Номер 20802.10.2020 г.Град ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ***III-ти въззивен граждански състав
На 11.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Магдалена Б. Младенова
Секретар:Галина Е. Вълчкова
като разгледа докладваното от Пенка Т. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20201400500373 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,подадена от Н. В. А. от гр.***,чрез назначения и особен
представител адв.М. Д. от ВрАК,срещу решение на РС гр.*** от 20.07.2020г.,постановено
по гр.д.№ 4836/2019г.,с което са уважени предявените против въззивницата искове с
правно основание чл.422 вр.чл.410 ГПК вр.чл.86 ЗЗД.
Поддържа се във въззивната жалба,че решението е неправилно,необосновано и
незаконосъобразно – постановено при неправилно приложение на материалния закон и
доказателствата по делото,и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния
съд.Иска се отмяната му,и решаване на спора по същество от настоящата инстанция с
отхвърляне на предявените против въззивницата искове.
Противната страна не е ангажирала становище по въззивната жалба.
Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално
допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща
право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на
чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове от „***” ЕАД
гр.*** против въззивницата, за признаване за установено в отношенията между страните, че
същата дължи на ищеца сумата 847,47 лева - стойност на консумирана и незаплатена
топлинна енергия за периода 31.07.2016г. до 31.10.2017г. и лихва за забава в размер на
197,11 лева за периода 31.08.2016г. до 26.07.2019г. в жилище на адрес в
гр.***,конкретизирано в исковата молба, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 3133/2019г. по описа на ВРС.Поддържа се в исковата молба, че
1
ответницата/въззивница/ дължи исковите суми, представляващи стойност за потребление на
отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградна инсталация,
които не е заплатила доброволно, въпреки отправяните и покани.Предявените искове
въззиваемият-ищец обосновава с дадени от съда указания по чл.415 ал.1 т.2 от ГПК за
предявяване на иск срещу длъжника за установяване вземането по издадената заповед за
изпълнение.
Исковете ,както се изтъкна са с правно основание чл.410 вр. чл.422 ГПК вр. чл.86
ЗЗД и са процесуално допустими.
В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответницата, чрез назначения и особен
представител, оспорва исковете по основание и размер, както и фактите на които се
позовава ищеца. Твърди, че не се намира в облигационна връзка с ищеца, не е собственик
или титуляр на вещно право на ползване, и не е потребител на топлинна енергия за
процесния имот. Оспорва представените от ищеца изравнителни сметки, както и
приложените справки за начислени суми, които счита за частни свидетелстващи документи,
неподписани от ответника. Развива доводи, че процесните суми не са начислени правилно и
не отговарят на реалното количество доставена, респ. потребена топлинна енергия и БГВ.
По делото са събирани писмени доказателства. Приложено е ч. гр. дело №3133/2019г. на
ВРС.
Установява се от приложеното ч.гр.дело на РС ***,че по заявление на “***-***” ЕАД
гр.*** е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №3133/2019г
по описа на ВРС, с която е разпоредено длъжникът-настояща въззивница да заплати на
заявителя-ищец сумата от 847,47 лева, представляваща незаплатена топлинна енергия за
периода от 31.07.2016 г. до 31.10.2017 г. за жилище в гр.***,на посочения в исковата молба
адрес, сумата от 197,11 лева - лихва за забавено плащане, за периода от 31.08.2016 г. до
26.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 25 лева – държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
Заповедният съд е указал на заявителя, че на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания срок
ищецът е предявил настоящия иск.
Като доказателства по делото са представени „Общи условия на договорите за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „***-***” ЕАД на потребителите в гр.***”,
одобрени с решение №ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР; изравнителни сметки по партидата
на ответницата и справка за неплатените фактури и дължими суми.
Видно от представения от въззиваемия списък на общински жилища, процесният имот е
ползван под наем от ответницата от м.03.2009г. Това писмено доказателство не е оспорено
от особения представител на въззивницата.
Представена е справка за начислени суми за топлинна енергия с титуляр ответницата –
настояща въззивница, според която за периода 31.07.2016 г. до 31.10.2017 г. е начислена
обща сума 847,47 лева с лихва за забава в размер на 197,11 лева за периода 31.08.2016 г. до
26.07.2019 г.
2
Други доказателства по делото не са събирани.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани
доказателства,първоинстанционният съд приел исковите претенции за основателни и
доказани и ги уважил.
Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата,и
намира,че решението и е постановено при правилно приложение на материалния закон и
доказателствата по делото,като на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
Правилно в мотивите към решението си първоинстанционният съд се е позовал на чл. 150
ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ),съгласно който продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, като писмена форма се предвижда само
за допълнителните споразумения, установяващи конкретни уговорки, различни от тези в
общите условия,както и на разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от ЗЕ който предвижда, че
топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите, като според нормата на чл. 143 ал. 3 -
топлинната енергия по ал. 1 и 2 се разпределя между всички потребители пропорционално
на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
При така действащата нормативна уредба,е видно,че както към момента на начисляване
на дължимите суми, така и към настоящия момент за ответницата е налице задължение по
силата на възникнало по силата на закона облигационно правоотношение да заплаща на
ищцовото топлофикационно дружество количеството топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлоенергия за отопление, битово горещо водоснабдяване и такса
мощност. При липсата на ангажирани от страна на ответницата доказателства за неправилно
начисляване на стойностите за потребена топлинна енергия твърдението на ответницата, че
не дължи, е неоснователно.
Според чл. 32 ал. 1 от „Общи условия”, одобрени с решение №ОУ-004/07.01.2008г. на
ДКЕВР, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнася. Ал. 3 дава право на купувачите
да предявят възражения за начислената сума за топлинна енергия, което по смисъла на ал.4
не ги освобождава от задължението за плащане на сумата по издадената фактура.
Разпоредбата на ал. 6 указва следващата се при неизпълнение на задълженията за плащане
санкция – обезщетение за забава в размер на законната лихва.Предвид липсата на
доказателства за направени възражения от страна на ответницата по отношение на
начислените й от ищеца суми за плащане или направен отказ от нейна страна от ползване на
битово горещо водоснабдяване и същевременно наличието на такива доказателства, които
установяват по категоричен начин, че за имота, ползван от ответницата е начислена
стойност за консумирана топлоенергия в размер на исковата сума, налага се извода, че за
процесния период начислените суми са дължими в размера, посочен в представената
справка – 847,47 лева.С оглед на установените срокове за заплащане на главницата, следва
3
да се приеме, че ответницата е изпаднала в забава с изтичането им и дължи и стойност,
представляваща обезщетение за забавено плащане от падежа на задължението по смисъла на
чл.32 ал.1 от Общите условия. Ето защо искът за обезщетение за забавено плащане следва да
се уважи в размер от 197,11лв.
В обобщение въззивният съд приема, че въззиваемото дружество е доказало в
първоинстанционното производство, че ответникът има качеството потребител на топлинна
енергия по смисъла на ЗЕ. В него е посочено, че потребител на енергия или природен газ за
битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. По делото
са представени доказателства,че ответницата е ползвала процесния имот през исковия
период по силата на договор за наем,сключен с Община ***.
Според представените в производството писмени доказателства,ищецът е
изпълнявал точно задълженията си и за процесния период е доставил топлинна енергия за
отопление и битово-горещо водоснабдяване в ползваното жилище от ответницата. Имотът е
топлоснабден.При липса на други доказателства,настоящият състав приема,че отчитането,
дяловото разпределение и начисляването на разходваната топлинна енергия в абонатната
станция е извършено в съответствие с изискванията на нормативната уредба,въз основа на
извършени отчети на мерителните уреди от топлинния счетоводител и извършено
разпределение на отчетената топлинна енергия. Ответникът, от своя страна не е изпълнил
своите задължения за заплащане на доставената топлинна енергия за отопление и битово-
горещо водоснабдяване съгласно издадените от ищеца фактури за процесната
сума.Основателен и доказан по основание и размер е и предявения акцесорен иск за сумата ,
представляваща лихва за забава.
С оглед на изложеното исковете са основателни и следва да бъдат уважени в
посочените размери,до който извод е стигнал и първоинстанционния съд,при което е
постановил правилно решение.Въззивната жалба се явява неоснователна.Като такава следва
да се остави без уважение,а първоинстанционното решение – да се потвърди.При този изход
на делото въззивницата следва да заплати на въззиваемия направените от него разноски пред
въззивната инстанция в размер на 400 лв.,от които 300 лв.платено възнаграждение за особен
представител на въззивницата и 100 лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното,ВрОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд гр.*** от 20.07.2020г.по гр.д.№ 4836/2020г.
ОСЪЖДА Н. В. А. от гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на “***-***” ЕАД гр.***, сумата 400 лева,
представляваща направените пред въззивната инстанция деловодни разноски,от които 300
лв.внесено възнаграждение за особен представител и 100 лв.юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5