наказания, издадени от Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ – чл.
110 ал.1 предложение последно вр. с чл. 104 ал.3 от ЗИНЗС. Министъра на
правосъдието е горестоящ административен орган, имащ компетентността да упражни
административен контрол за законосъобразност върху актовете на Главния директор
на ГД „Изпълнение на наказанията“ за налагане на дисциплинарните наказания,
предвидени в ЗИНЗС, но няма компетентността да се произнася като извънредна
юрисдикция по молби за отмяна на влезли в сила като необжалвани
или потвърдени заповеди за ангажиране дисциплинарната отговорност на лицата,
лишени от свобода. Разпоредбата на чл.10 ал.2 т.15 от ЗИНЗС не визира актовете,
с които главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ се произнася в
производството по административно оспорване законосъобразността на наложени от
Началниците на затворите дисциплинарни наказания. Нормата на чл.10 ал.2 т.15 от ЗИНЗС има за предмет актовете на главния директор на ГД „Изпълнение на
наказанията“, издавани при упражняване на основните му функционални правомощия
по чл. 13 ал.2 от ЗИНЗС. Разпоредбата на чл. 110 и сл. от ЗИНЗС, уреждащи
процедурата и компетентните органи за контрол върху дисциплинарното
производство е специална спрямо нормите на ЗИНЗС, визиращи функционалните
компетентности на Министъра на правосъдието, на Главния директор на ГД
„Изпълнение на наказанията“ и на Началниците на затворите. Производството по
налагане и оспорване на дисциплинарните наказания е регламентирано с
императивни, точни и изискващи стриктно прилагане и тълкуване норми, които не
предоставят на субекта на дисциплинарната отговорност по ЗИНЗС право да иска от
Министъра на правосъдието да проведе производство за извънреден, извън
процесуален контрол за законосъобразност на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание и на контролния
акт за проверка по административен ред на нейната правилност. Молбата на
жалбоподателя до Министъра на правосъдието е сигнал за допусната порочна
практика, който се разглежда по друг ред, и по нея адресата не дължи
произнасяне с административен акт. По изложените съображения релевирания в жалбата мълчалив отказ на Министъра на
правосъдието не се е формирал и няма акт, който да бъде предмет на съдебен
контрол за законосъобразност. Недопустимостта на жалбата изключва една от
предпоставките по чл.166 от АПК, а именно редовно и допустимо искане до съда от
една страна, а от друга, съдът може да спре изпълнението на оспорения
административен акт, не и на друг, който при това вече е изпълнен.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 159 т.1 от АПК,
Административен съд Стара Загора
О П Р Е Д Е Л И
ОСВОБОЖДАВА П.Й.С. от задължението за плащане на държавна такса в размер
на 10лв/десет лева/
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за спиране предварителното изпълнение на
влязла в сила Заповед №1-237/04.02.2019г. на Началника на затвора в град Стара
Загора.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на П.Й.С. против Мълчалив отказ на Министъра на правосъдието да отмени
Заповед №1-237/04.02.2019г. на Началника на затвора в град Стара Загора и
Заповед №1-1228/14.03.2019г. на Главен директор Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм.д.№553/19г. по описа на АС Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на
РБ в 7-дневен срок от връчването му на страните. Препис да се връчи на
жалбоподателя на посочения адрес в Затвора в град Стара Загора.
Административен съдия: