№ 1190
гр. София, 29.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20241100901241 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 66, ал. 6 вр. чл. 68 ЗБН.
Образувано е по възражение на „Б.Л. Л.“ АД срещу решение на
синдиците на „К.Т.Б.“ АД (н.), обективирано в писмо изх. № 575/27.05.2024 г.,
с което не е уважено искането на възразилия кредитор за допълване на
списъка с приетите вземания с вземането му за съдебни разноски в общ размер
от 150 316,58 лв., присъдено с решение № 244/12.04.2022 г. по в.т.д. № 78/2022
г. на Апелативен съд – гр. София, ТО, 5 състав. Отказът на синдиците бил
мотивиран с обстоятелството, че процесното задължение възникнало след
датата на решението за откриване на производството по банкова
несъстоятелност, а и вземането било предявено след изтичане на
преклузивния срок за предявяване, установен в производството по банкова
несъстоятелност. Възразилият кредитор твърди, че съгласно чл. 70 ЗБН не
можело да се оспорва вземане като процесното - установено с влязло в сила
съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност с участие на синдиците. Разпоредбата на
чл. 4 ЗБН била с неизчерпателен характер, тъй като законът предвиждал
възможност за удовлетворяване и на вземания, възникнали след откриване на
производството по несъстоятелност, които дори можело да имат спорен
характер (напр. текущи публичноправни вземания). На по-голямо основание
безспорно вземане като процесното следвало също да се удовлетвори в това
производство, а освен това то следвало да се третира като разход по
несъстоятелността по смисъла на чл. 54, ал. 1, т. 3 ЗБН, тъй като съставлявало
присъдени в тежест на банката разноски по дело за попълване на масата на
несъстоятелността. Въз основа на изложеното възразилият кредитор моли
съда да допълни списъка на приетите вземания с вземането му в размер от 150
316,58 лв. с ред за удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН. Претендира
разноски и за настоящото производство.
1
Синдиците на „К.Т.Б.“ АД /н./ оспорват възражението. Сочат, че
удовлетворяването на процесното вземане, дори в реда на чл. 94, ал. 1, т. 8
ЗБН, противоречало на целта на закона за справедливо удовлетворяване на
вложителите и другите кредитори. Поддържат, че поради особения статут на
длъжника (банка) специалният закон ЗБН в чл. 4 предвиждал по-тесен спрямо
общата несъстоятелност кръг вземания, подлежащи на удовлетворяване, в
който процесното вземане не попадало - то било възникнало след откриване на
производството по несъстоятелност и не съставлявало разноски по
несъстоятелността по смисъла на чл. 54 ЗБН. Твърдят също, че разпоредбата
на чл. 94 ЗБН не предвиждала отделен ред за удовлетворяване на съдебни
разноски, а ако същите се удовлетворявали в предвидения в чл. 94, т. 8 ЗБН
ред, то те щели да бъдат привилегировани преди вземанията по чл. 4, ал. 2
ЗБН в противоречие с принципа за удовлетворяване, залегнал в общата
несъстоятелност, според който вземанията за разноски на кредиторите във
връзка с участието им в несъстоятелността извън тези по чл. 629б ТЗ се
удовлетворявали последни, вкл. след вземания за лихва върху необезпечен
дълг след откриване на производството по несъстоятелност и след тези, които
произтичали от безвъзмездна сделка. Такава разлика в реда за
удовлетворяване в общата и в банковата несъстоятелност не почивала на
никакви съображения, черпени от духа на закона, а и би увредила
вложителите. При тези аргументи синдиците молят за отхвърляне на
възражението. Не претендират разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
С решение № 664/22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. на
СГС, ТО, 4 състав, е открито производство по несъстоятелност на „К.Т.Б.“ АД
(н.). С влязло в сила на 13.12.2023 г. решение по в.т.д. № 78/2022 г. на
Апелативен съд – гр. София, са отхвърлени предявените от синдиците на
банката срещу „Б.Л Л.“ АД искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН и
банката е осъдена да заплати на „Б.Л Л.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
съдебни разноски в размер от 150 316,58 лв. За това вземане е издаден
изпълнителен лист от 30.01.2024 г. и с молба от 07.02.2024 г. кредиторът е
поискал включването му в списъка на приетите вземания срещу банката с ред
на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН. С писмо изх. № 204/28.02.2024 г.
синдиците на банката са уведомили кредитора, че вземането за разноски не
може да бъде прието, тъй като не било възникнало до датата на решението за
откриване на производството по банкова несъстоятелност, и не било вземане,
свързано с направени разноски по несъстоятелността, а и защото било
предявено след изтичане на преклузивния срок по чл. 63, ал. 1 ЗБН. Срещу
отказа кредиторът е подал възражение от 12.03.2024 г., но същото е оставено
без уважение с решение, обективирано в писмо изх. № 575/27.05.2024 г.
При така установените факти съдът намира възражението, подадено при
условията на чл. 66, ал. 6 ЗБН, за допустимо (спазена е предшестващата
съдебната фаза процедура и преклузивният срок за възразяване), а по
същество – за основателно.
Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗБН масата на несъстоятелността служи за
удовлетворяване на всички кредитори на банката по търговски и нетърговски
вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство
по несъстоятелност за банката, както и на кредиторите по вземания, свързани
с направени при условията на ЗБН разноски по несъстоятелността. В ал. 2 на
2
същата разпоредба е уточнено, че след окончателно удовлетворяване на
кредитори с вземания в редове по т. 1-8 на чл. 94, ал. 1 ЗБН се удовлетворяват
вземания за лихва върху необезпечен дълг, възникнали след датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност, и вземания,
произтичащи от безвъзмездна сделка.
Според формиралата се константна съдебна практика посочената
разпоредба не изброява изчерпателно вида на вземанията, подлежащи на
удовлетворяване в производството по банкова несъстоятелност. Този извод е
основан на анализ на други норми от специалния закон, предвиждащи
удовлетворяване и за непосочени в чл. 4 ЗБН вземания, включително
възникнали след датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност, като например чл. 94, ал. 1, т. 7 от ЗБН (текущи
публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси
и други) и чл. 102 ЗБН (вземания под отлагателно условие). Приема се, че
предвидената в закона възможност за удовлетворяване на тези вземания, които
могат и да са спорни, не само не изключва, а напротив – по аргумент от по-
силното основание потвърждава, че безспорните (поради присъждането им с
влязъл в сила и обвързващ синдиците акт) вземания за разноски също могат да
бъдат удовлетворени в производството по несъстоятелност.
За да достигне до горепосочения извод, съдебната практика отчита и
разпоредбите на чл. 70 и чл. 71 ЗБН. Според първата не може да се оспорва
вземане, установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, когато
в производството по делото е взел участие синдикът, а втората разпоредба
задължава синдика да допълни списъка с вземанията, установени с решения
по чл. 65, ал. 2, чл. 68, ал. 3 и чл. 20, ал. 4 ЗБН (в която хипотеза преклузивен
срок за предявяване няма). Съдебната практика приема, че вземанията за
съдебни разноски, присъдени (а не установени) с гореизброените решения,
трябва да следват режима на удовлетворяване на установените главни
вземания, тъй като са последица от тяхното съдебно установяване, а също и че
по аналогия този режим трябва да важи за съдебните разноски, присъдени в
производството по попълване на масата на несъстоятелността, каквито са
процесните, щом синдикът е участвал и е обвързан от съдебното решение за
присъждането им съгласно чл. 70 ЗБН – вж. в този смисъл определение №
67/15.02.2022 г. по ч.т.д. № 1212/2021 г. на ВКС, ТК, І т.о., според което „след
като вземанията за разноски в производствата по исковете чл. 20, ал. 4 от
ЗБН, чл. 65, ал. 2 от ЗБН и чл. 68, ал. 3 от ЗБН …. подлежат на
удовлетворяване от масата на несъстоятелността по реда на ЗБН, същото
би следвало да е разрешението за разноските, присъдени в производствата
по исковете за попълване на масата на несъстоятелността. Страните в
производствата по исковете за попълване на масата на
несъстоятелността, на които са присъдени разноски, не следва да бъдат
поставени в по-неблагоприятно положение от страните в останалите
съдебни производства, обусловени от образуваното производство по банкова
несъстоятелност.“
Настоящият състав счита, че следва да приложи разрешението,
поддържано от горецитираната съдебна практика, като постанови допълване
на списъка на приетите вземания с вземането на възразилия в настоящото
производство кредитор. И тъй като същото няма характер на вземане за
разноски по несъстоятелността по смисъла на чл. 54 ЗБН (вж. цит. съдебно
3
решение), то същото следва да бъде включено с ред на удовлетворяване по чл.
94, ал. 1, т. 8 от ЗБН.
По разноските:
По сметка на съда „К.Т.Б.“ АД (н.) следва да заплати държавна такса в
размер от 6 012,66 лв., а на възразилия кредитор дължи на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК разноски за адвокат в размер от 6 360 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 68, ал. 3 ЗБН списъка на приетите
вземания към “К.Т.Б.“ АД (н.), ЕИК ****, с вземане на кредитора „Б.Л. Л.“
АД, ЕИК ****, в размер от 150 316,58 лв., представляващо вземане за съдебни
разноски, присъдени с решение по в.т.д. № 78/2022 г. на Апелативен съд – гр.
София, с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН.
ОСЪЖДА “К.Т.Б.“ АД (н.), ЕИК ****, да заплати по сметка на съда
сумата от 6 012,66 лв. държавна такса, а на „Б.Л. Л.“ АД, ЕИК ****, да
заплати разноски за настоящото производство в размер от 6 360 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд –
гр. София в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4